№ 60
гр. Варна, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. А.а
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100502621 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх.
№296745/24.08.2021г. на ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, София, чрез
пълномощник адв.И.М. от АК - Добрич /същата и съдебен адрес/ срещу решение
№262370/26.07.2021г., постановено по ГД №4247/2020г. на ВРС, 24 състав, с което
застрахователят е осъден да заплати на ищците М. Б. Н., Р. ВЛ. Г. и АТ. ВЛ. Н., следните
суми: на всеки от тримата по 12 040 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на съпруга на първата ищца и баща на другите
ответници – В. А. Н., починал на 29.04.2017г. при управление на л.а.Мазда с рег.№АВ 4400
АВ на Автомагистрала Тракия, в землището на с.Биково, общ.Сливен, между 256.257 км.,
въз основа на Договор за задължителна застраховка на работниците и служителите по риска
Трудова злополука, обективиран в застрахователна полица №0142/9/16/070/000044, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 04.05.2020г. до окончателното изплащане
на сумата.
Твърди се, че постановеното решение на ВРС е неправилно. Не се спори относно
наличието на застраховка по риска Трудова злополука; че починалото лице е наследодател
на ищците; че същото е било служител на ИНОВЕКС СЕРВИЗ ЕООД като работодателят е
сключил застраховка за своите служители с Алианц България; че починалото лице е било
1
назначено в застраховащото дружество по трудов договор от 12.03.2012г. като изпълнявало
длъжността „Монтьор верижни и колесни машини“; че това ТПО е прекратено поради
смъртта на лицето съгласно чл.325, т.11 КТ; че произшествието е признато от ТП на НОИ за
трудова злополука; че застрахователят е отказал да изплати обезщетение по заведената щета
№0142/19/001/500117 от м.10.2019г.
Твърди се, че ищците не представили съобразно изпратено им писмо допълнително
изисканите от застрахователя документи по настъпилото произшествие /застр.събитие/.
Твърди се общо изключване на събитието от покритите по груповата застраховка рискове
съгласно чл.460, ал.2 КЗ и т.IV, 4 от Общите условия, тъй като настъпилата смърт е в
резултат на извършено престъпление от застрахованото лице, изразяващо се в нарушаване
правилата по ЗДвП. Въззивникът се позовава на приетите в досъдебното производство
№285/2017г. по описа на РУ на МВР –Нова Загора, доказателства, които сочат на
настъпване на ПТП по изключителна вина на починалото лице. В производството не са били
установени действия на друго, трето лице, които да са способствали настъпване на
произшествието. Твърди се изключен застрахователен риск. Въззивникът споделя характера
на събраните в досъдебното производство доказателства относно незадължителната им за
съда по гражданския спор сила, както и невъзможността посредством същите да се установи
механизмът на настъпване на ПТП, но се позовава на съдебна практика, че установените в
онова производство факти и обстоятелства, следва да бъдат зачетени от съда. Твърди се, че
като е игнорирал събраните в досъдебното производство доказателства, които са били
приобщени по настоящото дело, съотв. са станали част от събраните доказателства по него,
съдът е допуснал необоснованост на извода относно изключените от груповата застраховка
рискове. Това е довело до неправилност на постановеното решение. Твърди се, че именно
поради разпределената с доклада док.тежест и указанието до ответника, че следва да
установи възраженията си, вкл. за изключен риск и за изключително съпричиняване на
вредата, ответникът е поискал допускане на САТЕ, каквато съдът неправилно е отказал.
Поддържа се, че такава експертиза е допустима и относима към спора, а е и необходима с
оглед дадените на ответника указания за установяване причината за настъпване на
произшествието. Поддържа, че съгласно ОУ на застрахователя винаги изключени от
покритие са трудови злополуки, настъпили в резултат на груба небрежност от страна на
застрахованото лице. /IV, 11 от ОУ/ В тази връзка се прави искане ако въззивният съд не
сподели доводите за извършено от застрахования престъпление, то да приеме, че е налице
негов изключителен принос за настъпване на ПТП съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че
приносът на пострадалия в този случай е 99%, поради което съдът при уважаване на
исковете, следва да намали техния размер до 1% от претенцията. Евентуално, въззивникът
твърди, че предявените размери на обезщетение са прекомерно високи и не съответстват на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като не се установяват по-големи вреди от обичайните за
ищците. Претендира се отмяна на решението изцяло с отхвърляне на исковете ведно с
акцесорните за лихви върху главниците. Претендират се сторените по делото разноски за
две инстанции и възнаграждение за адвокат. Евентуално се поддържа искане за намаляване
на обезщетенията за неим.вреди съобразно изложените в жалбата доводи и критериите за
2
справедливост, ведно с разпределение на разноските за двете инстанции.
С жалбата се поддържа доказателствено искане по чл.266, ал.3 ГПК за изслушване на
САТЕ за причините и механизма на настъпване на ПТП на 29.04.2017г. като се излагат
доводи за допуснато от първ.съд процесуално нарушение, тъй като е отказал допускането на
такава. Въззивникът подновява искането си за допускане на САТЕ, по която вещото лице
след запознаване с делото и приложените доказателства, вкл. тези по досъдебното
производство, приобщено към делото, да посочи какъв е механизма на настъпване на ПТП;
установено ли е заспиване на водача на автомобила към момента на настъпване на ПТП и
допринесло ли е това поведение на същия за ПТП; какво точно е било поведението на
пострадалото лице при управление на МПС.
В срока за отговор не е постъпило становище на въззиваемата страна,
представлявана от адв.Р.Д..
В съдебно заседание се явява пълномощникът на въззивника адв.М., която поддържа
жалбата.
Въззиваемите страни не се явяват лично, но се представляват от адв.Д., който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че не са налице основания за изключване
отговорността на застрахователя. Допълва с довод, че поради липсата на обезщетителен
характер на застраховката в този случай, неприложим се явяват разпоредбите за определяне
по справедливост на обезщетението.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на АТ. ВЛ. Н., М. Б. Н. и Р. ВЛ. Г. срещу Алианц България ЗАД, за осъждане
на застрахователя да заплати на ищците в качеството им на наследници на В. А. Н., починал
на 29.04.2017г. при трудова злополука, сумата от 36120 лева, представляваща
застрахователна сума по ЗП №0142/070/000044 със срок на валидност от 12.07.16г. до
11.07.2017г. за задължителна застраховка на работниците и служителите по риска Трудова
злополука, сключена от работодателя на починалото лице Иновекс Сервиз ЕООД, ЕИК
*********. В исковата молба са изложени съществените за предявените искове
обстоятелства относно настъпване смъртта на наследодателя, наличието на застрахователно
покритие по сключена от работодателя му застраховка Трудова злополука и предявяване на
претенция пред застрахователя с отказ от изплащане на обезщетението.
В срока за отговор е постъпила искова молба на застрахователя ЗАД АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, подадена чрез адв.И.М., с който се оспорва основателността
на исковете. Сочат се ясно безспорните обстоятелства по иска, вкл. обстоятелствата от
значение за преценка допустимостта на производството, а именно подаденото от
наследниците заявление за обезщетяване вх.№630/01.10.2019г. Твърди се, че от заявителите
са били поискани допълнителни доказателства по образуваната щета, което същите не са
изпълнили; че въз основа решение на АС, София-град е отменено решение на директора на
ТП на НОИ –София относно произшествието, по жалба на работодателя Иновекс Сервиз
ЕООД като преписката е върната за ново произнасяне. Независимо от това, ответникът
3
оспорва исковете по чл.459 КЗ като твърди, че е налице изключен риск за отговорността на
застрахователя, тъй като работникът /наследодател/ умишлено е причинил смъртта си, което
е в разрез с основанието за изплащане на обезщетението по чл.2 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.
Поради това се прави довод, че ищците не са мат.легитимирани да претендират
обезщетението, тъй като не установяват наличието на трудова злополука по смисъла на
чл.55 КСО. Това е така, тъй като не е налице покрит от застрахователя риск, тъй като
съгласно ОУ се обезщетяват само трудови злополуки, а процесната не е призната /не е
установена от компетентния орган/ като такава. Към делото липсвало разпореждане на
директора на ТП на НОИ, с което злополуката да е призната като трудова по смисъла на чл.-
60 КСО, поради което не бил налице елемент от фактическия състав на предявения иск по
чл.459 КЗ. Ако бъде представен такъв документ, то ответникът твърди, че за него е налице
изключен риск съгласно чл.460 КЗ - /причинено съзнателно от наследодателя произшествие/
и/или извършване от последния на престъпление от общ характер. Твърди се, че
изключващи отговорността на застрахователя клаузи са предвидени и в Общите му условия,
а именно т.IV,4 от същите, където също е налице изключение при настъпила смърт в
причинна връзка с извършено престъпление от застрахованото лице. Застрахователят се
позовава на наказателно постановление на ОП-Сливен, образувано за престъпление по
чл.343, ал.1, б.Б вр.чл.342 НК. В условие на евентуалност се твърди изключителен принос на
пострадалия за настъпване на произшествието съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, който се равнява на
99%. Смъртта е настъпила изключително поради поведението на водача на автомобила и
несъобразяване на чл.20 ЗДвП. Отново в евентуалност, застрахователят поддържа, че
претендираните размери на обезщетението са неоснователно завишени, поради което
исковете не следва да бъдат уважени в тези размери по арг. от чл.52 от ЗЗД. Твърди, че не са
налице доказателства за размера на претърпените вреди от ищците. Прави се довод, че на
застрахователя не са били представени изискуемите съгласно чл.380 КЗ документи, поради
което и същият е бил в обективна невъзможност да прецени характера на увреждането и
размера на обезщетението. В съдебно заседание пред РС застрахователят поддържа
неоснователността на исковете, евентуално тяхното намаляване поради съпричиняване и
несъответствие с чл.52 ЗЗД.
Въззивният съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, съобразно
пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът, при проверка редовността на жалбата, установи, че същата е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен проц.представител, при
спазване изискванията на чл.260 и сл. от ГПК.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение на правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените
4
искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
Основният поставен с жалбата въпрос е дали са налице основания за изключване
отговорността на застрахователя и начина на определяне на обезщетението. Поради обхвата
на въззивно обжалване, съдът приема, че в останалата част направените от
първоинстанционния съд изводи са съответни на събраните по делото доказателства, поради
което и препраща към тях съгласо чл.272 ГПК. Освен изложеното, страните не спорят
относно наличието на сключен застрахователен договор от 11.07.2016г. по полица
№0142/9/16/070/000044, по задължителна застраховка на работници и служители за риска
„Трудова злополука“, вкл. наличието на покрит по нея риск „смърт от трудова злополука“ и
в „резултата от трудова злополука по чл.55 КСО“.Не се спори, че съгласно списък на
застрахованите лица към посочената полица, под №3 е посочен наследодателят на ищците
В. А. Н. като служител на Иновекс сервиз ЕООД, на длъжност „монтьор верижни и колесни
машини“. Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено поради настъпилата
смърт на служителя, считано от 30.04.2017г. със заповед на работадателя №18, на основание
чл.325, т.11 КТ. Не се спори, е ищците са законни наследници на починалото лице, а и това е
удостоверено в приложено удостоверение за наследници, издадено от община Варна. Не се
спори и се установява, че с постановление от 19.12.2018г. е прекратено досъдебно
производство №285 по описа за 2017г. на РУ на МВР –Нова Загора, ОП –Сливен, тъй като
започналото срещу неизвестен извършител производство установило, че единствена
причина за настъпилата смърт е поведението а починалото лице, т.е. че липсва престъпление
от друго лице.
Не се спори, че ищците са подали своевременно заявление за обезщетяване със
заявление №630/01.10.2019г., въз основа на което застрахователят е поискал представяне на
допълнителни писмени доказателства, вкл. разпореждане на Директора на ТП на НОИ за
определяне на трудова злополука, на основание чл.50 КСО и ОУ на застрахователя.
С решение №7167/10.12.2020г. по адм.дело №3998/2020г. на АС – София град, Трето
отделение, 16 състав, е отменено решение от 21.02.2020г. на Директора на ТП на НОИ –
София, с което е оставена без уважение жалбата на управителя на дружеството Иновекс
Сервиз ЕООД срещу разпореждане №29049/11.12.2019г. по чл.60 от КСО като
производството е върнато за ново произнасяне.
Съгласно писмо от 21.04.2021г. на РУ –Нова Загора, ДП №285/2017г. на РУ, водено
за извършено престъпление по чл.343 НК е изпратено на 03.12.2018г. на ОП-Сливен с
мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК. С
Постановление от 19.12.2018г. на ОП –Сливен е прекратено наказателното производство
поради липса на доказателства за извършено престъпление от трети лица, участници в ПТП.
/приложена преписка от досъдебното производство/
След постъпване отговора на застрахователя и след изготвения от съда доклад на
спора по чл.146 ГПК, е постъпило Разпореждане №29049/29.04.2021г. на ТП на НОИ –
София, с което произшествието от 29.04.2017г. с починало лице В. А. Н. се приема за
5
трудова злополука съгласно чл.55 от КСО.
Пред въззивния съд е изслушано заключение на САТЕ /л.32/, от което не се
установява друга външна причина за настъпване ПТП на 29.04.2017г., на АМ Тракия, км.256
+700, в землището на с.Биково, обл.Сливен. Рано сутринта, около 7 часа, товарен автомобил
Мазда УН с рег.№** **** **, с водач В. Н. е катастрофирал съгласно описания в
експертизата механизъм, при което настъпват материални щети по автомобила и
крайпътните съоръжения, телесни увреждания на пътуващия в автомобила А. К. както и
смъртта на водача на автомобила. Вещото лице отново е потвърдило, че не са налице данни
за външно въздействие върху автомобила. Вероятната причина за настъпване на ПТП се
сочи: загуба на контрол над автомобила от водача му, довело до отклоняване надясно по
посока на движението, последвано от опит за връщане в първоначалната траектория на
движение с прекалено рязка команда с волана, довела до загуба на управление и насочване
на автомобила вляво по посока на движението му, последвано от удар в предпазно
ограждение и преобръщане на автомобила. Всички възможни причини за това вещото лице
посочва като свързани с отклоняване вниманието на водача и/или изместването му в купето
на автомобила.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
идентични на изводите на първата инстанция.
Основните правни въпроси пред настоящата инстанция се концентрират в преценката
за изключен риск за застрахователя и размера и начина на определеното обезщетение.
Съгласно чл.55 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт както и станалото по
време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: 1. основното
място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; 2.
мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; 3. мястото за
получаване на възнаграждение. Не е налице трудова злополука, когато пострадалият
умишлено е увредил здравето си.
Претенцията на ищците намира основание в разпоредбата на чл.459 КЗ, раздел 43,
дял III „Застраховки Живот и Злополука“ от КЗ. Съгласно приложимата разпоредба от
Кодекса, договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с
живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на
злополука. Злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на
застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен
произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се
предполага до доказване на противното. Договорът за застраховка злополука може да се
сключи за изплащане на фиксирани парични суми, на обезщетения на размера на причинени
вреди или за комбинация от двата вида плащане. В случая, въз основа на приложената
6
застр.полица и ОУ към нея, съдът намира, че е уговорено при настъпване на съответните
рискове, застрахователят да изплати фиксирана парична сума. В полицата, в т.1 „смърт от
трудова злополука“ е посочено, че за 7-те лица от придружаващия списък, е предвидена
индивидуална застрахователна сума, посочена изрично за всяка от тях до размера от 36 120
лева, съгласно чл.441 от КЗ. Съгласно чл.459, ал.4 КЗ, за застраховка "Злополука" с
изплащане на фиксирани парични суми се прилагат съответно и чл. 397, чл. 438, ал. 5, чл.
441, 442, чл. 443, ал. 1 – 3 и ал. 5 и 6, чл. 444, 445, 448, 454 и 456.
В случая съдът намира, че не са налице данни за изключващи обстоятелства по см.на
чл.443, ал.4 КЗ – за умишлено причиняване на застрахователното събитие.
Доколкото ищците се легитимират като законни наследници на починалото
застраховано лице В. Н., то същите имат правото да предявят пряк иск към застрахователя за
изплащане на дължимото обезщетение – арг. от чл.448, ал.1 и ал.7 вр.чл.445 КЗ.
По категоричен начин са установени релевантните обстоятелства относно качеството
на починалия на застраховано лице, наличието на призната по надлежния ред трудова
злополука както и уговорения в договора за застраховка изричен фиксиран размер на
обезщетението. Съгласно ОУ, т.III.1, 7, при смърт на застрахованото лице, застрахователят
изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума за съответния работник или
служител, определена при сключване на договора, на наследниците му. В случая е налице е
надлежна регистрация на злополуката като трудова по смисъла на чл.55 КСО от ТП на НОИ
съгласно т.IV, т.14 от ОУ. Съдът, след внимателен прочит на общите изключения,
предвидени в т.IV от ОУ на застрахователя, намира че не са налице предвидените там
хипотези за отказ от изплащане на обезщетение. Не е налице установено нито преднамерено
действие на починалото лице с оглед получаване на обезщетението, нито умишлено
излагане на опасност от водача – наследодател, нито груба небрежност от страна на
застрахованото лице, проявена при неспазване на правилата за безопасност и охрана на
труда.
Съдът споделя изводите на първата инстанция, че по делото не се установяват
действия на починалото лице в състояние на "груба небрежност". Грубата небрежност по
съдържание съвпада със съзнаваната непредпазливост в наказателното право - работникът
действа при груба небрежност когато съзнава и следва да очаква, че може да претърпи
злополука, но самонадеяно се надява да я предотврати. Тази преценка не е правна по
характера си. Дори и да се приеме, че се поставя въпрос за съдържанието на понятието
"груба небрежност" в контекста на чл.201 КТ, то следва да се държи сметка за
задължителната съдебна практика. Така например решение № 194 по гр. д. № 1249 за 2010
г., III г. о., ВКС сочи, че няма спор, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на
труда от страна на пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а
само това, при което е налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение (груба небрежност), съответстващо на
самонадеяността (съзнавана небрежност) по терминологията на наказателното право; за да е
налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването на
7
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че
ще успее да го предотврати. Изрично касационният съд сочи, че преценката е конкретна и
зависи от фактите по делото. В случая, въпреки изслушаната пред въззивния съд САТЕ, не
се установяват обстоятелства, които да насочат към проявена от пострадалия -застрахован
груба небрежност. Липсата на установени външни обстоятелства, които да са допринесли за
настъпване на ПТП по никакъв начин не води до обратния извод, че ПТП е причинено
единствено поради поведението на водача. Дори да се приеме това, то отново не е установен
субективния елемент за проявена от последния груба небрежност/съзнавана самонадеяност/,
тъй като субективното отношение „груба небрежност" се изразява в знание на пострадалия
за вредоносния резултат и неправилна преценка, че може да го предотврати. В процеса е
било необходимо да се докаже, че пострадалият виновно е допринесъл за настъпването на
увреждането при съзнавана небрежност. Липсата на подобно установяване сочи на
неоснователност на защитната теза на въззивника, съотв. до неоснователност на
възражението за изключен риск.
В разпоредбата на чл.460 КЗ е посочено, че застрахователят се освобождава от
задълженията си по застрахователния договор, ако нараняването, увреждането на телесната
цялост, загубата на работоспособността или смъртта са настъпили: 1. ако застрахованият
съзнателно причини собствената си смърт; 2. в резултат на извършване от застрахования на
престъпление от общ характер; 3. при война, военни действия или вследствие на
терористичен акт. Страните могат да договорят и други изключени рискове. Съдът намира,
че по делото не е установено наличието на нито една от предвидените в разпоредбата
хипотези за изключване отговорността на застрахователя. Нито може да се говори за
съзнателно причиняване смъртта от починалото лице, нито може да се говори за
престъпление от общ характер, във връзка с което е настъпило и застрахователното събитие.
В тази връзка съдът цени и данните от прекратеното наказателно производство.
Въз основа на горното и при липса на основания за прилагане разпоредбите на чл.51
и чл.52 от ЗЗД с оглед характера на уговореното застрахователно правоотношение, съдът
намира за неотносимо обсъждане на възраженията за прекомерност и съпричиняване на
вредите. Както бе отбелязано по-горе, налице е уговорено в полицата заплащане на
фиксирано застрахователно обезщетение, което с оглед наследственото правоприемство
следва да бъде поравно разпределено на третите ползващи се лица – наследниците на
застрахования, по 12 040 лева от договорената сума от 36 120 лева. Въз основа на
изложеното въззивният съд достига до идентични на първата инстанция правни изводи,
поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
Поради този резултат разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемите. Представен е договор за оказване на безплатна правна помощ на тримата
въззиваеми, представлявани от адв.Р.Д. от ВАК, съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. На същия
се следва възнаграждение за всеки един от предявените искове съгласно чл.2, ал.4 и ал.5
Наредба №1/2004г. в размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/2004г. за МРАВ. При
съответно изчисление съдът намира, че на адв.Д. се следва възнаграждение в общ размер за
8
въззивното производство от 2673.60 лева /по 891.20 лева за всеки от тримата
представлявани/, на основание чл.78 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262370/26.07.2021г., постановено по ГД №4247/2021г.
на ВРС, 24 състав.
ОСЪЖДА ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София да заплати на
адв.Р.Д. от ВАК сумата от общо 2673.60 лева, представляващи дължимо
адв.възнаграждение за въззивното производство за оказаната безплатна правна помощ на
въззиваемите А.Н., М.Н. и Р.Г., на основание чл.38 ЗА и чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от връчване препис от същото
на страните с касационна жалба пред ВКС, на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9