№ 234
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110115443
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Л. И. Й., Н. К. Й. и Е. К. Й. въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че
съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнася, което ответниците не са сторили, поради което претендира при условията
на разделност сумите, както следва: 6 987,35 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., 1 602,40 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г.;
24,80 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018
г. до 30.04.2019 г., 6,27 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
48744/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 03.09.2021 г., при следните квоти: по отношение на Л. И. Й. – 4/6, а именно: 4 658,23 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., 1
068,26 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
1
за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., 16,54 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., 4,17 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане;
по отношение на Н. К. Й. – 1/6, а именно: 1 164,56 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., 267,07 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
06.08.2021 г., 4,13 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., 1,05 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане; по отношение на Е. К. Й. - 1/6, а
именно: 1 164,56 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2019 г., 267,07 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., 4,13 лв., представляваща цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., 1,05 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2021 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Л. И. Й., Н. К. Й. и Е. К. Й. са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Не оспорват, че
ответницата Н. К. Й. се намира в облигационни отношения с ищеца, тъй като е подала
заявление - декларация за откриване на партида, имащо характер на предложение за
сключване на договор, като въз основа на него е открит абонатен № 39760 на нейно име.
Оспорват изцяло исковете по отношение на останалите ответници, тъй като нямат
качеството на клиенти на топлинна енергия с оглед липсата на представени доказателства да
са собственици на процесния имот. Навеждат довод за изтекла погасителна давност на
вземанията за главница и лихва преди 24.11.2018 г. Не оспорват исковите суми по размер,
както и доставянето на твърдяното количество топлинна енергия до процесния имот. По
изложените съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... изразява становище, че услугата
дялово разпределение през исковия период е извършвана в съответствие с нормативната
уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
2
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
С определение от 13.05.2022 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период процесният
имот, находящ се в ....., е бил топлоснабден, както и, че ищецът е доставил до него
твърдяното количество топлинна енергия на посочената стойност.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците Л. И. Й., Е. К. Й. и Н. К. Й. се легитимират като собственици на процесния
недвижим имот, респ. същите следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна
енергия, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-напред, от
съдържанието на представения договор за продажба на жилищен имот на жилищния фонд
при Министерство на отбраната от 08.01.1971 г. /л. 86 от делото/, който съгласно т. 9 от
същия се приравнява на нотариален кат за правото на собственост по покупка на недвижим
имот, се установява, че ответницата Л. И. Й. и К. Г. Йо. са придобили собствеността върху
апартамент № 4, находящ се в ..... ведно с 12,57 % идеални части от общите части на
сградата и 6,00 % идеални части от правото на строеж. По делото няма данни, че към
момента на осъществяване на придобивната сделка – 08.01.1971 г. посочените лица са били
в брак, поради което съдът приема, че всяко едно от тях е станало носител на по 1/2 идеална
част от правото на собственост върху имота, предмет на същата. На следващо място, видно
от представеното удостоверение за наследници № 12/05.01.2007 г. /л. 24 от делото/ К. Г. Йо.
е починал на 17.12.2006 г., оставяйки за свои наследници по закон ответниците Л. И. Й. –
съпруга, Е. К. Й. – дъщеря и Н. К. Й. – дъщера, поради което по силата на наследствено
правоприемство всеки един от тях е придобил по 1/3 идеална част от правото на собственост
върху процесния апартамент № 4, т. е. по 1/6 – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. В случая, с оглед
оспорването на ответниците, направено едва с молба от 27.09.2022 г., следва да се отбележи,
че съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а
приемането произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова
презумция, по силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН
от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на
наследството по опис или отказ от наследство /в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012
г. по гр. дело № 70/2011 г., III Г. О., ВКС/. В случая, по делото ответниците не твърдят и не
доказват да са приели наследството на К. Йо. по опис, или да са се отказали от него, поради
което се налага извод, че след смъртта му на 17.12.2006 г. на основание наследствено
правоприемство всяко от посочените лица е придобило съответна част от правото на
собственост върху процесното жилище. По делото няма данни относно осъществяването
впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради
което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
именно ответниците се легитимират като негови собственици, при следните квоти: за Л. И.
