О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 08.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото заседание на осми юли
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Съдебни заседатели: П.П.
К.М.
при секретаря Милена Спасова
с участието на прокурора Костадин
Босачки
като разгледа докладваното от съдия Братанова НЧД № 260
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК.
Делото е образувано по предложение
на Костадин Босачки- прокурор при ОП- Кюстендил с искане за прилагане на разп.
на чл.25 НК по отношение на влезлите в сила присъди спрямо лицето Й.В.Ф..
По отношение на Й.В.Ф. са
постановени влезли в сила присъди, като последната влязла в сила е тази на КнОС
по НОХД № 396/14г., в сила от 21.05.2020
г. С огле разп. на чл.39, ал.1 НК
компетентен да определи общото наказание е именно КнОС.
Окръжна прокуратура изразява
становище за необходимостта от приложение на разп. на чл.25 от НК спрямо
осъдената Й.Ф..
Осъдената Й.Ф. изразява становище,
че следва да се извърши групиране на влезлите в сила присъди по най-
благоприятния за нея начин.
КнОС, в настоящия съдебен състав счита, че молбата е основателна и следва да
бъде допуснато приложение на разпоредбата на
чл. 25 вр. чл. 23 НК спрямо Ф. по следните съображения:
Видно от изисканите от КнОС писмени доказателства (заверени преписи от
бюлетини за съдимост и справка от ГД
„ИН“ относно изтърпените наказания), от които се установява правното положение на Ф., спрямо същата са налице две
влезли в сила присъди за извършени от
нея престъпления от общ характер, както следва:
1. НОХД № 159/12г. на КнОС,
деянието е по чл.234, ал.2 т.3 НК вр.
чл.ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 НК, извършено на 16.06.2010 г., наказанието е ЛС
в размер на 2 години с приложение на чл. 66 от НК- същото е отложено с изпитателен срок от 4 години, присъдата е в
сила от 24.10.2013 г. Освен посоченото наказание ЛС на Ф. е наложено и
наказание лишаване от право да управжнява търговска дейност за срок от 4
години.
2. НОХД № 396/2014 г. на КнОС,
деянието е по чл. 252, ал.2, пр.2 НК вр.
ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК, извършени през периода от м. 01.2004 г. до 09.06.2009 г. и й е
наложено наказание ЛС в размер на 3 години, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК- с изпитателен срок от 5 години.
На осн. чл. 67, ал.3 НК за времето на изпитателния срок на Ф. е наложена и
пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т НК-
задължителни периодични срещи с пробационен служител. Определено й е кумулативно наказание „глоба“ в размер на
4 500 лева. Присъдата е в сила от 21.05.2020 г.
Видно от справка №
8298/01.07.2020 г. е, че Ф. не е търпяла наказание ЛС и не се задържа на друго
основание в затворите на страната.
В производството за определяне
на общо наказание по няколко влезли в сила присъди по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК, съдът преценява
единствено дали са налице материалноправните предпоставки за това, респ.
определя се общо наказание само ако деянията са извършени преди да има
влязла в сила присъда за което и да е било от тях. За определяне на
общо наказание при извършени множество престъпления е необходимо да са налице две или повече
престъпления, преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях. Същевременно в случаите на усложнена
престъпна дейност, съдът следва да се ръководи от принципа за най- благоприятно съчетание за
осъденото лице, така че да търпи най- малко по размер наказание, с възможно
най- благоприятни последици за него.
В настоящия случай молбата е основателна поради обстоятелството, че
постановените по отношение на Ф. гореизброени
две присъди имат за предмет деяния, които са извършени преди същата да е
имала постановена присъда за което и да е
тях. Деянието по първата присъда е
извършено на 16.06.2010 г. и тази присъда е влязла в сила на 21.10.2013 г. Деянието по втората е
извършено през периода 2004- 09.06.2009 г., а самата втора присъда е влязла в
сила на 21.05.2020 г. По отношение на деянията по посочените присъди са налице условията по чл. 25 НК вр. чл. 23 НК, поради което КнС
следва да наложи за изтърпяване най- тежкото от тях- а именно лишаване от
свобода за срок от 3 години.
Същевременно КнОС намира, че не следва да прилага разп. на чл. 24 от НК.
Осъдената Ф. освен посочените две деяния няма други противообществени прояви и
други осъждания. Наложените по посочените
присъди наказания са достатъчни по размер и биха способствували за
превъзпитанието й. С определеното общо наказание спрямо Ф. в най- пълна степен
ще се постигнат целите на наказанието без да необходима същата да се извежда от
обществото, поради което приложението на чл.24 от НК спрямо нея би било акт на
неоправдана репресия.
Наказанието и по двете присъди
е с приложение на чл.66 от НК. Съгл.
разп. на чл.25, ал.4 НК, когато по една от присъдите лицето е било освободено
от изтърпяване по реда на чл.66 НК, въпросът за изпълнението на общото
наказание се решава при неговото определяне. В настоящия случай с оглед
необходимостта от постигане на целите на наказателната репресия, с оглед
възрастта на осъдената- над 70 годишна, с оглед липсата й на други осъждания и
с оглед изминалия продължителен период от време от датата на деянията до
влизането в сила на втората присъда, общото наказание не следва да се изтърпява
ефективно, а следва да отложи при
условията на чл.66 от НК, като се
определи най- високия размер на изпитателния срок по втората присъда- а именно
5 години.
Същевременно КОС констатира, че по отношение на Ф. са били наложени и
кумулативни наказания- по първата присъда – лишаване от право да упражнява
търговска дейност, а по втората-
глоба в размер на 4 500 лева.
Съгласно разп. на чл.25 от НК
разпоредбите на чл.23 от НК се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. Съгласно разп. на чл.23, ал.2 НК наказанието лишаване от права
по чл.37, ал.1, т.7 НК (каквото е основанието за това наказание на Ф.) се
присъединява към наложеното най- тежко
наказание, поради което това наказание следва да се присъедини към
наказанието ЛС. Съгласно чл.23, ал.3 НК когато наказанията са различни по вид и
някое от тях е глоба, съдът може да го
присъедини към най- тежкото наказание. В настоящия случай това следва да бъде
сторено, като наказанието глоба в размер
на 4 500 лева следва да се присъедини към най- тежкото наказание ЛС.
Отделно
от това съдът констатира, че с присъдата
по НОХД
396/2014 г. КнОС е определил на Ф. и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 НК – „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за времето на изпитателния срок.
Разпоредбата на чл.25 вр. чл.23 от НК не
предвижда възможност при групиране на наказания, извършени в съвкупност, да се
присъединява към най- тежкото наказание и пробационната мярка, наложена на осн.
чл.67, ал.3 НК. Отделно от това е налице разлика между наказанието пробация като
вид наказание и пробационните мерки, налагани на основание чл. 67, ал.
3 НК от съда. Последните не са
наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 НК. Основанията за този извод се
съдържат в нормата на чл. 67, ал. 3 НК, чийто диспозитивен характер дава възможност
на съда да извърши преценка относно необходимостта от налагане на такива мерки,
докато налагането на съответно наказание от посочените в чл. 37 НК на лице,
извършило предвидено в закона престъпление, е задължение на съда.
Именно поради същностната разлика между пробацията и пробационните мерки,
наложени на основание чл. 67, ал. 3 НК, последните не могат да бъдат групирани
с основните по вид наказания и погълнати от тях. Пробационната мярка по чл.
42а, ал. 2, т. 2 НК през
изпитателния срок следва да бъде разглеждана като пробационен надзор с цел
преди всичко поправяне на лицето; следователно, налагането на тази мярка винаги следва да бъде съобразено с
обществената опасност на деянието и дееца, характеристичните му данни,
наличието или не на предишни осъждания, оценка на общественоопасните последици
и т.н. Законовата възможност да се наложи посочената мярка за максималния
предвиден в закона изпитателен срок от пет години, утежнява положението на
осъдената, тъй като тя
надвишава по срок наказанието пробация, който може да е максимум три години
съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК. Ето защо, необходимостта от налагането й
следва винаги да е обвързана с преценка както на цялостната престъпна дейност на дееца. Постановяването на такава мярка за максималния
законово предвиден изпитателен срок създава условия за допълнително утежняване
положението на осъдения, ако не бъде изпълнявана.
Ето
защо същата не следва да бъде налагана както поради посочените съображения,
така и доколкото се изключва от приложното поле на чл.25-23 НК.
Водим от
гореизложеното и на осн. чл.306, ал.1, т.1 НПК, окръжният съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК най- тежкото между
наложените на осъдената Й. В. Ф. наказания по НОХД №159/2012 г. на
Кюстендилския окръжен съд, в сила от 21.10.2013 г. и по НОХД №396/14 г. на Кюстендилския окръжен съд, а в
сила от 21.05.2020 г., а именно- ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от 3 години (три години).
На основание чл.66, ал.1 НК отлага изтърпяването на
определеното общо наказание с
изпитателен срок от 5 (пет) години.
На осн. чл.23, ал.2 НК ПРИСЪЕДИНЯВА към общото най- тежко
наказание лишаване от свобода в размер на 3 години с приложение на чл.66 от НК
и наказанието лишаване от право да
упражнява търговска дейност за срок от
4 (четири) години.
На осн. чл.23, ал.3 НК ПРИСЪЕДИНЯВА към наказанието
лишаване от свобода в размер на 3 години
с приложение на чл.66 от НК и наказанието „ГЛОБА“ в полза на държавата в
размер на 4 500 лева.
НЕ
НАЛАГА на осн. чл.67, ал.3 НК пробационната мярка по по чл.42а, ал.2, т.2 НК – „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за времето на изпитателния срок.
Определението може да се обжалва пред САС в 15 дневен срок, считано от
датата на обявяване му в с.з. на 08.07.2020г. по реда на глава
ХХІ НПК.
След влизане на определението
в сила препис от същото да се изпрати на КнОП, на ОС „ИН“, на осъдената, както
и на Бюро- Съдимост по месторождението на Ф. за съответното отбелязване в
бюлетина на съдимост на осъденото лице.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.