Решение по дело №335/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби на Б.Л.Л., подадени срещу Решение № 16/01.02.2023 г. по дело № 836/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград и Решение № 58/25.04.2023 г. по дело № 836/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, постановено на основание чл. 175 АПК.

В жалбата от 14.02.2023 г. са изложени съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, същият бил постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В оспорената заповед не било посочено основанието за задържането на жалбоподателя, нито факти и обстоятелства, които да обосноват някакво отношение и/или съпричастността му към конкретното престъпление. По делото липсвали доказателства относно образувано досъдебно производство. Акцентира се върху това, че били съществено ограничени правата на задържаното лице. Моли решението и оспорената заповед да бъдат отменени. Претендира адвокатско възнаграждение за всяка инстанция по чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата.

В жалбата от 02.05.2023 г. са изложени съображения за отмяна на съдебния акт, с който е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решението на Районен съд – Свиленград. Не представлявало очевидна фактическа грешка разминаването между мотивите и диспозитива на акта. Твърди, че чрез искане за поправка не може да се подменя волята на съда.

В съдебно заседание касаторът Б.Л.Л., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба излага становище по съществото на спора и прилага списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Ответникът полицейски орган – инспектор при РУ на МВР Свиленград при ОД на МВР – Хасково /Г.Т.Б./, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбите.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбите.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са депозирани в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу актове, които подлежат на оспорване, поради което същите са допустими. Разгледани по същество, са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението на Районния съд, вкл. и последващото по реда на чл. 175 АПК, са валидни и допустими, доколкото са постановени по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Следва да бъде посочено, в изпълнение на Определение № 376 от 13.04.2023 г. по настоящото дело Районният съд, съобразявайки изложеното в подадената пред него жалба и събраните по делото писмени доказателства, се е произнесъл, като е постановил решение за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната му воля и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция възприема изложеното от Районен съд – Свиленград, като формира извод, че постановеното от него решение не подлежи на отмяна поради неговата неправилност по смисъла чл. 209, т. 3 АПК.

1. Не са налице основания за прогласяване нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен орган, съответно за отмяната й поради неспазване на установената по чл. 74, ал. 2 ЗМВР писмена форма. В акта се съдържат датата и часа на задържането, от който момент започва да тече срокът от 24 часа, спазен предвид часа, вписан като момент, в който задържаното лице е освободено. В заповедта се съдържат данните, индивидуализиращи задържаното лице. От приложените по делото писмени доказателства също се установява кое е лицето и в какво се изразява неговото неправомерно поведение до степен, че деянието да бъде квалифицирано като престъпление. Спазено е изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, доколкото данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са ясно и изрично отразени в самия текст на заповедта. Въпреки че не е направено разграничение между основните и квалифицираните състави на соченото за извършено престъпление, задържането на лицето се обосновава само от наличието на данни за извършването му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като не се поставя изискване както да са безспорно установени престъплението, извършителят му и неговата вина, така и на извършителя да бъде повдигнато обвинение.

2. Заповедта е връчена на Б.Л.Л., поради което и същият е узнал фактическото и правното основание за задържането му, представляващо ограничаване правото на свободно придвижване по смисъла на чл. 73 ЗМВР, както и какви са правата му по чл. 72, ал. 3-6, съответно по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Лицето е подписало декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР относно запознаване с правата му. Следва да се има предвид, че попълването на декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено в изпълнение на заповедта и последващо издаването й, а не е елемент от самия акт - заповедта за задържане, поради което не би могло да се отрази на законосъобразността й. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на свободното придвижване на жалбоподателя. Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР Б.Л.Л. е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него като задържано лице не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Спазени са разпоредбите на чл. 5, § 2 и § 4 КЗПЧОС.

3. Посочва се в мотивите на решение № 363/12.01.2017 г. по адм. д. № 10527/2015 г. на Върховния административен съд, V отделение, че: „разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. … Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. … За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката“. В този смисъл е и утвърдилата се практика по прилагане на чл. 5, § 1, б. „с“ КЗПЧОС.

