Решение по дело №265/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н  И  Е № 569

 

23.05.2018 г., гр.Сливен

 

Сливенският районен съд, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т. като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 265 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕВА” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, „Ичеренско шосе” № 11, ЕИК ********* чрез адв. С.Р. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 499 ГПК против  А.М.М., ЕГН: ********** *** и НАП, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, ЕИК *********, с който се претендира А.М.М. да заплати на ищцовото дружество сумата от 5016,66 лв., съставляваща внесена от дружеството цена за покупка на недвижими имоти по изп.д. № 20118370400040 на ЧСИ Павел Георгиев, която сума е изплатена на ответницата в качеството й на взискател по посоченото изпълнително дело, тъй като за имотите е признато с влязло в сила съдебно решение, че не са собственост на длъжника по изп. дело Стефан Стоянов Краишников ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба -18.01.2018 г. до окончателното плащане и да бъде осъдена да плати сумата от 924,13 лв., представляваща сбора на съответната част от разноските по изп. дело, сумата от 578, 02, съставляваща съответната част от направените разноски по гр.д. № 95/2016 г. на РС-Котел, както и направените разноски в настоящото производство и да бъде осъдена НАП  да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 472,91 лв. съставляваща внесена от дружеството цена за покупка на недвижими имоти по изп.д. № 20118370400040 на ЧСИ Павел Георгиев, която сума била изплатена на ответника, в качеството й на взискател по посоченото изпълнително дело, тъй като за имотите е признато с влязло в сила съдебно решение, че не са собственост на длъжника по изп. дело Стефан Стоянов Краишников ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба -18.01.2018 г. до окончателното плащане и да бъде осъдена да плати сумата от 87,12 лв., съставляваща сбора от съответната част от разноските по изпълнителното дело и сума в размер на 54,48 лв., съставляваща по гр.д. № 95/2016 г. на РС-Котел, както и направените разноски в настоящото производство.

Процедурата по размяна на книжа е спазена и по делото е депозиран в срок отговор на исковата молба и от двамата ответници, като ответницата А.М.М. е направила молба в писмена форма да се конституира като трето лице помагач ЧСИ Павел Георгиев и е предявила при условие на евентуалност обратен иск  по чл. 219, ал. 3 ГПК срещу него с правно основание чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ. Съдът е счел, че искането на тази ответница за конституирането на трето лице помагач ЧСИ Павел Георгиев следва да бъде уважено, тъй като е налице правен интерес затова, тъй като при евентуално уважаване на първоначално предявения иск по чл. 499 ГПК биха се породили регресни права за ответницата срещу това трето лице за обезщетяване на причинените й вреди, който са в пряка и непосредствена последица от твърдяното виновно и противоправно поведение на ЧСИ Павел Георгиев.

Предявен е иск с правно основание чл. 499 ГПК . Ищцовото дружество твърди, че с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 40 /2011 г. на ЧСИ Павел Георгиев са му били възложени подробно описани в исковата молба имоти общо 12 броя земеделски земи, като длъжник по изп. дело бил Стефан Стоянов Краишников. С Решение от 06.01.2017 г. по гр.д. № 95/2016 г. на РС-Котел, което било влязло в сила и вписано се било признало за установено, че спрямо ищцовото дружество ищците били собственици на общо 10/12 ид.ч. от земеделските земи предмет на постановлението за възлагане, т.е. ищцовото дружество оставало собственик единствено на 2/12 ид.ч. от процесните земеделски земи. Взискател по делото била първата ответница, но тъй като длъжникът имал публични задължения към държавата НАП била присъединен взискател. На първата ответница като взискател била преведена сумата от  6806 лв./главница, лихви и разноски/, а на НАП сумата от 567,50 лв.

В срока по чл.131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от първата ответница, с който се оспорва иска, като неоснователен. Сочи, че претендираните от нея суми ги е получила правомерно и законосъобразно, в качеството си на взискател по изп. дело. Оспорва, че дължи претендираните от нея разноски, тъй като била взискател не длъжник по процесното изп.д. и не била дала  повод за провеждане на исковото производство по гр.д. № 95/2016 г. на РС-Котел и делото е било прекратено спрямо нея като недопустимо в качеството на ответник и е било оставено без разглеждане искането да бъде привлечена като трето лице-помагач. Иска се отхвърляне на предявената претенция. Претендират се разноски. Прави се искане на основание чл. 219 ГПК да се конституира и привлече като трета подпомагаща страна в производството ЧСИ Павел Георгиев, за да се предяви обратен иск срещу него.

В срока по чл.131 ГПК ответницата А.М.М. депозира обратен иск с правно основание чл.  45 ЗЗД във вр. с чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ срещу ЧСИ Павел Георгиев предявен при условие на евентуалност, ако бъде уважен първоначално предявения иск, с които се претендира ЧСИ Павел Георгиев да й възстанови претендираната от ищеца спрямо нея сума, разноските на ищеца по първоначално предявения иск ведно със законната лихва и сторените от нея разноски за защита по първоначално предявения иск и по обратния иск. Излага в последователност факти относно образуването на изпълнителното дело и провеждането на публичната продан на процесните имоти, както и относно възлагането им. Твърди, че ЧСИ Павел Георгиев вписва възбрана върху процесните недвижими имоти и извършва опис, като в протокола за опис било посочено, че собственик на недвижимите имоти бил длъжникът Стефан Краишников. ЧСИ Павел Георгиев ги изнася на публична продан и  с процесното постановление за възлагане на публична продан ги възлага на ищцовото дружество, като постановлението за възлагането на недвижимите имоти е било влязло в сила и е било вписано. Изброява обстоятелствата относно исковото производство по гр.д. № 95/2016 г. на РС-Котел, по което делото е било прекратено спрямо нея като недопустимо в качеството на ответник и е било оставено без разглеждане искането да бъде привлечена като трето лице-помагач. По силата на постановеното съдебно решение длъжникът бил признат за собственик само на 2/12 ид.ч. от процесните недвижими имоти, поради което постановлението за възлагане не било породило по смисъла на чл. 496, ал. 2 ГПК вещноправно действие за останалите 10/12 ид.ч.. По същото дело ЧСИ Павел Георгиев бил участвал като трето лице помагач на страната на ищцовото дружество, което в това исково производство пред РС-Котел имало качеството на ответник, където бил признал факта, че бил нарушил разпоредбата на чл. 483 ГПК . Процесните 10/12 ид.ч. не са били собственост на длъжника Стефан Краишников, нито към момента на описа, нито към момента на публичната продан. По смисъла на чл. 483 ГПК съдебният изпълнител следвало да опише имота след като се увери, че длъжникът е собственик към деня на налагане на възбраната. В случая ЧСИ Павел Георгиев бил нарушил тази разпоредба, като бил обявил за публична продан имоти, които не били собственост на длъжника и с тези свои неправомерни действия виновно причинил на ответницата имуществени вреди. Били налице всички елементи от фактическия състав на гражданската отговорност на ЧСИ- неправомерни действия или бездействия на ЧСИ, настъпила вреда причинена при изпълняване на неговата дейност, причинна връзка и вина. Били налице вреди пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ЧСИ по см. на чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът НАП депозира отговор на исковата молба. Не изразява възражение относно сумата по третата точка на петитума на исковата молба и заявява, че ще заплати същата, но оспорва сумата по точка четвърта от петитума на исковата молба. Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ таксата следвало да се потърси от ЧСИ съгласно изр. посл. на ал. 1 на чл. 499 ГПК и съгласно цитираното и влязло в сила решение на РС-Котел, ЧСИ бил допуснал грубо нарушение на чл. 483 ГПК, като описал и продал на публична продан имотите без да се увери, че длъжникът е техен изключителен собственик. Другата претендирана сума била част от адвокатския хонорар на адвоката на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело, а съгласно чл. 499 ГПК купувачът имал право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. На същото основание неоснователно била искана и сумата от 54,48 лв., тъй като същата била част от разноските платени от ищеца по исковото производство пред РС-Котел.

Безспорно обстоятелството между страните, е че длъжникът Стефан Краишников не е бил собственик на 10/12 ид.ч от изнесените на публична продан имоти, които с процесното постановление за възлагане на публична продан са били придобити от ищцовото дружество, в качеството му на купувач и  че има влязло в сила съдебно решение в този смисъл. Безспорно обстоятелство между ищеца и втория ответник дължимостта и размера на претендираната в точка трета от петитума на исковата молба сума.

