РЕШЕНИЕ
№ 1367
гр. Варна, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110204233 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от „Верени 1” ООД против НП № 845764-F839326/
22.08.2025г. на Началник отдел „ОД“ -Варна НАП, с което на „Верени 1”
ООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 1500 лева на основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС
вр. чл. 33 от Наредба №Н-18/2006г. на Министъра на финансите.
В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание
въззивникът редовно призован не се явява лично, но се представлява и
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2025г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §
1, т.41 от ДР на ЗДДС - Бюфет-ВМА, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
"Христо Смирненски" № 3, ет. 1, стопанисван от „ВЕРЕНИ 1" ООД, при която
1
е констатирано, че търговецът „ВЕРЕНИ 1" ООД, в качеството си на лице по
чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка промяна в касовата
наличност на паричните средства в обекта.
От горното е видно, че „Верени 1” ООД не е изпълнило задължението си,
извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, с което е
нарушил разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във връзка с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
За констатираното бил съставен акт за административно нарушение.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.33 от
Наредба №Н18/2006г. на Министъра на финансите.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
въззивникът. В предвидения срок жалбоподателят не направил писмени
възражения, които да бъдат коментирани от АНО в наказателното
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитана свид. К***, чиито
показания съдът кредитира, като дадени обективно и безприрастно, и цени
като доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
2
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателната постановление е издадено от компетентен орган -
Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед. Въз основа на Акта за
нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като
административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
сочени в акта за нарушение. Съдът намира, че правилно, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма административно наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл.33 от Наредба № Н18/2006г. на
Министъра на финансите и на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС и
ангажирал отговорността на дружеството, тъй като извън случаите на
продажби в книгата за дневните финансови отчети на фискалното устройство
се отбелязва всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/в момента на извършването и с точност
до минута. Предвид това вписването по чл.33 от Наредбата се извършва
текущо-в момента на внасяне или изнасяне на парите. Съдът намира, че
правилно административнонаказващия орган е приел, че е налице нарушение
на чл. 33 от Наредба № Н18/2006г. на МФ, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Извършването на нарушението не се спори от
жалбоподателя.
Съдът намира, че причините за неизпълнение на вмененото на
жалбоподателя със закона задължение в случая са ирелевантни за делото.
Жалбоподателят е имал задължение извън случаите на продажби в книгата за
дневните финансови отчети на фискалното устройство да отбелязва всяка
промяна на касовата наличност. В това се състои и неговото нарушение.
Вътрешната организация на работа в обекта е без значение в конкретния
случай. С бездействието си, жалбоподателят безспорно е извършил
нарушение на разпоредбите в ЗДДС. Съдът намира, че като ООД
жалбоподателят е следвало да е запознат с разпоредбите на ЗДДС и същият не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Съдът намира, че не би могло конкретното нарушение да се квалифицира
като маловажен случай. Със задължение за отбелязване на всяка промяна на
касовата наличност на ФУ се създава възможност за контрол на наличните
3
платежни средства в сейфа на ФУ. В този смисъл съдът намира, че
горепосоченото задължение на търговеца е особено важно и не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай обстоятелството, че не е изпълнено.
Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство,
независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или
държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на
допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
ЗДДС. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения
от същия тип.
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
образувано по отношение на жалбоподателя е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление
съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и
по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което
той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е
нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Дружеството е наказано на основание чл.185, ал.2 изр.2 вр.чл.185 ал.1 от
ЗДДС, съгласно която на лице, нарушило реда и начина за одобряване на типа,
регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане,
или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява
изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или с
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 1000 до 4000 лв., която се явява правилната санкционна норма с
оглед на установените факти и обстоятелства, че установеното нарушение не
води до неотразяване на приходи. При индивидуализацията на наказанието,
наложено на жалбоподателя административнонаказващия орган не се е
4
съобразил с тежеста на извършеното нарушение и с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път/ по делото не са налице доказателства
жалбоподателят да е бил санкциониран за друго подобно нарушение/, поради
което съдът намира, че наказанието не е правилно определено, а следва да
бъде намалено към минимален размер предвиден в закона размер.
Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е
представил доказателства за направени такива до приключване на делото.
Въззиваемата страна НАП гр.Варна е направила разноски –поискала е
присъждане на ю.к. възнаграждение. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с
размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и
правна сложност изискваща специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО, но като съобрази, че по делото са проведени
едно съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на
въззиваемата страна, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 53,33 лева. В съответствие с правилото на чл.
78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата
от 53,33 лева.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 845764-F839326/ 22.08.2025г. на Началник отдел „ОД“ -
Варна НАП, с което на „Верени 1” ООД е наложено административно
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1500 лева на
основание чл.185 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС вр. чл. 33 от Наредба №Н-18/2006г. на
Министъра на финансите КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложеното
наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" НА 1000 ЛЕВА.
5
ОСЪЖДА „Верени 1” ООД да заплати на ТД НАП гр.Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 53,33 лева, на осн. чл.63 ал.3 от
ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6