РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен,
23.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …………………………………………. и в присъствието
на прокурора ……………………………….. като
разгледа докладваното от …………… член-съдията Здравков .............. в.ч.гр.
дело № 345 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.435 ал.2, т.6 ГПК.
Постъпила
е жалба от длъжника И.Л.Г. от гр.Плевен, ЕГН ********** против Отказа от 07.03.2019г.
за прекратяване на изпълнително дело № 423/2013г. по описа на частния съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Н. В., вписана под № **при Камарата на ЧСИ, с район на
действие района на ПлОС.
Твърди, че е изтекла
погасителна давност по вземанията, предмет на изпълнението и последващото
принудително изпълнение е недопустимо. Навежда доводи, че не е искал
прекратяване на осн. чл.433 ал.1, т.8 ГПК - поради непоискване от страна на
взискателя да бъдат извършени изпълнителни действия в продължение на две години,
а се е позовал на изтекла петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, през коъто период
не са извършвани действия на принудително изпълнение за събиране на вземанията. Според него
последното изпълнително действие по делото се състои в налагане на запор и е
извършено през 2013г. Позовава се на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2/26 юни 2015 год. по
т.д. № 2/2013г. за изпълнителното производство.
Моли съда да
постанови решение, с което да отмени Отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело, като незаконосъобразен и да й присъди разноски за производството.
Ответникът
по жалбата *****АД гр.*****, ЕИК *****е подал писмени възражения по чл.436 ал.3 ГПК – л.7 – л.12 от настоящото дело.
С
жалбата е постъпило становище от ЧСИ – л.13 от делото, в което се сочи, че със
заявление от 05.03.2019г. на длъжника е поискано прекратяване на изп. дело
поради изтекла обща давност. ЧСИ е отказала, т.к. е счела че не е в
компетенциите да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност. От
друга страна счита, че взискателят е искал извършване не изпълнителни действия
по делото и не се е дезинтересирал от събиране на вземането си. На гърба на
молба от 15.02.2019г. – л.92 от делото е проследила молбите на взискателя за
изпълнителни действия от образуване на делото до момента. Поради това намира
жалбата за неоснователна.
Съдът
като съобрази доводите на жалбоподателя, представените по делото писмени
доказателства поотделно и в съвкупност и по реда на чл.235 ГПК, намира за
установено следното:
Предвид
конкретното развитие на изпълнителното производство видно от приложеното съобщение
до длъжника – л.95 от изп. дело – И.Л.Г. е получил съобщение за отказа на ЧСИ да
бъде прекратено изп. дело № 423/2013г. на 28.03.2019г.
Жалбата
е подадена на 04.04.2019г. чрез ЧСИ, допустима е и следва да бъде разгледана по
същество.
ЖАЛБАТА
е неоснователна.
Съгласно
чл.116 б.В ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
Според т.10 от ТРОСГТК №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433
ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила Постановление
№3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
От мотивите на т.10 от ТРОСГТК № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ВКС на РБ се установява, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на Закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Възражението за изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД е
материално правно и не може да се приложи в изпълнителния процес от ЧСИ. Същото
се различава от основанието за прекратяване на изпълнителното производство по
чл.433 ал.1, т.8 от ГПК – взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. По
силата на чл.115 б.Ж ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес относно
вземането, който обхваща и двете фази – исков и изпълнителен. Ако
жалбоподателя счита, че оспорва вземането на взискателя поради факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издаден ИЛ, то той
следва да предяви правата си чрез иск по реда на чл.439 ГПК – защита по исков
ред - оспорване на вземането – длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Така приема в трайната си съдебна практика и ВКС на РБ – Р № 232/04.10.2013г.
по гр.д. № 3046/2013г. – трето г.о., Определение № 436/10.06.2011г. по т.д. №
48/2011г. – първо т.о. на ВКС на РБ и Определение № 874/07.07.2015г. по гр.д. №
714/2014г. – четвърто г.о., постановено след ТРОСГТК.
Поради това молбата за прекратяване на изп. дело поради изтекла погасителна
давност на длъжника до ЧСИ правилно е оставена без уважение като неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция съдът се произнася и по искането за разноски – такова не се прави от
никоя от страните.
По
изложените съображения и на основание чл.437 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.Л.Г. от гр.Плевен, ЕГН ********** против Отказа
от 07.03.2019г. за прекратяване на изпълнително дело № 423/2013г. по описа на частния съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Н. В., вписана под № **при Камарата на ЧСИ, с район на
действие района на ПлОС, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.