След анализ на събраните по делото доказателства съдът приеме за установена следната фактическа обстановка: Първият ответник в качеството му на взискател образувал въз основа на изпълнителен лист изп.д. №20118370400040 при ЧСИ Павел Георгиев. На основание чл. 449, ал. 2 ГПК ЧСИ Павел Георгиев е изпратил покана за доброволно изпълнение на 22.02.2011 г. на длъжника по изпълнителното дело Стефан Краишников и на 24.03.2011 г. прави искане за вписване на възбрана върху недвижим имот до Агенцията по вписванията при РС-Котел. На 12.04.2012 г. ЧСИ Павел Георгиев прави опис на процесните имоти и изготвя протокол за опис на недвижими имоти, в който посочва за собственик Стефан Краишников без да е направил необходимата проверка за собственост върху процесния имот към момента на описа му по реда на чл. 483 ГПК. Публичната продан на процесните имоти се провежда на 27.05.2012 г. и се обявява за купувач ищцовото дружество.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.07.2012 г. по изп.д. №20118370400040 на ЧСИ Павел Георгиев били възложени на ищцовото дружество в качеството му на купувач по публичната продан 12 бр. недвижими имоти, за които било посочено, че са собственост на длъжника Стефан Стоянов Крайшников, ЕГН: ********** от гр. Сливен, кв. „Българка” № 22, ет. 2, ап. 7. Двамата ответници били взискатели по това изпълнително дело. Видно от удостоверение с изх. №12969 от 20.10.2011 г. на ЧСИ Павел Георгиев по процесното изпълнително дело е постъпила доброволно от длъжника сумата от 2200 лв., от които 1964 са били изплатени на взискателя А. Мудева. Видно от удостоверение с изх. № 14133/18.05.2017 г. на ЧСИ Павел Георгиев на взискателя А. Мудева са били изплатени следните суми по изпълнителното дело след извършване на публичната продан-6020 лв., 427,50 лв., такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 786 лв., адвокатски хонорар, платен от  взискателя. На 08.08.2012 г. на НАП Бургас е била преведена сумата от 567,50 лв., тъй като държавата е била присъединен взискател поради наличие на неизплатени публични задължения на длъжника към нея, което е видно от представеното в о.с.з. от ЧСИ Павел Георгиев платежно нареждане, служебна бележка и уведомление до длъжника. Видно от посоченото удостоверение разноските по публичната продан сторени от ищцовото дружество са следните: 140,42 лв., съставляваща такса за изготвяне на възлагателно постановление, платена на ЧСИ на 07.08.2012 г. и 202,83 лв., съставляваща данък за придобиване на недвижим имот заплатен на община Котел.

С Решение № 2 от 06.01.2017 г. на РС-Котел било признато за установено, че ищците са собственици на общо 10/12 ид.ч. от недвижимите имоти предмет на възлагателното постановление, а длъжникът Стефан Стоянов Крайшников се оказва собственик единствено на 2/12 ид.ч. от тях. С оглед на изложеното на основание чл. 496, ал. 2 ГПК възлагателното постановление не е породило вещноправното си действие по отношение на тези 10/12 ид.ч.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск:

Съгласно разпоредбата на  чл. 499, ал.1 ГПК, ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още е не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника това, което е получил, като и в двата случая, той има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта.Разпоредбата има за цел да уреди материално правните отношения, които възникват между купувача на имота по публичната продан от една страна и длъжникът и взискателите от друга в случаите, когато имотът не принадлежи на длъжника, а на трето лице. С нея с оглед на конкретният случай се определя кои са лицата, които са задължени да възстановят на купувача заплатената от него на публичната продан сума лица, а също и до какъв обем отговаря всяко едно от тях. Възстановяването на заплатената от купувача по публичната продан цена се налага поради това, че той не е придобил правото на собственост върху имота, за който е заплатил сумата. Затова заплащането на тази цена е лишено от правно основание и не съществува възможност от задържането и от взискателите, които са получили част от нея. Настъпването на предвидените в хипотезата на  чл. 499, ал.1 ГПК предпоставки, създават материално –правно отношение между купувача по публичната продан от една страна и от друга от лицата, които са получили част от заплатената от купувача сума. В случай, че възстановяването на тези суми бъде отказано, то купувачът разполага с възможността да реализира вземането си по облекчения ред предвиден в разпоредбата на  чл. 499, ал.2 изр.1 от ГПК, било по исков ред предвиден в разпоредбата на  чл. 499, ал.1 ГПК.В конкретният случай релевираните в исковата молба твърдения сочат, че претенцията си спрямо ответниците, ищецът извежда от съдебното му отстраняване от имота закупен на публичната продан, поради непритежаване на правото на собственост от страна на длъжника по изпълнението, което отстранение твърди да му поражда правото да иска от удовлетворения взискател изплатената му цена с лихвите и разноските за участието му в проданта. При така наведените твърдения за факти, както и предвид на обстоятелството, че ответниците не са участвали като страни по спора за собственост, поради което ищецът не разполага с облекчения ред на  чл. 499, ал. 2 ГПК за реализация на своите права, то настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск се явява допустим.

По съществото на претенциите:

Постановлението за възлагане на имот при публичната продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяване на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продажба чрез жалба при условията на чл. 435, ал.4 ГПК или чрез иск по чл. 440 ГПК. Третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан. То нито може да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск. Единствената защита, която законът предоставя на третото лице, е иск за собственост, тъй като деривативен способ за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот, публичната продан може да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, само ако длъжникът е собственик .Ако с влязло в сила решение ползващо се със сила на присъдено нещо спрямо купувача, бъде установено, че друго лице е собственик на имота – предмет на публичната продан, то тя е недействителна и настъпват последиците на евикцията.

Наличието на предвидени в закона предпоставки, водещи до възникването в полза на съдебно отстранения купувач на субективни материални права с предмет връщане на онова, с което същият се е обеднил за сметка на взискателите по изпълнителното дело, са доказани по положителен начин от ищеца – налице е влязло в сила решение по предявен от третото лице срещу купувача на публичната продан по иск по чл.124 ГПК – право на собственост на трето лице, спрямо възложения на купувача с постановление за възлагане недвижим имот, от които същият е съдебно отстранен. Ето защо, съгласно  чл. 499, ал.1 ГПК, отстранения купувач има право да получи внесената от него цена, а когато сумата е изплатена, освен платената сума отстранения купувач има право да иска и законната лихва върху получената сума, както и направени разноски за участие в публичната продан.Когато сумата е изплатена законът дава право тя да се иска от тези лица, които са я получили.

В конкретният случай, както бе посочено по-горе е налице е влязло в сила решение, с което е отречено правото на собственост на ищеца върху 10/12 ид.ч. от възложения недвижим имот, поради обстоятелството, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на тези 10/12 ид.ч. от същия имот. Разпоредбата на  чл. 499, ал.1 ГПК не прави разграничение между добросъвестен и недобросъвестен купувач, а от друга страна и ЧСИ е бил длъжен на основание чл. 483 ГПК при извършването на описа да установи дали възбраненият имот е бил собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната. Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 499 ГПК от евинцирания купувача по публичната продан срещу двамата взискатели, които са получили съразмерна част съгласно стореното разпределение от платената цена са частично основателни по отношение на претенцията за възстановяване на съразмерната част от платената цена ведно със законната лихва върху нея и частично неоснователни по отношение на претендираните разноски сторени в изпълнителното производство пред ЧСИ Павел Георгиев и разноските сторени в рамките на исковия процес по чл. 124 ГПК пред РС-Котел, тъй като същите не съставляват разноски по осъществяване на публичната продан, каквито са например такса за възлагателното постановление и такса за въвод във владение. Нормата на чл. 499 ГПК стриктно е посочила обезщетяването на кои сторени разноски може да претендира евинцирания купувач по публичната продан от взискателите и това са само разноските сторени по осъществяване на публичната продан, поради което в тази им част претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предявен е обратен иск по чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74 ЗЧСИ. Отговорността на частния съдебен изпълнител по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ представлява специален състав на отговорността за непозволено увреждане. За да бъде ангажирана тя, по делото следва да се установи, че със свое противоправно и виновно поведение частният съдебен изпълнител е причинил вреди на страна или трето лице в изпълнителния процес. Претърпените вреди следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вината за причиняването им се предполага до доказване на противното - арг. от чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД.

 С оглед извършването на преценка за възникването на отговорността на ответника по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ следва да бъде установено дали действията му, в качеството му на ЧСИ, са били противоправни. Този елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител - така Решение № 196 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 340 от 08.01.2013 г. по гр. д. № /2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В този смисъл, отговорността на частния съдебен изпълнител не може да се обоснове с материална незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение - Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. Съгласно Решение № 238 от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.

  Съгласно Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, по иска с основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ съдът преценява вредата, противоправността на действията или бездействията на ответника и другите елементи на фактическия състав на общо основание, но като водещо съобразява връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител. Принудителното съдебно изпълнение, при публична продан включително, е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои, а изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт. От процесуалното естество на регламента следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство, удостоверено по определен ред), с който нормата скрепва негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие, или предписва въздържане от действие.

 Извършването на публична продан на имот, който не е собственост на длъжника, само по себе си не води до ангажиране на гражданската отговорност на частния съдебен изпълнител. Нормата на чл. 442 ГПК е насочена към взискателя, като насочването на изпълнението към имот, който не е собственост на длъжника представлява материална незаконосъобразност на изпълнението - така Определение № 81/20.02.2012 по гр. дело № 498/2011 на ВКС, ГК, I Г.О. Действително, в  чл. 499 ГПК е предвидено, че ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил, като и в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Съгласно Решение № 207 от 19.10.2015 г. по гр. д. № 1543/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС обаче, отстраненият купувач има право да получи внесената от него цена, а когато сумата е изплатена, освен платената сума отстраненият купувач има право да иска и законната лихва върху получената сума, считано от деня на внасяне на сумата по сметката на съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната продан. С оглед на това, евинцираният купувач може да иска лихвите върху платената цена и разноските във връзка с проданта, единствено и само ако сумата е била изплатена. Конкретният случай  е такъв и на основание  чл. 499 ГПК може да иска възстановяване на лихвите върху внесената цена и разноските по осъществяването на публичната продан. Участвалото в проданта лице може да търси обезщетение за вреди от съдебния изпълнител, но единствено при условие, че е осъществен специалния деликтен състав по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ.

 

 Искът е предявен във връзка с невъзможността ищецът да придобие собствеността върху процесния недвижим имот, поради това, че той не е бил собственост на длъжника. Предвид приетото, че при отговорността по чл. 74 ЗЧСИ противоправността се изразява в процесуална незаконосъобразност на действията частния съдебен изпълнител по провеждане на изпълнението, следва да се даде отговор на въпроса извършени ли са процесуални нарушения при провеждане на публичната на процесния недвижим имот. В конкретния случай, за да се приеме, че е налице противоправност в поведението на ответника по обратния иск, в качеството му на частен съдебен изпълнител, следва да се установи, че той е имал задължение да провери собствеността на недвижимия имот, срещу който е насочено изпълнението и че той не е изпълнил това свое задължение, респ. въпреки че е знаел, че имотът не е собствен на длъжника, срещу него е било насочено принудително изпълнение.

 Частният съдебен изпълнител е орган на изпълнителното производство. Макар и частно лице, на него държавата е възложила осъществяване на публични функции по принудително изпълнение на граждански притезания. Като правораздавателен орган, неговата дейност е подчинена на процесуалните правила на ГПК. Задължение за частния съдебен изпълнител да извърши едно или друго действие възниква ако то е предвидено в процесуална правна норма и е налице възникнал юридически факт от хипотезата й. Тези лица нямат задължения за извършването на действия, които не са предвидени изрично в ГПК или в друг закон.

 Съдебният изпълнител извършва проверката дали имотът е бил собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната при пристъпване към опис на възбранения имот - чл. 483 ГПК /Решение № 128 от 02.06.2016 г. по гр. д. № 335/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. Процесуалните правила не предписват задължението частният съдебен изпълнител да извършва горната проверка, нито към момента на провеждане на публичната продан, нито на по-късен етап - при изготвяне на постановлението за възлагане.

  Нещо повече, в чл. 18 ЗЧСИ е предвидено, че по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Подобна възможност е уредена и в чл. 426, ал. 4 ГПК. От тези разпоредби, по аргумент за противното, може да се направи извод, че при липса на възлагане, респ. искане от взискателя в тази насока, частният съдебен изпълнител няма задължение да извършва проверки и справки, досежно имущественото състояние на длъжника, извън изрично предвидената такава по чл. 483 ГПК. Още повече, това възлагане следва да бъде направено от взискател. В закона не е предвиден ред, по който купувач може да възложи на съдебния изпълнител извършването на такива действия, нито са налице задължения на органа по изпълнението да се грижи за интересите на купувача в тази насока, извън хипотезаиата на чл. 483 ГПК.

  Предвид гореизложеното, ответникът е имал задължение да извърши проверка на собствеността единствено към момента на извършване на описа на имота. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин - чл. 483 ГПК. Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната - чл. 484, ал. 2 ГПК. От представените по делото доказателства безспорно се установи, че към момента на извършване на описа по процесното изпълнително дело, 10/12 ид.ч. от недвижимите имоти не са били собственост на длъжника, ответникът по обратния иск е извършил процесуално нарушение като е предприел принудително изпълнение върху него.

По делото се е проведе успешно  доказване, че е допуснат такъв пропуск в описа и в този смисъл, че е извършено нарушение на процесуалните правила от страна на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител, като той призна изцяло фактите и обстоятелствата по предявения срещу него обратен иск от първия ответник. ЧСИ Павел Георгиев не е положил дължимата грижа при изпълнение на задължението си по чл. 483 ГПК, тъй като не е положил всички усилия да се увери, че длъжника е собственик на целия изнесен на публична продан имот към момента на извършения опис. Не е направил справка в данъчна и нотариална книга, нито е разпитал съседи и не е взел предвид владението върху имотите към момента на описа им.

   Предвид всичко гореизложено, е възникнал фактическият състав на отговорността по чл. 74 ЗЧСИ и за ищеца по обратния иск  е възникнало регресното право на обезщетение за претърпени вреди, като предявеният обратен иск  следва да бъде уважен като основателен до размера в който се уважава и главния иск предявен срещу първия ответник. По отношение на заявената допълнителна претенция от ищеца по обратния иск за обезщетяване на присъдените на ищеца по първоначалния иск разноски в настоящото производството по първоначално предявения иск ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на осъдителното решение срещу първия ответник до окончателното плащане същата следва да бъде отхвърлена като преждевременно заведена. Специалният деликтен състав на чл. 441 ГПК включва единствено  обезвреда на вече настъпили имуществени или неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на частния съдебен изпълнител, не и на бъдещите вреди, които биха настъпили в резултат на това поведение, особено когато настъпването на същите зависи от бъдещо несигурно събитие, каквото е влизане в сила на първоинстанционното осъдително решение и които биха съставлявали основание за предявяване на нов иск към момента на настъпването им. Разноските, които е осъден да плати първия ответник на ищеца с настоящото решение не са окончателно определени и дали ще се дължат зависи от влизане в сила на настоящото първоинстанционно решение, което е бъдещо несигурно събитие, тъй като същото не е окончателно, а подлежи на обжалване.

По отношение на сторените по делото разноски с оглед частичното уважаване на исковите претенции на ищеца предявени в условия на разделност спрямо двамата ответници следва да му се присъдят следните разноски : първият ответник следва да му заплати сумата от 880,38 лв., съставляваща съразмерна част от сторените от него разноски с оглед частичното му уважаване на исковата претенция, а вторият ответник следва да му заплати сумата от 89,43 лв., съставляващи съразмерна част от сторените от него разноски с оглед частичното му уважаване на исковата претенция.

Ищецът следва да заплати на първия ответник разноски в размер на 217,30 лв., съобразно отхвърлената част на иска, а на втория ответник не следва да му бъдат присъждани такива, тъй като същият не претендира такива и не представя доказателства да е сторил разноски.

По отношение на разноските сторени по обратния иск и с оглед на частичната му основателност  ответникът по обратния иск следва да заплати на ищеца по обратния иск сумата от 530,23  лв. сторени по делото разноски. На третото лице помагач не се дължат сторените по делото разноски съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК.

С оглед на изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН: ********** ***, да заплати на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕВА” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, „Ичеренско шосе” № 11, ЕИК ********* на основание  чл. 499, ал. 1 ГПК, сумата от 5016,66 лв., съставляваща внесена от дружеството цена за покупка на недвижими имоти по изп.д. № 20118370400040 на ЧСИ Павел Георгиев, която сума е изплатена на ответницата в качеството й на взискател по посоченото изпълнително дело, тъй като за имотите е признато с влязло в сила съдебно решение, че 10/12 ид.ч. от имотите не са собственост на длъжника по изп. дело Стефан Стоянов Краишников ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба -18.01.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 924,13 лв., представляваща сбора на съответната част от разноските по изп. дело, сумата от 578, 02, съставляваща съответната част от направените разноски по гр.д. № 95/2016 г. на РС-Котел като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

ОСЪЖДА НАП, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, ЕИК ********* да заплати на  „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕВА” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, „Ичеренско шосе” № 11, ЕИК ********* на основание  чл. 499, ал. 1 ГПК,  сумата в размер на 472,91 лв. съставляваща внесена от дружеството цена за покупка на недвижими имоти по изп.д. № 20118370400040 на ЧСИ Павел Георгиев, която сума била изплатена на ответника, в качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело, тъй като за имотите е признато с влязло в сила съдебно решение, че 10/12 ид.ч. от имотите не са собственост на длъжника по изп. дело Стефан Стоянов Краишников ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба -18.01.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 87,12 лв., съставляваща сбора от съответната част от разноските по изпълнителното дело и сума в размер на 54,48 лв., съставляваща по гр.д. № 95/2016 г. на РС-Котел като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОСЪЖДА ЧСИ Павел Георгиев да заплати на А.М.М., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 219, ал. 3 във вр. с чл. 441 ГПК във вр. с чл. 74. ал. 1 ЗЧСИ във вр. чл. 45 ЗЗД, ПРИ УСЛОВИЕ, че А.М.М. заплати на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕВА” ЕООД присъдените суми сумата от 5016,66 лв.- обезщетение за имуществени вреди, причинени от ЧСИ Павел Георгиев в качеството му на частен съдебен изпълнител при неправомерно изпълнение на дейността по изп. д. № 20118370400040 г,  изразило се в неизпълнение на задължението му по чл. 483 ГПК, представляващо размера на получената от А.М.М., в качеството й на взискател по същото изпълнително дело, пропорционална част от внесената от ищеца сума за покупка на недвижим имот, на който длъжникът не е собственик на 10/12 ид.ч. от него, ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба -18.01.2018 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на претърпените имуществени вреди, причинени от ЧСИ Павел Георгиев в качеството му на частен съдебен изпълнител при неправомерно изпълнение на дейността по изп. д. № 20118370400040 г, за сумата от 924,13 лв., представляваща сбора на съответната част от разноските по изп. дело, сумата от 578, 02, съставляваща съответната част от направените разноски по гр.д. № 95/2016 г. на РС-Котел сторени от ищеца, както и по отношение присъдените в полза на ищеца разноски по първоначално предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН: ********** *** да заплати на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕВА” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, „Ичеренско шосе” № 11, ЕИК *********, сумата от 880,38 лв., съставляваща съразмерна част от сторените по делото разноски съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА НАП, с адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, ЕИК ********* да заплати на  „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕВА” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, „Ичеренско шосе” № 11, ЕИК *********,  сумата в размер на 89,43 лв., съставляваща съразмерна част на сторените по делото разноски съобразно уважената част на иска.

 ОСЪЖДА  „СПЕЦИАЛИЗИРАНА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „ЕВА” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, „Ичеренско шосе” № 11, ЕИК *********, да заплати на А.М.М., ЕГН: ********** ***, сумата от 217,30 лв. съставляваща съразмерна част от сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част на иска.

 ОСЪЖДА ЧСИ Павел Георгиев да заплати на А.М.М., ЕГН: ********** ***, сумата от 530,23 лв., съставляваща съразмерна част от сторените по делото разноски по обратния иск.

 Решението се постанови при участието на третото лице помагач на страната на първия ответник ЧСИ Павел Георгиев.

Решението подлежи на обжалване пред  Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: