Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
15.07.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на петнадесети юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова гр. дело № 4742 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 225/26.01.2021г. по регистъра на ЧСИ Н.К.,
рег. № 789 на КЧСИ уточнена с молба от
01.07.2021г. от длъжника по изпълнението
И.Р.И., ЕГН ********** срещу
насочването на принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20197890400088 към недвижим имот,
представляващ ½ ид.ч. от
апартамент № ******ж.к. „ Зона Б-5-3“, м. Центъра, гр. София с
идентификатор по кадастрална карта и регистри
68134.304.325.3.42, включително насрочените опис и оценка на имота. Навел е твърдения са твърдения, че това
имущество е несеквестируемо, защото било единственото му жилище ,
секвестируемостта не била константна величина, преценявала се в случая към
момента на възбраната. Апартамент № Д 9 в гр. София, ж.к. „******бил продал на
22.06.2016г.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнително дело – В.Г.К., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил
жалбата като неоснователна. Навел е твърдения , че в тежест на длъжника било да
установи, че имот е несеквестируем, доказателства че не притежава други имоти
не били ангажирани по делото. Отделно върху този имот имало учредено вещно
право на ползване в полза на 3-то лице, така длъжникът не можел реално да го
ползва и за него този имот не се явявал единствено жилище.
Длъжниците
по изпълнението Р.И.И., ЕГН ********** и „К.“ЕООД, ЕИК
******са подкрепили жалбата.
Собственикът на имота сочел, че не притежава друго жилище, поради което той бил
несеквестируем, не била извършвана разпоредителна сделка с имота и
несеквестируемостта не била отпаднала.
С мотивите
си ЧСИ е посочил,
че длъжникът не бил представил доказателства колко и кои са членовете на
семейството му, че нито един от тях няма друго жилище, че длъжникът няма друго
такова. Представената справка била само за имоти в района на София, но не и за останали райони
в страната, не била представена декларация по чл. 448 от ГПК.
Съдът
като обсъди доводи на страни и представените по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени заверени преписи от книжа по
изпълнително дело № 20197890400088 по описа на ЧСИ Н.К., , рег. № 789 на КЧСИ, съгласно които
производството по изпълнителното дело е образувано по молба
от 12.06.2019г. на В.Г.К., ЕГН срещу К.“ЕООД, Р.И.И., и И.Р.И.
за събиране на суми по изпълнителен
лист, издаден на 22.04.2015г. по гр.д. №
21075/2015г. на СРС от длъжниците за солидарно заплащане на 8500 щатски долара,
ведно със законната лихва от 17.04.2015г. до изплащането й, както и съдебни
разноски от 307,46лв., като е поискал изпълнението да се насочи върху вземания
на длъжниците по банкови сметки.
По делото е приета справка от НАП, съгласно която
длъжникът И.И. притежава ½ ид.ч.
недвижим имот в гр. София, ж.к. „******.
Приета е справка от АВписвания, съгласно която по
партида на И.И. по всички Служби за вписвания
са записани:
1. на 23.07.2010г.
учредяване на договорна
ипотека от И. върху апартамент № Б 004,
партер в гр. София , пл. № 202 , парцел 6, местност „Ж.Г.Южен парк“-секция Б,
заедно с прилежащото мазе № 33, в полза
на ОББ вписване на която е заличена на 05.12.2017г. ; вписване на възбрана върху жилище – ап. Б 004 в гр. София, пл. № 202 , парцел 6, местност „Ж.Г.Южен
парк“-секция Б, заедно с прилежащото
мазе № 33, заличена частично на 16.02.2017г. Съгласно записванията този имот е бил продаден от И.И.
на „П.П.Г.“ на 29.12.2016г.
2. вписване на възбрана върху недвижим имот в гр.
София, Драгалевци имот с идентификатор 68134.1979.1316, поземлен имот пл. №
1316, парцел 10 и построената в него
еднофамилна жилищна сграда с РЗП 1220кв.м. на ул. „******заличена на
09.08.2017г. Съгласно записванията тази сграда
е била продадена от И. и Т.Р. на
21.02.2013г. на „Консолидирани инвестиции“.
3. заличена на 20.06.2016г. възбрана върху гараж в гр. София, ул. „******, който И.И.
