№ 120
гр. и, 10.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200086 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДЗЗД „д“, ЕИК ....., адрес: с. в, общ. и,
местност г № 1, представлявано от ....з против Наказателно постановление №
23-2100114/13.01.2022 г. на директора на дирекция „.....“ към главна дирекция
„Инспектиране на труда“, с което за нарушение на чл. 16, т. 1, б. „а“ от
Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
/обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г., в сила от 05.11.2004 г., издадена от
министъра на труда и социалната политика и министъра на регионалното
развитие и благоустройството/, на основание чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 412а,
т. 2 КТ на жалбоподателя, в качеството на работодател, е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при
изложени съображения.
В писмено становище АНО оспорва жалбата като неоснователна. Моли
за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
1
На 01.11.2021г. при проверка по спазване на трудовото законодателство
на ДЗЗД „д“, на обект участък от изграждане на Тунел 2, път 1, изход, от към
39+010 до км. 38+940, който е част от проект за модернизация на железопътен
участък „....“, по обособени позиции 1. Модернизация на железопътна отсечка
от км. 22+554 до км. 42+200, участък: Междуградие РП ... – РП в – изток,
подобен тунел 2 находящ се в землището на с. в, осъществена на 01.11.2021 г.
от свидетелките К. и Т., в качеството им на служители в дирекция „.....“, било
установено, че на 30.10.2021 г. дружеството, в качеството на работодател, при
осъществяване на строителни и монтажни работи, не е изпълнил
задължението си да осигури извършването на строително монтажни работи по
изграждане на първична крепежна облицовка в технологична
последователност, по начин по който е определена от проектанта, разработил
плана по безопасност и здраве, в т.ч. 2.3 част „Технически решения за
укрепване и облицоване на тунелите“, т. 2.3.1
„Първична/крепежна/облицовка“ – не се покрива необходимата дебелина на
пръскания бетон, арматурни мрежи, стоманени ферми по вече монтирани
части от първична крепежна облицовка, не е спазена технологията при
изпълнение на първичната облицовка, като след монтажа на изпреварващия
крепеж и преди започване на изкопните работи не е положен втори пласт
пръскан бетон в последната монтирана стоманена ферма. В хода й
констатирали, че изпълнението е несъответстващо на проектната
документация, наличие на конструктивен риск за строителя, който създава
опасност за целостта на конструкцията, поява на деформации, надвишаващи
предвидените в проекта, в следствие на което са пострадали трима от
работниците – един с охлузни рани, един с тежки наранявания и един умира
на място.
За тази констатация е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 23-2100114 от 17.11.2021 г. от М.М. – . – в качеството на главен
инспектор при Дирекция „.....“ срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 16,
т. 1, б. „а“ от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи /обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г., в сила от 05.11.2004 г.,
издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
регионалното развитие и благоустройството/.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е от
директора на Дирекция „.....“ към Главна дирекция „Инспектиране на труда“ е
издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно
постановление № 23-2100114/13.01.2022 г., с което за нарушение на чл. 16, т.
1, б. „а“ от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи / обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г., в сила от 05.11.2004 г.,
издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на
регионалното развитие и благоустройството/ на жалбоподателя ДЗЗД „д“, в
качеството му на работодател, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства обективирани в показанията на свид. К., Т., М. - . и от
2
писмените доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2137942 от
17.11.2021 г., ведно с приложена документация, Акт за спиране от
01.11.2011г., Заповед № 3-0057/14.01.2022 г., 3-0058/11.02.2014 г., 3-
0025/08.01.2019 г., 3-0024/08.01.2019 г., ЧР-1313/04.09.2020 г. на
изпълнителен директор на ГД изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, длъжностна характеристика за длъжност „главен инспектор“.
Съдът кредитира изброените доказателствени източници като логични,
последователни и непротиворечиви. Те са взаимно допълващи се и изцяло
установяват възприетата от АНО фактическа обстановка.
Така от показанията на свидетелите ., К. и Т. се установява, че при
извършената на място проверка на 01.11.2021 г. и по документи в сградата на
ДИТС на 04.11.2021г. и 17.11.2021г., след постъпил сигнал за злополука по
време на работа с пострадали 3 лица, се установило, че дружеството не е
изпълнило технологичната последователност определена в План за
безопасност и здраве при работа на етапите. Запознали са се с писмени
документи, огледали са и мястото. От показанията на свидетелките се
установява, че в хода на проверката разбрали, че при извършваните на
30.10.2021 г. строително монтажни дейности в момент на монтиране на
последна арматурна мрежа на свода на калотата от забоя се откъсва голям
скален къс, който затиска към парапета на „коша“ двама от пострадалите, а
третият успява да се предпази свивайки се на дъното на коша. Установили, че
рискът за работещите е бил обусловен от обстоятелството, че за
извършването на не е спазена технологичната последователност за работа,
като не е положен втори пласт бетон с дебелина 27 сантиметра. Това създало
опасност за целостта на конструкцията, появата на деформации, нещо повече,
като следствие дори е възникнала трудова злополука, довела до смъртта на
работник. Показанията на свидетелките относно горните обстоятелства
намират подкрепа в протокола за извършена проверка от 17.11.2021 г.,
обективираните в същия веществени доказателства снимки, както и в
писмените доказателства.
Предвид липсата на каквито и да е противоречия, съдът намира, че от
изброените доказателства по несъмнен начин се установява правилно
приетата от АНО фактическа обстановка.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
3
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените
заповеди предвид разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били
извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация, досежно
нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Нарушението е описано с всички
съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
Не се споделят доводите, за липса на надлежно описание на
нарушението и нарушените законни разпоредби. Те са надлежно описани в
АУАН и НП. Лишени от основание са и твърденията, че фактическите изводи
са изградени въз основа на предположения. Напротив същите са надлежно
доказани в хода на производството, като липсват доказателства, които дават
основание да се приеме различна фактическа основа.
При това положение жалбоподателят законосъобразно е наказан за
нарушение на чл. 16, т. 1, б. „а“ от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи / обн. в ДВ бр. 37 от 04.05.2004 г., в сила от
05.11.2004 г., издадена от министъра на труда и социалната политика и
министъра на регионалното развитие и благоустройството/, за това че на
01.11.2021г. при проверка по спазване на трудовото законодателство на обект
участък от изграждане на Тунел 2, път 1, изход, от към 39+010 до км. 38+940,
който е част от проект за модернизация на железопътен участък „....“, по
обособени позиции 1. Модернизация на железопътна отсечка от км. 22+554
4
до км. 42+200, участък: Междуградие РП ... – РП в – изток, подобен тунел 2
находящ се в землището на с. в, осъществена на 01.11.2021 г. от свидетелките
К. и Т., в качеството им на служители в дирекция „.....“, било установено, че
на 30.10.2021 г. дружеството, в качеството на работодател, при
осъществяване на строителни и монтажни работи, не е изпълнил
задължението си да осигури извършването на строително монтажни работи по
изграждане на първична крепежна облицовка в технологична
последователност, по начин по който е определена от проектанта, разработил
плана по безопасност и здраве, в т.ч. 2.3 част „Технически решения за
укрепване и облицоване на тунелите“, т. 2.3.1
„Първична/крепежна/облицовка“ – не се покрива необходимата дебелина на
пръскания бетон, арматурни мрежи, стоманени ферми по вече монтирани
части от първична крепежна облицовка, не е спазена технологията при
изпълнение на първичната облицовка, като след монтажа на изпреварващия
крепеж и преди започване на изкопните работи не е положен втори пласт
пръскан бетон в последната монтирана стоманена ферма, като не са
поставени знаци, табели и ограждения при ремонтните дейности, както и че
не са били предприети адекватни мерки за запазване здравето и живота на
работниците, работещи в опасната зона.
Дружеството жалбоподател има качеството работодател, предвид
разпоредбата на § 1, т. 1. КТ, тъй като е дружество, създадено по реда на ЗЗД,
което е наело работници по трудово правоотношение за извършване на
работа. То попада в дефиницията, дедена по-горе, а предвид чл. 412а, т. 2 КТ
не може да има никакви съмнения, че е надлежен субект на АНО.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ,
която предвижда отговорност за работодател, който не изпълни задълженията
си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
Не е налице маловажен случай, тъй като нарушението е създало
опасност за живота и здравето на работещите, като дори е резултирало в
причиняване на смърт и телесни увреждания на няколко работници.
Вида на наказанието е правилно определен. По размера на наказанието
наложената имуществена санкция (5 000 лева), настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи, че същият е правилно определен в
границите нормата на чл. 413, ал. 2 КТ. В конкретния случай
административнонаказващият орган е преценил добросъвестно обуславящите
5
отговорността обстоятелста, обективирал е вътрешното си убеждение и е
наложил „имуществена санкция гравитираща около в предвидения от закона
среден размер. Смекчаващи отговорността обстоятелства не са установени.
Правилно е като отегчаващо е отчетено обстоятелството, че именно в
резултат на процесното нарушение е настъпила трудова злополука, довела до
сериозно увреждане на телесния интегритет на двама от работниците в обекта
и смъртта на трети работник, както и че са били създадени предпоставки за
виталната застрашеност на множество физически лица, които са изпълнявали
трудовите си функции на посоченото място. Ето защо размерът на
имуществената санкция не е явно несправедлив, съответства на завишената
обществена опасност на неизпълненото правно задължение и ще допринесе за
отстраняване на бъдещо неправомерно поведение във връзка с визираната
дейност, представляваща източник на повишена опасност. Впрочем за
частично постигнатия превантивен ефекти сочат и показанията на
разпитаните свидетелки, които изясняват, че при последваща проверка
констатираните нарушения са били отстранени.
Съдът, констатира че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно.
Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на
съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая
съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 50 лв., тъй като
делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за
процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е
представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено
посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
2100114/13.01.2022 г. на директор на дирекция „.....“ към главна дирекция
„Инспектиране на труда“.
ОСЪЖДА ДЗЗД „д“, ЕИК ....., адрес: с. в, общ. и, местност г № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА СОФИЙСКА ОБЛАСТ“ сумата от
50 лв. разноски в производството.
6
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – и: _______________________
7