Р Е Ш Е Н И Е

№

 

12.08.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         А. ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №369 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №19-0938-005874/10.01.2020 г. на *** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, на И. И. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП;

-         на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП;

-         на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, без да излага конкретни съображения. Моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 161164/31.12.2019г. от страна на Б.Д.К. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „**“ при ОДМВР - ***, в присъствието на свидетеля А.М.Й., както и на нарушителя – И. И. И.. Съставен е за това, че на 31.12.2019г. около 17:10 часа в гр.***, на кръстовище, образувано от улица „***“ и ул. „***“, като водач на л.а. „***“ с рег.№***, извършва следното: 1. при маневра завой надясно от ул.“***“ към ул. „***“ не пропуска и отнема предимството на пресичащи пешеходци на пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 и пътен знак Д17, при разрешаващ сигнал на светофарната уредба, стъпили на пътното платно и пресичащи от ляво – на дясно – нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП; 2. използва мобилен телефон по време на движение, без устройство, позволяващо ползването му без участието на ръцете - нарушение по чл. 104а ЗДвП; 3. не представя оборудване на автомобила – пожарогасител - нарушение по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП. Нарушителят е посочил, че има възражения при съставяне на АУАН, без обаче да отбележи конкретно какви; по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, възражения също не са постъпили.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И. И. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП; на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.10 – 11 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че обжалваното НП се явява формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Б.Д.К. и А.М.Й., както и писмени доказателства /л.7 – 9, л.20 от делото/. Предвид естеството на твърдяните нарушения, Съдът намира, че от изключително значение за разкриване на обективната истина, са гласните доказателствени средства. В тази връзка Съдът взе предвид, че показанията на свидетелите Б.К. и А.Й. са подробни и взаимно потвърждаващи се, както и в подкрепа на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. Единственият аспект от изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, който не намира опора в техните показания е свързан с третото от посочените по-горе нарушения – по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП. Нито свидетелят К., нито – св.Й. излага каквито и да било факти и обстоятелства в тази насока, въпреки че – както беше изтъкнато – техните показания се явяват достатъчно подробни.

Съдът счита, че липсват разумни юридически съображения да бъдат лишени от кредитиране показанията на свидетелите   К. и Й. – напротив, същите са убедителни и последователни, поради което Съдът им отдава вяра. При съобразяване на същите свидетелски показания обаче Съдът намира, че фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП намира потвърждение само в частта относно твърдяните нарушения по чл. 119 ал.1 ЗДвП и по чл. 104а ЗДвП. Съдът счита, че подробният характер на свидетелските показания по отношение на тези две нарушения – от една страна и липсата на каквито и да било изложени факти и обстоятелства във връзка с твърдяното нарушение по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП – от друга, следва да се приеме като оборване на презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП и макар фактите, от които се извеждат нарушенията по чл. 119 ал.1 ЗДвП и по чл. 104а ЗДвП да се явяват доказани по убедителен начин, същевременно фактите, от които се извежда това по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП - са напълно недоказани. Ето защо, Съдът приема изложената в АУАН/НП фактическа обстановка с изключение на частта, в която е отбелязано, че нарушителят не е представил оборудване на автомобила – пожарогасител – и няма да я преповтаря.

В съответствие с така изяснените факти и обстоятелства на случая Съдът намира, че актосъставителят и административнонаказващият орган правилно са установили извършването на нарушения по чл. 119 ал.1 ЗДвП и по чл. 104а ЗДвП. Съобразно чл. 119 ал.1 ЗДвП, „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“. Налице е задължение за действие, което при описаните по-горе време, място и обстановка, нарушителят не е изпълнил, а е отнел предимството на законосъобразно пресичащи пешеходци. На следващо място, съобрзно чл. 104а ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.“. Налице е задължение за бездействие, което при описаните по-горе време, място и обстановка, нарушителят не е изпълнил, а е разговарял с мобилен телефон по време на управление на лекия си автомобил, без устройство от типа „хендсфри“. Същите нарушения се явяват доказани по несъмнен начин и правилно, административнонаказващия орган е пристъпил към налагане на съответни административни наказания: на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП. И двете посочени административнонаказателни разпоредби предвиждат абсолютно определени санкции, които са коректно съобразени от страна на административнонаказващия орган, поради което, размерът на наказанията глоба, няма да бъде обсъждан. Никой от случаите не се явява „маловажен“, тъй като обществената им опасност е типична за нарушения, съответно по чл. 119 ал.1 ЗДвП и по чл. 104а ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно и правилно в частта, в която на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП. В тази част, същото следва да бъде потвърдено, а в частта, в която на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП – следва да бъде отменено като неправилно, тъй като това нарушение се явява недоказано и следователно - не е извършено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0938-005874/10.01.2020 г. на *** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР – *** в частта, в която на И. И. И. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП;

-         на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 104а ЗДвП.

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №19-0938-005874/10.01.2020 г. на *** на СЕКТОР „**“ при ОДМВР – *** в частта, в която на И. И. И. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.2 т.3 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: