№ 264
гр. Пазарджик, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд № 260189 от 28.06.2021г.
постановено по гр.д.№330/2020г. по описа на същия съд, е осъден ответника
ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК-.., със седалище и адрес на управление -
гр.С., ул.“С. С.“№7,ет.5, представлявано от изпълнителните директори А.Л. и
Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛВ. М. Ш., ЕГН-********** от гр.К., ул.“С.П.а“№9,
обл. Пазарджик, на основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата от 1760.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди по моторно превозно средство-лек автомобил, марка „Ф.", модел
„Голф" с per. № .., рама № ..., собственост на ЕЛВ. М. Ш., ЕГН- **********, в
резултат на застрахователно събитие, настъпило на 23.03.2018г., /тъй като по
отношение на увреждащото моторно превозно средство, лек автомобил, марка
„Х.", модел „ЦР-В" с per.. № РА .. е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД,
обективирана в застрахователна полица № BG/23/117001360575 със срок на
действие от 09.05.2017г. до 08.05.2018г./, ведно със законната лихва върху
1
тази сума , считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
/03.02.2020г./ до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения
иск в останалата му част - над присъдените размери от 1760лв. до
претендираните размери от 2200.00 лв.. Със същото решение е осъдено ЗАД
„ОЗК- Застраховане“АД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и
законни представители, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛВ. М. Ш., ЕГН-********** от
гр.К., ул.“С.П.а“№9, обл. Пазарджик, сумата от 670.40лв. , представляваща
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК. От своя страна е осъдена
ищцата ЕЛВ. М. Ш., ЕГН-********** от гр.К., ул.“С.П.а“№9, обл.
Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, с посочени
ЕИК, седалище и адрес на управление и законни представители, сумата от
60.00лв., представляваща сторените от ответното дружество съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението се обжалва в частта относно присъдената законна лихва
като обезщетение за забава върху главницата, считано от 03.02.2020г. до
окончателното й изплащане с въззивна жалба подадена от ЗАД „ОЗК-
Застраховане“АД, с доводи за порочност като неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че дружеството
е изпаднало в забава и дължи законната лихва, считано от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане, доколкото застрахователят не е
изисквал от увреденото лице представяне на удостоверение за дерегистрация
и съответно да му предаде такова. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че
в производството от ищцата не са навеждани твърдения, че се е опитала да
прекрати регистрацията на автомобила и че това не е направено поради липса
на изрично уведомление от застрахователя по чл.18а ал.2 т.1 от Наредба №-І-
45 от 24.03.2000г. и че не са представени доказателства за реализирани
действия по прекратяване на регистрацията към момента на завеждане на
исковата претенция. Счита, че по тези съображения исковата претенция за
лихва следва да се отхвърли. Коментира се, че изискването за представяне на
удостоверение от застрахователя е отпаднало на 01.07.2019г.-чл.18а ал.2 т.1
от Наредбата и ищцата е имала възможност да извърши дерегистрация на
автомобила си независимо от застрахователното дружество, но че същата е
сторила това, но на друго основание, а не на основание тотална щета.
Обосновава се тезата подкрепена със съдебна практика, че задължението за
2
предоставяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС по
отношение на което е налице тотална щета като условие за извършване на
плащането на застрахователното обезщетение съществува по силата на
изрична законова норма и че потребителят на застрахователната услуга, който
е единствено правоимащ да предприеме съответните действия по
дерегистрацията е този, който освен, че е задължен да представи тези
доказателства пред застрахователя, но и има правен интерес да стори това и
по този начин да постави застрахователя в забава. Коментирано е, че в случая
МПС е снето от отчет на друго основание съгласно удостоверение от
10.03.2021г. и е представено и удостоверението на застрахователя. Счита, че
ищцата не е изпълнила изискванията на чл.390 от КЗ като предпоставка за
поставяне на застрахователя в забава дори и на 11.05.2020г, поради липса на
удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на
МПС поради настъпила тотална щета и че наличието на такава не е твърдяно
от нея в заявлението за щета от 27.03.2018г. и че е поискала изготвяне на
експертиза. Като неправилни се определят мотивите на съда че процесният
автомобил е „спрян от движение“. Счита, че ЗАД не е изпаднало в забава
нито към 03.02.2021г. нито към настоящия момент и че тази претенция не
следва да бъде уважавана.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните по спора
страни нито от третото лице-помагач.
Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.432 ал.1 и по чл.390 ал.1 от
Кодекса на застраховането.
В исковата си молба против ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК-.., със
седалище и адрес на управление в гр.С.,, ул.“С. С. №7, ет.5, ищцата ЕЛВ. М.
Ш., ЕГН-********** от гр.К., обл.Пазарджик, ул.“С.П.а“ №9, твърди, че на
23.03.2018г. около 7.50ч. по път II-84,в посока с.В.-гр.В. на километър 18
+000, лек автомобил марка „Х.“ модел „ЦР-В“ с рег.№ РА .., управляван от
А.Д.Л., с ЕГН-**********, се е движел с несъобразена с пътните условия
3
скорост/заснежена и заледена пътна настилка/ като в района на десен завой
навлиза в лентата за насрещно движение, където настъпва удар с правомерно
движещия се лек автомобил, марка „Ф.“, модел “Голф“ с рег.№.., управляван
от В.М.Ш. с ЕГН-**********, като при настъпилото ПТП в значителна
степен бил увреден лекия автомобил „Ф.“, собственост на ищцата ЕЛВ. М.
Ш.. Твърди се, че местопроизшествието е посетено от служител на РУП-
гр.Септември, съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№340-р4716 от 23.03.2018г. с описани обстоятелства и причините за
инцидента. Процесното ПТП настъпило изцяло поради противоправно и
виновно поведение на водача на лекия автомобил, марка „Х.“ несъобразил
поведението си с конкретни разпоредби на ЗДвП-чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и
ал.2.Твърди се, че по отношение на увреждащото МПС, марка „Х.“ е налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД„ОЗК-
Застраховане“ АД, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/117001360575, със срок на действие от 09.05.2017г. до 08.05.2018г.,
като съгласно чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора за застраховка ГО,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че ищцата незабавно
сигнализирала след настъпване на застрахователното събитие ответника, при
когото била образувана ликвидационна преписка по щета №0410-440-
0003/2018г..Твърди се още, че на 28.03.2018г. представители на ответното
застрахователно дружество извършили оглед на увреденото МПС,
констатациите от което били отразени в опис-заключение, според което
автомобилът е значително увреден, като исковата молба се изброяват
описаните щети по вид,характер и степен. Твърди се, че въпреки извършения
оглед на увреденото МПС, застрахователят отказал изплащане на
обезщетение с писмо, изх.№ Л1315-5054 от 10.07.2018г. Твърди ищцата, че
въпреки проведената извънсъдебна процедура има интерес да предяви
настоящия иск по чл.429 ал.1 т.1 от КЗ тъй като не е получила обезщетение
за увреденото си имущество. Твърди, че съгласно чл.499 ал.2 от КЗ във
връзка с чл.400 КЗ обезщетението следва да е равно на действителната
стойност на погиналото имущество, изчислено към датата на събитието,
съответно на възстановителната му стойност в случая, че същото може да
бъде ремонтирано в първоначалния му вид, като обезщетението следва да
4
бъде определено по средно-пазарен метод, поради което се претендира
присъждане на сумата от 2000лв, представляваща действителната стойност
необходима за възстановяване на автомобила, с оглед установеното тотално
увреждане на същия или до степен, който прави ремонтирането му
икономически нецелесъобразно, като се посочва, че обезщетението следва да
бъде равно на сумата, срещу която да може да се закупи вещ с аналогични
характеристики. Моли да се осъди ответното застрахователно дружество да
заплати на ищцата сумата от 2000лв, представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица „Гражданска отговорност“№
BG/23/11700136 0575, издадена от ответника за причинени вреди по
собственото на ищцата МПС -марка „Ф.“, модел“ Голф, с рег.№ .., рама №
..ZXB0., в резултат на застрахователно събитие от 23.03.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на исковата молба до
окончателното изпълнение на задължението, както и разноските за
производството.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД, в който исковата претенция се
оспорва по основание и размер и твърденията на ищеца, че вина за
настъпилото ПТП има само водача на увреждащото МПС, че последният
нарушил е грубо правилата за движение, движейки се с несъобразена с
пътните условия скорост и че размера на застрахователното обезщетение е от
2000лв.Оспорен е КП за ПТП като се твърди, че водача Л. се е движел с
разрешена скорост в този участък и че ПТП е настъпило поради непочистване
и обезопесъчаване на заледения участък. Оспорва се виновното и
противоправно поведение на водача на л.а.“Х.“ ЦР-В с ДК№ ... доколкото не
е налице влязла в сила присъда, а образуваното наказателно производство е
прекратено. Твърди, че ПТП е резултат изцяло на поведение на служители
или подизпълнители на АПИ “Агенция „Пътна Инфраструктура“-гр.С.,
неизпълнила задължението да поддържа пътя имаща по закон задължение да
управлява пътищата в РБ. Цитират се членове от ЗП и ЗДвП вменяващи в
задължение на АПИ да поддържа в изправност всички пътища в страната-
чл.19 от ЗП, §1,т.14 от ЗП, чл.167 ал.1 и ал.3 от ЗДвП, като се навежда извода,
че на АПИ е вменено задължението да стопанисва и поддържа пътищата
извън населените места, част от републиканската пътна мрежа, което включва
и зимно поддържане на пътищата. Излага и довод при условията на
5
евентуалност, за съпричиняване на настъпилото ПТП от страна на водача на
увреденото МПС „Ф. голф“, тъй като не се е движел възможно най-вдясно по
платното за движение и не е предприел действия с цел предотвратяване на
ПТП при навлизането на насрещно движещото се МПС. Искът е оспорва и по
размер. Признава се неблагоприятен за ЗАД факт с правно значение-
нецелесъобразността на ремонтирането на увредения автомобил, доколкото
ремонта би струвал повече отколкото е действителната му стойност, тоест
категорично се заявява от застрахователя, че е налице хипотезата на чл.390 от
КЗ-налице е настъпила тотална щета по смисъла по чл.390 от КЗ. Въпреки
признанието в случая за наличие на тотална щета, в отговора не се твърди от
застрахователя ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД какви конкретни действия са
предприети от него в тази връзка-за твърдяната тотална щета, както и взето
ли е решение за изплащане на обезщетение за тотална щета, уведомен ли е
собственика на увреденото МПС за признаването на такава тотална щета, за
да се яви при застрахователя за да му бъде издаден съответно
документ/уведомление/ за призната от застрахователя такава тотална щета и
за взето решение от застрахователя за евентуално изплащане на обезщетение
за тотална щета, който документ собственикът на пострадалото МПС да
представи в съответните служби на КАТ по регистрация на автомобила, за да
може да дерегистрира увредения автомобил на това основание и след
дерегистрацията да представи документ от КАТ на застрахователя за да
може да му се изплати обезщетението за тотална щета. Освен това
застрахователят твърди, че действителната стойност на увредения автомобил
е по-ниска от 2000лв, предвид годините на експлоатация като счита, че е
налице остатъчна стойност от 6-7% от цената в ново състояние, както и че са
налице запазени части в диапазона 25-30%, но че не е изплатил и по ниската
стойност като обезщетение, твърдяна от него. Оспорва претенцията за
заплащане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба доколкото признава повторно, че е налице тотална щета по
смисъла на чл.390 ал.1 от КЗ за изплащането на която ползвателят на
застрахователна услуга следва да представи на застрахователя преди
изплащане на обезщетение удостоверение от регистрационния орган за
прекратяване на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета, като
изпълнението на тази административна процедура обуславя плащането, а
неизпълнението за дерегистрация с представяне на доказателства пред
6
застрахователя има значение за началния срок на забавата.Пропуска обаче
застрахователят ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД да спомене за вменените му в
тази връзка изискуемите се законови задължения и изпълнението на същите и
то без да е отправена покана към него, и които предхождат стартирането на
процедурата в КАТ по дерегистрация на автомобила поради тотална щета,
съгласно чл.18 и следващите от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Допълва се,
че предприемането на административна процедура е в правомощията на
потребителя и в негова тежест е да представи удостоверение пред
застрахователя за дерегистрация на увреденото МПС поради тотална щета, но
не посочва, че процедурата не може реално да стартира без да е издаден
предварително от застрахователя посочения в наредбата документ, който да
предостави на собственика на увреденото МПС за представяне в КАТ.
Навежда се извода, че застрахователят не е изпаднал в забава за плащане на
застрахователното обезщетение и закона лихва поради настъпила тотална
щета, но не се коментира собственото му бездействие. Признава се
обстоятелството, че на 27.03.2018г. застрахователят е уведомен от
собственика на увреденото МПС за настъпилото застрахователно
обезщетение, че застрахователят е извършил оглед на МПС-то и е изискал
документи от РУ-гр.Септември, както и за отказа си от 10.07.2017г. да
изплати обезщетение на собственика на увреденото МПС. По реда на чл.219
от ГПК ответникът е поискал да бъде конституирано като трето лице помагач
на страната на застрахователя АПИ, имаща задължение за осъществяване на
дейностите по поддържане на пътищата и с довод, че поради
необезопасяването на пътя се е стигнало до настъпване на процесното ПТП
за евентуална бъдеща претенция на застрахователя срещу Агенцията.
Агенцията е конституирана като трето лице помагач, и в отговора си
поддържа същите доводи развити и от застрахователя в отговора си, по
отношение на предявената срещу него искова претенция, и счита че в случая
не може да бъде ангажирана нейната отговорност поради липса на основание
за това като моли искът да бъде отхвърлен.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Предвид на обстоятелството, че постановеното първоинстанционно
решение е влязло в законна сила като необжалвано в частта, с която
7
Пазарджишкият районен съд е осъдил ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане“
АД, ЕИК-.., със седалище и адрес на управление - гр.С., ул.“С. С.“№7,ет.5,
представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
ЕЛВ. М. Ш., ЕГН-********** от гр.К., ул.“С.П.а“№9, обл.Пазарджик, на
основание чл.432,ал.1 от КЗ, сумата от 1760лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по моторно
превозно средство-лек автомобил, марка „Ф.", модел „Голф" с per. № .., рама
№ ..., собственост на ЕЛВ. М. Ш., ЕГН- **********, в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 23.03.2018г., /тъй като по отношение
на увреждащото моторно превозно средство, лек автомобил, марка „Х.",
модел „ЦР-В" с per.. № РА .. е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД,
обективирана в застрахователна полица № BG/23/117001360575 със срок на
действие от 09.05.2017г. до 08.05.2018г./, то следва да се приеме, че със сила
на присъдено нещо е установено настъпилото ПТП, механизма на неговото
причиняване /ПТП/, виновността на водача на увреждащото МПС за
настъпването на ПТП, увреденото МПС и липсата на съпричиняване от
страна на водача на увреденото МПС, собственост на ищцата, наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
застрахователя и водача на увреждащото МПС, ангажиране на отговорността
на застрахователя за изплащане на определеното чрез експертиза
обезщетение /справедлива пазарна стойност на оценявания автомобил/ при
настъпила тотална щета, като предмет на въззивната проверка е спорът
относно дължимостта на законната лихва за забава.
По отношение претенцията за законна лихва за забава.
Следва да се отбележи, че макар че за застрахователят е било напълно
наясно, още от самото начало след като е бил уведомен за настъпилото ПТП,
извършен оглед и изготвен опис на техническа експертиза по щетата на
28.03.2018г. и че увреждането на МПС при настъпилото ПТП е в такива
граници, характеристики и обем, които по своя характер и естество,
представляват наличието на настъпила тотална щета за автомобила, същият
по никакъв начин не е съдействал на собственика на увреденото МПС ,
известил го за ПТП, и не го е снабдил с документ /уведомление/, че
увреждането на МПС по своя характер и естество представлява тотална щета
и че застрахователя е взел решение че ще изплати обезщетение за тотална
8
щета, който документ незабавно да предаде на собственика на увреденото
МПС, а последният от своя страна да го представи на КАТ заедно с молбата
си за дерегистрация, като предварително условие за отпочване на
процедурата по дерегистрация на автомобила в КАТ. Тоест, застрахователят
ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, иска без да е издал уведомление за посочените
обстоятелства и без да е взел решение за изплащане на обезщетение за
тотална щета, или дори да е взел решение, но да не издаде такова
уведомление на собственика на увреденото МПС, формално да отказва дори
и да го изплати поради липса на такава дерегистрация на автомобила поради
тотална щета, която пък няма как да се извърши ако задълженото да заплати
обезщетение застрахователно дружество не издаде процесното нарочно
уведомление. Към момента на настъпилото ПТП и извършения оглед и опис
на щетата -28.03.2018г., както и към момента на изричния отказ на
застрахователя да изплати обезщетение и прекратява преписката/ писмо
№А315-5054 от 10.07.2018г.-л.30/ формално поради изтичането на срока
/чл.496 ал.1 от КЗ/ позовавайки се на непредставени от собственика на
автомобила документи, необходими за доказване на претенцията му като
същевременно липсва в писмото изрично заявено от застрахователя, че е
оказал в тази връзка необходимото съдействие на собственика на увредения
автомобил за да извърши изискуемата се дерегистрация на автомобила, е
действала разпоредбата на чл.18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, Раздел „Прекратяване
регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях. Разпоредбата еднозначно предвижда, че регистрацията на
ППС се прекратява с писмено заявление издадено по служебен път на
собственика, което се придружава от документ за самоличност-на физически
лица и се прилага изрично писмено уведомление от лицензиран
застраховател до съответното пътно звено „Пътна полиция за взето
решение за изплащане на тотална щета/ чл.18а /изм. ,дв.бр. 20 от
06.03.2018г./ ал.1 т.1,т.2 и ал.2 т.1./. Това задължение на застрахователя да
9
представи посоченото уведомление за взето решение за изплащане на тотална
щета е безусловно и е съществувало както към момента на сигнализиране на
застрахователя за увреденото МПС, така и към момента на образуване на
ликвидационната преписка по щета №0410-440-0003/2018г. от 28.03. 2018г.,
така и към момента на описа на техническата експертиза извършена от
застрахователя по процесната щета, така и към 10.07.2018г. където в писмо до
собственика на увреденото МПС се прекратява преписката без да се
споменава за задължението на застрахователя за да може да се инициира
процедура по дерегистрация предвид императивните норми, залегнали в
процесната наредба и задълженията на всяка една от страните. В резултат на
липсата на необходимото предварително съдействие от страна на
застрахователя, увреденото МПС не е могло да бъде дерегистрирано,
доколкото изключение от процедурата не е предвидено, респективно
представяне в КАТ на друг заместващ документ, издаден не от застрахователя
за наличието на такава щета и взето решение от застрахователя да обезщети
при тотална щета. Липсват и данни застрахователят да е издал и връчил
такова уведомление и решение на собственика на увреденото МПС и
последният да е отказал да го получи. Формално бавейки изплащането на
обезщетението за тотална щета, уж по вина на собственика на увреденото
МПС за липса на дерегистрация, застрахователят се стреми да постигне
освобождаването му отговорност за изплащане на забава върху
обезщетението. Застрахователят се активира и подновява искането си за
представяне на документ за дерегистрация след като по делото е изслушана и
приета САТЕ с писмо до съда на 28.01.2021г. /л.161/, а не още с отговора на
исковата молба където признава тоталната щета за автомобила, но без отново
да твърди, да е издал решение за изплащане на обезщетение при тотална щета
и да го е представил на собственика на увредения автомобил или да го е
включил в масивите на Гаранционния фонд.
Фактът на непредставяне на изискуемото се уведомление от страна на
застрахователя ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, за да се дерегистрира
автомобила поради тотална щета и липсата на съдействие от негова страна,
води като последица ангажиране на отговорността на застрахователя за
забава още от момента на образуването на ликвидационната преписка и
извършената експертиза. Вярно е, че към настоящия момента е предвиден
друг по облекчен ред за снабдяване с такъв документ или по-точно
10
процедурата по дерегистрация, предполага извършване на същия
уведомителен режим от лицензиран застраховател за взето решение за
изплащане на тотална щета, което да се включи в информационните системи
на Гаранционния фонд. В крайната сметка дерегистрацията на МПС поради
тотална щета предполага във всички случаи предварително взето решение от
застрахователя да изплати тотална щета / чл.18 т.1, чл.18а ал.2,ал.7 и ал.8 от
Цитираната Наредба № I-45 от 2000г./. При липса на такова решение или
непредставянето му в информационните системи на ГФ или лично на
собственика на увреденото МПС, последният няма как да отпочне и да
извърши тази дерегистрация. Налице е обективна пречка която няма как да
бъде отстранена от собственика на пострадалото МПС освен само и
единствено с безусловното съдействие на застрахователя.
В случая такова съдействие не е налице.
Налице е установено виновно поведение на застрахователя ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, което възпрепятства дерегистрацията на увредения
автомобил на основание тотална щета, поради което същият е изпаднал в
забава още преди иницииране на исковото производство. Предвид обаче
претенцията за присъждане на законната лихва от момента на иницииране на
исковото производство, същата като напълно основателна следва да се уважи.
Като е сторил това, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение в тази си част. Цитираната съдебна практика от въззивния
жалбоподател не разглежда хипотезите когато до дерегистрация на увредения
автомобил на основание тотална щета не се е стигнало по изключителна вина
на застрахователя или в резултат на бездействие или поради изричен или
мълчалив отказ от негова страна да представи уведомление за взето решение
за изплащане на обезщетение при тотална щета, при знание от негова страна,
че такава тотална щета е налице с оглед на данните по образуваната на
ликвидационната преписка, тоест когато застрахователят е напълно наясно, че
трябва да признае тотална щета и да изплати такова обезщетение, но
въпреки това отказва да вземе решение за изплащане на обезщетение за
тотална щета формално позовавайки се, че този въпрос е спорен. В случая,
следва да се приеме, че застрахователят е бил наясно още преди
предявяването на иска за необходимостта от дерегистрация на увреденото
МПС и че той е бил длъжен безусловно да съдейства за реализирането й като
издаде решение за изплащане на обезщетение за тотална щета, след като е
11
бил напълно наясно с настъпилата тотална щета.
Затова законът санкционира бездействието на застрахователя с
присъждане на законната лихва за забава върху обезщетението при тотална
щета, дължима от момента на предявяване на исковата молба.
Предвид изложеното решението в обжалваната му част следва да се
потвърди.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна Е.Ш. следва да
се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 350лв
заплатени в брой като адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд № 260189 от
28.06.2021г. постановено по гр.д.№330/2020г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО е осъден ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК-
.., със седалище и адрес на управление - гр.С., ул.“С. С.“№7,ет.5,
представлявано от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на
ЕЛВ. М. Ш., ЕГН-********** от гр.К., ул.“С.П.а“№9, обл. Пазарджик, на
основание чл.432,ал.1 от КЗ, законната лихва върху сумата от 1760.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди по моторно превозно средство-лек автомобил, марка „Ф.", модел
„Голф" с per. № .., рама № ..., собственост на ЕЛВ. М. Ш., ЕГН- ********** ,
в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 23.03.2018г., /тъй като
по отношение на увреждащото моторно превозно средство, лек автомобил,
марка „Х.", модел „ЦР-В" с per.. № РА .. е била налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД,
обективирана в застрахователна полица № BG/23/117001360575 със срок на
действие от 09.05.2017г. до 08.05.2018г./, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда /03.02.2020г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане“АД, ЕИК-.., със седалище и адрес
12
на управление - гр.С., ул.“С. С.“№7,ет.5, представлявано от изпълнителните
директори А.Л. и Р.Д., ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛВ. М. Ш., ЕГН-********** от
гр.К., ул.“С.П.а“№9, обл.Пазарджик, сумата от 350лв /триста и петдесет лева /
представляващи сторените по делото разноски като адвокатско
възнаграждение заплатени за въззивната инстанция.
В останалата час решението е влязло в законна сила като необжалвано.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13