Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.
Ловеч, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЛОВЕЧ в публично
заседание на тринадесети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 398/2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП).
Административното дело е
образувано по жалба от „БОНЕЛИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Дерманци, п.к. 5780, община Луковит, област Ловеч, ул. „Васил
Левски“ № 76, УРН:456599, представлявано от управителя М.Н.Г., чрез адв. А.С.В.
– САК, със съдебен адрес:***, срещу Уведомително писмо (УП) с
изх. № 01-153-2600/321 от 27.09.2022 г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадено
от директора на ОД на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) – Плевен, с което се определя
размер на финансово подпомагане по мярка 14, подмярка 14.1 „Хуманно отношение
към животните“ (14.1.1 и 14.1.2) в сектор ЕПЖ в размер на 0,00 лева.
Иска се обявяване на обжалваното
УП за нищожно, респ. отмяната му като незаконосъобразно и постановяване
изпращане на преписката (респ. изплащане на финансовото подпомагане в пълен
размер) и присъждане на направените разноски в производството по делото.
В жалбата се развиват подробни
съображения, че оспореният акт на директора на ОД на ДФЗ – Плевен е необоснован, издаден
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при нарушение на материалноправните
норми и в противоречие с целта на закона. Като според жалбоподателя, изложените
в него фактически констатации не съответстват на обективната действителност,
което е довело до противоречие с материалноправни разпоредби. Излагат се
съображения, че административният орган е нарушил както принципа за
истинност по чл. 7 от АПК, така и чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Сочи се още, че в производството при извършване на
проверката административният орган не е предоставил възможност на бенефициера
да докаже, че са спазени всички законоустановени изисквания, вкл. тези, касаещи
съхранението на оборски тор, а бланкетно и необосновано е заключил, че няма
изградена торова площадка за съхранение на течен оборски тор.
В съдебно заседание жалбоподателят „БОНЕЛИ” ЕООД – с. Дерманци се представлява от
управителя М.Н.Г. и от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания и моли съдът да отмени обжалваното уведомително
писмо. Претендират се разноски съобразно представен списък. В допълнително
депозирана писмена защита упълномощеният процесуален представител на
жалбоподателя развива подробни съображения по съществото на спора.
Ответникът – директорът на ОД на
ДФ „Земеделие“ – Плевен се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като излага, че оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия, в съответствие с целта на закона и без съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, както и сторените
такива за внесен депозит за призоваване на свидетел.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена
от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Оспореното УП е
съобщено на жалбоподателя на 04.10.2022 г., а жалбата е изпратена на 18.10.2022
г. видно от допълнително представената товарителница, издадена от „Български
пощи” ЕАД и получена и заведена в деловодството
на административния орган на 20.10.2022 г. видно от известие за доставяне
(обратна разписка).
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят „БОНЕЛИ” ЕООД притежава регистриран по реда
на чл. 137 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) животновъден обект (кравеферма) с рег. номер 57800533 за отглеждане на крави и телета с капацитет 138 броя крави и 20 броя телета, съгласно приложеното
Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 361/06.07.2015 г., издадено от Областна
дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) – Ловеч (л. 196 от делото). На 11.05.2021 г. дружеството подало Заявление за
подпомагане/плащане за кампания 2021 г. по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ по ПРСР 2014 –
2020, дейности 14.1.1 „Осигуряване
на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение,
както и групово в бокс/помещение за ЕПЖ и 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на
говеда над 6 – месечна възраст и/или биволи от животновъден обект“. Регистриран е в
интегрираната система за администриране и контрол на ДФЗ с уникален регистрационен номер
(УРН) 456599, а заявлението е
регистрирано с УИН 11/101017/51236 и
идентификационен номер 11/14/1/03107 (л. 187 и сл.). Към заявлението е приложен Работен лист „Животни допустими за
кандидатстване по
мярка 14“ в Таблица №
1 и №
2, към който са
посочени всички животински единици, отглеждани в животновъдния обект.
Със Заповед № 452687/13.10.2021 г. на началник отдел на
Регионален технически инспекторат при ОД „Земеделие“ – Плевен е възложена проверка на място, която да бъде извършена в периода 13.10.2021 г. – 25.11.2021 г., а по отношение на експерта П. Б.
– до 04.11.2021 г.
(л. 107-110). Попълнен е
контролен лист (л.
111-115), a резултатите от проверката са обективирани в Доклад за проверка на
място „Кръстосано
спазване ДТИ частични -2021“ (л.
116 и следв.). От
проверяващите са попълнени са работни листи и контролни карти. Установено е неспазване на т. 1.7 и т. 1.8 от Законоустановените
изисквания за управление (ЗИУ), утвърдени в Ръководство за прилагане на ЗИУ със Заповед №
09-499/12.07.2016 г. на министъра на земеделието и храните (л. 84 и сл.).
В Доклад за
проверка на място „Кръстосано
спазване ДТИ частични-2021“
е отразено, че бенефициента
няма изградена торова площадка, торта се съхранява на асфалтирана площ без
стени, които да спират изтичането на торта директно върху почвата, както и че силажът
се съхранява директно върху почвата, няма изградено съоръжение за събиране на
отпадните води (л. 120).
В административната преписка
се съдържат и снимки
от
извършената проверка в
животновъдния обект на жалбоподателя (л. 151-185).
С уведомително
писмо изх. № 01-152-2600/803 от 29.11.2021 г. (л. 150) и уведомително писмо изх. № 01-152-2600/825 от 02.12.2021 г.
(л. 64),
„БОНЕЛИ“ ЕООД е уведомено за резултатите от
проверката, като му е указана възможността в 14-дневен срок да направи
забележки и възражения. Такива не са депозирани.
Предвид установеното при проверката, на 27.09.2022 г. директорът
на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Плевен издал
Уведомително писмо с изх. № 01-153-2600/321 за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ по ПРСР 2014 –
2020, с което във връзка с подаденото от „БОНЕЛИ“ ЕООД заявление за подпомагане/плащане
за 2021 г. за подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖ, дейност 14.1.1
„Осигуряване на
свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както
и групово в бокс/помещение за ЕПЖ“, е определил 0,00 лева за подпомагане и за дейност
14.1.2 „ЕПЖ на открито“ също 0,00 лв. за финансово
подпомагане.
Като мотиви за
отказа за финансово подпомагане е посочено неспазване на ЗИУ 1.7 „Спазване на изискванията за
съхранение на оборски тор“ и 1.8 „Спазване на изискванията при съхранение на
силаж и отпадъчни води от силаж“, част от ЗИУ 1 „Опазване на водите от
замърсяване с нитрати“, включващо задълженията на земеделските стопани в съответствие с
Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с
нитрати от земеделски източници в уязвимите зони, утвърдена със Заповед №РД 09-222/27.02.2020 г. и Заповед № РД-237/17.03.2020 г.
на министъра на земеделието, храните и горите и на министъра на околната среда и
водите (л. 94 и сл.).
Уведомително
писмо е връчено на жалбоподателя на 04.10.2022 г. видно от приложеното известие за
доставяне на л. 105 от делото, а жалбата срещу него е подадена до съда чрез ответната
администрация на 18.10.2022 г., видно от пощенското клеймо на л. 244.
Като писмени
доказателства по делото са приети освен материалите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения административен акт и
такива, представени от жалбоподателя – (л. 35-100).
По искане на страните са допуснати до разпит
двама свидетели.
Според
показанията на разпитания по делото св. Л.В.И. през м. ноември 2021 г. e помагал при правенето на силаж
във фермата на дружеството жалбоподател. Сочи, че силажът е докарван с камиони и
е бил пълнен в чували, т.н. черво, като пояснява, че се пълни с машина, като отдолу
се поставя найлон, самото черво е пак найлон и отгоре се запечатва, за да не
влиза въздух и животни. Излага, че силажът не се съхранява директно върху почвата, а самото
черво е върху почвата, като отдолу има найлон и няма контакт директно със
земята. Св. И. твърди, че в животновъдния обект на жалбоподателя има шахта за течен тор там и
асфалтова площадка за твърд тор.
Свидетелят Ц.Р.Р. е бил
командирован да помага в РТИ Плевен, като заявява, че не е присъствал физически
на самата проверка, а е разглеждал документи и снимки, изготвени от неговите
колеги. Св. Р. излага, че е помагал като експерт в областта на кръстосаните
проверки. Сочи още, че на база снимковия материал не се установява дали има
технология за разделяне на течната и твърдата тор. Според свидетеля, на л.163
от делото се вижда къде се складира тази тор, торта е течна, твърда и е
разпръсната, транспортира се до тази част от двора и се изсипва, видно от
снимките. Не се виждат улеи и странични стени, които да ограничават тази
оборска тор, да препятстват изтичането й в почвата. Св. Р. сочи и че на
л.156 от делото се вижда съхранението на силажа, което е директно върху
почвата, като според него на снимката не се вижда херметизирано и че няма
найлон отдолу.
На поставен от процесуалния
представител на жалбоподателя въпрос отговаря, че не са обсъждали с проверителя
какво точно е отразено на снимките на л.152 и л. 153 от делото. Сочи, че на
снимката на л.156 се виждат странично части от найлон, не може да каже със
сигурност странично дали има. Пояснява, че е нормално, когато дружеството,
което обработва силажа и го използва за нуждите си, същият да бъде отворен от
едната страна, за да може да се използва, но и че трябва да има непропускливо
дъно и канавка, в която да се оттича отпадната вода.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-агрономическа
експертиза. Според заключението на вещото лице (л. 345-347), площадката в
животновъдната ферма на дружеството жалбоподател е с циментово дъно и
непропускливо, като според вещото лице, за стени на площадката в изискванията
не е споменато. Сочи още, че силажът е от категорията на тревните, той се
произвежда от полуизсъхнала трева и царевица за силаж. Пояснява, че силажът
трябва да се съхранява най-малко 20 метра от водни обекти - реки, потоци, езера, язовири и
др., но в случая наблизо няма водни обекти.
Вещото лице излага също, че съоръжението за течен оборски тор, представлява яма за
течен тор с капацитет около 100 куб. метра, като цялата е циментирана. Строена е около
1987 г., но е здрава, няма
разрушения по нея и се намира в стопанския двор близо до обора. Вратата на кравефермата
се намира на около 10 метра от шахтата за събиране на течния тор. От
кравефермата излизат 2 подземни тръби. Едната за течния тор е с
диаметър около 80 см,
а другата е с диаметър около 20 см и двете влизат в шахтата и по тях се влива в
шахтата течния тор. Вещото лице е установило, че капацитетът на шахтата е
изпълнен едва около 1/3, като размерите ѝ са и с
ширина 4
метра и
дължина 7
метра,
дълбочина около 3,50 метра и събира около 100 кубика течен тор.
В депозираната съдебно-агрономическа експертиза
е прието също, че от шахтата за течен оборски тор до площадката за силажа разстоянието е
около 35
метра, между
силажа и шахтата има път с ширина около 3 метра, постлан с утъпкан
чакъл, като не е възможно през пътя да
прониква течен тор и да отива в силажа.
Вещото лице сочи, че торовата
площадка за твърд оборски тор е с капацитет 3000 кв.м и е заета 1000 кв.м според Таблица 1 (л. 346), т.е. 1/3 от площта. Според експерта, площадката
за твърд оборски тор е по-голяма от необходимата и няма как да прелее, дори при
дъждовно време има шахта, която поема водата. От площадката за твърд оборски
тор, която отстои на около 50 метра според вещото
лице няма как да премине тор в почвата и силажа, тъй като има и канавка с шахта
по средата между тях, наклона е 3-4 % , а допустимият е 6 %. Площадката е далеч от
водоизточници, от река Вит отстои на около 800-1000 метра.
В експертизата е отразено също, че двете площадки за
съхранение на оборския тор - течен
и твърд са твърде далеч от площадката, където се съхранява силажа и не може
оборският тор да проникне в почвата и силажа. Площадките отговарят на
критериите за торови площадки. Като е посочено, че
снимките отразяват, че течния и твърдия оборски тор не проникват в почвата и
силажа.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като прави
пояснения, че на снимката на л.152 от делото се вижда ямата за течния тор,
като както е описано в заключението, това са две тръби, които излизат от обора
и влизат вътре в ямата. Вещото лице е установило две хранилища на торове,
едното е за течен тор, а другото - площадка за сух оборски тор. С транспортьора
на снимката се изкарва твърдият оборски тор, който отива на друга площадка. Сочи,че
цистерната е за вода, с която да се мие в обора.
На
снимката на л.163 вещото лице разпознава площадката за твърдия оборски тор. Пояснява,
че когато се изкара твърд оборски тор и като завали дъжд става това блато. Като
торовата площадка има твърдо дъно, отдолу е цимент, а стени има само от
източната страна. При огледа вещото лице е установило наличие на канавка, която
е била много добре почистена и в случай, че завали дъжд и твърдата оборска тор
става нещо между твърдо и течно, като течното се оттича в шахтата
и тази тор не може да излезе. В източната страна експертът сочи, че има стена,
а отляво и отдясно площадката няма стени. Според него, тази площадка не може да
се изпълни цялата.
Вещото
лице е категорично, че тръбите излизат от цистерната, а ямата е от 1987 г.,
като счита, че цистерната от снимката е пълна с вода, а тръбите са подземни и
не могат да се заснемат. При своя оглед вещото лице е видяло през отвора, една
тръба с около 50 см диаметър, а другата с диаметър 20 см, като от там излизала течната тор. Пояснява, че това
е система от времето, когато „БОНЕЛИ“ ЕООД са купили краварника.
Заключението е приобщено към
доказателствения материал по делото. Съдът кредитира същото, защото го намира
за професионално и обективно изготвено.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Основанията за оспорване на
административните актове са посочени в чл. 146 от АПК – липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби
и несъответствие с целта на закона.
Настоящият съдебен състав счита,
че обжалваното Уведомително писмо с изх.
№ 01-153-2600/321 от 27.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., издадено от
директора на ОД на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) – Плевен, не отговаря на всички изисквания
за законосъобразност.
Съгласно чл. 11,
ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавен
фонд „Земеделие“, функциите на Разплащателна
агенция се изпълняват от ДФ „Земеделие“, т.е. същата е акредитирана за
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП
предоставя възможността последният да делегира на заместник изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕФСУ и по подадени заявки
и искания за плащане. По делото е представена Заповед № 03-РД/1759 от
21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 4-13), в т. VI на която на директорите на Областните дирекции на ДФ „Земеделие“ са делегирани подробно
описани правомощия във връзка с прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към
животните“ от ПРСР 2014 -
2020 г., включително да издават и подписват уведомителни писма за плащане/отказ
за плащане на финансова помощ по заявление за подпомагане/плащане, съгласно чл.
28 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., като за подалите заявление за подпомагане в
Областни дирекции на ДФЗ Плевен, Враца и Ловеч, правомощието се изпълнява от директорът на Областна
дирекция – Плевен. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните
му правомощия, при наличието на материална компетентност на неговия автор. Изложеното налага извода, че не
са налице основания за обявяване на оспорения административен акт за нищожен,
каквито доводи са развити в жалбата.
Във връзка с
обработката на подаденото от „БОНЕЛИ“ ЕООД
заявление за плащане за 2021 г. на основание заповед на
началник отдел РТИ е била извършена проверка на място по „кръстосано спазване ДТИ
частични – 2021“ от експерти в
РТИ – Плевен, при която са
констатирани несъответствия, за които жалбоподателят е бил уведомен с уведомително
писмо изх. № 01-152-2600/803 от 29.11.2021 г. (л. 150) и уведомително писмо изх. № 01-152-2600/825 от 02.12.2021 г.
(л. 64) за резултатите от проверката, като му е указана възможността в
14-дневен срок да направи забележки и възражения. Предвид това, спазена е разпоредбата на
чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на лицето да депозира възражения и
допълнителни доказателства във връзка с констатираните нарушения и неспазване
на изисквания за хуманно отношение към животните, от която същият не се е
възползвал, в резултат на което е издадено и процесното уведомително писмо за отказ
от финансиране.
Въпреки това, по делото са налице
противоречиви данни, които не са обсъдени от административния орган, довели до
нарушение на чл. 35 от АПК, а от там и на материалния закон, тъй като е
формирал крайния си извод за наличие на основание за отказ от подпомагане, без
да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Според констатираното от органа при
проверката на място, по отношение на ЗИУ 1.7 в животновъдния обект на бенефициента
няма изградена торова площадка за съхранение на течен оборски тор, като торта
се съхранява на асфалтирана площ, без стени, които да не позволяват проникване в
почвата. Изложено е, че съоръжението за съхранение на оборски тор следва да
бъде изградено с водонепропускливо дъно и стени, по начин, който да не
позволява проникване в почвата или замърсяване на водоизточниците и капацитетът
на същото да е достатъчен за съхранение на оборския тор. По отношение на ЗИУ 1.8 при проверката е
установено, че силажът се съхранява директно върху почвата и няма изградено
съоръжение за отпадъчни води. Органът е посочил, че отпадъчните води от
силажите следва да се събират и съхраняват в резервоар или цистерна с
водонепропускливи дъна и стени, като това изисква наличието на водонепропускливи канали,
които да позволяват отвеждането на силажните отпадъчни води. Резервоарът или
цистерната и каналите трябва да са изградени по начин, който да не позволява
просмукване в почвата или замърсяване на естествените водоизточници.
От друга страна, съгласно т. 1.2 от раздел III „Мерки
при съхранение на азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични)“,
буква А „Съхранение на оборски тор и силаж“ от Ръководството за прилагане на
законоустановените изисквания за управление (л. 84-89), съоръженията за съхранение на оборския тор се определят в зависимост от
вида и броя на животните в стопанствата. Когато се отглеждат повече от 5 условни животински
единици, каквато е хипотезата на дружеството жалбоподател, са необходими
отделни съоръжения за съхранение на различните фракции оборски тор (твърд и
течен) и прилагане на технологии, свързани с разделяне на течния оборски тор на
фракции при спазване на изискванията за влагане на не повече от 17 кг азот на декар
годишно.
Съгласно т. 3 от същия раздел, съоръжението за съхранение на твърд и течен
оборски тор се изгражда с водонепропускливо дъно и стени, по начин, който да не
позволява проникване в почвата или замърсяване на водоизточниците. Необходимостта
съоръжението да разполага със стени и дъно е именно факта, че обединява
съхранението на течен и оборски тор. Когато обаче се използват различни
съоръжения, се прилага цитираната т. 1.2, изискваща поддържане на отделни съоръжения за
съхранение на различните фракции оборски тор при прилагане на технологии,
свързани с разделяне на течния оборски тор на фракции.
От изложените от
административния орган мотиви в процесното уведомително писмо и докладът от
проверката не става ясно в какво се заключава твърдението на органа - че в животновъдния
обект изобщо липсва торова площадка (за течен и твърд оборски тор), че липсва
торова площадка за течен оборски тор, или че липсва площадка за твърд оборски
тор. Този въпрос изобщо не е обсъден в доклада, удостоверяващ извършената на
място проверка. Въпреки че подобна информация не се съдържа в доклада от проверката
(л. 120), в уведомителното писмо ОД на ДФЗ - Плевен е констатирано бланкетно,
че няма изградена торова
площадка за съхранение на течен оборски тор. Липсват мотиви, които да
обосноват въз основа на какви факти и обстоятелства е направен подобен извод.
В обобщение на
гореизложеното, административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на процесното
уведомително писмо, доколкото възприетото от него несъответствие не кореспондира
с твърдението, изложено от РТИ към ОД на ДФЗ - Плевен в доклада от извършената
проверка. Липсват мотиви в подкрепа на въведеното конкретизиране, както и
доказателства по какъв начин органът е достигнал до извод, че липсва съоръжение
за съхранение именно на течен тор.
От заключението на
вещото лице и от изложеното от него в съдебно заседание се установява, че
„БОНЕЛИ“ ЕООД разполага с две отделни съоръжения за съхранение на тор, които не
са новоизградени (били са там още при построяването на кравефермата). На снимката на л.152
от делото се вижда ямата за течния тор, като както е описано в заключението, което
органът твърди, че изобщо липсва, а на снимката на л. 163 - другото - площадка
за сух оборски тор. Съоръжението за съхранение на течен тор е
заснето и от административния орган, като след оглед на място, вещото лице потвърждава,
че именно на снимката на л.152 от делото се изобразява
шахтата за съхранение на течен тор. Това обстоятелство се потвърждава и от
показанията на свидетеля Любен И..
По отношение на
твърдяното нарушение на ЗИУ 1.8, административният орган се позовава на т. 1 „Съхранение на силаж и
отпадъчни води от силаж“ от раздел III „Мерки при съхранение на азотсъдържащи
торове (органични и минерални/неорганични)“, буква А „Съхранение на силаж и
отпадъчни води от силаж“ от Ръководството за прилагане на законоустановените
изисквания за управление (л. 84-89), който гласи, че отпадъчните води от
силажите следва да се събират и съхраняват в резервоар или цистерна с
водонепропускливи канали, които да позволяват отвеждането на силажните
отпадъчни води. Резервоарът или цистерната и каналите трябва да са изградени по
начин, който да не позволява просмукване в почвата или замърсяване на
естествените водоизточници.
Съгласно т. 2 и 3 от раздел III „Мерки
при съхранение на азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични)“,
буква А „Съхранение на силаж и отпадъчни води от силаж“ от Ръководството, силажът, получен от полуизсъхнала трева и
балиран в найлонови опаковки, да се съхранява най-малко на 20 м от повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав,
потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.), като при съхранение на
тревни фуражи без найлонови опаковки, негодният или неизползваният силаж да се
изтребва, заедно със засегнатия почвен слой от 5 см и да се транспортира до подходящо място за компостиране/съхраняване
като органичен тор. Съгласно заключението на вещото лице, заснетият от ОД
на ДФЗ - Плевен силаж е от категорията на тревните (полуизсъхнала трева и
царевица за силаж) и е балиран в полиетиленови чували (т.нар. „черва“), за
което свидетелства и св. И., който е помогнал при опаковането на силажа в
периода преди проверката, извършена от ОД на ДФЗ - Плевен. Използването на тази технологията от
жалбоподателя се обосновава и от приложените на л. 69 и л. 70 фактури за
закупуване на опаковъчно и силажно фолио от м. юни и м. септември 2021 г., т.е.
преди датата на проверката от 09.11.2021 г.
Тези обстоятелства не
са описани в изготвения от длъжностно лице контролен доклад и не могат да се установят
изцяло от представените от него снимки, доколкото снимките са направени без да
се обхванат всички относими елементи. Показанията на св. Р. досежно
разположението на силажа и другите констатации относно торта не може да се
ценят като непосредствени възприятия, доколкото същият не е присъствал
физически на проверката на място, а своите заключения основава само на база
снимковия материал. Нито в доклада, нито в контролния лист от проверката обаче е
посочен точен брой снимки, извършени от административния орган по време на
проверката. По този начин административният орган е нарушил както принципа за
истинност посочен в чл. 7 от АПК, така и общите принципи за извършване на
проверка в съответствие с чл. 35 от АПК.
Уведомителното писмо
представлява индивидуален административен акт, който в случая съдържа
отрицателно волеизявление на административния орган по отношение на заявеното
от него финансово подпомагане по мярка 14, а именно - изричен отказ. Поради
това към неговото съдържание на общо основание са приложими изискванията на чл.
59 от АПК, в това
число и за мотивираност, като надлежно мотивиране на акта е задължително и
съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на
мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода
2014 – 2020 г., според
която ДФЗ -РА, изпраща на земеделските стопани уведомително писмо с посочени
мотиви за одобрение или неодобрение
за участие по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ в срок до три месеца от крайната дата на съответния
период на прием. В процесното уведомително писмо хаотично и бланкетно органът е
цитирал текстовете на множество нормативни разпоредби, без обаче да посочи в
каква връзка се позовава на тях и без да обвърже същите със съответни
фактически констатации. Освен изложеното не става ясно (няма изложени мотиви извън
констатацията липса на изградена торова площадка за съхранение на течен оборски
тор и липса на изградено съоръжение за отпадъчни води) защо административният орган
е приел, че тези констатации относно „неизпълнение на правилата за кръстосано съответствие“ означават автоматично
неспазване на изискването за хуманно отношение към животните, за да откаже
подпомагането. След като минималните изисквания за хуманно отношение при
отглеждане на животни са регламентирани в нормативен акт, административният
орган е длъжен да посочи кои изисквания (над минималните), за които предоставя
подпомагане по мярка 14, не са спазени и защо приема, че те водят до
неспазване на изискването за хуманно отношение. Нормата на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., цитирана от директора на ОД на
ДФЗ - Плевен, е бланкетна и административният орган следва да посочи от
фактическа и правна страна кои точно нормативни изисквания за хуманно отношение
към животните не е спазил земеделския стопанин.
Отделно, според тази разпоредба, изплащането на
финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че
земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение
към животните, и по точно при налагането на санкцията, органът е следвало да
съобрази степен, тежест, продължителност и системност на твърдяното нарушение
на законоустановените изисквания. В Наредба № 4 от 08.08.2017 г. не е определен
размерът на отказаната помощ, но
административния орган е длъжен в административния акт или друг предхождащ го
документ да мотивира определения от него размер на отказ от подпомагане. Такива
мотиви не са налице нито в отделен документ, нито в оспореното уведомително
писмо, нито е налице позоваване на нормативен акт, инструкция, указания или
друг вътрешнослужебен акт. Предвид това,
остава неясно как административният орган е преценил, че не
следва да бъде изплатена изцяло финансова помощ на земеделския стопанин по
заявената подмярка 14. 1 и дейности 14.1.1 и 14.1.2. Този пропуск представлява нарушение на материалния
закон, доколкото не е ясно как е определен размерът на отказа за предоставяне
на помощ по мярката. При липсата на ясно определени нормативно правила за
намаляване на претендираната помощ при частично неизпълнение на условията за
подпомагане, административния орган следва да съобрази всички факти и
обстоятелства – вид и количество на отглежданите животни, вид и интензитет на
поетите ангажименти по мярката, вид на нарушението. След анализ на тези
обстоятелства може да се формира извод за наличие на основание за намаляване
или отказване на помощта, каквото в конкретния случай не е налице.
Съдът приема, че
постановеният отказ за подпомагане не съответства и на принципите, заложени в
съображение 28 от преамбюла на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията
от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/20113 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и
административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на
развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Административният
орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и
административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект
и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат
степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността
на установеното неспазване.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че следва да бъде отменено процесното Уведомително
писмо, а преписката да бъде върната на ДФЗ за ново произнасяне съобразно
мотивите на съда.
При този изход на
спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид своевременно направеното
искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане на сторените
по делото разноски
съобразно представен списък (л. 353), съдът намира същото за основателно. Държавен фонд „Земеделие“, в
качеството на юридическо лице, в чиято структура е издателят на обжалвания ИАА,
следва
да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 2 510,00 лева, включващи 2 160,00 лева - адвокатско възнаграждение,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.10.2022 г., фактура и извлечение от банкова
сметка (***. 354-357); 50 лева – държавна
такса за образуване на делото (л. 33); 300,00 лв. - заплатен депозит за вещо лице (л. 283).
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „БОНЕЛИ“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Дерманци, п.к. 5780,
община Луковит, област Ловеч, ул. „Васил Левски“ № 76, УРН:456599,
представлявано от управителя М.Н.Г., чрез адв. А.С.В. – САК, със съдебен адрес:***,
Уведомително писмо (УП)
с изх. № 01-153-2600/321 от
27.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020 г., издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) – Плевен, с което се определя размер на финансово подпомагане по мярка 14,
подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ (14.1.1 и 14.1.2) в сектор ЕПЖ
в размер на 0,00 лева.
ВРЪЩА административната
преписка на директора на ОД на ДФ „Земеделие” (ДФЗ) – Плевен за ново произнасяне в едномесечен срок от получаване на решението
при спазване на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати на „БОНЕЛИ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Дерманци, п.к. 5780, община Луковит, област Ловеч, ул.
„Васил Левски“ № 76, сумата от 2 510,00 (две хиляди петстотин и десет) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: