МОТИВИ ПО НОХД № 2886/2019 г.,
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НAКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 25 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
С обвинителен акт, внесен на основание чл. 247, ал. 1,
т. 1 от Наказателния процесуален кодекс, СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА е
повдигнала обвинение на В.Й.Б., с ЕГН **********, за това, че на 13.05.2017г.
около 09.00ч в гр. София, в сградата на 05 РУ-СДВР, находяща
се на ул. ********при задържане за срок от
24.00ч на основание чл.72,ал.1 т.1 от ЗМВР, след извършен личен обиск на
основание чл.80 от ЗМВР и установена сума в размер на 1522лв, предложил подкуп
на полицай от група “Охрана на обществения ред” на сектор “Охранителна полиция”
при 05 РУ-СДВР К.А.Б. и на полицай в група “Охрана на обществения ред” на
сектор “Охранителна полиция” при 05 РУ-СДВР К.С.С.,
за да не извършат действие по служба – да не съставят Акт за установяване на
административно нарушение и да не го задържат за срок от 24 часа на основание
чл.72,ал.1 т.1 от ЗМВР като им казал да вземат парите в размер на 1522 лв – престъпление по чл.304а,пр.1 вр.
чл.304,ал.1 от НК.
В хода на делото по същество,
представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия В.Б. обвинение като намира, че от събраните непосредствено от съда
доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимият е извършил
деянието, за което е обвинен. Прокурорът коментира свидетелските показания на К.Б.
и К.С., като посочва, че това са именно лица непосредствено възприели
поведението на подсъдимия, включително и предложения от него подкуп. Счита, че
макар свидетелят Б. в съдебно заседание да твърди, че няма спомен за случилото
се, то след прочитане на показанията му от досъдебното производство, същият
потвърждава съдържанието им, както и че е съставил за случая докладна записка,
която е подписал. Изложеното съпоставено със показанията на свидетеля С.,
отличаващо се с детайлно и подробно описание на фактите, дават основание за
формиране на извод за достоверността им. Според прокурора показанията на свидетелите
М. и С. съдът следва да кредитира относно мястото, датата и часа на започналата
полицейска проверка от свидетелите Б. и С., като в останалата им част същите да
бъдат възприети като такива, дадени в подкрепа на защитната теза на подсъдимия,
предвид че същите са дългогодишни негови служители, както и че не са присъствали
в момента на инкриминираното деяние. Свидетелските показания на пристигналите
впоследствие на мястото на проверката полицейски служители Х. и Л., предвид че
същите не са очевидци на случилото се имат характера на косвени доказателства,
които обаче кореспондират с изложеното от Б. и С.. Прокурорът намира, че
обясненията на подсъдимия Б. не отговарят на действителните факти, а
представляват единствено реализиране на правото му на защитата. Категоричен е
представителят на СГП, че полицейските
служители са били изрядни при изпълнение на служебните си задължения, като в
подкрепа на този извод се посочва и приобщения запис от тел .112, установяващ
явно афектирано поведение на Б. от извършената спрямо него служители проверка.
При така направения анализ на доказателствата по делото прокурорът намира, че е
налице реализиран състав на престъпление по чл.304а от НК от подсъдимия Б.,
който ясно е съзнавал, че противоправните му действия
спрямо полицейските служители ще доведе
от санкции, с оглед на което съзнателно
е предложил наличната у него сума на полицаите, за да избегне негативите като
последица от поведението му. Прокурорът счита, че справедливо наказания за
извършеното престъпление по отношение на Б. е “Лишаване от свобода” за срок от
три години и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим и
“глоба” в размер на 8000лв
Защитата на подсъдимия оспорва доказаността на повдигнатото обвинение и счита, че са
налице основания за оправдаването на подзащитния му Б..
Защитата намира, че въз основа на еднопосочните и непротиворечиви свидетелските
показания на М. и С. се установяват фактите по делото, които са различни от
тези възприети от обвинението, а именно, че
поведението на Б. е било насочено
към спазване на закона и реда за извършване на полицейска проверка, а не към
извършване на противоправно деяние. Приобщените по
делото показания на М. от досъдебното производство се посочва, че са дадени под
натиск, като основание се посочва принудителното му довеждане пред органите на
разследването и изказа на свидетели, обективиран в
протокола за разпит различаващ се съществено от този пред съда. В подкрепа на
тезата за достоверност на свидетелските показания на М. и С. пред съда,
защитата посочва и наличието на съществени противоречия между тези на другите
двама свидетели – полицейските служители С. и Б., последният заявяващ липса на
спомен за случилото се. Отделно от това се акцентира върху наличието на
противоречие в заявеното от С. пред съда
и в хода на досъдебното производство относно повода за задържането на Б.,
като се твърди съответно дърпане и бутане.
Защитата посочва също така, че разпитите от досъдебното производство на двамата
свидетели са компрометирани, като тези пред разследващия полицай са идентични,
а тези по реда на чл.223 от НПК са
дадени преди Б. да бъде привлечен като обвиняемо лица, поради което е
бил лишен от възможността да присъства на разпитите и съответно да упражнява
свои процесуални права. Изложеното наред липсата на записи от камерите за видеонаблюдение дават основание на защитата да направи
извод, че така събраните доказателства по делото не подкрепят обвинителната
теза. Обвинението за предлагане на подкуп от Б. на полицейските служители, за
да не съставят АУАН и да не го задържат за 24 часа не се доказва и от
субективна страна, тъй като видно от проведения разговор с тел.112, подсъдимият
е бил възмутен и убеден в правото си да поиска обяснение за действията на
полицията. Съществено според защитата е, че протокола за задържане е съставен в
08.00ч, парите са предложени от Б.
съгласно свидетелските показания на С., след извършения личен обиск т.е. Б. е
бил задържан и е нямал никакъв мотив да предлага подкуп, като същото се отнася и за АУАН, който е бил
съставен в 08.00ч. За правомерното поведение на подсъдимият защитата посочва и
приобщеното по делото Наказателно постановление, което е издадено повече от
девет месеца след случилото се. Навеждат се доводи за съзнателно забавяне на
производството, с цел изтичане на
периода ,в които се съхраняват записите от камерите за видеонаблюдение
и неправомерното поведение на полицейските служители, в резултат на което
проверката спрямо тях е завършила с
мнение за налагане на дисциплинарни наказания. В заключения защитата счита, че не са налице доказателствата, които да
установяват обективно и категорично извършено престъпление от подсъдимия,
поради което иска подзащитния му да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият Б. не се признава за виновен по
повдигнатото му. обвинение. В обясненията си заявява, че е спрял виждайки започналата
проверка спрямо неговите работници – свидетелите М. и С., тъй като автомобила и
облеклото на полицейските служители не съответствало на тези на КАТ. При
поисканото от него обяснение за причината за извършената проверка полицаите не
му отговорили като същевременно насочили проверката си и по отношения на него.
Категоричен е, че С. и Б. не са се представили, както и действията им Б.
възприел като обидни. Неправомерното поведението на полицейските служители е
било и основанието Б. да се обади на тел.112. След проведения телефонен
разговор и при проявеното настояване от подсъдимия полицаите да се легитимират,
С. е заявил, че Б. възпрепятства работата им и е бил задържан. При поставянето
на белезници, подсъдимият твърди, че Б. се намирал в служебния автомобил, а С.
е поискал съдействия от колегите си по радиостанцията. Б. отрича провеждане на
разговори в полицейския автомобил. Заявява, че спрямо него в районното
управление е извършен обиск и е бил задържан до 17.15ч Подсъдимият категорично
отрича да е удрял или бутал полицейски служител. Доколкото не е било извършено
нарушение на правилата за движение от автомобила, в които са били неговите служители, подсъдимият предполага,
че са били спрени за проверка, тъй като автомобилът не е бил с софийска
регистрация. Подсъдимият и в хода по същество заявява, че не е извършил никакви
действия спрямо полицейските служители, а единствено е искал обяснения за
повода за проверката, както и легитимираното им. Настоява, че С. и `Б. не са спазвали
закона, което е заявил и пред тях, като именно това е бил повода да бъде
задържан. Категоричен е , че не е предлагал подкуп. Несъгласието си е отразил и
в АУАН.. В предоставената от съда последна дума Б. иска да бъде оправдан.
