Определение по дело №445/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 160
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20223000500445
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. Варна, 10.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500445 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба вх. № 1509/27.02.2023г. въззивниците по настоящото дело П. С. А.
и Й. А. А. са сезирали съда с искане за изменение на постановеното въззивно
решение № 4/13.01.2023г. в частта му, в която същите са осъдени да заплатят
на адв. Д. Д., процесуален представител на насрещната страна, адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Излагат твърдения, че не
са били налице предпоставките за присъждането му, тъй като липсва акт на
настоящата инстанция по см. на чл.83, ал.2 ГПК, както и че въззиваемата не е
доказала и не е материално затруднена.
В срока по чл.248 ГПК искането е оспорено като неоснователно.
Молбата е подадена в срок и от легитимирани страни, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. С оглед на това същата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните
съображения:
С постановеното по делото решение от 13.01.2023г. съдът е потвърдил
обжалваното от П. С. А. и Й. А. А. първоинстанционно решение и съобразно
този изход от спора е осъдил същите да заплатят на адв.Д. адвокатско
възнаграждение за осъществената от него във въззивното производство
безплатна правна помощ на въззиваемата Б. Б., на основание чл.38, ал.2 ЗА.
В представения договор за правна защита и съдействие /л.93 от
в.гр.д.445/2022г./ изрично е посочено, че процесуалното представителство се
осъществя в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА – безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Това е достатъчно доказателство за присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител, на
основание чл.38, ал.2 ЗА. Преценката дали лицето е действително материално
затруднено касае договорните отношения между него и адвоката и не
подлежи на изследване от съда при произнасянето по отговорността за
1
разноските /в т.см. е и константната съдебна практика на ВКС - напр.
определение № 262 от 5.12.2018г. по т.д. № 867/2018г., І т.о., определение №
528 от 20.06.2012г. по ч.т.д. № 195/2012г., ІІ т.о., определение № 395 от
9.07.2018г. по ч.т.д. № 1314/2018г., ІІ т.о., определение № 682 от 18.10.2012г.
по ч.гр.д. № 598/2012г., ІІІ г.о., определение № 442 от 28.06.2019г. по ч.т.д. №
502/2019г., ІІ т.о., определение № 257 от 9.05.2018г. по ч.т.д. № 226/2018г., II
т.о., определение № 417 от 17.10.2018г. по ч.т.д. № 2238/2018г., І т.о.,
определение № 665 от 5.12.2018г. по ч.т.д. № 2467/2018г., ІІ т.о., определение
№ 643 от 7.12.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2370/2022г., I т.о., и др./.
Изцяло неотносимо към приложението на чл.38, ал.2 ЗА е обстоятелството
дали по делото страната, получаваща безплатна правна помощ е или ще бъде
освободена и от заплащането на дължимите от нея такси и разноски по реда
на чл.83, ал.2 ГПК. По тази причина наведените в молбата на въззивниците
доводи за липса на постановен акт за освобождаване на въззиваемата от такси
и разноски, респ. за липсата на предпоставките за освобождаването й, са
ирелевантни. Само за пълнота следва да се посочи, че от
първоинстанционния съд е постановено определение по чл.83, ал.2 ГПК, като
пред настоящата инстанция за въззиваемата не са възниквали основания за
заплащане на такси и разноски.
По гореизложените съображения съдът намира, че не са налице основания
за изменение на постановеното въззивно решение в частта относно
присъденото в полза на адв.Д. адвокатско възнаграждение, дължимо от П. С.
А. и Й. А. А., поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. С. А. и Й. А. А. за
изменение на постановеното въззивно решение № 4/13.01.2023г. в частта му
за разноските.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2