Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 11.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 2621 по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск чл. 23, ал.1 СК вр.
чл. 21, ал. 4, т. 1, предл. 2 СК
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им бил
прекратен на 12.05.2017 г. с решение по гр. дело № 5067/2016 г. по взаимно
съгласие. Ищецът сочи, че по време на брака му с ответницата бил придобит
недвижим имот – апартамент по силата на нотариален акт № 90, том I, нот. дело № 81/2004 г., като
средствата за закупуването му били осигурени изключително от него – от
продажбата на негово лично жилище и лични средства. Поддържа, че преди
сключването на брака му с ответницата на 22.03.1995 г., ищецът притежавал
апартамент № 20 в гр. Враца, ж.к. *********, който
продал през м. август 2000 г. за сумата от 5706 лева. На
същата дата през м. август 2000 г. закупил друго жилище в гр. Враца, *********.
Казашка, ап. 163 за сумата от 11 138 лв., която била осигурена от негови
лични средства и заем в размер на 5000 лв. от племенника му Т.Ц.Б. Заемът
впоследствие бил върнат, без ответницата да има принос. Сочи, че през м. март
2004 г. страните по делото продали жилището, находящо се в гр. Враца, *********.
Казашка, ап. 163, като на следващия ден през м. март 2004 г. закупили
процесното жилище, намиращо се в гр. Враца, ул. ********* за сумата от
12 020,70 лв. Сочи още, че понастоящем живее в имота, като бившата му
съпруга го е напуснала през м. януари 2006 г. Всички разходи по поддържането на
имота били поемани от ищеца, в това число положена топло и хидроизолация през
м. юни 2010 г., заплащане на данъци и др. Твърди, че заработените от него през
години средства от трудово възнаграждение, както и получено обезщетение при
пенсиониране, били вложени за закупуването на процесния недвижим имот. Поради
горните и останалите подробно изложени съображения в исковата молба, моли съда
да признае за установено по отношение на ответницата, че апартамент № 100,
намиращ се в гр. *********е придобит изцяло с негови лични средства, поради
което е негова собственост. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата оспорва изцяло предявения иск, като
намира същия за неоснователен. Не оспорва фактите, че с ищеца сключили
граждански брак на 22.03.1995 г., както и че към този момент той притежавал
като лична собственост апартамент № 20 в гр. Враца, ж.к. *********, който имот
бил продаден през м. август 2000 г. Твърди обаче, че до момента на продажбата
двамата живели съвместно в това жилище, работили и спестявали за покупката на
друго жилище. Така, след като бил продаден личния имот на ищеца през август
2000 г. за сумата от 5706 лв., двамата закупили ново жилище в гр. Враца, *********.
Казашка, ап. 163 за сумата от 11 138 лв. Противопоставя се на твърдението
на ищеца, че жилището на ул. Иван Вазов било закупено от сумата, получена от
продажбата на предходното му жилище, както и от заем, получен от племенника му.
Сочи, че парите от продажбата на жилището ищецът вложил в своя банкова сметка, ***на
си, за да закупи жилище в Д.. Поддържа, че след като през 2004 г. продали
жилището, находящо се на ул. ********за сумата от 13 198 лв., веднага
закупили ново жилище – процесното, находящо се в гр. Враца, ул. ********за
сумата от 12 020,70 лв. Твърди, че процесното жилище било закупено с общи
спестявания. Излага още, че по време на целия й съвместен живот с ищеца,
ответницата М. е работила, като освен заплата, получавала и инвалидна пенсия.
Допълнително работила на частно като шивачка и вкъщи. Ответницата поддържа, че
изцяло тя се грижила за домакинството. Докато родителите й живеели на село, изцяло
задоволявали нуждите им от плодове, зеленчуци, месо и други хранителни
продукти. Родителите й получавали рента в пари за отдадена под аренда
земеделска земя, която сума също й предоставяли. През 1996 г. закупили лозе с
къща във Врачански лозя, като до продажбата им през 2006 г., изцяло ответницата
отглеждала овощната и зеленчуковата градина, както и животни. От предходния си брак ответницата сочи, че
има три деца, които по време на брака й с ищеца работили и се издържали
самостоятелно. Освен това по-големият й син живеел и работил в чужбина, като не
е преставал по време на брака й с ищеца да й изпраща пари и всякакви други вещи
за домакинството. Сочи още, че в периода от 1999 г. до 2005 г. по-големият й
син отдал имота си под наем, като тя вземала парите от наема, които били
използвани съвместно с ищеца. Същевременно ищецът имал две деца от предишния си
брак, на които не преставал да помага финансово. Твърди, че не е преставала да
се грижи за процесното жилище, в това число – ежемесечно заплащане на сметки,
плащане на данъци, пазаруване. Преди две години обаче ищецът я изгонил от
процесния имот, като сменил патронника на вратата. След намеса на полицейските
органи ищецът предоставил ключ от жилище на ответницата. Поради горните и
останалите подробно изложени съображения в отговора на исковата молба,
поддържа, че процесното жилище е закупено с равно участие на двамата, поради
което е съсобствено и моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Установява
се с влязло в сила решение № 259/12.05.2017 г. по гр. дело № 5067/2016 г. по
описа на РС Враца, че между страните по делото е допуснат развод, като е
утвърдено постигнатото между тях споразумение. Установява се още от приетото
решение, че страните са били сключили граждански брак на 22.05.1995 г.
От приетия
по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
ЗТСУ от 06.01.1983 г. /л. 7/ се установява, че ищецът М.М. е закупил от СД
„Изграждане на селищните системи“ гр. Враца апартамент № 20, намиращ се в гр.
Враца, бл. Орбита № 12.
Установява
се още, че по време на брака му с ответницата М.М., на 22.08.2000 г. ищецът
продал притежавания от него апартамент № 20, намиращ се в гр. Враца, бл. Орбита
№ 12 за сумата от 5706 лв., която сделка била обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 92, том I, рег. № 1027, дело № 96/2000 г. по
описа на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие - РС гр. Враца /л. 8/.
От приетия
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93, том I, рег. № 1028, дело № 97/2000 г. по
описа на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие - РС гр. Враца /л. 9/, се установява, че на
същия ден – 22.08.2000 г. ищецът М.И.М., в качеството му на купувач, закупува друго
жилище в гр. Враца, *********. Казашка, ап. 163 за сумата от 11 137,90 лв.
Установява
се още, че на 11.03.2004 г. ищецът и ответницата, в качеството им на продавачи,
продават своя апартамент № 163, находящ се в гр. Враца, *********. Казашка за
сумата от 13 198,00 лв., която сделка била обективирана в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 58, том I, рег. № 700, дело № 24/2004 г. по
описа на нотариус Светла Григорова с район на действие - РС гр. Враца /л. 10/.
От приетия
по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том I, рег. № 1040, дело № 81/2004 г. по
описа на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие - РС гр. Враца /л. 11/, се установява, че на следващия
ден – 12.03.2004 г. страните по делото - М.И.М. и М.П.М., в качеството им на
купувач, закупуват процесното жилище, намиращо се в гр. Враца, ул. ********* за
сумата от 12 020,70 лв.
От
представения заверен препис от трудова книжка № 267-А на ищеца М.М., се
установява, че същият има прослужено време в „Химко“ АД, гр. Враца от общо 8
години 9 месеца и 27 дни, считано от 24.09.1990 г. до 21.07.1999 г., като през
това време е получавал различно възнаграждение.
От приетия
по делото договор от 10.06.2010 г. се установява, че ищецът М.М. е възложил на
„Алпин Стил“ ЕООД извършването на СМР – топлоизолация на процесното жилище,
както и хидроизолация на покрива за сумата от общо 700 лв.
От
представения по делото препис от трудовата книжка на ответницата М.М. се
установява, че през годините тя е заемала различни длъжности, като по време на
брака й с ищеца, сключен на 22.03.1995 г., тя е упражнявала труд като „шивач“.
Видно от представеното писмено доказателство, ответницата е получавала трудово
възнаграждение и е упражнявала труд, считано до 2008 г., като е заемала
различни длъжности и при различни работодатели.
Като
доказателства по делото са приети и 8 броя приходни квитанции, издадени от
Община Враца, дирекция „Местни данъци и такси“ в периода от 2008 до 2017 г.,
видно от които ответницата е заплащала дължимите се данъци и такси за процесния
имот, находящ се в гр. Враца, ул. ********* /л. 58-61/.
Установява
се още от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 179, том V, дело № 2101/1996 г. /л. 62-63/, че
по време на брака между страните, същите, в качеството им на купувачи, закупили
недвижим имот, представляващ лозе и празно място от 830 кв. м., намиращо се във
Врачанските лозя.
От разпита
на свидетеля Т.Ц.Б.- племенник на ищеца, се установява, че преди закупуването
на процесния апартамент от страните по делото, ищецът М. притежавал друго
жилище около ул. „П.“, след продажбата на което, парите били използвани за
закупуването на процесното. Свидетелят сочи, че той финансово е подпомогнал със
заем от 5000 лв. ищеца през 2000 г. за закупуването на предходното жилище в
района на ул. „П.“, който заем му бил връщан на части от ищеца. По отношение на
ответницата свидетелят сочи, че си спомня същата да е работила в една шивашка
фирма, след което гледала майка си. Заявява още, че страните притежавали и
лозе, което продали доста време, след като закупили процесния апартамент,
намиращ се на ул. „******“, за сумата около 5-6 хиляди лева. На лозето страните
отглеждали овощни дръвчета и животни, като Б. сочи, че 90 % от грижите за
животните били поети от ищеца, тъй като той имал колело и ходил да купува
фураж. Според свидетеля ответницата също е ходила на лозето, тъй като я е
виждал там, когато е ходил.
От разпита
на свидетеля А.Й.И., който е бил съсед на страните на притежаваното от тях
лозе, се установява, че тяхното лозе било продадено през 2008 г., като докато
го притежавали, гледали зеленчукова градина, правили подобрения по къщата.
Свидетелят уточнява, че по това време страните били заедно, живеели заедно, като
ответницата също ходила на лозето, въпреки че ищецът прекарвал повече време
там. Игнатов заявява още, че през една от есените виждал М.М. да прави зимнина
на лозето, докато за лозето и овошките е виждал ищеца да ги обработва.
От разпита на свидетеля А.Н.А.- син на
ответницата, се установява, че страните закупили процесния апартамент с общи
средства. Според свидетеля приносът и на двамата бил равен, тъй като по време
на брака им, ответницата ходила на работа и получавала трудово възнаграждение –
както преди, така и след закупуването на процесния имот. Освен в шивашката
фирма, ответницата шиела и у дома, като й се заплащало допълнително. Тези пари
оставали в тяхното домакинство. Сочи още, че страните имали лозе, където
гледали животни и зеленчуци, която продукция също отивала за семейството.
Заявява още, че другият син на ищцата притежавал апартамент в гр. Враца, който
бил отдаден под наем, като наемната цена била получавана от ответницата. Освен това
обаче М.М. изпълнявала и домакинските задължения - готвене, изпиране на дрехите,
чистене, приготвяне на зимнина и др. Ответницата получавала и парична рента от
отдадени земи под аренда в село М., които пари също оставали за домакинството
й. Обзавежданото в процесното жилище не било закупувано от страните, а свидетелят
и неговият брат им предоставили старите си мебели за обзавеждане на процесния
имот.
По делото е
разпитана и свидетелката Т.Д.П., която била съсед на страните в блок „******. Според
свидетелката, както ищецът, така и ответницата имали принос за закупуването на
жилището в района на ул. „П.“, а след това и за закупуването на процесния имот.
Заявява, че родителите на ответницата живеели на село и тя носила продукти от
там за домакинството й с ищеца. На притежаваното от страните лозе, последните
отглеждали кокошки и зеленчуци, като и двамата се грижели за тях. Отделно от
това ответницата работила и като шивачка, като поемала и поръчки на частно в
дома си. Ответницата получавала и наемната цена за жилище на сина й в гр.
Враца, което било отдадено под наем. М.М. вършела и домакинската работа, след
като сключила брак с ищеца.
Съдът
кредитира свидетелските показания, като показанията на свидетелите Т.Ц.Б.и А.Н.А.–
роднини на страните, следва да се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост по
смисъла на чл. 172 ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 23, ал.1 СК вр. чл. 21, ал. 4, т. 1,
предл. 2 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен
собственик на процесния недвижим имот, находящ се гр. Враца, ул. **************,
придобит по време на брака между страните със средства, които са лична
собственост на ищеца, без ответницата да има съвместен принос за закупуването
му.
За
основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: 1) придобивната стойност на имота съобразно вида
на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2) размера на вложените средства,
които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната
стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3) влагането им за придобиването
на процесния недвижим имот. Ищецът носи и тежестта да обори презумпцията за
съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 3 СК.
С определение № 1445/03.08.2017 г., в което е
обективиран проектът за доклад по делото, приет за окончателен в открито
съдебно заседание на 18.09.2017 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване
в отношенията между страните са отделени фактите, че: страните са се намирали в
брак, считано от 22.03.1995 г. до 12.05.2017 г.; преди сключването на брака
между страните ищецът М.И.М. е притежавал апартамент № 20 в гр. Враца, ж.к. *********, който бил продаден
през м. август
2000 г.
за сумата от 5706 лева; през м. август 2000 г. страните закупили жилище в гр.
Враца, *********. Казашка, ап. 163 за сумата от 11 138 лв., което било
продадено през м. март 2004 г. за сумата от 13 198 лв.; на 12.03.2004 г.
страните закупили процесното жилище, намиращо се в гр. Враца, ул. ********* за
сумата от 12 020,70 лв.
В т.4 на Тълкувателно решение
5/2013 от 29.12.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието,
че в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за
покупко - продажба на името на двамата съпрузи, както е в настоящия
случай, може да се установява пълна
и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл. 23, ал.1 и 2 СК / чл. 21, ал.1 и 2 СК,
отм./.
Предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК урежда
правната възможност от обхвата на СИО да се изключи изцяло или отчасти правото
на собственост или друго ограничено вещно право по отношение на вещи, които са
придобити по време на брака, но за придобиването им някой от съпрузите е вложил
лични извън семейните
средства, което обстоятелство изключва изцяло или отчасти приноса на другия
съпруг. Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са били придобити, като съвместният принос може да се изрази
във влагане на средства и труд, в грижи за децата и в работа в домакинството -
чл. 21, ал. 2 СК. От тази разпоредба следва, че основание за възникването на
съпружеска имуществена общност (СИО) при възмездно придобиване на вещни права
по време на брака е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при
придобиването, който се предполага до доказване на противното (чл. 21, ал. 3 СК). Съвместният принос е изключен в хипотезите на чл. 22 и чл. 23 СК. Съгласно чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права,
придобити по време на брака с лично имущество. По
смисъла на чл. 22, ал. 1
СК, даваща дефиниция за лично имущество, вещните права,
придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Когато вещните права са придобити отчасти с лично
имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен
ако тази част е незначителна - чл. 23, ал. 2 СК.
Законът изисква пълно /създаващо сигурно убеждение за
съда/ и пряко /с документи за притежаването и отчуждаването на личното
имущество и влагането на получените средства в процесния имот/ доказване на
всички фактически твърдения, от които зависи изводът за спорното право.
Установи се по делото, че ищецът е притежавал
предбрачно имущество – апартамент в гр. Враца, ж.к. *********, както и че
апартаментът бил продаден по време на брака му с ответницата, а именно – на
22.08.2000 г. На същия ден страните придобили в режим на СИО друг апартамент в
гр. Враца, ул. ******, по която сделка като купувач в нотариалния акт бил
вписан единствено ищецът. Апартаментът бил продаден от страните на 11.03.2004
г., като на 12.03.2004 г. закупили процесния имот, намиращ се на ул. ******в
гр. Враца.
Данните по–горе установяват в логична по цел и време
последователност разпореждането на ищеца с негово лично – предбрачно имущество
за закупуване на апратамента в СИО, намиращ се на ул. ******в гр. Враца, а след
него – на процесния апартамент, намиращ се на ул. ******. По отношение на
сумата от 5706 лв., представляваща продажната цена на предбрачното жилище на
ищеца, трансформацията е доказана
главно, пълно и пряко - с документи, установяващи процеса на договаряне и извършването
на разпоредителните с личното имущество и на придобивната за процесния имот
сделки, както и с кореспондиращи им достоверни свидетелски показания. Всяка
една от придобивните сделки, в това число и по отношение на процесния имот, е
извършена непосредствено след продажбата на предходно притежавания имот /на
същия или на следващия ден/, като първата по време продажба е на личното
предбрачно имущество на ищеца за сумата от 5706 лв. Неоснователно е направеното
от ответницата възражение, че сумата, получена от ищеца от продажбата на
собственото му жилище е използвана за закупуването на жилище на неговия син в
гр. Д.. Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
апартамент /л. 74/, синът на ищеца – А. М., действително е придобил
собствеността върху недвижим имот в гр. Д., но през 1993 г. – две години преди
сключването на брака между страните и осем години преди продажбата на
притежавания от ищеца апартамент в гр. Враца, ж.к. *********. По делото не са
представени доказателства за закупуван друг имот от сина на ищеца по друго
време и със средства, предоставени от ищеца.
Ищецът твърди обаче, че освен сумата от 5706 лв., за
закупуването на процесния имот е вложил само свои средства, като е взел и заем
в размер на 5000 лв. от своя племенник – свидетеля Б., която сума първоначално
била вложена за закупуването на имота на ул. ******. Съдът намира, че по
отношение на заемната сума не може да бъде допусната трансформация на процесния
имот. На първо място, когато заемът е получен от единия от съпрузите с оглед
нуждите на семейството, то тази сума не е индивидуална собственост на съпруга.
Аргумент за това е и
уреденото в чл. 22, ал. 1 СК правило, че само вещните права, придобити по време
на брака по наследство или по дарение, принадлежат на съпруга,
който ги е придобил. На следващо място, не се установява по делото заемът да е връщан само с
лични средства на ищеца. В този смисъл са единствено показанията на свидетеля Б.,
който заявява, че ищецът му е връщал парите, но не знае от къде ги е вземал. Освен това по делото не беше
оборена презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за наличието на съвместен принос на
съпругата М.. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК, съвместният принос
може да се изрази във влагане на средства за труд, в грижи за децата и в работа
за домакинството. Категорично се доказа по делото, че ответницата е имала
съвместен принос за придобиването на процесното жилище. Тя е реализирала доходи
от полагане на труд както към момента на придобиването на имота, така и преди, и
след това, получавала е доход от наем на имот, участвала е в производството на
селскостопанска продукция в притежаваното от страните лозе, полагала е труд и
работа в домакинството на семейството – в този смисъл са показанията на всички
разпитани по делото свидетели.
Дори и да се
приеме обаче, че погасяването на задължението по отпуснатия по време на брака
заем е станало от ищеца и то с негови лични, несемейни средства, за което не са
налице доказателства, то това обстоятелство няма вещноправни последици. За
задълженията, възникнали по време на брака за задоволяване нуждите на
семейството, съпрузите носят солидарна отговорност /чл. 32, ал. 2 СК/.
Изплащането на вноските по договора за заем с лични средства на единия съпруг
не е свързано с придобиване на собственост, а с възможността му да търси от
другия съпруг съответна част от изразходваното – в този смисъл е Решение № 66 от 4.03.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 2902/2008 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващо задължителна практика за първоинстанционните и въззивните
съдилища.
Ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване, че
процесният
апартамент, макар и придобит по време на брака, е бил придобит частично с негово лично имущество – по отношения на частта
от имота, равняваща се на сумата от 5706 лв., като за разликата до цената,
платена за процесния имот – 12020,70 лв. е налице съпружеска имуществена
общност и принос и на двамата съпрузи в придобиването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК, когато
вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание
на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
С оглед поставения критерий за незначителност, съдът намира следното: в разпоредбата
на чл. 23 СК са уредени две хипотези на преобразуване на лично имущество – 1/ пълна
трансформация, при която придобитото по време на брака вещно право е изцяло със
средства от лично имущество на съпруга, като в тези случаи новопридобитото вещно
право става изцяло лично на съответния съпруг и 2/ частична трансформация, при
която придобитото по време на брака вещно право е отчасти със средства от лично
имущество на единия съпруг, а останалата част от цената се доплаща с общи
средства на двамата съпрузи или със заем, като в тези случаи лично притежание
на съпруга е само съответната част от придобитото, освен ако тази част е
незначителна – чл. 23, ал. 2 СК. При липсата на законов критерий за преценка на
„незначителността”, какъвто се съдържа в разпоредбите на чл. 206, ал. 1 ЗЗД
относно продажбата на вещи, чл. 335, ал. 2 ТЗ относно търговската продажба и
др., тя се преценява преди всичко с оглед на процентното съотношение на
„трансформираната” част спрямо целия имот, определено чрез аритметична пропорция
между паричната равностойност на преобразуваното лично имущество и общата цена
на новопридобития имот. В крайна сметка „незначителността” на трансформираната
част от имота е въпрос на конкретна фактическа преценка, като се изхожда от
справедливостта. Поради това е редно тя да се преценява и като абсолютна
стойност с оглед на жизнения стандарт на съпрузите – в този смисъл е
произнесеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 78/20.04.2011 г. по гр. дело № 491/2010 на III г.о. на ВКС. С оглед на изложеното, и
като съобрази размера на доказания размер на личните вложени средства в
закупуването на процесния имот, съдът намира, че тази част не е незначителна и
е лично притежание на съпруга, поради което следва да бъде допусната частична
трансформация.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства
обосновават извод за влагане на лични средства на ищеца в размер на 5706 лв. в
придобиването на процесния имот, които той е получил срещу отчуждаването на друг
недвижим имот, придобит от него преди брака и съставляващ негова лична
собственост. При това положение на собствено основание М.М. се легитимира като
собственик на 5706/12020,70 ид. части от имота. Останалите 6314,70/12020,70 ид.
части представляват придобита от двамата съпрузи в режим на СИО собстевност,
доколкото за тази част презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК не е оборена. След
прекратяването на брака между тях тази част се трансформира в обикновена
съсобственост при равни права - по 3157,35/12020,70 ид. части за всеки от
съпрузите. При това положение ищецът М.М. притежава общо 8863,35/12020,70 ид.
части от имота, а ответницата М.М. - 3157,35/12020,70 ид. части.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направени разноски в производството за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер от общо 1038,69 лв. съобразно уважената част
от иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
От представеното по делото доказателство – договор за правна защита и
съдействие /л. 64/ се установява, че е платена сумата от 450 лв. адвокатско
възнаграждение, като е уговорено между адв. З. и М. М. да бъде платена сумата
от още 450 лв. преди първото по делото с.з. Договорът за правна защита и
съдействие е от дата 20.07.2017 г., а първото по делото с.з. е от дата 18.08.2017
г., т.е. следва да се приеме, че между ответницата и процесуалния й
представител е уговорено едно бъдещо плащане на останалия размер от
договореното възнаграждение. Тъй като до приключване на устните състезания
ответницата не е представила доказателство за настъпване на този факт
/заплащане на останалата част от уговореното възнаграждение/, то при определяне
на отговорността за разноски съдът следва да вземе предвид само платената сума
от 450 лв. Дължимата на ответницата част от тази сума съобразно отхвърлената
част от иска е в размер на 118,20 лв., за която сума следва да бъде осъден
ищецът.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.23, ал.2 СК по отношение на М.П.М., ЕГН: **********,
че М.И.М., ЕГН: ********** е собственик на 8863,35/12020,70 ид.части от
апартамент № 100, намиращ се в гр. Враца, ул. **********, придобит на
12.03.2004 г. чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 90, том I, рег. № 1040, дело № 81/2004 г. по
описа на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие - РС гр. Враца, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 3157,35/12020,70
ид.части до 12020,70/12020,70 ид.части от имота като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М.П.М.,
ЕГН: ********** да заплати на М.И.М., ЕГН: ********** сумата от 1038,69 лв. за направени разноски в
производството по делото съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК М.И.М.,
ЕГН: ********** да заплати на М.П.М., ЕГН: ********** сумата от 118,20 лв. за направени разноски в
производството по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: