Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 168

28.06.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                                         2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №332 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.                               

Образувано е по касационна жалба от Н.Д.Г. ***, подадена чрез пълномощник му адв.Б.В.З., с посочен по делото съдебен адрес:***, ***, срещу Решение №260018/23.02.2021 г., постановено по НАХД №25 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.

Касационният жалбоподател твърди, че решението било незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Счита, че действията на съдебния състав не били всестранни и пълни. Съдът не изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на случая, а изготвил решението си едностранчиво и в негов ущърб. Фактите били явно изопачени и не кореспондирали с обстоятелствата от развитието на случая, същите не били посочени вярно, в детайли, и в нужната задълбоченост. Фактически и доказателствено не било обосновано приетото от наказващия орган в акта за установяване на нарушението и наказателното постановление, че поведението на наказаното лице сочило използване на пътя за други цели, а не по предназначение. Твърди, че описаното в НП деяние сочело извършване на нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Според тезата на районния съд, описаните в НП движения на автомобила водели до дрифт, като именно това действие се квалифицирало като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. В ЗДвП обаче липсвала легална дефиниция на понятието „дрифт“, което правело недопустимо налагането на санкция за нарушение, което законодателят не бил описал и въздигнал в санкционен състав. Свободната интерпретация на който и да е термин не позволявала използването му за целите на административнонаказателното производство. Твърди се, че неправомерно не бил допуснат до разпит поискан свидетел, с което били нарушени правата на жалбоподателя.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, като поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон се иска отмяна и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Харманлийският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №20-0271-001678 от 05.11.2020 г., издадено от Началник Група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Н.Д.Г. ***, за виновно нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.1, предл.трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

За да достигне до този правен резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП били издадени от компетентни органи и съдържали всички реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Въз основа на доказателствата по делото съдът е приел за доказано извършването от обективна и субективна страна на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Посочил е, че в дадените показания свидетелите Я. Г.Я.и Г. Г. Т.– очевидци на деянието, категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания автомобил от страна на Н.Д.Г., който подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, като превъртал задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извеждал извън контрол, форсирайки двигателя, и с тези си действия създавал опасност за останалите участници в движението. Съдът определил показанията на свидетелите – очевидци като последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, без вътрешни противоречия. При така установените факти отхвърлил тезата на жалбоподателя, че не било извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства формирали извода, че с поведението си санкционираното лице участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Извършването на движения, които водили автомобила до така наречения „дрифт“ било показателно, че жалбоподателят ползвал пътя, отворен за обществено ползване, за цел различна от превоза на хора, като наличието на такива в МПС правило стореното от него още по-укоримо. Съдът посочил, че нарушението било правилно прано квалифицирано. Мотивирал в решението си и извод да липса на основание за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция изцяло споделя направените в проверяваното решение фактически и правни изводи на районния съд.

Правилно е прието, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена, а неаргументираното твърдение на касатора за допуснати в хода на същата процесуални нарушения е неоснователно.

Описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства безспорно сочат, че касаторът е използвал път, отворен за обществено ползване за цел, различна от превозването на хора и товари т.е. не по предназначението му. В този смисъл те са достатъчни да внесат яснота относно вмененото на наказаното лице административно нарушение, като по никакъв начин не е препятствано правото му да разбере за какво противоправно поведение се ангажира отговорността му и в тази връзка да организира адекватно защитата си. Санкционираното деяние е ясно и подробно описано, и правилно квалифицирано. Описаната фактическа обстановка по случая, наред с посочената нарушена законова разпоредба, квалифицират нарушението като такова, обосноваващо налагане на наказание по чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, както правилно е процедирал АНО при издаване на НП.

Предвид описаните в НП обстоятелства, не се споделя твърдението на касатора, че в случая се касае за деяние по чл.5, ал.1, т.5 от ЗДвП. Както от санкционния акт, така и от другите доказателства по делото безспорно се установява, че Н.Д.Г. на 09.10.2020 г. в 22.51 часа в гр.Х., по бул*** в посока към бул*** управлява лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№***, собственост на Б. М. Д., подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя като превърта задвижващите колела на МПС и преднамерено го извежда извън контрол, като по този начин не използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари. Не се споделя тезата на касатора, че липсата легална дефиниция на понятието „дрифт“ прави недопустимо налагането на санкция за нарушение, което законодателят не описал и въздигнал в санкционен състав.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че неправомерно не бил допуснат до разпит поискан свидетел, доколкото в молбата, с която е било направено доказателственото искане пред въззъвния съд, не е било посочено кои конкретни факти и обстоятелства ще се установяват чрез този способ на доказване. Поради това правилно искането е било оставено без уважение от районния съд.

Настоящата инстанция намира за правилен и съответстващ на установените по делото факти и събраните доказателства извода на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в НП административно нарушение, както и извода, че не са налице основания за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка от районния съд съображения изцяло се споделят от касационната инстанция без да е необходимо да се преповтарят, по аргумент от чл.221, ал.2, изр.второ от АПК.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил акта си в съответствие със закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.     

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260018/23.02.2021 г., постановено по НАХД №25 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно. 

 

                                                                                              

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  1. 

 

 

 

                                                                           2.