е продал на 22.06.2016г. на Д.Т.Ж..
5. заличаване на 20.06.2016г. на възбрана върху апартамент Д 9 в сграда с пл. №
26272831 в парцел 1, гр. София, гр. София, ул. „********; частично
заличаване на 16.06.2016г. на договорна
ипотека върху този имот с ипотекарен длъжник И.Р., този имот е дарен на И.И.
на 02.12.2018г. със запазено вещно
право на ползване върху имота в полза на дарителя Р.И.И.. Договорна
ипотека е вписана на 18.10.2010г. , имот е продаден от И.И. на Д.Ж.
на 22.06.2016г.
6. Възбрана върху апартамент
№ 42 в гр. София, ж.к. ******, налагана неколкократно, вкл. и през 2014г.,
дарен на И.И. и на Т.И. на 03.12.2008г.
със запазено вещно право на ползване върху имота в полза на дарителя К.Т.Тодорова.
7. И.И. ***.
Приет е нотариален акт от 02.12.2012г. съгласно който К.Т.е дарила на И.И. и на Т.И.
***, състоящ се от три стаи, столова, кухня-бокс
и сервизни помещения със застроена площ от 101,15кв.м.
като си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота.
Покана за доброволно изпълнение, сочеща че е наложена
възбрана върху имота е връчена на длъжника на 15.10.2019г.
С постановление от 25.09.2019г. ЧСИ е наложил на възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент № 42 в гр. София, ж.к. ******,
и такава е вписана на 30.09.2019г.
С молба от 29.10.2019г. И.И. е посикал да се вдигне възбраната като е посочил, че няма
друго жилище и това е несеквестируемо.
С разпореждане от 11.12.2020г. , съобщено на
жалбоподателя на 18.01.2021г.
ЧСИ е насрочил опис на имота за 11.02.2021г. и е назначил вещо лице, което да
определи стойността му.
Приета е справка от 13.01.2021г. съгласно която И. Р.И. е женен от 27.07.2020г. за П.С.И., ЕГН **********, родителите му са Р.И.И.
и К.Т.Иванова , има брат няма деца, постоянните и настоящи адреси на всички
негови роднини са различни от неговия.
С жалба вх. № 160/18.01.2021г. е оспорен опис на
имота, същата с молба от 26.01.2021г. е оттеглена, като е поискано да се приеме
жалбата № 225/26.01.2021г. и молбата
№ 226/26.01.2021г. , с последната е поискано прекратяване на действия по
отношение на процесния имот поради несеквестируемостта му.
При служебна справка в
публичния регистър на Агенция по Вписвания съдът установи, че по партида
на съпругата на жалбоподателя - П.С.И., няма записвания за собственост на
недвижими имоти.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване в срок и като такава е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал.2, т.2 вр. с чл. 436 от ГПК длъжникът
по принудителното изпълнение може да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо в двуседмичен срок от извършване на
действието, ако е присъствал на него или е била призована, а в останалите
случаи-от съобщението.
Принудителното изпълнение се насочва
към определено имущество с налагането на запор и възбрана върху него. Те като
изпълнителни действия самостоятелни не подлежат на обжалване защото нямат такъв
характер. На обжалване, обаче, подлежи насочването на изпълнението към
съответния актив от имуществото и такова оспорване е налице винаги когато
длъжник твърди, че имуществото, към което са насочени възбрана/запор, опис ,
оценка и т.н. , е несеквестируемо. По такава жалба съдът е длъжен да се
произнесе дали имот е несеквестируем, а по конкретни искания за отмяна на
наложени възбрана, запор, извършен опис, оценка назначаване на пазач,
насрочване на продан и т.н., съдът се произнася само ако те са несъвместими с
несеквестируемостта, защото самостоятелно обжалване на тези действия на
съдия-изпълнителя е недопустимо. Ако съдът приеме, че имот е несеквестирум
следва да отмени всички действия, които са несъвместими с тази
несеквестируемост и то без да е налице
нарочно искане за същото. На обжалване подлежи насочването на изпълнението към
имуществото, а не отделно действие, което нарушава тази несеквестируемост. Срок
за жалба започва да тече от получаването на съобщението за насрочване на
проданта. Защитата с тази разпоредба на ГПК е за защита на имуществени обекти,
които са необходими за издръжка на длъжника и на неговото семейство.
Упражнявайки това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от
определено имущество, твърдейки, че то е несеквестируемо, тоест необходимо за
издръжката му-неговата и на неговото семейство. Изпълнението върху вещи на
длъжника за събиране на негови парични задължения се осъществява чрез осребряването
на тези вещи на публична продан. Несеквестируемостта на непотребимите вещи,
каквото е жилището, е забрана за тяхното осребряване. Възбрана и запор върху непотребими вещи задържат в патримониума на
длъжника същите, не му пречат да ги ползва, поради което и такива
възбрана/запор не са несъвместими с несеквестируемостта. Допустим е и опис върху такива вещи, но ако това е
несеквестируемо жилище, то не може да бъде предадено за пазене на ІІІ-то лице,
което не е от домакинството на длъжника, освен ако длъжник отсъства и
същевременно няма лице от неговото домакинство, което да е съгласно да му бъде
предадено за пазене същото. В последния случай ще следва да се отмени
постановлението за назначаване на пазач и/или насрочването на публична продан.
(В този смисъл т.1 от ТР №2/26.06.2015г. по тълд.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).
В случая длъжникът твърди, че
имуществото върху което е насочено изпълнението е несеквестируемо, поради което
и съдът приема, че е сезиран с жалба срещу насочване на изпълнението върху
недвижим имот, който длъжникът твърди, че е несеквестируем, а не срещу насрочените опис и оценка на имота и подробни
съображения за същото съдът изложи
по-горе. Доколкото се касае за непотребима вещ то съдът приема, че
несеквестируемостта в случая е забрана за осребряване на имота, но съвместими с
тази несеквестируемост са възбрана, опис
и оценка. Това е така, защото в случая несеквестируемостта е забрана за
осребряване, но не е забрана за
ограничаване на правото на длъжника да се разпорежда с тези вещи.
Секвестируемостта не е константа. За секвестируемостта се следи служебно
през целия изпълнителен процес. Затова е възможно да се обжалва насочването на
изпълнението към определена вещ с твърдения,
че тя е несеквестируема в различни моменти до изтичане на две седмици
дни от съобщението за насрочването на проданта. Секвестируемостта може да се
променя при промяна на обстоятелствата.
Така е възможно в хода на изпълнително производство длъжникът или член
на семейството му да придобие друго жилище и така да отпадне
несеквестируемостта на единственото притежавано преди това жилище. Възможно е и
длъжникът да загуби собствеността върху жилище в хода на изпълнително дело,
което загубване на собствеността да е противопоставимо на взискателя и така ще
отпадне и секвестируемостта на другото единствено останало в патримониума на
длъжника жилище. Такова изгубване на право на собственост върху друго жилище
може да е резултат и от публична продан или сделка. При така възприетото съдът приема, че дори да се приеме, че
процесния имот е несеквестируем, действията по налагане на възбрана, опис, оценка не следва да се отменят. Извършването и запазването им не е лишено от
правен интерес, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника
или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да
бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му.
Жилище по смисъла на чл. 444, т. 7
от ГПК е постройка, която е предназначена за жилище, независимо дали това е
къща, част от къща, апартамент, дали е завършена. Без значение за
секвестируемостта е дали това жилище се обитава от длъжника. За да е
несеквестируемо това жилище не следва нито длъжника, нито член на семейството
му, с който той живее, да разполагат с друго жилище. Член на семейството са
само роднини по произход и, брак и осиновяване, тоест съпруг и ненавършили
пълнолетие деца, които живеят с длъжника. В хипотеза, в която длъжник или някой
от членовете на семейството му, с които живее, имат друго жилище, то това
семейство има друго жилище, което да му осигури подслон, поради което и
несеквестируемостта на жилището срещу което е насочено изпълнението отпада.
Това е така, защото тя е създадена с оглед предотвратяване опасността от
оставане на семейството без подслон, а такава опасност не съществува при
наличие на друго жилище на член на семейството. За да е несеквестируемо
жилището, то не следва да надхвърля площта, която е необходима за задоволяване
на нуждите на семейството и да не са налице условията на чл. 39, ал.2 от ЗС.
В конкретния случай с жалбата си
длъжникът твърди, че е собственик само на ½ ид.ч. от процесния имот и
тези твърдения се установяват от представени по делото записвания на Агенция по
вписванията за цялата страна. Няма твърдения и доказателства да е собственик на
други имоти и съдът приема за установено това
обстоятелство по делото. По делото е установено от представена справка
/лист 242 от изпълнителното дело/, че семейството на жалбоподателя се състои от
него и от съпругата му П.С.И., нямат деца, като за съпругата му в регистъра на АВписвания няма
отбелязвания да притежава недвижими имоти. При
така установеното съдът приема, че
необходимата им площ за задоволяване на жилищните им нужди съобразно чл. 2,
ал.1, т. 2 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и на членовете
на неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008г. е 40кв.м. В случая процесното жилище е с площ
от 101,15кв.м. състои се от три стаи,
столова, кухня-бокс. Същевременно, като съобрази обстоятелството,
че жалбоподателят е собственик само на ½ ид.ч. от имота, като съобрази и
разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Наредбата съгласно която в необходимата площ не се включват: кухненските боксове,
самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене),
вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и
спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери,
складове, изби, тавански помещения и други подобни, то съдът приема, че не са установени по делото предпоставките на чл.
39, ал.2 от ЗС за отделянето на необходимата площ за длъжника. Това е така,
защото площта и помещенията в жилището не
позволяват извод, че това е възможно. Това обосновава извод, че ако се приеме,
че имотът е несеквестируем, то такъв ще бъде целият притежаван от жалбоподателя
имот.
Доколкото по делото не се установи жалбоподателят и членовете на
семейството му да притежават друго жилище, то съдът приема, че процесната част
от имота е несеквестируема. Установеното по делото съществуване на вещно право
на ползване върху имота в полза на К.Т.не се отразява на извода дали имотът е
секвестируем. Това вещно право на ползване не
е учредено от жалбоподателя и не може да се приеме, че той се е
разпоредил с него и така се е лишил сам от защитата по чл. 444 от ГПК. Жалбоподателят е собственик на процесната
½ ид.ч. от имота, той не е длъжен
да живее в него, за да се приеме, че имотът е несеквестируем. Целта на несеквестируемостта е единственото
жилище на длъжника да се запази за него и за семейството му с оглед да имат
възможност за подслон. Без значение е
дали вещното право на ползване на имота е в патримониума на длъжника, съответно
на член от семейството му или не. Вещното право на ползване може да бъде
погасено по предвидените от закона хипотези, включително и по реда на чл. 61 от
ЗС. Съществуването на това вещно право на ползване е ограничено във времето и
не следва да бъде съобразено при преценка дали жилището върху което е учредено
е секвестируемо. Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК сочи изчерпателно условията, които определят дали
имот е несеквестируем и те са длъжникът и
членовете семейството му, с които живее, да нямат друго жилище, независимо дали
живеят в жилището. Тази разпоредба не поставя условие притежаваното жилище да
не е обременено с права на 3-ти лица за
ползването му, за да е несеквестируемо, поради което и съдът приема за ирелевантно това
обстоятелство.
При
така възприето съдът приема, че жалбата
е основателна в частта за насочване на изпълнението към ½ и.ч. от
процесния имот, собствен на жалбоподателя, но следва да се остави без уважение
в частта за оценката и описа на имота.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ насочването
на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20197890400088 към недвижим имот, собствен на И.Р.И., ЕГН ********** представляващ ½ ид.ч. от апартамент № ******ж.к. „ Зона Б-5-3“, м.
Центъра, гр. София с идентификатор по кадастрална карта и регистри 68134.304.325.3.42. поради несеквестируемост на имуществото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№ 225/26.01.2021г. по регистъра на
ЧСИ Н.К., рег. № 789 на КЧСИ уточнена с
молба от 01.07.2021г. от длъжника по изпълнението
И.Р.И., ЕГН ********** срещу насрочен опис и оценка по изпълнително дело № 20197890400088 на
собствения на И.Р.И., ЕГН ********** имот, представляващ ½ ид.ч. от апартамент № ******ж.к.
„ Зона Б-5-3“, м. Центъра, гр. София с идентификатор по кадастрална карта и
регистри 68134.304.325.3.42.
Решениетоe е окончателно.
Да се връчат преписи от решението на страните и
съдебния изпълнител за съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.