№ 370
гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20243100500306 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4412/17.01.2024г. от П. С. Д., с
ЕГН **********, с адрес за призоваване: *******, срещу Решение № 4154 от
20.12.2023г. по гражданско дело № 13839 от 2022г. по описа на Районен съд -
гр. Варна, 48 състав, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. Д., ЕГН
********** срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да се приеме
за установено в отношенията между страните, че П. С. Д., НЕ ДЪЛЖИ на
„Електроразпределение Север“ АД, сумата в размер на 10364.54 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в град Варна,
местност Траката, ***** за периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г. по фактура
№ **********/11.10.2022г. за клиентски номер ***** и абонатен номер *****
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение за поради допуснати процесуални нарушения,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че съдът е
приел за безспорно установено едно обстоятелство – наличие на договор с
1
трето за делото лице, а се е позовал на това обстоятелство, за да обоснове
правния си извод за наличие на връзка с ответника. Твърди се, че въззивникът
е заплатил цялата отчетена като потребена от него ел.енергия. Освен това не е
изследвано съответствието на ПИКЕЕ със ЗЕ. Сочи се, че ответникът е
начислил процесната сума на две различни правни основания, както и че
БИМ не е измерил грешка при отчитане на електромера, а също, че не е била
взета предвид изслушаната повторна съдебно-техническа експертиза. Твърди
се, че по делото липсва доказателство за монтиране на изследвания от БИМ и
СТЕ електромер на обекта на ищеца, както и че не са събрани надлежни
гласни доказателства от независим от ответника свидетел, който да установи
надлежността на процедурата за корекция. Посочва се, че съдът не се е
произнесъл по реда на чл. 193 от ГПК относно оспорения от ищеца
официален свидетелстващ документ – констативния протокол от БИМ, за
което е било открито надлежно производство по оспорване на верността,
както и не се е произнесъл по отношение на валидността на оспорения
административен акт – заповед на председателя на БИМ. Твърди се, че не са
съобразени заплатените от ищеца в полза на трето лице суми. Сочи
несъответствие на нормите на вътрешното право с Директива 2019/944 /с
която е въведено изискване операторът на разпределителна мрежа да осигури
монтирането на интелигентно средство за измерване или традиционно такова,
чрез което потребителят да има възможност да прочита показанията си с цел
да следи потреблението си, както и изискването за ясно и прозрачно
определяне на сметката на ел.енергия, както и задължението на оператора на
разпределителната мрежа да извършва само услуги на потребители за
ползването на мрежата/ и Регламент 2019/943 /въведени за задълженията за
операторите на разпределителни мрежи при определяне на таксите за услуги
да отразяват действителните разходи и да са прозрачни/.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Електроразпределение Север“ АД, в който излага
становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Поддържа се, че съдът правилно е приел, че отговорността по ПИКЕЕ не е за
виновни действия на потребителя, както е трайната пректика на ВКС. Считат,
че е проведено пълно и главно доказване на предпоставките за корекция на
сметката на ищеца. Дружеството е оператор на разпределителна мрежа, което
съгласно ПИКЕЕ има право да извършва проверки и да прави корекции.
2
Корекцията е извършена надлежно и периодът и стойността на корекцията са
определени правилно.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск от П. С. Д. срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна с
правно основание чл.124 от ГПК за недължимост на сума, представляваща
корекция на сметка на потребител.
Ищецът моли съда да постановите решение, с което да признае със сила
на присъдено нещо, че не дължи на „Електроразпределение Север“ АД,
сумата в размер на 10364.54 лева, начислена под формата на корекция от
ответното дружество „ЕРП Север" АД за обект находящ се град Варна,
местност Траката, ***** за периода от 03.07.2022г. до 30 .09. 2022г. по
фактура № **********/11.10.2022г. за клиентски номер ***** и с абонатен
номер *****
Ищецът твърди, че има статута на потребител на ел. енергия, като е
открита партида с клиентски номер ***** и с абонатен номер *****по който
се отчита потребената от обекта ел. енергия за обект в град Варна, местност
Драката", *****. Твърди се, че e била извършена корекция на сметка, за която
няма фактическо основание. Оспорва се достоверност на всички данни в
„Констативен протокол № 5101978" и законосъобразността на извършената
процедура по корекция.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор,
като изразява становище за неоснователност на иска. Счита възраженията на
ищеца за неоснователни. Сочи, че правото на електроразпределителното
дружество да преизчислява количествата ел. енергия е изрично
регламентирано в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, констативният протокол от
извършена проверка № 5101978/30.09.2022. е съставен законосъобразно
съобразно чл.45 от ПИКЕЕ в присъствието на независим свидетел, а
корекцията е извършена съгласно изискванията на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
3
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право
на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ,
включваща наличие на договорна връзка между страните по силата на
сключен договор при общи условия, извършване на проверка от служители на
ответното дружество в обект на ищеца по чл. 45 и чл. 46 от ПИКЕЕ и
съставяне на констативен протокол, отговарящ на нормативните изисквания
на чл. 49 от ПИКЕЕ, наличие на установено от служителите на ответника
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент,
установяване наличието на предпоставките на чл. 50 ал.1 от ПИКЕЕ, а
именно неизмерване или измерване с грешка извън допустимата от СТИ,
извършване на корекцията на сметка по реда и в размерите на чл. 50 от
ПИКЕЕ.
В доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, „че между страните е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия по партида за обект находящ се в град
Варна, местност Траката", ***** с клиентски номер ***** и с абонатен номер
*****.
Между потребителя на ел.енергия в един имот и ответника по делото
„Електроразпределение Север“ АД, явяващ се оператор на
електроразпределителна мрежа, възникват договорни правоотношения по
силата на сключен договор при общи условия. Общите условия на ответника,
обвързващи страните и валидни за процесния период от 03.07.2022г. до
30.09.2022г., са: 1. Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение
Север АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с
Решение ОУ-004/06.04.2009 г., доколкото с Решение № 595 от 17.01.2017 г. на
Върховния административен съд (ВАС) окончателно бе отменено Решение №
ОУ-05 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно
регулиране), с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО
4
Мрежи АД (настоящо фирмено наименование Електроразпределение Север
АД), влезли в сила на 07.09.2014 г. и 2. Общи условия за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, одобрени от Комисия за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) с Решение № ОУ-12 от 08.09.2022 г.
По силата на посочените договори при общи условия между
потребителя и ответника възникват договорни отношения, макар и всеки
потребител да няма сключен индивидуален договор за достъп и пренос на
ел.енергия. Съгласно чл. 1 ал. 1 от ОУ от 07.11.2007 г., с тези Общи условия
се уреждат условията, при които потребителите на крайния снабдител
присъединени към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север” АД, със седалище и адрес на управление гр.
Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е,
вписано в търговския регистър при Великотърновски окръжен съд рег.1, том
4, стр.62 по фирмено дело №823/2000 г., Данъчен номер: **********,
БУЛСТАТ *********, използват електроразпределителната мрежа и
допълнително предоставени услуги.
Достатъчен факт за възникването на договорните отношения между
страните по делото е фактът на присъединяване на обект на ищеца към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД,
който не се оспорва от потребителя. Именно този факт е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване от първоинстанционния съд, а не наличие на друг
договор /договор за продажба на ел.енергия/, сключен с трето за делото лице
– „Енерго-Про Продажби“ АД.
Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ
бр. 35/30.04.2019г., в Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, приети с Решение на ДКЕВР с Протокол №67/24.04.2019г. в сила от
04.05.2019г., в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от
ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от
ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и
съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр.
чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат
характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Ето защо, съдът намира, че едностранната корекция не е лишена от законово
основание.
5
Правила за измерване на количеството електрическа енергия не са и в
противоречие на Директива 2019/944 и Регламент 2019/943, доколкото тези
европейски норми не касаят отношенията, регулирани с ПИКЕЕ.
Освен това на първо място директивите на ЕС нямат пряко действие. За
да породи действие дадена директива на национално равнище, държавите
членки трябва да приемат закон, с който да я транспонират.
По принцип директивата поражда действие само когато се транспонира.
Въпреки това Съдът на ЕС счита, че директива, която не е транспонирана,
може да произведе някои преки въздействия, когато:
транспонирането в националното законодателство не е извършено
или е направено неправилно;
разпоредбите на директивата са безусловни и достатъчно ясни и
точни;
разпоредбите на директивата дават права на физически лица.
Когато тези условия са изпълнени, физическите лица могат да се
позоват на директивата срещу държава членка в националните съдилища.
Преамбюла на Директива 2019/944 задава единствено мотивите за
приемане на Директивата и принципите и насоките, в които следва да бъдат
тълкувани разпоредбите й. Тези параграфи не създават права на физическите
лица.
Действително член 21 и член 22 от Директивата въвеждат правото на
потребителя да получи интелигентен измервателен уред или традиционен
измервателен уред, които точно измерват действителното потребление и при
който крайните клиенти са в състояние лесно да прочетат показанията си,
както непосредствено, така и чрез електронен интерфейс онлайн или чрез
друг подходящ интерфейс. Тези правила са въведени с цел оптимизация на
потреблението и намаляването на разходите на крайния клиент.Тези права
обаче засягат само и единствено отношенията, възникващи при нормално
развитие на отношенията между потребител и енергийно дружество, когато
снабдяването и продажбата на ел.енергия се осъществява при липса на
манипулации на СТИ. При наличие на външна намеса в СТИ без значение се
явява дали електроразпределителното дружество е изпълнило или не
задължението си за монтиране на интелигентен измервателен уред или
традиционен измервателен уред, който да отговаря на Директивата.
Неизпълнението на задължението на електроразпределителното дружество за
монтиране на интелигентен измервателен уред или традиционен
6
измервателен уред, който да отговаря на Директивата, може да се отрази на
правата и интересите на потребителя само и единствено ако самото то е
станало причина за настъпване на някакви вреди за него.
Именно поради съществуването на отклонения от нормалното развитие
на отношенията е предвидена хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ,
даваща право на Държавата в лицето на ДКЕВР да приеме правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително
реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Тези
правила въплъщават принципа на недопускане на неоснователно обогатяване,
доколкото при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, извършените от потребителя плащания в
полза на дружеството, което осъществява продажбата на ел.енергията, не
съответстват на неговото потребление.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия не влизат в
противоречие и с Регламент 2019/943.
Таксите за услуги на „Електроразпределение Север” АД нямат общо с
предвидените плащания по ПИКЕЕ. Таксите за услуги се заплащат при
предоставяне на някакъв вид услуга, т.е. дейност, поискана от потребителя и
явяваща се в негов интерес. От друга страна корекциите на сметки не са
поискани от потребителя и се явяват начин да бъде избегнато
неоснователното обогатяване на потребителя, когато същият не е заплатил
частично или изцяло потребената от него ел.енергия по причини, изрично
посочени в ПИКЕЕ.
Освен това с т. 10 от чл. 18 от Регламент 2019/943 се дава правото на
регулаторните органи на всяка държава да определят или одобрят тарифите за
пренос и разпределение. Няма спор, че ответното дружество прилага
одобрените от ДКЕВР тарифи за пренос и разпределение, както при
изчисляване на месечните сметки във връзка с продажбата на ел.енергия, така
и при изчисляването на корекции по реда на ПИКЕЕ.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия уреждат
правомощията на операторите на съответните мрежи да извършват проверки
7
на измервателните системи /чл. 45, ал.1/, вкл. технически проверки /чл. 46,
ал.1/, да съставят констативни протоколи за проверките /чл.49, ал.1/, както и
да коригира сметките на абонатите в резултат на извършените проверки /чл.
50 и сл./
Съгласно разпоредбата чл. 49 от ПИКЕЕ операторът на съответната
мрежа извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с
изискванията на правилата, като при проверките съставя констативен
протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната
мрежа и от клиента или негов представител. В случай на отсъствие на клиента
при съставянето на констативния протокол, както и при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва от представител
на оператора и от един свидетел /чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ/. В разглеждания
случай посочените изискания са спазени - документът е съставен от
служители на оператора, като проверката е извършена в присъствието на един
свидетел при удостоверено отсъствие на абоната.
Протоколът за проверка е частен удостоверителен документ, на който
ПИКЕЕ придава материална доказателствена сила. Подзаконовият
нормативен акт в своя чл. 49 съдържа изискванията и реквизитите на
протокола за проверка, с изпълнението на които същият документ става годен
да удостовери фактите, за които свидетелства - че на посочената дата на
посочения обект е извършена проверка, че абоната се е явили или не, че са
установени обстоятелствата, вписани в протокола, че СТИ е демонтиран и
заменен с нов или е възстановена схемата на свързване. Наличието на подпис
на един независим от ответника свидетел е достатъчно, за да се удостовери
законосъобразността на проверката и протокола. Разпитът на този свидетел в
съдебно заседание не е задължение на съда, нито ответникът е следвало да
ангажира соченото доказателство, за да потвърди законосъобразността на
процедурата, тъй като ищецът в исковата си молба не оспорва
съществуването на свидетеля или присъствието му на проверката, които
именно се явяват релевантните за оспорването факти /в ИМ е посочено, че
свидетелят е непознат на ищеца, което обстоятелство няма правно значение за
законосъобразността на протокола и на проверката/.
Съгласно чл. 49 ал. 5 от ПИКЕЕ, когато при проверката се установи
несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за
добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се
8
демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака
на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на
съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване
на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката. Посочените изисквания са спазени.
По възражението, че по делото липсва доказателство за монтиране на
изследвания от БИМ и СТЕ електромер на обекта на ищеца, съдът намира, че
за законосъобразността на проверката липсва такова изискване. Именно
процесния СТИ с номер ******** е демонтиран от обекта на въззивника,
същият е изследван от БИМ и СТЕ и това се потвърждава както от номера на
СТИ, така и от номера на пломбата.
Съгласно констативен протокол № 348/05.10.2022г. на БИМ е
осъществяван неправомерен достъп до вътрешността на електромера, като е
осъществена външна намеса в схемата - под процесора е отстранена част от
платката и са поставени допълнителни елементи, свързани към платката,
чужди за схемата. Електромерът не съответства на техническите изисквания.
Ищецът е оспорил констативен протокол № 348/05.10.2022г. на БИМ
по отношение на неговата вярност и е открито производство по чл.193 от
ГПК, като първоинстанционният съд надлежно се е произнесъл по
направеното оспорване като в мотивите на решението си е приел, че същото е
останало недоказано. При тези изводи на съда, същият не дължи произнасяне
с диспозитив, поради което възражението на въззивника за допуснато
процесуално нарушение от ВРС се явява неоснователно.
Като част от опита за оспорване на верността на протокола /а именно, че
констатациите в протокола на БИМ за осъществен неправомерен достъп са
неверни/ ищецът е оспорил валидността на административен акт – заповедта
на председателя на БИМ за назначаване на лицето, извършило проверката.
Съдът намира, че така направеното оспорване е неотносимо към предмета на
доказване по чл. 193 от ГПК, а именно дали удостоверените в протокола на
БИМ факти /за осъществен неправомерен достъп до вътрешността на СТИ и
че СТИ не отговаря на техническите характеристики/ са верни или не.
От изготвените по делото две съдебно-технически експертизи, които не
си противоречат, а се допълват взаимно, се установява, че е осъществен
неправомерен достъп до вътрешността на електромера, доколкото има следи
от отваряне по корпуса и външна намеса в схемата на електромера, като в
9
следствие на тази намеса електромерът не е могъл да измерва цялата
потребена ел. енергия, като не може да се установи точното неотчетено
количество електроенергия за минал период, освен по изчислителен метод.
Действително БИМ не е измерил грешка при отчитане на електромера, но
характера на вмешателството /отстранена е част от платката и са поставени
допълнителни елементи/ води до извод за друг вид въздействие, което не се
изразява в грешка при отчитане. И двете вещи лица, изготвили както
първоначалната, така и повторната СТЕ, са категорични, че част от
доставената ел.енергия не се измерва и не се отчита от СТИ. В този смисъл
първоинстанционният съд е взел предвид заключенията и на двете вещи лица.
Видно от доказателствата по делото, е извършена корекция на сметка по
реда на чл. 50 ал. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ, като сумата за корекция е изчислена на
база 1/3 от пропускателната способност на измервателната мрежа.
Съдът намира, че съгласно протокола от БИМ и СТЕ се установява, че е
налице промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, тъй като е
отстранена част от платката и са поставени допълнителни елементи.
Отстраняването на елементи и поставянето на други е безспорно промяна в
схемата на свързване, поради което и корекцията е можело да бъде извършена
по реда на чл. 50 ал. 2 от ПИКЕЕ, като за преизчисляването е могло да се
извърши на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения.
Ответникът е избрал по-щадящия за потребителя метод на изчисление
на база само 1/3 от пропускателната способност на измервателната мрежа,
като е извършил корекцията по реда на чл. 50 ал. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ.
От заключенията и на двете изготвени по делото съдебно-технически
експертизи се установява, че е налице неотчитане на цялата потребена ел.
енергия, като не може да се установи точното неотчетено количество
електроенергия за минал период. Това предпоставя, че е налице хипотезата на
чл. 50 ал. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ, а именно неизмерващо средство за търговско
измерване и корекцията е извършена законосъобразно.
С плащането на ежемесечните си сметки за електрическа енергия,
платими към „Енерго Про Продажби“ АД, потребителят заплаща цената на
ел.енергията по договора за покупко-продажба на ел.енергия. Сумата по
корекцията на сметка, платима в полза на ответното дружество
„Електроразпределение Север“ АД, се дължи на друго правно основание, а
10
именно при наличие на неправомерно вмешателство или на обективен факт,
водещ до неизмерване или неточно измерване на електроенергията, дължима
по договора за покупко-продажба на ел.енергия. Налице са различни
правоотношения с различни дружества, поради което няма на какво правно
основание да се претендира приспадане на суми, заплатени от ищеца в полза
на трето за делото лице - „Енерго Про Продажби“ АД от сумите, дължими в
полза на ответника - „Електроразпределение Север“ АД.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск за недължимост на сумата по корекцията се явява неоснователен. Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна се следват разноски за
въззивната инстанция. Претендираната от нея сума е в размер на 3192лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
ВОС. По направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата
страна, съдът намира същото за основателно. На основание чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималния размер на възнаграждението в конкретния случай е 1332,80лв.
без ДДС или 1599,37лв. с ДДС. Взимайки Наредба №1/2004г. за ориентир и
отчитайки правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от
адвоката работа пред въззивния съд, настоящия съдебен състав счита, че
размерът на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва да бъде намалено на 1600лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4154 от 20.12.2023г. по гражданско дело
№ 13839 от 2022г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 48 състав.
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН ********** с адрес ********* ДА ЗАПЛАТИ
НА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна
Тауърс, кула „Е“ сумата от 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/, адвокатско
11
възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от съобщаване на решението чрез Варненски окръжен съд пред
Върховен касационен съд при условията на чл.280 и чл. 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12