Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Тополовград, 28.01.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
При секретаря А.А.
Като разгледа
докладваното от съдията гр.д.- БП № 98
по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.П.П. твърди, че е работил в НУ“*******“ – Т., на
трудов договор като е изпълнявал длъжността „Огняр“. Твърди, че на 24.04.2020
г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на
основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ и на 27.04.2020 г. му е била връчена Заповед №
361 от същата дата на Директора на училището, с която на основание чл.328,
ал.1, т.3 от КТ му е било прекратено трудовото му правоотношение, поради
намаляване на обема на работа. Същият твърди, че тази заповед е необоснована,
като излага съображения в молбата си и твърди, че тази длъжност „огняр“ е
специфична длъжност и изисква определена квалификация, която той притежава и
той единствено е поддържал парното през отоплителния сезон, като твърди, че
след отоплителния сезон след първи април е извършвал и други дейности, като
поддръжка на тревни площи, поправка на плочки, поддръжка на дограма, мазилки,
паркет, поправка на брави, поддръжка на щори и ВиК поддръжка. Твърди, че
притежава и квалификация „заварчик“ и като такъв е правил заварки на катерушки
и детски люлки, заварка и поправка на баскетболни кошове. Твърди, че по време
на обявеното извънредно положение е бил принуден да излезе в отпуск и след като
се е върнал на работа е косил тревата в училищния двор, почиствал е бордюри,
както е вършил и дребни поправки на сградата. Твърди че за извършване на
неговата дейност не е необходимо в сградата на присъстват ученици и тя не е
свързана с учебния процес и обема на работа, която той извършва в никакъв
случай не е намалял.
Предвид
това, ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменена изцяло
Заповед № 361 от 27.04.2020 г. на Директора на училището като незаконосъобразна
и необоснована, да бъде признато уволнението му за незаконно и да бъде
възстановен на предишната длъжност, както и да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради уволнение,
считано от 27.04.2020 г., но не повече от шест месеца, в размер на получаваното
от него брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от пълномощника му
адв.Х. от АК – Ямбол, която поддържа иска изцяло. Същата представи писмена
защита.
Ответникът НУ“*********“ - гр.Т. оспорва исковете изцяло,
като в законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва исковете като
неоснователни. Относно иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ процесуалният представител
на ответника счита, че същият е погасен по давност, тъй като ищецът е бил
уведомен за прекратяване на трудово-правното отношение на 24.04.2020 г. и
спрямо тази дата предявяването е направено след изтичане на двумесечния
давностен срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ. Ответникът твърди, че трудовото
правоотношение следва да се счита за прекратено на 24.04.2020 г., а не от
датата на издаване на заповедта – 27.04.2020 г. С отговора се оспорва
основателността на иска, като се твърди, че е било налице реално намаляване на
обема на работа, като въобще не е работило парното в училище, като причини за
това са грипна епидемия и последвалата епидемия от КОВИД-19 и въведените
извънредни мерки, и от друга страна изключително топлата зима. Прилагат като
доказателства фактури за доставка на гориво, както и разпечатки за разходвано
гориво, от които според ответника след 28.02.2020 г. парното в училището въобще
не е работило и предвид тези причини безспорно е налице намаляване обема на
работата. Ответникът твърди че видно от длъжностната характеристика за длъжността
„огняр“ няма други дейности, които ищецът е имал задължение да извършва и по
отношение на които да не е налице намаляване на обема на работата. Претендират
се направените по делото разноски като е представен списък на последните с
приложения към него.
В съдебно
заседание ответникът се представлява от пълномощника им адв.М.Й. ***.
От събраните
по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С
трудов договор № 2/12.01.2015 г. ищецът П.П. е назначен на длъжност „огняр“ в
НУ“***********“ – Т., считано от 12.01.2015 г. на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ, със срок на договора до 12.04.2015 г. С Допълнително споразумение №
05/13.04.2015 г. трудовият договор за длъжност „огняр“ с П.П. е изменен от
срочен трудов договор за неопределено време. С длъжностната характеристика за
длъжността „огняр“ са определени основните трудови задължения за длъжността, а
именно: отговаря за състоянието на действащите правила, норми и инструкции на
монтажа, експлоатацията, ремонта и обслужването на парните котли, опазване на
живота и здравето на децата/учениците и персонала, сградата, имуществото и
оборудването на образователната институция. С длъжностната характеристика подробно са
уредени функциите на длъжността, общите права и задължения, отговорности
произтичащи от длъжността, критерии за оценка/самооценка на изпълнението,
необходимите компетентности и условията на труд. С допълнително споразумение № ЛС 212 от
15.01.2020 г. е договорено изменение на основната работна заплата на ищеца,
считано от 01.01.2020 г.
С предизвестие изх.№ 65/24.04.2020 г., връчено на ищеца на
същата дата трудовия договор е бил прекратен, считано от 24.04.2020 г. на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване на обема на работа.
Предизвестието не е отработвано от ищеца и му е изплатено обезщетение по чл.220
ал.1 от КТ. Видно от уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до НАП, датата на
прекратяване на трудовия договор е 24.04.2020 г. Със Заповед № 361/27.04.2020
г. на Директора на НУ“**********“ – град Т. е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, считано от 24.04.2020 г. на основание чл.328 ал.1 т.3
от КТ, поради намаляване обема на работа.
Ищецът е отказал получаването на тази заповед и отказа му е удостоверен
с подписа на двама свидетели. По повод жалба от ищеца с вх.№ 94-52 от
24.04.2020 г. до РУО – Хасково е извършена проверка и в констативния протокол е
отразено изложеното по-горе.
Видно от служебна бележка № 60-09-14-26678 от 29.05.2020 г.
на Агенция по заетостта, ищецът П.П. е регистриран като безработен от
30.04.2020 г. Видно от представеното по делото удостоверение за професионално
обучение ищецът е завършил курс за професионално обучение по заваряване.
От представените 2 броя извлечения от ведомостите за
заплати е видно, че за месец април 2020 г. ищецът е получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 1506,47 лв. и за месец юни 2020 г. г. е получил
обезщетение при уволнение по чл.221 ал.1
от КТ в размер на 849,85 лв.
По делото бяха разпитани двама свидетели по искане на ищеца
– Д.П. и Й.С., които работят като учители в НУ“**********“. Видно от техните
показания става ясно, че освен като огняр на ищеца са били възложени и
функциите по поддръжка на сградата, прилежащи терени и функции по
пропускателния режим, включително ищецът е бил в комисия по безопасността на
електрическите уреди. Видно от техните показания става ясно, че от миналата
година има една паралелка по-малко и сградата се отоплява цялата, и няма
намаляване на обема на отоплението. От показанията на св.С. се установява, че
освен учител в училището, тя е и председател на синдикалната секция на
КТ“Подкрепа“ и ищецът е член на тази организация, и се ползва от правата на
колективния трудов договор сключен на 21.01.2019 г. и е валиден до 21.01.2021
г. Съгласно чл.8 т.4 от този договор работодателят прекратява трудовите
правоотношения по чл.328 ал.1 т.2, 3 и 5 и чл.330 ал.2 т.6 от КТ с работници и
служители, членове на синдикатите – страни по договора, след предварително
становище на съответната организация за всеки отделен случай. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни и
непротиворечащи си. Свидетелите не установяват обстоятелства, от които да се
изведе реално намаляване на обема на работа, както и реално извършен подбор.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства, които съдът обсъди, както и от свидетелските показания, които са
обективни и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
С
исковата молба са предявени кумулативно и обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, във вр.чл.225, ал.1 от КТ, а именно:
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
предишната работа и обезщетение за времето, през което работникът е останал без
работа, поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.
Съдът счита, че същите са допустими, тъй като са подадени
от лице имащо правен интерес в законно установените срокове. Съдът не приема
възражението на ответника, че иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е погасен по
давност, т.е. подаден по-късно от двумесечния срок, тъй като със закона за
мерките и действия по време на извънредното положение в сила от 13.03.2020 г.
за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат
процесуални срокове по съдебни и арбитражни и изпълнителни производство, и в
чл.3, ал.1 т.2 от този закон изрично е записано, давностните срокове с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частни правни субекти.
В закона са изброени подробно производствата и делата, по които сроковете не
спират да текат, като там липсват исковете за трудово-правни спорове. Поради
това съдът приема, че исковете са допустими. Разгледани по същество, същите се
явяват основателни и доказани, и следва да бъдат уважени.
Съдът счита, че в случая не бе доказано от ответника реално
намаляване на обема на работа. Намаляването на обема на работа се отнася до
конкретна трудова дейност, извършвана в предприятието на работодателя, а не до
общия му обем на работа. То трябва да е трайно и осезаемо, обективно и
фактически да съществува, което подлежи на доказване във всеки отделен случай.
Тежестта за това пада върху работодателя и съдът счита, че същият не представи
достатъчно доказателства в тази насока. Фактът, че по време на извънредното положение
и пандемията КОВИД -19 не са обосновали намаляване на обема на работата в
ответното училище, конкретно за длъжността „огняр“. За да прецени дали има
основание за уволнение по тази причина, работодателят е следвало да прецени
конкретния случай, като изхожда от това в каква степен са засегнати трудовите
функции на ищца. В случаите когато работата е намалена само за определена
длъжност, а именно „огняр“ и тя е заемана от един работник, работодателят е
следвало да запази длъжността, възлагайки на работника други трудови функции
или да я съкрати като разпредели задълженията между други служители, но няма
право да прекрати трудовия договор на основание намаляване на обема на работа. В
изпълнение на чл.329 от КТ работодателят е следвало да извърши подбор на работниците/служителите
и тези, които имат по-висока квалификация да останат на работа. Той трябва да
прецени не само образованието им, но и деловите и професионалните качества и
умения за изпълнение на длъжността, каквото в настоящия случай не е направено.
Още повече, че длъжността „огняр“ е специфична длъжност, която изисква
определена квалификация и той я притежава. Освен това тази длъжност е
единствена и безспорно необходима за училището, тъй като отоплението,
поддръжката на техниката и сградата са от изключително значение за нормалното
функциониране на учебния процес. Намаления обем на работа обикновено се
изразява в спад на производствена дейност, на стокооборота, на обема на
извършените услуги и на произведената и отчетена продукция, каквото в настоящия
случай не е налице. Не може след края на отоплителния сезон да се преценява, че
има намаляване на обема на работата на огняря и той да бъде уволнен, тъй като и
след отоплителния сезон той следва да изпълнява задълженията си по поддръжка и
експлоатация на инсталациите на парното, без които то не може нормално да
функционира и освен това, в случая се установи, че ищецът е извършвал и други
вменени му функции като поддръжка на сградата, прилежащи терени, пропускателен
режим, следял е за безопасността на електрическите уреди, все дейности които са
от изключително значение за нормалното функциониране на училището. Освен това,
работодателят е нарушил и колективния трудов договор, като е прекратил
трудовото правоотношение на това основание, без предварително становище на
съответната синдикална организация.
В настоящият случай съдът счита, че липсват доказателства,
от които да се изведе реално намаляване обема на работа в ответното училище.
Уволнението в случая е незаконно, защото не е спазен материалния закон, което
обуславя основателност на иска за отмяна на уволнението.
Предвид основателността на главния иск, от тях следва
основателност на рецесорните искове за възстановяване на работа и за заплащане
на обезщетение . Съгласно чл.225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение служителят
има право на обезщетение от работодателя, в размер на брутното му трудово
възнаграждение, за времето през което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от шест месеца. В случая това обезщетение следва да
бъде изчислено на база на последното получено трудово възнаграждение от месеца
предхождащ уволнението - 1506,47 лв.
При този изход на делото следва да се присъди държавна
такса по сметка на ТРС съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, в размер на 210,00 лв. върху уважения размер на иска за
обезщетение и разноски на ищеца в размер
на 500,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
361 от 27.04.2020 г. на Директора на НУ“**********“ – град Т., с която на
основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда е прекратен трудов договор №
ЛС02 от 12.01.2015 г. на П.П.П. с ЕГН **********, на длъжност „огняр“ в НУ „***********“
– Т., считано от 24.04.2020 г., като незаконосъобразна и ПРИЗНАВА
уволнението на П.П.П. с ЕГН **********,
на длъжност „огняр“ в НУ „**************“ – Т. за незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА П.П.П.
с ЕГН **********, на длъжност „огняр“ в НУ „*********“ – Т..
ОСЪЖДА НУ“********“
– град Т., представлявано от директора М.Г.К.а с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.П.
с ЕГН ********** сумата от 5100 лв. /пет хиляди и сто лева/ - обезщетение за
времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението, считано от
27.04.2020 г., но не повече от шест месеца, ведно със законната лихва от
26.06.2020 год.
ОСЪЖДА НУ“********“
– град Т., представлявано от директора М.Г.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.П.П.
с ЕГН ********** сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА НУ“**********“
– град Т., представлявано от директора М.Г.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса по сметка на Районен съд – Тополовград – бюджета на съдебната
власт в размер на 210,00 лв. /двеста и десет лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен
срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: