№ 6084
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100505428 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5428/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София срещу решение №5377 от 26.03.2024 г постановено по гр.д.
№34720/23 г на СРС , 70 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника да се осъди
Столична община да му заплати на основание чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 179,20 лева
незаплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2019 г до м.04.2021 г за апартамент
№10 в гр.София ж.к.**** аб.№315451 , ведно със законна лихва от 22.06.2023 г до заплащане
на сумата , сумата от 44,82 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2020 г до 31.05.2023 г., сумата от 7,98 лева за дялово разпределение за периода
м.05.2020 г – м.10.2020 г , ведно със законна лихва от 22.06.2023 г до заплащане на сумата и
сумата от 2,25 лева лихва за забава върху сума за дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г до 31.05.2023 г. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Столична община е
придобила топлофицирания имот съгласно чл.11 от Закона за наследството , тъй като С.П.
няма наследници по закон до VI-та степен включително . Съответно , СО е собственик на
топлофицирания имот , потребител на топлинна енергия и дължи претендираните суми.
Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Исковата молба е подадена срещу починало лице и делото подлежи на прекратяване . По
делото не са представени доказателства за договорни отношения с третото лице за
1
извършване на дялово разпределение . СО не е потребител на топлинна енергия и за имота
не е издаден акт за частна общинска собственост . Исковете не са доказани по основание и
размер .
Третото лице “Т. ”ЕООД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация
София “ ЕАД гр.София на 27.03.2024 г и е обжалвано в срок на 03.04.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Исковата молба не е подадена срещу починало лице , а ищецът е посочил
, че ответник ще е наследник/правоприемник на починалия С.П. . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи
съдът извършва служебна проверка и за правната квалификация на исковете.
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищецът не е релевирал и доказал твърдения ,
поради които ответникът дължи процесните суми, респ.защо последният е потребител на
топлинна енергия и на услугата дялово разпределение .
Решението на СРС е правилно като краен резултат .
Не могат да се споделят водещите мотиви на СРС , че ищецът „не е аргументирал теза ,
която съдът да изследва“ по отношение на материално-правната му легитимация като
ответник . Исковата молба е уточнена с молба от 02.08.2023 г като ищецът е посочил , че
иска конституирането на СО на основание чл.11 от Закона за наследството – поради
придобиване на топлофицирания имот от СО при липса на наследници по закон до VI-та
степен включително на предишния собственик С.П. .
От друга страна , действително процесните задължения не са доказани по основание и
размер . СРС не е допуснал исканите от ищеца СТЕ и ССЕ , чрез които да се установи какви
задължения за топлинна енергия и дялово разпределение са възникнали за процесния имот .
Подобни доказателствени искания липсват във въззивната жалба , поради което с
приложените пред СРС писмени доказателства исковете остават недоказани .
Само за пълнота трябва да се отбележи , че част от задълженията за главници и лихви се
явяват и погасени по давност . Молбата за конституиране на ответника е подадена едва на
02.08.2023 г , а датата на исковата молба не може да се вземе предвид , защото тя е подадена
срещу „наследници на С.П.“ , а СО не е явява наследник , а правоприемник по чл.11 от
Закона за наследството .
Налага се извода , че решението на СРС трябва да се потвърди .
2
Пред СГС разноски се дължат от въззивника /юрисконсултско възнаграждение/ .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5377 от 26.03.2024 г постановено по гр.д.№34720/23 г на СРС
, 70 състав .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София да заплати на Столична
община сумата от 50 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т. ”ЕООД гр.София гр.София като трето лице
помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3