№ 156
гр. Смолян, 03.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско
дело № 20255400500204 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателят ТП Държавно ловно стопанство „И.“ към ЮЦДП
С., редовно призован, се представлява от адв. П., надлежно упълномощена
отпреди.
Въззиваемият Ю. С. К., редовно призован, се явява лично и с адв. Р.,
надлежно упълномощена отпреди.
Адв. П. – Моля да се даде ход.
Адв. Р. – Моля да дадете ход.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки, страните са редовно и
своевременно призовани и следва да бъде даден ход на делото, и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Докладват се въззивните жалби.
Адв. П. – Поддържам и двете въззивни жалби, както първоначалното
решение № 128, така по следващото, допълнително № 57 по делото на
Девински районен съд. Получили сме проекта за доклад. Нямам възражения
по него, съобразно допълнителната въззивна жалба. И по двата проекта за
доклад нямам възражения.
Адв. Р. – Аз оспорвам въззивните жалби по съображенията, които съм
изложила в отговорите. По проектите за доклад нямам възражения. Моля да
бъдат обявени за окончателни.
СЪДЪТ намира, че ще следва да бъдат обявени за окончателни
проектите за доклад, изготвени с Определение № 9/07.01.2025 г. по в.гр.д. №
1
4/2025 г. по описа на Окръжен съд – Смолян и с Разпореждане №
255/09.05.2025 г. по в.гр.д. № 204/2025 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, и
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателни проектите за доклад, изготвени с
Определение № 9/07.01.2025 г. по в.гр.д. № 4/2025 г. по описа на Окръжен съд
– Смолян и с Разпореждане № 255/09.05.2025 г. по в.гр.д. № 204/2025 г. по
описа на Окръжен съд – Смолян.
Адв. П. – Не представям нови доказателства. Нямам допълнителни
доказателствени искания. Считам делото за изяснено. Представям списък на
разноските.
Адв. Р. – По доказателствата, представям единствено една актуална
служебна бележка, издадена от 02.06.2025 г., с която удостоверявам и че до
момента доверителят ми е без работа, въпреки че настоящият момент е извън
периода, за който се търси обезщетение.
Адв. П. – Моля да се приеме представената служебна бележка.
Адв. Р. – Считам делото за изяснено. Представям списък на разноските.
СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, и
ще следва да бъде приключено съдебното дирене и даден ход на съдебните
прения, като бъде прието като доказателство по делото един брой служебна
бележка от Агенция по заетостта, издадена на 02.06.2025 г., че лицето Ю. К. е
безработно, и затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и прилага като доказателство по делото служебна бележка
изх. № 60-06-03-11514/02.06.2025 г., издадена от Агенция по заетостта.
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ход по същество.
Адв. П. – Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя ми
поддържам и двете въззивни жалби. Считам, че и двата съдебни акта на
Девинския районен съд, първоначално решение под № 128 и допълнителното
такова № 57 по гр.д. № 337/2023 г. по описа на Районен съд – Девин, е
незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материално-
правните разпоредби на КТ респ. във връзка със ЗЗД, като ще Ви моля да
отмените съдебния акт и върнете делото за ново разглеждане от друг състав на
Девинския районен съд. На пръв поглед, прочитайки исковата молба, казусът
по своята правна същност не е сложен. За съжаление обаче се оказва, че е
сложен, защото са предявени два иска – такъв по чл. 74 и по чл. 344 от КТ. И
сега поддържам становището си, както в първоначалната жалба, така и в
допълнителната, че исковата претенция по чл. 74 от КТ е преюдициална
спрямо спорът по чл. 344. Първо, съдът трябваше да се произнесе по тази
разпоредба и правилно Окръжният съд върна делото за допълнително
решение, и след което да се произнесе по същинския иск по чл. 344 от КТ.
2
Сега, тук се поставя въпросът, че искът, който е преюдициален е с по-късна
дата на решаването и обявяването на поисканите два договора, под №
4/20.04.2024 г. за недействителен, не като цяло недействителен, а само в
частта по отношение срока на договора, за определен срок от действие, и след
което съдът с този диспозитив като се произнесе, трябва да се произнесе по
същинската искова претенция, свързана с възстановяването, обезщетението,
отменянето на заповедта. Тука сме в един обратен ред, поради което считаме,
че това прави основното решение незаконосъобразно и постановено в
противоречие с материалния закон, защото всички права, които произтичат
свързани с работника по отношение прогласяване недействителността на
договора, следна да бъдат съобразени, а тука те не са съобразени. Защото,
когато един договор в неговата цялост или в неговите части бъде обявен за
недействителен, съгласно трайната съдебна практика, недействителността се
проявява в нейните правни последици за напред и в тази посока, аз се
позовавам на решение на Върховния съд, постановено по гр.д. № 2392/2013 г.
на ВКС, 4-гр.отд. Изразявам становището си, че след като двата трудови
договора, под № 4 от април 2023 г. са прогласени за недействителни в клаузата
за срока на договора и тази недействителност, която е прогласил съдът, тя има
действие занапред, а съгласно практиката на ВКС, лицето не може да бъде
възстановено на работа по същите трудови договори, когато те са прогласени
за недействителни. Т.е. първоинстанционният съд не се е съобразил с този
факт, че първо трябва да се произнесе по чл. 74 от КТ и след това по чл. 344,
ал. 3 от КТ. Освен това, пред първоинстанционния съд не са събирани
доказателства, свързани с обстоятелството кое е направило двата договора, в
тези му части, за недействителни. Няма такова твърдение в исковата молба.
Съдът си е вкарал едно ново обстоятелство, че има заобикаляне на закона и в
тази насока, даже не е разпределена доказателствена тежест и не са събирани
никакви доказателства.
С оглед на тези съображения, аз ще Ви моля да отмените решението на
Девинския районен съд, върнете делото за ново разглеждане и присъдите,
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Адв. Р. – Уважаеми окръжни съдии, от името на моя доверител, Ви моля
да се произнесете с решение, с което да потвърдите и двата съдебни акта. При
произнасянето си моля да вземете предвид подробните ми съображения,
изложени в двата отговора – първият от 09.12.2024 г. и вторият от 25.04.2025 г.
Няма да преповтарям съображенията в тях. Моля с решението си да
присъдите на доверителя ми разноските и за настоящата инстанция, съгласно
представения списък.
Считам, че доводите на колегата П., изразени днес, не са основателни.
Действително, налице е известно колебание в практиката по въпроса, когато
възниква спор за законност на уволнение, което е извършено при прилагане на
правила за срочно правоотношение, необходимо ли е да бъде предявен
отделен иск, съответно да се изложи нарочен диспозитив, по въпроса дали
клаузата за срок отговаря на изискванията на закона и от тук, приложима ли е
3
била, или следва съдът да установи обстоятелството за недопустимо
прилагане на клаузата за срок и от тук насетне, евентуално да отмени
безвиновното уволнение, третирайки правоотношението като безсрочно. С
исковата си молба, аз прецених, че е необходимо да заявя отделно искане за
прогласяване недействителността на клаузите за срок в съществуващите в
досието и в трудово-правната връзка между страните по делото на два трудови
договора, които посочват различен краен срок, до който доверителят ми е
ангажиран в предприятието. В отговора, вторият по време, съм се позовала и
на съдебна практика, която възприема становището, че за работника
съществува правен интерес, най-напред, да поиска прогласяване
недействителност на клаузата на срок, тъй като произнасянето по този въпрос
има преюдициално значение, по въпроса за законността на уволнението. Не
считам, че е аргумент в подкрепа незаконосъобразността на решенията
фактът, че по така наречения иск по чл. 74, произнасянето е по-късно по
време, тъй като решението за допълване е част неразривна от първия съдебен
акт. Отделно от това, в самото решение, първо по време, постановено от
Районен съд – Девин, съдът беше изложил мотиви защо не третира клаузата за
срок в двата трудови договора за недействителни. Неоснователно е
позоваването и на съдебната практика в смисъла, който изложи колегата, тъй
като ние не сме искали недействителност на целия трудов договор, а само на
тези клаузи, които посочват краен срок на правоотношението.
Извън това, дори изложеното до тук да не е вярно, то ще видите, че и в
двата варианта на срок на трудовите договори, крайният момент на
прекъсване на трудово-правната връзка, е неопределяем, което го прави на
друго основание, уволнението незаконно. Подробни съображения съм
изложила в отговора на първата въззивна жалба. Налице е изброяване на
видовете работа, които доверителят ми следва да извършва, в това число е
посочено, че той бил сезонен работник до прибирането на груб фураж, всички
знаем, че груб фураж са и картофите, които се прибират септември в нашия
климатичен пояс, което означава, че в юли месец е нямало как тази дейност, за
която доверителят ми е нает, да е била приключила. Не са ангажирани
доказателства, които да опровергаят това наше твърдение.
Моля да вземете предвид подробните ни доводи в отговорите и въз
основа на тях, да приемете, че оспорваните решения са правилни,
законосъобразни и затова да ги потвърдите.
Въззиваемият К. – Поддържам казаното от адв. Р..
Реплика на адв. П. – Няма два договора. Имаме един договор, по който
ищецът, сега ответник, е полагал своя труд и е получавал трудово
възнаграждение. Всеки работодател може да допусне грешка от един договор
и този договор да съществува, да го има. Даже и да му е връчен този договор,
даже и да не му е връчен този договор, това не прави договора
недействителен. Имал е един единствен договор и той е работил по него. Този
договор е регистриран и в НОИ по реда на чл. 62 от КТ, за което има
4
съответните данни.
Дуплика на адв. Р. – Регистрирането на трудовия договор се изразява в
подаването на едно уведомление, формуляр, и към това уведомление не се
прилага трудовия договор. Истината е, че доверителят ми е започнал работа с
един трудов договор с посочен един срок и когато работодателят е решил да
го съкращава, уволнява безвиновно, е бил помолен да подпише още един
трудов договор, без да му е обяснено каква е разликата между двете, и
непосредствено след това, е последвало прекратяването. Ще видите, че върху
единия трудов договор, според мен за нуждите на процеса, има запис на едни
лица, длъжностни в предприятието, в които пише, че той е бил обявен за
недействителен. Доверителят ми не се е подписал. Очевидно този запис е
създаден за нуждите на защитата.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решението си на 03.07.2025
година.
Протоколът е изготвен в с.з
Заседанието е закрито в 11,50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5