Й. – общо 4/6 идеални части /1/2 идеална част, придобита в лично качеството по силата на
покупко-продажбата от 08.01.1971 г. и 1/6 идеална част, придобита по наследяване след
смъртта на съпруга й/, а за Е. К. Й. и Н. К. Й. – по 1/6 идеална част всяка, придобита по
3
наследяване след смъртта на баща им/, в какъвто смисъл са и изложените от ищеца в
обстоятелствената част на исковата му молба квоти. Нещо повече, дори да се приеме, че към
момента на осъществяване на придобивната сделка от 08.01.1971 г. купувачите по нея вече
са били в брак, каквато индиция съществува по делото с оглед съвпадането на фамилните им
имена и факта, че след смъртта си на 17.12.2006 г. К. Йо. е оставил Л. Й. за свой наследник в
качеството й негова преживяла съпруга, то в този случай наследствените квоти на всеки
един от ответниците отново биха били в посочените по-горе размери. Ето защо, именно те
се явяват и потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което
са и задължени лица за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него
такава съобразно участието им в съсобствеността – 4/6 /по отношение на Л. И. Й. и по 1/6
/по отношение на Е. К. Й. и Н. К. Й./, като ирелевантно се явява обстоятелството кой реално
е ползвал имота, респ. кой се води титуляр на партида с аб. № 39760, както и налице ли е
сключен писмен договор с ищеца. Това е така, тъй като обсъдената по-горе нормативна
уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител
на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са
предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент № 4 съдът
прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 07.11.2001 г. и списък към него,
подписан включително и от наследодателя на ответниците – К. Йо., договор № 879 от
12.11.2001 г. /л. 18-21 от делото/, договор при общи условия за извършване на услугата за
дялово разпределение от 28.05.2018 г., индивидуални справки за топлинна енергия и
протоколи за реален отчет /л. 90-93 от делото/, а и с оглед изложеното в констативната част
от заключението по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата,
находяща се на адрес: ....., са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице – помагач - ......
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
4
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е измервана
чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в кР. на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. През
процесния период в имота на ответниците са начислявани суми за отопление, битово гореща
вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се
крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна
уредба. Така, сумите за отопление на имота са формирани въз основа на показанията от 5
броя радиатора с уреди за дялово разпределение; сумите за битово гореща вода са
начислявани въз основа на отчетен разход в съответствие с посоченото в т. 5.2 от
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, а тези
за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 195 куб.
м. и на етажната собственост – 1 644 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово
разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общите
топломери в абонатната станция са преминали изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния
период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в кР. на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в кР. на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално
доставеното до имота на ответниците количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г. възлиза на 6 987,33 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури /6 555,03 лв./ и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки /432,30 лв./, като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо, съдът приема, че въз основа
на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са установени по
категоричен начин доставената и потребена в процесния имота топлоенергия в определено
количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
5
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на
24.08.2021 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7
дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 17.06.2018 г. - арг. чл.
114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно, действително е налице
изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., тъй
като най-късното месечно задължение – това за м. април 2018 г. е станало изискуемо на
15.06.2018 г., т. е. преди 17.06.2018 г., поради което то, както и предхождащите го месечни
задължения за м.05.2017 г., м.06.2017 г., м.07.2017 г., м.08.2017 г., м.09.2017 г., м.10.2017 г.,
м.11.2017 г., м.12.2017 г., м.01.2018 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г., включени в рамките на
исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се отбележи, че
обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми
за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, позовавайки се
на обща фактура, издадена едва на 31.07.2018 г., и чрез включването им в тази фактура е
незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения
за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ
задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не
са в зависимост от изравнителния резултат в кР. на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните
вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в кР. на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в кР. на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, съдът приема, че крайният
размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде
определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв. Ето защо, от
сумата от 6 987,33 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от
заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния
период и средномесечното изравнение след кР. на отчетния такъв, възлизат на 3 112,36 лв.
Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на
задълженията за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 3 874,97 лв. /6
987,33 лв. – 3 112,36 лв./. При съобразяване на дълга на всеки от ответниците, то Л. И. Й. се
явява задълена за сумата от 2 583,31 лв. /4/6 от 3 874,97 лв./, а Н. К. Й. и Е. К. Й. се явяват
задължени за сумата от по 645,83 лв. /1/6 от 3 874,97 лв./, до които размери предявените
6
срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се
отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от по 4 658,23 лв., или за
размера от 2 074,92 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. /по отношение на Л. И.
Й./ и от 1 164,56 лв., или за размера от 518,73 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г. /по отношение на Н. К. Й. и Е. К. Й./ за всяка от тях.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от ..... услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на
посочения от ищеца размер от 24,80 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите
условия на ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 28.05.2018 г., сключен между ищеца и ....., страните са договорили
заплащане от „.... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за следващия отчетен
период. Както се посочи по-горе, представен е и договор от 12.11.2001 г., сключен между
етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който
страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 12,00
лв. на партида.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът „.... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 24,80 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва
да се отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което задължението за м.07.2018 г. се счита за възникнало
на 31.07.2018 г., или същото е станало изискуемо на 01.08.2018 г., т. е. след 17.06.2018 г.,
поради което то не е обхванато от изтекла погасителна давност. Отново при съобразяване на
дълга на всеки един от ответниците, то Л. И. Й. се явява задълена за сумата от 16,54 лв. /4/6
от 24,80 лв./, а Н. К. Й. и Е. К. Й. се явяват задължени за сумата от по 4,13 лв. /1/6 от 24,80
лв./, поради което предявените срещу тях главни искове за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
7
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за които съдът прие, че не са обхванати от изтекла
погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
онлайн калкулатор, размерът на лихвата за забава върху възприетата от съда непогасена по
давност главница за цена на топлинна енергия в общ размер на 3 874,97 лв., дължима за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., се равнява на сумата от 1 137,72 лв., начислена за
претендирания период от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г. Отново при съобразяване дълга на
всеки един ответниците, то Л. И. Й. се явява задълена за сумата от 758,48 лв. /4/6 от 1 137,72
лв./, а Н. К. Й. и Е. К. Й. се явяват задължени за сумата от по 189,62 лв. всяка /1/6 от
1 137,72 лв./, до които размери предявените срещу тях акцесорни искове за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени, като се отхвърлят
за разликата до пълните предявени размери съответно от 1 068,26 лв., или за размера от
309,78 лв. /по отношение на Л. И. Й./ и от 267,07 лв., или за размера от 77,45 лв. /по
отношение на Н. К. Й. и Е. К. Й./ за всяка от тях.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 24.08.2021 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за сумата от
общо 6,27 лв., начислена за периода от 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г., се явява неоснователна
и следва да се отхвърли спрямо всеки от ответниците.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 48744/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 129,96 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 310,96 лв. – платена
държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалните представители на заявителя - ищец, както и липсата на фактическа и правна
8
сложност на делото. При това положение ответницата Л. И. Й. следва да бъде осъдена да
заплати на заявителя - ищец сумата от 86,64 лв. /4/6 от 129,96 лв./ - разноски в заповедното
производство, както и сумата от 207,30 лв. /4/6 от 310,96 лв/ - разноски в исковото
производство, а всеки един от ответниците Н. К. Й. и Е. К. Й. следва да бъде осъден да му
заплати сумата от по 21,66 лв. /1/6 от 129,96 лв./ - разноски в заповедното производство,
както и сумата от по 51,83 лв. /1/6 от 310,96 лв./ - разноски в исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата Н. К. Й. следва да се присъдят
направените разноски в производството по ч. гр. дело № 48744/2021 г. по описа на СРС, 79
състав, както и в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от предявените
срещу нея искове, които съответно възлизат на 24,94 лв. – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 149,64 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото
производство, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените 2 броя
договора за правна защита и съдействие съответно от 27.09.2021 г. /л. 32 от заповедното
дело/ и от 02.05.2022 г. /л. 58 от исковото дело/, в които е отбелязано, че същите са
заплатени в брой, поради което имат характер на разписки. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Р. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в производството по ч. гр. дело № 48744/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу ответниците
Л. И. Й. и Е. К. Й. искове, с оглед осъщественото в полза на всяка от тях безплатно
процесуално представителство. Съдът прие, че такова се дължи в тяхна полза, тъй като за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната
инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., както е в настоящия случай на л. 26 и л. 29 от
заповедното дело, както и л. 60 и л. 62 от исковото дело, като не е необходимо страната
предварително да установява и доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ – в този смисъл е определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2186/2019
г. по описа на ВКС, IV г. о. Ето защо, с настоящия съдебен акт в нейна полза следва да се
присъди сумата от 124,69 лв. – за заповедното дело и 137,16 лв. – за исковото дело с оглед
осъщественото в полза на Е. К. Й. безплатно процесуално представителство, както и сумата
от 179,20 лв. – за заповедното дело и 256,46 лв. – за исковото дело с оглед осъщественото в
полза на Л. И. Й. безплатно процесуално представителство. При изчисляване на следващото
се в полза на адв. Н. адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело №
48744/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, по отношение на ответниците Е. Кирилов Й. и Л.
И. Й. съдът все предвид, че претендираните размери надвишават минималните такива,
определени в чл. 7, ал. 7, изр. посл., вр. ал. 2, т. 1 и 2 от горната Наредба, считайки, че
извършеното от тяхно име процесуално действие по подаване на възражение по образец не
се характеризира със занчителна сложност и обем. Що се отнася до определените в полза на
адв. Р. Н. адвокатски възнаграждения за настоящото исково производство съдът съобрази
същите изцяло съобразно претендираните от нея размери, тъй като съответстват на
минимума по Нредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: ...... срещу Л. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. И. Й. дължи на „.... сумата от 2
583,31 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
9
30.04.2019 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от 16,54
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 758,48 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
48744/2021 г., по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от
03.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 2 583,31 лв. до пълния предявен размер от 4 658,23 лв., или за размера от 2 074,92
лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; иска за лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 758,48 лв.
до пълния предявен размер от 1 068,26 лв., или за размера от 309,78 лв., както и иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
4,17 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: ...... срещу Н. К. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. К. Й. дължи на „.... сумата от
645,83 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от 4,13
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 189,62 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
48744/2021 г., по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от
03.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 645,83 лв. до пълния предявен размер от 1 164,56 лв., или за размера от 518,73 лв.,
и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 189,62 лв. до пълния
предявен размер от 267,07 лв., или за размера от 77,45 лв., както и иска за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,05 лв. за
периода от 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: ...... срещу Е. К. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е. К. Й. дължи на „.... сумата от
645,83 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....; сумата от 4,13
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 24.08.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата
от 189,62 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 06.08.2021 г., за които суми по ч. гр. дело №
48744/2021 г., по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК от
03.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 645,83 лв. до пълния предявен размер от 1 164,56 лв., или за размера от 518,73 лв.,
и за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 189,62 лв. до пълния
предявен размер от 267,07 лв., или за размера от 77,45 лв., както и иска за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,05 лв. за
10
периода от 31.08.2018 г. до 06.08.2021 г.
ОСЪЖДА Л. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4 да заплати на „...., ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 86,64
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 48744/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 207,30 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Н. К. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4 да заплати на „...., ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 21,66
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 48744/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 51,83 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Е. К. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4 да заплати на „...., ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 21,66
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 48744/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 51,83 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на Н. К.
Й., ЕГН **********, с адрес: ....., ет. 2, ап. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 24,94
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело
№ 48744/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 149,64 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ..... да заплати в полза
на адв. Р. Б. Н., ЕГН **********, с адрес на кантората: ...., офис № 1, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 124,69 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на Е. К.
Й. в производството по ч. гр. дело № 48744/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и
сумата от 137,16 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в полза на Е. К. Й. в исковото производство.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ..... да заплати в полза
на адв. Р. Б. Н., ЕГН **********, с адрес на кантората: ...., офис № 1, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 179,20 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на Л. И.
Й. в производството по ч. гр. дело № 48744/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и
сумата от 256,46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в полза на Л. И. Й. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца ...... – ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11