Съдът като прецени събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства и тези приобщени по надлежния ред от
НПК от досъдебното производство, взе предвид доводите на страните в
процеса, съобразно разпоредбата на
чл.13 чл.14 от НПК намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Й.Б. е роден на
02.09.2966г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неженен, с висше
образование, управител на фирма “А.М”
ЕООД, живущ *** и настоящ адрес ***-11, с ЕГН **********.
На 13.05.2017г. сутринта, около
08.00ч подсъдимият Б. управлявал лек автомобил “Тойта”
в районна на Сточна гара в посока към с. Горна Малина, пред него се движел автомобил “Фиат Брава” с № *******,
в който пътували неговите служители
свидетелите Б.С. и А.М..
На същата дата свидетелите К.С. и К.Б. били на работа като АП 44” под района на
05 РУ-СДВР за времето от 07.00ч до 19.00ч.
Около 08.00ч, на бул. Данаил Николаев полицейските
служители спрели за проверка лекия автомобил
“Фиат Брава”, управляван от свидетеля М. за проверка, като уведомили за
това по съответния ред дежурния офицер, подавайки съобщение по радиостанцията.
В този момент покрай тях преминал Б. с
управлявания от него лек автомобил и спрял в близост . Подсъдимият слязъл от
автомобила и се насочил към мястото, където полицейските служители извършвали
проверка на свидетелите М. и С.,след представени от тях документи за
самоличност. Б. заявил, че лицата са негови служители и поискал обяснение от Б.
и С. за причината, поради която извършват проверката спрямо тях. Полицаите
поискали Б. да се отдръпне докато тече
проверката, както и да представи документ за самоличност, но последният настоял
те да се легитимират, както и оспорил правото им да спират автомобили, които не са в нарушение,
като същевременно в 07.59ч позвънил на
тел.112. Подсъдимият разговарял с оператор от Дирекция „Национална система 112“,
като настоявал да бъде проверено имат ли основание полицаите да проверяват
автомобила на неговите служители. Получавайки отговор на дежурния офицер на 05
РУ-СДВР чрез оператора, че полицаите имат право да спират и извършват проверка
на граждани, подсъдимият продължил да спори и пречи на проверката, като бутнал С.
в гърдите. Това наложило задържането му, като междувременно С. поискал
съдействия по радиостанцията. На Б. били поставени белезници и същият бил качен
в служебния автомобил. На място пристигнали полицейските служители - свидетелите
Х. и Л., които оказали съдействия. С. и Б. заедно с подсъдимият се оправили с
автомобила към 05 РУ-СДВР, където на последния да му бъде съставен АУАН. По
време на пътуването Б. предложил на полицейските служители да оправят работата,
като им казал, че има пари у себе си, които да вземат. В районното управление,
в служебно помещение около 09.00ч на подсъдимия бил извършен личен обиск в присъствието
на С., при които у Б. била установена сумата от 1522лв, която последният отново
предложил на Б. и С. да вземат, за да не съставят АУАН и да не го задържат за
срок до 24 часа на основание чл.72,ал.1 т.1 от ЗМВР.
В Районното управление
С. изготвил Заповед за задържане на Б. , в която отбелязал 8.00 час като
час на задържането. От Б. бил съставен протокол за обиск с час 09.00. На същата
дата бил съставен УАН на Б. за извършено
административно нарушение по чл.64 от ЗМВР.
В 17.15ч Б. бил освободен .
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събрания и проверен в хода на съдебното
следствие доказателствен материал, както следва:
обяснения на подсъдимия В.Б., свидетелските показания на К.Б., К.С., А.М., Б.С., Г.Х.
и Н.Л., приобщените по ред на чл.281,ал.,1т.2
от НПК показания на свидетелите С. и Б., дадени в хода на досъдебното
производство по реда на чл.223 от НПК, приобщените по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показания на свидетелите Б., С.
и М., приобщени по реда на чл.283 от НПК : Заповед за задържане от
13.05.2017г., протокол за обиск на
лице от 13.05.2017г /л..9-10 от ДП/, заверено копие от АУАН №1493
от 13.05.2017г. /л.56 от ДП/, писмо от СДВР с рег. №513р 48816 от 11.07.2017г.
ведно с приложените към него заверени копия на специфична длъжностна
характеристика рег. № 513р -17149/17.06.2015 и рег. № 513р-17150 /17.06.2015г.,
и два броя актове за встъпване в длъжност / л.32-043 от ДП/, писмо рег. № 513р- 48139 от 07.07.2017г/
л.44 от ДП/, техническа експертиза /л.84-85 от ДП/, писмо от Дирекция
“Национална система 112” /л.50 от ДП/, писмо от 05 РУ-СДВР рег. № 229р-18874 от 07.05.2018г /л.98 от
ДП/, писмо от Отдел “Оперативен дежурен център” при СДВР /л.130 от ДП/, пр.пр. № 32234/2018г. на СРП, заверено копие на писма от САП №
2396/12.07.2018г., възражение на
прокурор Балев, становище относно възражението, писмо до Инспектората на МВР от
САП, сигнал от В.Б., жалба от В.Б. / л.36 –л.51 от СД/, постановление на САП от
07.05.2019 /л.62 от СД/, писмо от 05
РУ-СДВР с приложени към него дневници за получени сигнали / л.118-л.114 от СД/,
справка за съдимост на подсъдимия ведно със съдебен бюлетин и 1 бр СД
предоставен от Национална система 112.
Съдът не констатира съществени противоречия в гласните
доказателстени средства /обясненията на подсъдимия и
свидетелските показания на Б., С., М. и С./ относно хронологията на случилото
се. Чрез изброените доказателства се установява датата, часа, мястото и лицата,
присъствали на започната полицейска проверка от С. и Б. по отношение на М. и С.,
както присъединяването на подсъдимия Б.. Относно поведението на полицейските
служители по време на проверката, както и на подсъдимия, са налице еднопосочни
сведения за поставените към полицаите въпроси от подсъдимия за правото им и
повода да спрат автомобил и да извършват проверка на лицата, пътуващи с него,
както и проведения разговор на Б. с оператор от Дирекция “Национална система
112”. Съдържанието на разговора, установим от предоставения запис, както и от
техническата експертиза е в пълно съответствие със заявеното от свидетелите и
обясненията, дадени от подсъдимия за дата, място, час. Съгласно записа на
проведения телефонен разговор Б. настоява за проверка относно правомощията на
полицаите от автопатрула. Не се установява и
несъответствие в доказателствата по делото относно момента, в който подсъдимият
е бил задържан, качен в полицейския автомобил и впоследствие отведен към 05
РУ-СДВР, както и относно поисканото съдействие по радиостанцията от С. и
пристигането на втори автопатрул.
В съдържанието на изброените по-горе гласни
доказателства се констатира противоречие относно поведението на полицейските
служители спрямо подсъдимия от една страна и съответно действията на подсъдимия
Б. спрямо С.. Макар и неотносими към основните
въпроси подлежащи на доказване с оглед предмета на обвинението, съдът намира, че същите е
необходимо да бъдат коментирани, предвид правилна преценка на достоверността на
тези доказателства и изграждане на обективни изводи относно случилото се. Съдът
дава вяра на показанията на С. относно действията им предприети при спиране на
лекия автомобил, управляван от М., а именно същите с оглед установения ред, са
съобщили по радиостанцията, че предприемат проверка на лица и автомобил, след
спирането му са се представили и са поискали документите на автомобила и
лицата. В подкрепа на заявеното от този свидетел са и показанията на Б., който
въпреки, че няма конкретен спомен за случилото се, излага в принципен план
действията, които се предприемат при извършване на проверка. В съответствие с
изложеното от С. е и заявеното от свидетелите Х. и Л., първият от които на
инкриминираната дата е дежурен офицер. Двамата свидетели потвърждават, че С. и Б.
са съобщили, че спират автомобил за проверка, както и че впоследствие са
поискали съдействия, тъй като трето лице
не изпълнява разпорежданията им и им пречи да извършат проверката. В разпита на
свидетеля С. не се съдържат твърдения, че заедно с колегата си, са се
представили на подсъдимия, както и че са му дали обяснения за причината за
проверката на неговите служители, съгласно заявеното същите са поискали от него
да се отдръпне и да не изчака приключването на проверката. Съдът се доверява на
показанията на свидетелите С. и Б., дадени в хода на досъдебното производство
относно оправени обиди и заплахи от подсъдимия към тях, тъй като намира същите
за обективни, предвид депозирането им непосредствено след случилото се, като
съобразява, че същите кореспондират и с заявеното от свидетелите им пред съда
през 2018г, когато са били разпитани по реда на чл.223 от НПК. Житейски
обяснимо е след около две години от случилото се и предвид работата на свидетелите, същите да
не могат да възпроизведат конкретните думи отправени към подсъдимия, а
единствено общото поведението му. Неоснователно е искането на защитата
разпитите по чл.223 от НПК да не бъдат ценени от съда. Съгласно приложените по
делото протоколи обективиращи същите, проведените
разпити на свидетели са били в съответствие с процесуалния закон.
Обстоятелството, че подсъдимият не е участвал в тях, тъй като не е бил
привлечен като обвиняем, не е аргумент за игнорирането им. Правата на
обвиненото лице се гарантират в пълен обем при провеждане на съдебния процес,
именно, в който той и защитата му участват и имат възможност да поставят
въпроси на свидетелите и да възприемат непосредствено техните отговори. В
разпита си пред съда свидетелят С. изключително конкретно и ясно възпроизвежда
случилото се, преди задържането на подсъдимия. Обстоятелството, че е налице
разминаване относно бутал ли е подсъдимия С. в гърдите или го е дръпнал за
ръкава е без съществено значение относно преценката на достоверността на
показанията на този свидетел, тъй като основен изтеклия период от време, в
случая осъщественото физическо действия от подсъдимия към полицая, е било
несъществено. Същото заедно с вербалната намеса на подсъдимия по време на проверката,
са наложили задържането му, тъй като по преценка на полицаите лицето ги е
възпрепятствал да извършат предприетата от тях проверка. Ето защото съдът гради
въз основа на показанията на С. своите фактически изводи, съобразявайки, че
същите са подкрепят от показанията на свидетелите Б., Л., Х., както и от
съдържанието на разговора проведен от Б. с оператор от Дирекция “Национална
система 112”, откъдето се установява отношението на подсъдимия към полицейските
служители като същия съобщава, че действията им са “пройзвол”,
както и “…защото така са решили да го спрат, така им харесало, без нарушение,
без да имат право …”. Прави впечатление, че в случай, освен изразено негативно
отношение подсъдимият не съобщава за конкретно укоримо
поведение от полицейските служители, поради което съдът намира, че обективно
такова от страна на полицаите не е осъществено. При изложените съображения
според настоящия състав намира, че относно случилото се между полицейските
служители и подсъдимия достоверни и обективни данни са тези съобщени от
свидетеля С..
Показанията на
свидетелите М. и С. дават сведения единствено относно коментираните по- горе
обстоятелства, като те както беше посочено съдържат информация относно
случилото се до задържането на подсъдимия и качването му в служебния автомобил.
Обективността на тези показания съдът съобрази с факта, че и към датата на
разпитите им пред съда, лицата работят за подсъдимия, именно поради което не се
доверява на тях, в частта им, в която същите отричат полицейските служители при
спирането им да са се легитимирали пред тях и съприкосновения между Б. и С., като
следва да се отбележи, че няма спор, че С. е Б. не са се представили на Б..
Същите са направили това при започване на проверката спрямо М. и С..
Преценката за достоверност на дадените свидетелски
показания от С., са в основата на изводите на съда да приеме, че след
задържаното си и отвеждането в 05 РУ-СДВР
и извършен спрямо него личен обиск, подсъдимият е предложил на С. и Б.
да вземат установената у него сума, за
да не извършат действия по служба , а именно да съставят АУАН и да го задържат
за 24 часа. В потвърждение на казаното от свидетеля С. са и приобщените по
делото разпити на свидетеля Б., дадени в хода на досъдебното производство,
както и заявеното от свидетелите Х. и Л., че са разбрали впоследствие без деня
от Б. и С. за предложените им от задържаното лице пари.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Б., в
частта, в която същият отрича проявата на негативно отношение към полицейските
служители, физическо съприкосновение със С. и предлагането на пари на С. и Б.,
за да не бъде задържан и да не му бъда съставен АУАН, като намира същите за
реализиране на правото му на защитата, чрез изграждане на версия за случилото
се. В тази си части обясненията на подсъдимия са в противоречие с показанията
на свидетеля С., които съдът е приел, след преценката им чрез съпоставяне с
останалите доказателства по делото за обективни.
Чрез показанията на С., Б., Х. и Л. се установява
еднопосочно и реда, които се спазва при задържане на лице и съответното
съставяне на изискуемите документи. В тази връзка безспорно от приобщените
заповед за задържане, протокол за личен обиск и АУАН е видно, че същите са
съставени в 05 РУ-СДВР след задържането на Б.. От свидетелските показания и
писмото на “Национална дирекция 112” е
видно, че разговорът на Б. с оператора е започнал в 07.59ч и веднага
след това същият е бил задържан. Това установява, че в заповедта за задържане е записан часа, в
който фактически е бил задържан подсъдимия, а не този в който е съставен
документа. По отношение на протокола за личния обиск отразения в него час е
същия, в които е извършен личния обиск, а посочения час в АУАН е този на
извършеното административно нарушение от подсъдимия, а не на съставянето му.
Съдът се
доверява на приобщените по делото писмени доказателства. Чрез приложените
актове за встъпване и длъжностни характеристики се установява, че С. и Б. към
датата на деянието 13.05.2017г. са заемали длъжността “старши полицай” в група
03 сектор “Охранителна на обществения ред на сектор “Охранителна полиция” към
05 РУ-СДВР, както задължения и правомощията им с оглед заеманите от тях
длъжности.
Съдът изцяло кредитира заключението на
приетата по делото техническа експертиза като намира същото за изготвено от
вещи лица с необходимия професионален опит и знание, съдържащи отговор на
поставените въпроси.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената безспорно
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият В.Й.Б. е осъществил състав
на престъплението по чл. 304а, ал. 1, вр. чл. 304,
ал. 1 от НК, за което СГП му е повдигнала настоящото обвинение.
От обективна страна на 13.05.2017г,
около 09:00 часа, в гр. София, в сградата на 05 РУ-СДВР, находяща
се на ул. “********, след извършен личен
обиск предложил подкуп в размер на сумата, намерена у него при обиска 1522лв на
полицаи – Б. и С., за да не извърши действия по служба – да не съставят АУАН и да
не бъде задържан за срок от 24 часа по ЗМВР в 05 РУ-СДВР.
По делото е безспорно установено качеството на
полицейски орган, което са имали св. Б. и св.С.. Съгласно писмените
доказателства Б. и С. към датата на инкриминираното деяние е били “старши полицай
в група на 03 сектор “Охрана на
обществения ред на сектор “Охранителна полиция” към 05 РУ-при СДВР. Същите са изпълнявали
служебните си задължение, съгласно длъжностната си характеристика, а именно
лично да участват в дейности, свързани с изпълнение на задачи по осигуряване на
обществения ред, разпоредна дейност, свързана с
осъществяване на взаимодействие и съдействие при разкриване на престъпления и
нарушения, както и извършване на административно-наказателна дейност при
установяване на нарушение на законови и подзаконови нормативни актове,
по които са предоставени правомощия на полицейските органи. Именно, поради това
им качество подсъдимият Б. им е
предложил подкуп в размер на дължаната у
него сума, установена при личния му обиск 1522лв., заявявайки на полицейските
служители да я вземат, за да не му съставят АУАН и да не го задържат на
основание чл.72,ал.1 т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа. Неоснователни са
възраженията на защитата, че подсъдимият е нямал мотив да предлага подкуп, тъй
като същият не считал , че е виновен и е извършил нещо неправомерно.
Подсъдимият е възпрепятствал полицаите да осъществят на място проверка на
автомобила с ДК № ******* и пътуващите в него лица – св. С. и св.М., именно,
поради което са му поставени белезници и е качен в служебния автомобил. От този
момент подсъдимият е разбрал, че спрямо него ще бъдат предприети съответните
действия, поради което и с оглед позицията му, че би могъл да избегне тези
последици чрез предлагане на пари, той е заявил в сградата на 05 РУ-СДВР на С.
и Б. да взета намерените у него пари. Неоснователен и довода, че издаденото въз
основа на АУАН, Наказателно постановление е извън срокове. Дали подсъдимият е
извършил административно нарушение или не, не е
предмет на настоящото производство. Към датата на деянието за подсъдимия е било
ясно, че спрямо него се претендира поведение, осъществяващо административно
нарушение. Обстоятелството, че е Б. е бил задържан преди да предложи подкуп е
обективен факт, но оформянето на заповедта, което е станало едновременно с
извършващия се спрямо него личен обиск, е била възможност според подсъдимият да
се избегне съставянето й и освобождаването му без последици. Актът за
установяване на административно нарушение съгласно доказателствата по делото ,
също е съставен след личния обиск. Посоченият в него час е часа, в който се
твърди, че е извършено административното нарушение, а не часът на съставяне на
Акта.
От субективна страна деянието
подсъдимият В.Б. е осъществил при форма на вината „пряк умисъл“. Подсъдимият е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Свидетелите С. и Б. са полицейски служители, подсъдимото лице е
било в сградата на 05 РУ-СДВР, в служебното помещение, в което спрямо него е
извършен личен обиск т.е. същият е бил наясно, че предлага подкуп на полицейски
органи Подсъдимият е съзнавал всички обективни характеристики от състава на
престъплението, предвиждал е общественоопасните
последици на своето деяние и е целял именно тяхното настъпване. Налице е и
изискуемата от закона специална цел – чрез действията си подсъдимият пряко е целял
да мотивира старши полицаите С. и Б. да не извършат конкретно действие по
служба.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За осъществен състав на престъпление
по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ до 10 (десет) години и глоба до 15 000
(петнадесет хиляди) лева.
По отношение на подсъдимия В. Й.Б. , съдът счете, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които налагат извод, че и най – лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, с оглед на
което съдът определи размера на наложеното наказание на основание чл.55,ал.1,
т.2 б.”б” от НК.
При индивидуализацията на наказанието, наложено на
подсъдимия В.Б., съдът съобрази конкретните обстоятелства по делото, свързани с
извършеното от подсъдимия нарушение, установени в хода на воденото наказателно
производство и като смекчаващи такива прие обстоятелството, че извършеното от
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност, предвид личността на
същия. Б. заедно с работниците си е бързал за работа, като спирането им и
започването на проверка спрямо М. и С. е възпрепятствало своевременното им
пристигане на обекта. Същевременно подсъдимият е считал, че проверката е била
свързана с извършване на нарушение на правилата за движение, каквото не е
извършено. От значение при определяне на наказанието е, че подсъдимият е с
добри характеристични данни, трудово ангажиран и чисто съдебно минало, което
налага извод в конкретния случай за неадекватно и изолирано незаконосъобразно
поведение осъществено от същия.
Във връзка с изложеното и спазвайки принципа за
индивидуализиране на наказанието и предвид изискването същото да бъде
справедливо, необходимо и достатъчно за постигане на целите, обявени в чл. 36
от НК, съдът, като взе предвид както конкретната фактическа обстановка, така и
данните за личността и поведението на подсъдимия В.Б., намери, че по отношение
на подсъдимия справедливо и законосъобразно е наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да бъде заменено с наказание “Пробация” на основание чл.55,ал.1,т.2 б.”б” от НК включващо
следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от 6 месеца два пъти седмично и “Задължителни срещи с пробационен служител” за срок от за шест месеца ,както и “глоба” в размер на 500лв.
По така изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Съдия:
Ани
Захариева
Съдебни заседатели: 1.
о.м.2.