№ 3633
гр. Варна, 13.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501864 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 4305/29.11.2019г въззивният съд е разгледал предварителните
въпроси и допустимостта на производство, образувано по жалба на Г. В. Г., чрез адв. М.
срещу решение №260022/24.02.2021г по гр.д.295/20 по описа на РС- Девня, и е констатирал
допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, обуславящо редовността на
сезирането на съда.
За преодоляване на противоречия и непълнота в докладваните с устния доклад
твърдения, съдът е поставил въпроси за уточняване на фактите, относими към
квалифицирането на предприетата от ищеца защита с конститутивен иск.
Постъпило е становище вх.№16727/23.08.2021., с което ищецът е потвърдил, че с
изменението на иска си в първа заседание пред първа инстанция е добавил основание на
нов, евентуално съединен иск с петиум идентичен с предявения и е пояснил факти по всяка
от трите хипотези на относителна недействителност и поредност, в която желае те да бъдат
разгледани. С това уточнение въззивният съд приема за отстранени с обратна сила
нередовностите по предявяване на два обективно съединени иска по чл. 216 ал.1 т. 2,
евентуално по чл. 216 ал. 1 т. 6 ДОПК, и добавен по реда на чл.214 ал. 1 ГПК също
евентуален иск по чл. 216 ал.1 т.4 ДОПК.
Като насрещна страна въззивникът е оспорил това уточнение, като възразява по
съединяването на новия иск пред въззивна инстанция. Същевременно тази страна е
изложила и становището си по оспорване на претенция основана на презумирано знание
1
между договарящите се длъжник и приобретател, както и на новоуточнените доводи за
намерение за увреждане на длъжника, предпочел да удовлетвори друг свой кредитор, като се
е позовал и на твърдения за опровергаване на презумпция и е посочил нови доказателствени
искания.
Необжалвалият необходим другар на въззивника не е упражнил право на защита,
поради които подготовката на съдебното дирене в тази инстанция следва да бъде довършена.
Доклад на въззивната жалба: Въззивникът, чрез пълномощника си, излага
оплаквания срещу възприетото от съда разпределена на доказателствена тежест между
страните по отношение на значимите на спора факти по увреждащо действие на длъжник и
субективното му отношение към възмездното разпореждане, като счита че изводите са
нелогични и необосновани, а доказателствата са коментирани превратно, формално и без
цялостен анализ. Сочи, че в доклада си съдът не е указал, че смята за ненуждаещо се от
доказване знанието на договарящото се с длъжника лице, а напротив, указал е на ищеца че
следва да доказва този факт и въпреки това е основал акта си на липсата на оборване от
страна на ответника на презумирани факти. Отделно се излагат оплаквания по претенцията,
основана на нееквивалентност на разпореждането, която е разгледана от съда без да се
изследва относимия факт на пазарна цена на имота към момента на сделката, а не данъчната
му оценка в предходен момент, като не са били отчетени нито обектите, формиращи
данъчна оценка и промяната й, нито допълнително поемане от страна на купувача на вноски
по ипотечен кредит, обезпечен със закупения имот. Въззивникът намира за неправилно и
игнорирането на възражението му срещу легитимацията на ищеца с нестабилен акт за
публично вземане. Евентуално съединената претенция, основана на договаряне с намерение
за увреждане на взискателя, въззивникът намира за недоказана, като счита че няма никакви
доказателства сключената сделка четири месеца след връчване на заповед за ревизия с
купувач с инвестиционно намерение да е била предназначена да увреждане на кредитор,
който търси неплатени задължения от предходни периоди и е бездействал до изтичане на
давностен срок. Като счита че доклада на съда е бил непълен моли въззивният съд да
поправи допуснатото нарушение като му укаже за кои от фактите не е посочил
доказателства, но носи тежест за доказване, както и да бъде събрано ново писмено
доказателство относно данъчната оценка към дата на продажба на актива.
Въззиваемата страна, чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата с доводи за
правилно установени факти по издаването на акта за установяване на публичните вземания,
който е послужил за изпълнителен титул за принудително им събиране. Сочи, че самия
нотариален акт за сключената сделка удостоверява убедително нееквивалентна размяна при
съпоставка на цена и данъчна оценка, а увреждането на интересите на фиска е несъмнено
при липса на каквото и да е известно имущество върху което да може да се насочи
изпълнение след това разпореждане. Допълнително посочва, че макар общността на
намерението да не се изисква в специалната хипотеза на закона, в конкретния случай
близкото родство на съдружниците в дружеството и купувача потвърждава намеренията на
2
длъжника да възпрепятства публичния взискател при събиране на дълга. Моли за
потвърждаване на постановения акт.
По доказателственото искане във връзка с оплакването за процесуално нарушение,
попречило на въззивника да събере новопосочени доказателства пред първата инстанция:
С оглед уточнените три самостоятелни, предявени в евентуалност претенции на
ищеца, доводите по фактите за договарянето между свързани лица не могат да бъдат
разглеждани, тъй като нямат отношение към обжалвания акт, ограничен само до
относителна недействителност в двете хипотези по чл. 216 ал.1 т. 2 и по чл. 216 ал.1 т.4
ДОПК. Затова и гласните доказателствата, поискани от въззивника за установяване на
действителни отношения между роднини не могат да се събират на тази фаза от процеса.
Претенциите на ищеца, основани на нееквивалентно разпореждане и целенасочено
увреждане на кредитора са били докладвани от първата инстанция, като основани на
признати факти, въпреки заявено оспорване в отговор на ответника на стабилността на акта
за легитимация на кредитора и разликата в стойностите на престациите. Възражения не са
изобщо докладвани, но им е указана тежест на доказване за такива. Не са докладвани
твърдения за каквото и да е знание, но съдът е указал тежест на ищеца да докаже такова
както у длъжника, така и у третото лице, без да е обявил презумпцията, която е приложил
при постановяване на акта по същество. Сами по себе си тези непълноти и вътрешни
противоречия в доклада са достатъчни да обосноват нови доказателствени искания,но само
доколкото се отнасят до относими за делото доказателства, които въззивника е пропуснал да
извърши в първата инстанция поради това процесуално нарушение, което по смисъла на чл.
266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във
въззивното производство( т. 2 от ТРОСГТК 1/2013). В случая, ответникът би носил
доказателствена тежест само за такива факти, които представляват основание за възражения
или опровергават презумпции или обвързващи съда официални констатации. В отговора си
по иска въззивникът е оспорил стабилността на връчен на длъжника ДРА, но не заявил
положителен факт на обжалването му в срок от задълженото лице, поради което не се е
налагало да му бъде указвана нужда от доказване на такова обстоятелство.
Всички изложени положителни факти, въведени от ответника в отговора(обособени в
частта „възражения срещу иска) касаят вътрешни отношения между бивши съпрузи и техни
деца(подпомагане на двамата съдружници от майка им, предоставила им ипотечен кредит за
придобиване на имот за общата им търговия; инцидента, влошил здравето и
трудоспособността на майката и сина, извънредната ангажираност на дъщерята в грижи за
заболелите, придобиването от бащата на търговския обект за съхраняването на инвестицията
и финансово подпомагане на семейството, за да бъдат осигурени внуците му в бъдеще).
Относими към посочените от ищеца хипотези на увреждащи сделки обаче са само
обективните обстоятелства за размер на насрещни престации и намерение на дружеството –
длъжник, формирано в лицето на законния представител Д. Г.а да се увреди интереса на
3
публичен взискател. Твърденията на ищеца за такова намерение се изчерпват с обективния
резултат ( лишаване от всички активи без предложено изплащане на дълга), затова и
мотивите, поради които купувачът е предприел сделката са без значение и непосочени
доказателства в тази връзка не е необходимо да се събират.
В заключение съдът не намира основание да допълва липсващия доклад на първата
инстанция по доказателствената тежест, носена от въззивника за положителни факти, от
които черпи свои възражения или да указва непълнота на доказателствения материал.
По искането за снабдяване с данъчна оценка към минал момент, съдът не намира за
установени предпоставките по чл. 266 ал.3 ГПК. Такова доказателствено искане не е
направено при оспорване на твърдението за стойност на отчуждения от длъжника актив.
Възражението в отговора се основава на добавяне на стойност към престацията на
купувача(поел неформално задължение да изплаща задължения на трето лице), но не и за
намаляване на стойността на закупения имот. Затова и предприетото едва пред въззивен съд
опровергаване на удостоверен от нотариуса въз основа на описан в акта официален
документ размер на данъчна оценка, актуална към момента на сделката не е било осуетено
поради непълнота на доклада на първата инстанция, а е резултат от пропуска на самата
страна.
В заключение, събиране на нови доказателства въззвният съд не следва да допуска.
За изслушване на становищата на страните по съществото на спора, делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Г. В. Г., чрез адв. М. срещу
решение №260022/24.02.2021г по гр.д.295/20 по описа на РС- Девня, с което е разгледан и
уважен иск за обявяване на относителна недействителност по отношение на публичен
взискател на договор за покупко-продажба на недвижим имот, на осн. чл. 216 ал.1 т. 2 и т.4
ДОПК вр. чл. 135 ал.1 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допълване на доклад на първа
инстанция и допускане на писмен документ, изискван от трето лице, както и новопосочени
доказателства в становище вх.№ 19917/06.10.2021.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 3.11.2021г от 14.00 часа. Да се призоват
страните, чрез пълномощниците.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им (вкл.
за договаряне на размер на заплатени хонорари), като при пропускане на крайния
4
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за
искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП, като книжата
да се връчат на юрк. Г. на електронния адрес, посочен в пълномощно (л. 23) с указание за
потвърждаване на получаването му в 7- мо дневен срок, а за въззиваемото дружество
съобщението да се приложи към дело на осн. чл. 50 ал.2 ГПК.използван за подаване на
електронната жалба.
Към съобщението до въззивника да се приложи и отговора по въззивната жалба,
а към съобщението до въззиваемия становище вх.№ 19917/06.10.2021.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5