№ 321
гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503497 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. №
278866 от 04.11.2020 г. подадена от „ Енерго-про продажби ” АД , ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” срещу Решение № 260698 от
15.10.2020г. постановено по гр.д. № 712 по опис на ВРС за 2020 г. с което е
уважен предявеният от И. Й. Т. , ЕГН ********** и П. Й. Д., ЕГН**********
и двамата с адрес гр. Варна, ул.“Капитан Георги Георгиев“ бл.№18
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ЗЗД, с искане
да се приеме за установено, че не дължат на „Енерго – про продажби“ АД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Г” сумата от 2661,60лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
14.11.2017г.-13.11.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул.“Капитан Георги Георгиев“ бл.№18 с абонатен №********** и клиентски
№ **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/15.10.2019г.
1
Във въззивната жалба изразяват становище, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Отправят искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
въззивният съд да отхвърли предявения иск. Посочват, че в смисъла на
отправеното искане е налице произнасяне на Върховния касационен съд и
сочат Решение № 150 от 26.06.2019 г. постановено по гр.д. № 4160 по опис на
ВКС за 2018 г., III – то г.о.
Въззиваемите Т. и Д., чрез пр. представител оспорват жалбата като
неоснователна. Оспорват, че ответната страна е провела пълно и главно
доказване от което да се приеме, че е осъществена фактическа доставка на ел.
енергия, а дори и да е доставена, тя не е била измерена и не може да се
установи каква е нейната цена. Оспорват, че ответната страна е провела пълно
и главно доказване от което да се приеме, че е осъществена фактическа
доставка на ел. енергия, а дори и да е доставена, тя не е била измерена и не
може да се установи каква е нейната цена. Оспорва наличието на правно
основание за претендиране на сумата в издадената фактура. Отправят искане
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Спорещите страни претендират разноски и представят списъци по чл.
80 от ГПК.
Съдът, след извършена служебна проверка, приема, че обжалваният
съдебен акт е валиден и допустим, а по изложените в жалбата оплаквания за
неправилност, намира следното:
Ищците, са обосновали допустимост на предявения отрицателен
установителен иск с издадената от ответното дружество фактура №
**********/15.10.2019г. за начислена цена за ел. енергия за минал период
14.11.2017г.-13.11.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул.“Капитан Георги Георгиев“ бл.№18 с абонатен №********** и клиентски
№ **********. Активната си процесуална легитимация са обосновани с
твърдението, че са наследници на Й.Т.И., починал на 23.08.2019г. Тези факти
били спорни.
С иска са оспорили, правопораждащите факти на задължението и
законосъобразността на проведената от ответника процедура за установяване
2
на задължението.
В писмен отговор ответната страна посочва, че основанието на
птенцията е чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД, както и ОУ на ДПЕЕЕМ. Излага,
че на 13.11.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление в
присъствието на двама свидетели. При проверката било установено, че в
сумарния регистър 1.8.0. има отчетена преминала енергия в с 13981кВТч
повече от тази в показанията в регистри 1.8.1 и 1.8.2. След демонтаж на
електромера, била извършена от БИМ, РО – Варна, а резултатите от
изследването обективирани в протокол № 2357/08.10.2019г.-АУ-Е-000029-
64635/15.11.2018г. Установена била намеса в тарифната схема на
електромера, като действително потребената енергия се разпределя и върху
сумарна тарифа 1.8.0. На 14.10.2019г. ЕРП изготвила становище за
начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития
регистър е било конкретизирано по размер и период. Корекцията била
извършена по реда на чл. 50 от ПИКЕ, но ответникът е твърдял, че
количеството е реално потребено и отчетено от електромера.
Възоснова на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, настоящият въззивен съд, приема за установено
следното от фактическа страна:
От констативен протокол №1105170/13.11.2018г. се установява, че е
извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищците.
Записани са показанията в регистри 1.8.1 - 013940 кВТч, в регистър 1.8.2. -
27176 кВТч, в регистър 1.8.0. - 55097 кВТч. Отразено е, че СТИ се изпраща за
експертиза в БИМ, като е подменено с ново изправно. Протоколът е подписан
от служителите извършили проверката и от двама свидетели.
Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО
Варна, за което е съставен констативен протокол №2357/08.10.2019-АУ-Е-
000029-64635/15.11.2018г. В него е документирано, че липсва механично
въздействие, но при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера - наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа - 1.8.0 – 55097,4 кВТч. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените
замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък
3
наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ.
Със становище от 14.10.2019г. е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия в размер на 13981квтч за периода
14.11.2017г.-13.11.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на
абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода
14.11.2017г.-13.11.2018г. в размер на 13981квтч за остойностяване, за която е
издадена фактура с № **********/15.10.2019г. за сумата от 2661,60лева.
По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на
която е, че начисленото количество ел. енергия е с посочено основание -
служебно.
Съдът кредитира като обективно и компетентно дадено заключението
на СТЕ, от което се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична
годност, че е установена намеса в тарифната схема. Отчетеното количество
ел. енергия в тарифа Т0 не се визуализира, но е доставена и отчетена сумарно.
Софтуерната намеса се изразява във въвеждане на още една допълнителна
тарифа, в която се отчита част от потребената ел. енергия. Заключението
посочва, че математическите изчисления на потребеното количество са точни
в съответствие с цените за съответните периоди, от които са приспаднати
вече заплатената ел. енергия по така наречените „видими тарифи“.
При правни разпределена доказателствена тежест,
първоинстанционният съд е приел, че ответникът не доказал пълно и главно,
че е доставил ел. енергия отразена в нулевата тарифа. Настоящият съд не
споделя този извод. По спорния въпрос, доставена ли е на потребителя ел.
енергия отразена в нулевият регистър, отговорът е положителен и се основава
на заключението на СТЕ. Същото се отнася и до размера на неотчетеното
количество, съответно след приспадане на заплатената вече енергия за същия
период. Обжалваното съдебно решение се обосновава с факти, което нямат
отношение към правното основание на претенцията, а именно кое лице е
извършило софтуерната намеса и виновно ли е извършена тя.
Изясняването на периода на доставката и часовия диапазон, за да се
4
определи точно цената по съответната тарифа, не освобождава потребителя
от задължението да плати цената на доставената ел. енергия.
Правилата на чл. 51 от ПИКЕ определят технологична цена, която
винаги е по-ниска от реално потребената. Хипотезата, регламентирана в чл.
50 ПИКЕЕ обаче предвижда възможност операторът на съответната мрежа да
коригира количествата ел. енергия, в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В
тази хипотеза, корекцията се извършва за разликата между отчетеното
количество ел. енергия и преминалите количества ел. енергия за времето от
допускане на грешката до установяването й, но за период не по- дълъг от една
година.
Главното и пълно доказване обаче, задължава претендиращия
коригираната сума, да докаже, че при монтиране на електромера е поставил,
такъв, който е бил параметизиран във всички възможни за отчитане тарифи,
вкл. и невидимите. Този факт се доказва с протокол от монтажа, в който се
съдържат данните от всички възможни тарифи, за да се изключи
възможността при монтажа да е поставен електромер с не изтрити данни от
предходни отчитания. Ответникът не е представил писмено доказателство,
което да установи, че потребителят не е лишен от възможността, да упражни
контрол върху показанията, съобразно чл.10 ПИКЕЕ.
Изложеното обосновава извод, че основанието на претенцията не е
доказано пълно и главно, поради което постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от спора, в тежест на въззивния жалбоподател следва да
бъдат присъдени разноските направени от въззиваемите, които съобразно
представен списък са в размер на 600 лева, по 300 за всеки от тях. По
направеното възражение за прекомерност, съдът отчита, че ищците имат общ
материален интерес, който определя минимално възнаграждение в размер на
416 лева, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адв. Възнаграждения. Защитата е осъществена от един пр.
представител, който не се е явил лично, поради което адвокатското
5
възнаграждение следва да бъде редуцирано до нормативно установен
мнимум.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260698 от 15.10.2020 г. постановено по
гр.д. № 712 по опис на ВОС за 2020 г.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.
Варненчик” № 258 ДА ЗАПЛАТИ на И. Й. Т., ЕГН ********** и П. Й. Д.,
ЕГН********** сумата от 416.27 лева, представляваща сторени по делото
пред първа инстанция съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6