4. С процесната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР касационният жалбоподател Б.Л.Л. е задържан за срок до 24 часа на 29.11.2022 г. в 16:45 часа. Посочено е като основание за задържането му образувано БП № 502/29.11.2022 г. по описа на РУ Свиленград, образувано по чл. 270 НК, за това, че лицето пречи на орган на властта да изпълни задълженията си по служба. С ал. 1 на цитираната разпоредба се предвижда налагането на наказание на лице, което противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, а с ал. 2 - когато задълженията на органа на властта са свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози или прекурсори. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно обаче подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. За пълнота следва да бъде отбелязано, че по делото са представени доказателства за образувано на 29.11.2022 г. на основание чл. 356, ал. 2 НПК по отношение на задържаното лице бързо производство за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК и привличането му като обвиняем с постановление от 30.11.2022 г. за същото престъпление, за което и впоследствие лицето като подсъдим е признат за виновен и е осъден с присъда от 19.01.2023 г. Ирелевантно за настоящото производство е дали провеждането на бързото производство е законосъобразно, като означение е единствено наличието на данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Следва да се отбележи също, че се касае за две различни производства, които макар и взаимосвързани с оглед поставената цел – да бъдат изяснени извършено ли е престъпление и кой е неговият извършител, се провеждат при различни условия и ред.

5. Полицейският орган е разполагал с правомощието да постанови задържане при спазване на условията за оперативна самостоятелност /чл. 169 АПК; така вж. Решение № 16596 от 05.12.2019 г. по адм. д. № 6616/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/, като не се установяват обстоятелства, от които да може да бъде направен извод за незаконосъобразността му. Принудителната административна мярка от вида на процесната представлява възможност, предоставена на административния орган за улеснение изпълнение на неговите функции, и налагането й не е предпоставено от действително извършено престъпление. Принудителната административна мярка, каквато безспорно е задържането на лице за срок до 24 часа, е приложена спрямо Б.Л.Л. в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Отделно от това, касае се за деяние, за което следва да бъде извършена преценка по чл. 9 НК, вкл. и с оглед неговата обществена опасност, и същото е преустановено със задържането на лицето извършител, като се постигат целите на превенцията - да се препятства настъпването на неблагоприятни последици за лицето и за други членове на обществото, изразяващи се в засягане на техните здраве, живот и имущество, следствие противоправното поведение на Б.Л.Л.. Изведените от съдебната практика принципи по прилагането на чл. 5, § 1 КЗПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на Б.Л.Л. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който след извършване на „теста на справедливия баланс“ е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

6. В хода на настоящото съдебно производство, преди приключване на устните състезания, е постановено Решение на Съда /четвърти състав/ от 25 май 2023 година по дело C‑608/21. С оглед изложеното в него при формулиране на отговор по поставения първи въпрос се формира извод, че в конкретния случай жалбоподателят като задържано лице по повод евентуалното извършване на престъпление от негова страна е информиран за основанието си за задържане с акта за задържане – оспорената заповед. Жалбоподателят като лице, което попада в хипотезата на заподозрян или обвинен в извършването на престъпление предвид изложеното в решението на Съда, е информиран и за престъпното деяние, в извършването на което е заподозрян или обвинен. Тази информация не е съобщена на лицето едва при оспорване законосъобразността на задържането по съдебен ред, а в момента на лишаването от свобода – задържане за срок до 24 часа, доколкото лицето е получило заповедта и е удостоверило това, поставяйки подписа си върху нея. С оглед изложеното от Съда при формулиране на отговор по поставения втори въпрос се формира извод, че в конкретния случай основанието за задържане на Б.Л.Л., в качеството му на заподозрян или обвинен в извършването на престъпление по смисъла на цитираното решение, се съдържа цялата необходима информация - описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които времето и мястото на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на лицето в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно е отчетен стадият на наказателното производство /образувано бързо производство/, която по своя обем е достатъчна, така че не само не е възпрепятствана, а напротив – реализирана е възможността лицето ефективно да оспори законосъобразността на задържането си.

По изложените съображения постановените от Районен съд - Свиленград решения следва да бъдат оставени в сила.

С оглед изхода от спора разноски в полза на касатора не се дължат, като не се присъждат и на ответника, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/01.02.2023 г. по дело № 836/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград и Решение № 58/25.04.2023 г. по дело № 836/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, постановено на основание чл. 175 АПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

	Председател:
	Членове: