№ 13753
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110142531 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във
вр.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец К. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр.(адрес), чрез адв. С. Д., със съдебен адрес гр.
(адрес), срещу ответник ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Красно село, ул. Ястребец № 23Б, с предявен иск и
молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните,
че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 17,48 лева, представляваща главница за
платена без правно основание сума за топлинна енергия по фактура № *** за период месец
юли 2010г., за топлоснабден имот с адрес гр.София, (адрес), с договорна сметка при
ответника № ***, за която сума е издадена ЗИ№ 18162 по чл.410 ГПК по ЧГД
№33642/2022г., по описа на СРС, 163-и състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е издал процесната фактура без наличие на правно основание.
Поддържа, че между страните няма облигационно отношение за спорната сума. Посочва, че
недължимостта на вземането е установена с влязло в сила Решение № 73955/21.4.2020г.,
постановено по гр.д. № 54101/2019г. по описа на СРС, 34-и състав, поради липса на
облигационно отношение между страните. Заявява, че процесната сума била платена на
27.1.2022г. на каса на ответното дружество, за което е била издадена разписка № ***, с
оглед което ответникът не се е съобразил с последиците на влезналия в сила съдебен акт. С
оглед изложеното, поддържа, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
обедняването на ищеца за процесната сума.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски за
двете производства.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Посочва, че за процесната сума има влязло в сила решение, с което е била
постановена нейната недължимост поради изтекла погасителна давност, а не поради липса
на облигационна връзка. Твърди, че вземането за процесната сума е продължило да
1
съществува в правната действителност, като единствено е била погасена възможността да
бъде събрано по принудителен ред. Посочва, че по силата на влязлото в сила съдебно
решение не е бил задължен да отпише погасеното вземане счетоводно или да го премахне от
сайта на дружеството. Моли да се отдели като безспорно обстоятелството, че ищецът е
собственик на топлоснабдения имот, за който е била начислена процесната фактура №
***/2010г., в качеството си на наследник по закон на починалата през 2004г. Е.Г.Д., която,
от своя страна, е придобила собствеността върху имота въз основа на договор за продажба
на недвижим имот по реда на НДИ през 1978г. Поддържа, че ищецът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 Закон за енергетиката/ЗЕ/.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
В открито съдебно заседание ответника, редовно призован, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Съдът като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи процесните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
пълномощно за адвокат и Договор от 19.7.2022г. с адвоката на ищеца/л.5/; разписка за
платена ДТ от 25,00 лева по сметка на СРС от 20.7.2022г. и банкова такса от 1,30лв./л.6/;
разписка за платена сума от 17,48 лева от 27.1.2022г. платена чрез Изи Пей по фактура №
*** за м.юли 2010г. за имот с адрес гр.София, ***, с договорна сметка №***/инсталация №
*** /л.7/; решение №73955 от 21.4.2020г. постановено по ГД№ 54101/2019г. на СРС без
заверка за влизане в сила/л.8-9/; списък за таксуване на ТЕ за живущите в сграда с адрес ***,
в който за ап.10 е вписана Е.Г.Д./л.22-23/; удостоверение за наследници от 8.6.2004г. на
Е.Г.Д., починала на ***г. като единствен наследник е ищеца К. Ст.Т./л.24/; писмо от
22.12.2020г. от ответника до кмета на СО-район Красна поляна/л.25/; писмо от СО-район
Красна поляна от 29.12.2020г. до ответника за договор за покупка на ап.10 през 1978г./л.26/;
решение №73955 от 21.4.2020г. постановено по ГД№ 54101/2019г. на СРС и влязло в сила
на 29.5.2020г./л.41-42/; искова молба с вх.№ 52670/17.3.2022г. с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК от ищеца срещу ответника за връщане на сумата от 15,20лв. платена без основание
по фактура № *** за месец юни 2010г./л.51-55/; разписка за платена сума от 15,20 лева от
27.1.2022г. платена чрез Изи Пей по фактура № *** за м.юни 2010г. за имот с адрес
гр.София, ***, с договорна сметка №***/инсталация № *** приложено към ИМ на ищеца с
вх.№52670/17.3.2022г./л.56/.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по
ч.гр.д. № 33642/2022г. по опис на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
При така установената фактическа обстановка, предмет на настоящото разглеждане е
иск по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД. Искът по чл.422 ГПК е
специален положителен установителен иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в
заповедното производство е оспорено от длъжника. С предявяването му той търси защита за
вземането си като със сила на пресъдено нещо се признае съществуването му. Правния
интерес от заявяването му в съда е наличието на възражение по реда на чл.414 ГПК от
длъжника. Искът по чл.422 ГПК има за цел стабилизиране заповедта за изпълнение като
изпълнителен титул за принудително изпълнение. От тази възможност се е възползвал
ищецът в настоящото производство /в този смисъл Решение № 246/11.01.2013г. по т.д. №
2
1278/11г., IIт.о. на ВКС, Решение № 171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., IV г.о. на ВКС,
Решение № 89/02.6.2011г. по т.д. № 649/10г., II т.о на ВКС/. С депозиране на възражение в
срока по чл.414 ГПК от ответник–длъжник се обосновава правен интерес на заявителя да
предяви специалния положителен установителен иск по чл.422 ГПК. Предвид изложеното
искът е допустим.
По същество иска е неоснователен.
Твърденията на ищеца в ИМ, са че фактура № *** за сумата от 17,48лв. е издадена без
правно основание, което не се доказва, защото последващото водено дело между страните
по гр.д.№ 54101/2019г. на СРС не прави начисляването на сумата без основание. На
следващо място остават недоказани твърденията на ищеца, че е била заплашвана от
служители на ответника, затова се принудила да извърши плащане на процесната сума от
17,48лв., като не става ясно, защо след като твърди, че няма налични облигационни
отношения с ответника, се е видяла задължена да извърши плащане. В този смисъл остава
неясно и недоказано от къде е произтекъл страхът на ищеца, за да плати.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установява, че
твърденията на ищеца, за платени само 17,48лв. не е вярно, защото на същата дата
27.1.2022г. тя е платила и друга сума в размер на 15,20лв./л.56/ по друга разписка №
***/27.1.2022г., за същия имот, със същия адрес гр.София, ***, с договорна сметка
№***/инсталация № ***, като след служебна проверка съдът установи, че за връщане на
тази сума е образувано гр.д.№ 14253/2022г. по описа на СРС. Ищеца е завела и ч.гр.д.№
54517/2022г. по описа на СРС за недължимо платена сума от 16,35лв., като и тази сума е
заплатена също на 27.1.2022г., т.е. на тази дата ищецът е платил поне три различни суми,
под 20лв. всяка, с три различни разписки, макар, че е могла да плати с една разписка за
трите суми. Което идва да посочи, че още при плащането ищецът е бил наясно, че ще води
три различни съдебни производства.
По делото също така са събрани писмени доказателства, от които се установява, че
майката на ищеца е починала през 2004г., като ищеца е единствен неин наследник, а
починалата майка е била вписана в списък на етажни собственици ползващи ТЕ
предоставена от ответника за жилищна сграда с адрес гр.София, ***, като е била посочена
като собственик на ап.10.
Следователно съдът достига до извод, че ищецът, след като е водила дело по гр.д.№
54101/2019г. на СРС/л.41-42/, за суми начислени от ответника за период 1.1.2010г.-
31.10.2011г. за имот гр.София, ***, като решението е в полза на ищеца, и влиза в сила на
29.5.2020г., съвсем съзнателно плаща на каса на Изи пей на 27.1.2022г. с различни разписки
процесната сума от 17,48лв. начислена за месец юли 2010г. и още други две суми, въпреки,
че знае, че има влязло в сила съдебно решение в нейна полза, и знаейки че сумите са
начислени от ответника на валидно правно основание, но отречени да са дължими със
съдебното решение по предявен ОУИ, като в мотивите на съда се посочва, че поради
недоказаност на твърденията и възраженията на ответника отрицателни установителен
иск/ОУИ/ следва да се уважи.
Не на последно място следва да се посочи, че ищеца посочва в ИМ адрес гр.София,
***, без да посочва адреса в пълнота, т.е. не посочва ап.10, като това го прави съвсем
умишлено, защото така ще се установи, че ищеца е собственик на ап.10, който е наследила
от майка си Е.Г.Д., починала в далечната 2004г. От служебна справка за ищеца изготвена от
съда на 30.11.2022г. се установява, че ищеца има регистриран постоянен адрес - гр.София,
(адрес), като такъв адрес може да се регистрира в общината само от собственика на имота,
или със съгласието на собственика на имота, което доказва, че ищеца е собственик на имота,
за който ответника начислява суми за ползване на ТЕ, па макар и с влязло в сила съдебно
решение да е признато, че ищеца не дължи определена сума за период 1.1.2010г.-
31.10.2011г.
3
От всичко изложено до тук следва изводът, че искът е неоснователен, защото
платеното не е лишено от правно основание, а със съдебно решение по предявен ОУИ е
прието, че сумата не се дължи, но това не води до автоматичното заличаване на дължимото,
а само до това, че не може да се събира по принудителен ред от ответника. А ищецът е
платил, нещо което е дължимо на ответника, на валидно правно основание, въпреки
знанието си за постановено съдебно решение в нейна полза, което е влязло в сила на
29.5.2020г./т.е. повече от 2 години преди да се подаде пред съда заявление по чл.410 ГПК на
22.6.2022г. по ч.гр.д.№ 33642/2022г./.
Следва да се добави, че твърденията на ищеца, че е платил заради заплахи отправени
от ответника остават недоказани, защото ако ищеца счита, че не дължи плащане на суми,
защото не е собственик на имота с адрес гр.София, (адрес), начислени за имота от
ответника, то не е било нужно да отива на каса на Изи пей и да плаща нещо, за което твърди,
че не е абонат.
Съгласно чл.3 ГПК – „Участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят
пред съда само истината“. Видно е, че в настоящото дело ищеца има напълно неправомерно
поведение, от което се опитва да черпи права, като извършва плащане на сума, за която
после води две дела, за да му бъде върната платената сума, и по този начин реализира
разноски в по-голям размер, ако бе водил само едно исково дело с правно основание чл.55,
ал.1, т.1 ЗЗД, като включително претендира да се плати в полза на адвокатите два хонорара –
един за заповедно производство и един за исково производство.
Съдът достига до извод, че ищеца злоупотребява с права и нарушава, както законите,
така и добрите нрави/особено като се вземе предвид, че е подал три броя заявления по
чл.410 ГПК за три плащания извършени на 27.1.2022г., за което са образувани ч.гр.д.
№33642/2022г. и последващо исково производство по гр.д.№42531/2022г., ч.гр.д.№
54517/2022г., и ч.гр.д.№ 4985/2022г. и последващо исково производство по гр.д.№
14253/2022г. всички по описа на СРС/, като се стреми да генерира по делата множество
адвокатски хонорари при условията на предоставена безплатна правна помощ, а всъщност е
могъл да предяви искането си по всички дела в едно единствено исково производство,
защото и трите плащания са на една и съща дата. Следва да се отбележи също така, че
делата се водят за суми под 20лв., което също показва, че ищецът се опитва да черпи права
от собственото си неправомерно поведение, като вреди на ответника.
В заключение съдът следва само да подчертае, че процесната сума от 17,48лв. по
настоящия спор/с предходно заповедно производство/ платена на 27.1.2022г. е платена при
наличие на валидно правно основание във връзка с издадена от ответника фактура за
дължими суми за месец юли 2010г. за имот с адрес гр.София, ***, като тази сума не може да
се събира от ответника по принудителен ред поради влязло в сила на 29.5.2020г. съдебно
решение по гр.д.№54101/2019г. на СРС, но при доброволно плащане на тази сума от страна
на длъжника ответникът не следва да върне плащането, като по никакъв начин не се
обогатява за сметка на ищеца, а напротив получава плащане по предоставени от него услуги
в полза на ищеца начислени за определен период – в конкретния случай за месец юли 2010г.
В случая не може да става въпрос и за грешка при плащането по чл.56 ЗЗД, защото ищеца
изпълнява свое, а не чуждо задължение.
С оглед изводите, до които съдът достига, следва да се обобщи, че ищецът е платил на
валидно правно основание, а ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца, затова
предявения иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски по списък по чл.80 ГПК,
като се съобрази възражението на ищеца и се намали искането от 200лв. за
4
юр.к.възнаграждение до 100лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от ищец К. С. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.(адрес), срещу ответник ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, ул.Ястрбец №
23Б, за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ -
17,48 лева, представляваща главница за платена без правно основание сума за топлинна
енергия по фактура № *** за период месец юли 2010г., за топлоснабден имот с адрес
гр.София, (адрес), с договорна сметка при ответника № ***, за която сума е издадена ЗИ№
18162 по чл.410 ГПК по ЧГД №33642/2022г., по описа на СРС, 163-и състав, на основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр.чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр.(адрес), да заплати на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Красно село, ул.Ястрбец № 23Б, СУМАТА от 100 лева, сторените пред
СРС съдебно деловодни разноски за юр.к.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3, ал.8 и
ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, по възможност по електронен
път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5