Решение по дело №324/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 675
Дата: 9 февруари 2023 г. (в сила от 9 февруари 2023 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20221110200324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 675
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110200324 по описа за 2022 година
и след като се запозна с постъпилата молба за допълване на решение,
установи следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК, вр. чл.144 от
Административно процесуалния кодекс и касае искане за допълване на
съдебен акт в частта за разноските.
Образувано е по жалба на „ОМВ България” ООД, ЕИК *********,
срещу Наказателно постановление № К-040999/29.11.2021г., издадено от
Е.М.Г. - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисия за защита на потребителите.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е бил представляван
от процесуален представител-адвокат Д., видно от пълномощно и договор за
адвокатска защите на л.26 и л.27 от делото, при договорено възнаграждение в
размер на 2 500 лева.
Процесуалният представител на жалбоподателя –адв.Д. е направил
изявление за присъждане на разноски в о.с.з.на 12.05.2022г., което е валидно,
допустимо и годно да постигне търсения правен резултат по присъждане на
направените разходи в тежест на АНО.
Със свое решение № 57 от 05.01.2023г. Съдът е отменил обжалваното
НП, но е пропуснал да осъди АНО да заплати на жалбоподателя сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока за оспорване на постановеното решение е постъпила молба за
допълване на решението в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза
на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор, другата страна е възразила срещу искането за
1
допълване, като твърди, че молбата е недопустима и неоснователна.
След преценка на молбата, представените доказателства и становищата
на ответния орган, Съдът намира следното:
Депозираната молба е допустима и е с правно основание чл.248, ал.1 от
ГПК.
По съществото на така обсъжданата претенция Съдът намира следното:
Съгласно чл.63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.Искането се явява своевременно заявено, тъй като в
открито съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя изрично е
заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.Действително, списък по чл.80 ГПК, до приключване на
последното открито съдебно заседание не е бил представен(същият е
депозиран по-късно), но това не е пречка за присъждане на доказаните
разноски, съгл.т.8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.на ВКС, по т.д.
№ 6/2012г.на ОСГТК, съгласно която липсата на представен списък по чл.80
ГПК, в хипотезата, в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски,
не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за
разноските, какъвто е конкретния случай(в диспозитива на решението липсва
произнасяне по искането на жалбоподателя за присъждане на разноски).
Съгласно чл.18, ал.2, вр.с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималния размер на дължимото в случая адвокатско възнаграждение е
еквивалентен на 1 660 лева.Делото е разгледано в едно открито съдебно
заседание и същото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от 2 500 лева, направено от АНО се явява основателно. По
изложените съображения претенцията за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, се явява основателна до сумата от 1660 лева и
следва да бъде постановен осъдителен по отношение на АНО диспозитив за
присъждане на адвокатско възнаграждение именно в този размер, а искането
в частта над 1660 лева до 2500 лева, следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, вр. чл.144 АПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 57 от 05.01.2023г., постановено по НАХД №
20221110200324/2022г. по описа на СРС в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, да заплати в полза на „ОМВ
България” ООД, ЕИК ********* направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1660/хиляда шестстотин и шестдесет/лева, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата над 1660/ хиляда шестстотин и
шестдесет/ лева до 2 500/две хиляди и петстотин/лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
неговото изготвяне пред Административен съд София-град.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3