Р Е
Ш Е Н
И Е № 41
гр. София, 29.03.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 90 по описа за 2017 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Р.Х.С. ***, с ЕГН **********, е предявила
срещу „З” АД, ЕИК ., следните обективно съединени искове –
1. с правно основание чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на
осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ – за заплащане на
обезщетение в размер на 200 000 лева за причинени й неимуществени вреди –
болки и страдания, физически и емоционален дискомфорт вследствие нанесени й
телесни увреждания – фрактура на два шийни прешлена С1 и С4, малък
ретростернален хематом, компресионни фрактури на три гръдни прешлена Тх2, Тх3 и
Тх5, деформацията на последния от които довела до стеноза на предното текално
пространство, конкавна деформация на горната дискална плочка на Тх4, фрактура
на гръдна кост, фрактура на три ребра в ляво I, III и IV, фрактура на лява
ключица и фрактура на лъчева кост на дясна предмишница, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 20.12.2015 год. около 22 часа на главен път Е 79 в района на
км. 325 + 200 /Община Д., разклон за с. П./ по вина на Б.Н.Р. с ЕГН **********
– водач на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Скудо“ с ДК № Р 0876 ВВ, със
застрахователна полица № BG/22/115002017838
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 10.12.2015 год. до 09.12.2016 год.;
2. с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – за
заплащане на обезщетение в размер на 22 287.67 лева за причинени й
имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лечение вследствие на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП, както следва :
- 18 000 лева, платени на 29.12.2015 год. по
фактура № **********/29.12.2015 год., издадена от У.“ ЕАД за закупуването на
стабилизация за три нива – комплект 8 винта, 2 пръчки и 8 заключващи винта кат
№ XiA-882 и конфигурация с 4 до 10 винта/куки, 2 пръчки, 10 заключващи винта, 1
окципитална плака кат. № OASYS-828-PL-CC;
- 58 лева, платени на 09.01.2016 год. по фактура №
**********/09.01.2016 год., издадена от У.“ ЕАД, съставляващи заплатена
потребителска такса в отделение по спинална неврохирургия към У.“ ЕАД;
- 3313.47 лева, платени на 11.01.2016 год. по фактура
№ **********/11.01.2016 год., издадена от У.ЕАД за закупуване на Антериорна
медиална плака за ключица № 5.3802.08, заключваща плака за дистален расиус кат.
№ 5.9823.54 и универсален комплект за остеосинтеза;
- 24 лева,
платени на 13.01.2016 год. по фискален бон от 13.01.2016 год., издаден от „О.“
ЕООД, представляващи разход за ортези;
- 52.20 лева, платени на 19.01.2016 год. по фактура №
**********/19.01.2016 год., издадена от У.ЕАД, съставляващи заплатена
потребителска такса в четвърта клиника по ортопедия и травматология към У.ЕАД;
- 840 лева, платени на 19.01.2016 год. по квитанция с
фискален бон от 19.01.2016 год., издадени от „Х.“ ЕООД, представляващи платена
такса за престой в хосписа за периода 19.01.2016 год. – 17.02.2016 год. вкл.,
ведно със законната лихва върху главницата от
22 287.67 лева, считано от предявяване на иска, 04.05.2017 год., до
окончателното й заплащане;
3. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД – за заплащане на законната лихва върху сумата от 200 000 лева от
деня на увреждането, 20.12.2015 год., до окончателното й заплащане и
4. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане
на мораторна лихва в размер на 3 034.50 лева, дължима върху главницата от
22 287.67 лева, общият размер на направените от ищцата разходи за лечение,
за период от датата на извършване на всеки разход до датата на подаване на
исковата молба, както следва:
- 2 464.92 лева за забава в
плащането на главницата от 18 000
лева за периода от 29.12.2015 год. до 03.05.2017 год.;
- 7.76 лева за забава в плащането на
главницата от 58 лева за периода от
09.01.2016 год. до 03.05.2017 год.;
- 441.69 лева за забава в плащането
на главницата от 3 313.47 лева за
периода от 11.01.2016 год. до 03.05.2017 год.;
- 3.19 лева за забава в плащането на
главницата от 24 лева за периода от
13.01.2016 год. до 03.05.2017 год.;
- 6.82 лева за забава в плащането на
главницата от 52.20 лева за периода от
19.01.2016 год. до 03.05.2017 год. и
- 110.12 лева за забава в плащането
на главницата от 840 лева за периода от
19.01.2016 год. до 03.05.2017 год.;
Претендират се и направените по
делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 20.12.2015 год.
около 22 часа на главен път Е 79 в района на км. 325 + 200 /Община Д., разклон за
с. П./ Б.Н.Р. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Скудо“ с ДК № Р 0876 ВВ, като нарушил правилата за движение по пътищата –
управлявал автомобила без да се съобрази със законовите ограничения на скоростта
и с конкретните условия на видимост, при което поради късна реакция от негова
страна реализирал ПТП с намиращи се на платното пред него два коня. При удара
пострадала пътуващата на предна дясна седалка в лекия автомобил ищца Р.Х.С..
Твърди се, че водачът е нарушил разпоредбите на чл.20,
ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП – движил се е със скорост, несъобразена с
конкретните пътни условия и законови ограничения; на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП –
създал е опасност за живота и здравето на участниците в движението; на чл.20,
ал.1 от ЗДвП – не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.
Във връзка с причиненото от Р. ПТП било образувано ДП
№ 1093/2015 год. по описа на ОД на МВР – Дупница, пр.пр. № 2609/2015 год. по
описа на РП – Дупница.
Твърди се, че след ПТП пострадалата С. била
транспортирана в У.ЕАД, където били установени следните причинени й увреждания
– фрактура на два шийни прешлена С1 и С4, малък ретростернален хематом,
компресионни фрактури на три гръдни прешлена Тх2, Тх3 и Тх5, деформацията на
последния от които довела до стеноза на предното текално пространство, конкавна
деформация на горната дискална плочка на Тх4, фрактура на гръдна кост, фрактура
на три ребра в ляво I, III и IV, фрактура на лява ключица и фрактура на лъчева
кост на дясна предмишница.
След стабилизиране на пострадалата било проведено
оперативно лечение в два етапа : 1-ви – окципитоспинодеза и 2-ри етап –
стабилизация на гръден сегмент с 8 титаниеви винта и две пръчки. На 08.01.2016
год. С. била преведена в травматологично отделение за оперативно лечение на
фрактурите на раменния пояс и дясна ръка. На 11.01.2016 год. била извършена
кръвна репозиция под рентгенов контрол, локална автоостеопластика и
остеосинтеза с LCP-плака и винтове. На 15.01.2016 год. била извършена операция
за лечение на ключицата, състояща се от кръвна репозиция и остеосинтеза с
реконструктивна плака с осем отвора и винтове. След 30-дневен болничен престой
ищцата била изписана от лечебното заведение, но поради изключителната тежест на
получените травми и специфичната грижа, която изисквали, се наложило да постъпи
за лечение в хоспис преди да продължи лечението си в домашни условия.
Вследствие на множеството травми, счупвания и
извършените интервенции Р.С. била продължително време обездвижена и на легло,
не била в състояние да извършва каквито й да било действия, както и да се
справя дори с елементарни физиологични нужди. Била изцяло зависима от близките
си, които полагали грижи за нея денонощно. Постоянните и силни болки наложили
непрекъснат прием на обезболяващи и седативни средства. Освен физическите
страдания произшествието имало и силен емоционален отзвук – ищцата изпаднала в тежка депресия, чувствала се неудобно
от своите близки, плачела непрекъснато.
На 14.03.2016 год. ищцата постъпила в М.“ ООД – гр. П.
за физикална терапия и рехабилитация. Придвижването й било затруднено и
възможно само с помощни средства. С експертно решение на ТЕЛК й била определена 100 % трайна неработоспособност с
чужда помощ.
Твърди се, че освен описаните неимуществени вреди
ищцата е претърпяла и имуществени такива във връзка с извършените оперативни
интервенции и лечение, за които направила разходи в общ размер на
22 287.67 лева, както следва :
- 18 000 лева, платени на 29.12.2015 год. по
фактура № **********/29.12.2015 год., издадена от У.ЕАД за закупуването на
стабилизация за три нива – комплект 8 винта, 2 пръчки и 8 заключващи винта кат
№ XiA-882 и конфигурация с 4 до 10 винта/куки, 2 пръчки, 10 заключващи винта, 1
окципитална плака кат. № OASYS-828-PL-CC;
- 58 лева, платени на 09.01.2016 год. по фактура №
**********/09.01.2016 год., издадена от У.ЕАД, съставляващи заплатена
потребителска такса в отделение по спинална неврохирургия към У.ЕАД;
- 3 313.47 лева, платени на 11.01.2016 год. по фактура
№ **********/11.01.2016 год., издадена от У.ЕАД за закупуване на Антериорна
медиална плака за ключица № 5.3802.08, заключваща плака за дистален расиус кат.
№ 5.9823.54 и универсален комплект за остеосинтеза;
- 24 лева,
платени на 13.01.2016 год. по фискален бон от 13.01.2016 год., издаден от „О.“
ЕООД, представляващи разход за ортези;
- 52.20 лева, платени на 19.01.2016 год. по фактура №
**********/19.01.2016 год., издадена от У.ЕАД, съставляващи заплатена
потребителска такса в четвърта клиника по ортопедия и травматология към У.ЕАД и
- 840 лева, платени на 19.01.2016 год. по квитанция с
фискален бон от 19.01.2016 год., издадени от „Х.“ ЕООД, представляващи платена
такса за престой в хосписа за периода 19.01.2016 год. – 17.02.2016 год. вкл.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фиат“, модел
„Скудо“ с ДК № Р 0876 ВВ, участвал в ПТП, управляван от деликвента Б.Н.Р., е
била сключена със „З.” АД застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с полица № BG/22/115002017838,
валидна от 10.12.2015 год. до 09.12.2016 год., което ангажира отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърденията по исковата молба за механизма на
настъпилото ПТП, при което да са били причинени описаните травми на ищцата,
както и причина за горното да са субективните действия на водача на лекия
автомобил „Фиат”. Оспорва се твърдението, че за ищцата са настъпили твърдените
неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с виновното
противоправно поведение на Б.Н.Р.. Оспорват се и твърденията за характера, вида
и интензитета на търпените от ищцата неимуществени вреди.
Ответникът прави възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалата, която е
пътувала в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан.
Ответникът оспорва и размера на предявения иск като
несъобразен с принципа за справедливост съгл. чл.52 от ЗЗД. Оспорва изцяло и
иска за присъждане на лихва, тъй като, от една страна, застрахователят дължи
законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока за произнасяне по претенцията, а от друга – с подаденото искане за
определяне на застрахователно обезщетение не са му били представени данни за
банкова сметка ***а.
Не се оспорва твърдението по и.м., че за лекия
автомобил марка „Фиат“, модел „Скудо“ с ДК № Р 0876 ВВ, участвал в ПТП,
управляван от деликвента Б.Н.Р., към момента на ПТП е имало сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № BG/22/115002017838, валидна от 10.12.2015 год. до
09.12.2016 год. С оглед на горното съдът с определението си по чл.374 от ГПК е
обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК горното обстоятелство за безспорно
между страните.
Ответникът също претендира направените по делото
разноски, както и присъждане на възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
Чрез пълномощника си в с.з. на 20.02.2018 год. прави искане по чл.78, ал.5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано
от ищцата прекомерно адвокатско възнаграждение.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно
от служебно изисканите от съда преписи от решения, постановени по НАХД №
1612/2016 год. на РС – Дупница и по ВНАХД № 250/2017 год. на ОС – Кюстендил,
последното влязло в сила на 09.02.2018 год., образуваното пред РС – Дупница производство
с внесено предложение по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на Б.Н.Р. с ЕГН **********
за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, предл.2-ро във вр. с чл.342,
ал.1 от НК – деликтът, описан в настоящата искова молба, понастоящем не е
приключило; решението на първоинстанционния съд за налагане на административно
наказание на обвиняемия Р. е било отменено от въззивната инстанция и делото е върнато
на РП – Дупница за отстраняване на сочените нарушения на процесуалните правила.
От показанията на разпитания в
настоящото производство очевидец на произшествието, сочено в и.м. – свидетеля Б.Н.Р.,
от приобщените писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 21.12.2015 год., скица на ПТП и протоколи от 21.12.2015 год. и 09.02.2016
год. за огледи на ПТП, всички находящи се по ДП № 1093/2015 год. по описа на ОД
на МВР – Дупница, както и от заключението по назначената автотехническа
експертиза, оспорено от пълномощника на ответника, кредитирано от съда като
обективно и пълно, се установява следната фактическа обстановка :
На 20.12.2015 година около 22
часа на главен път Е 79 в района на км.
325 + 200 /Община Д., разклон за с. П./, в посока от ГКПП К. към гр. С., в дясната си пътна
лента, се е движил на дълги светлини лек автомобил марка „Фиат“, модел „Скудо“
с ДК № Р 0876 ВВ, управляван от Б.Н.Р.. На предна дясна седалка до водача е
пътувала ищцата Р.Х.С.. Видно от показанията на Р., в колата пътували той, С. и
още една жена. На бензиностанцията на
изхода на Д. спрели, като Р.С., която дотогава се возела на задната седалка, се разменила на предната
с другата жена, тъй като й ставало лошо. На предната дясна седалка до водача
ищцата била с поставен обезопасителен колан.
Видно от скицата на ПТП, приобщена
от ДП № 1093/2015 год. по описа на ОД на
МВР – Дупница, платното
за движение в този участък е било двупосочно с по една лента за движение в
противоположните посоки, всяка с широчина по 4 метра, отделени една от друга
посредством единична, бяла прекъсната линия „МЗ“. Вдясно на дясната пътна
лента, по отношение посоката К. – С., се е намирала лента с широчина 3 метра,
предназначена за ППС, навлизащи към намиращите се вдясно автокъщи. Вдясно и вляво
на платното за движение се е намирала стоманена предпазна ограда.
Придвижвайки се по
гореописания начин, лекият автомобил „Фиат“ с челната си дясна част е ударил
намиращите се в зоната на платното за движение два броя коне. При удара челната
част на автомобила се е насочила в посока напред и вляво, по отношение
първоначалната си посока на движение.
За определяне мястото на удара
между лекия автомобил и конете експертизата е анализирала скицата на ПТП, в
която са отбелязани обект № 2, определен в протокола за оглед от 09.02.2016 год.
като „червени на цвят косми и кичури“, иззети от предната дясна част на
панорамното стъкло; същите се намират на 32 метра преди приетия по време на
огледа ориентир в посока към ГКПП К.. На същата скица са посочени и автомобилни
отломки (частици), разположени в областта на дясната пътна лента, по отношение посоката
на движение от ГКПП К.към гр.С.. Горното дава основание за извод в заключението,
че ударът между дясната челна част на автомобила и конете е осъществен изцяло в
дясната пътна лента за движение в посока от ГКПП К.към гр.С. на около 40 метра
преди приетия по време на огледа ориентир, откъм страната на ГКПП К..
След удара с конете челната
част на лекия автомобил „Фиат“ е изминал разстояние
Експертизата
сочи, че доколкото описаните в протоколите за оглед травматични увреждания по
двата коня са изцяло в лявата му странична част за първия кон и в дясната му
странична част за втория, а деформациите в областта на купето на автомобила са
изцяло в челната му дясна, дясна странична част и по тавана, то техническият
анализ на горното дава основание да се направи извод, че към момента на удара
конете или се намирали в статично положение или са се придвижвали бавно в
областта на дясната пътна лента, по отношение посоката на движение на процесния
автомобил.
Конкретната видимост пред
фронта на водача на автомобила в горния момент, при положение, че се е движил с
включени дълги светлини, е била не по-малко от
Експертизата сочи, че при
скорост на движение по-ниска от 129 км/ч, при конкретната пътна обстановка и при
своевременно възприемане на опасността и своевременна реакция за аварийно
спиране от страна на водача на лекия автомобил „Фиат“, същият е имал възможност
да предотврати ПТП. Изводът на в.л. е, че причината за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача Б.Н.Р., който в зоната на ПТП не е контролирал
непрекъснато управляваното от него ППС.
От показанията на водача Р.,
дадени пред настоящия съд, се установява, че водачът въобще на възприел конете
на пътя; пътят бил прав, неосветен, и независимо, че автомобилът бил с включени
дълги светлини – било в тъмната част на денонощието, водачът не видял
препятствието на платното, а едва след удара с конете и след като излязъл от
автомобила видял, че се е сблъскал с тях.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза,
от заключението по която, неоспорено от страните и прието от съда като
изчерпателно и обективно, се установява, че от приложената медицинска
документация се удостоверяват следните увреждания, причинени на ищцата при ПТП
– фрактура на два шийни прешлена С1 и С4, малък
ретростернален хематом, компресионни фрактури на три гръдни прешлена Тх2, Тх3 и
Тх5, деформацията на последния от които довела до стеноза на предното текално
пространство, конкавна деформация на горната дискална плочка на Тх4, фрактура
на гръдна кост, фрактура на три ребра в ляво I, III и IV, фрактура на лява
ключица и фрактура на лъчева кост на дясна предмишница.
В.л. сочи, че в приложените по
делото история на заболяването с № 43647 и епикриза към нея, издадени от
У.“ – гр. С., е отразено, че Р.Х.С. е постъпила на лечение на
21.12.2015 год. в Клиниката по неврохирургия на болницата след като пострадала
при ПТП като пасажер в лека кола, която се ударила в кон. Пострадалата нямала
спомен за случилото се, била е в съзнание, с оплаквания от леко главоболие и
болка в областта на шията. Клинично и рентгенологично е установено : в добро
общо състояние, контактна и адекватна, наличие на умерена оточност в областта
на лява ключица. Гипсова имобилизацня в областта на дясната гривнена става.
След проведени рентгенови и
лабораторни изследвания и консултации с травматолог, интернист и анестезиолог е
подложена на оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и
метална остеосинтеза на фрактурата Изписана е с подобрение от клиниката на
13.01.2016 год. с диагноза фрактура на десен радиус на типично място и фрактура
на лявата ключица.
Видно от епикризата, издадена
на базата на история на заболяването с № 1909 от болница „С.“ – гр. П., в същата
е отразено, че С. е постъпила на 14.03.2016 год. за физикална терапия и
рехабилитация по повод травма на опорнодвигателния апарат. Обективно е
установено : наличие на оперативен разрез в областта на цервикалеи и торакален
дял – плътен и срастнал с подлежащата тъкан, напрегната и болезнена мускулатура
в цервикален дял и парс трансверзалис на м.трапециус двустранно. Ограничени до
невъзможни движения в цервикален дял. Хипотония и хипотрофия на бедрена
мускулатура двустранно, както и в подбедриците. Съхранен обем на движения, но непълноценни по сила в долни крайници. Походка
– затруднена, ходи с проходилка. Оперативен разрез в областта на дясната
предмишница воларно,който е плътен срастнал с подлежащата тъкан. Лекостепенно изразен
дефицит на движения в дясната гривнена става. След приложеното лечение е изписана
с подобрение на 21.03.2016 год.
Видно от представеното заверено
ксерокопие на Експертно решение с № 2273/08.07.2016 год. на ТЕЛК
при У.“ – гр. П., на ищцата е определена 100% трудова неработоспособност с
чужда помощ.
При извършения на 20.10.2017 год.
личен преглед на ищцата от вещото лице е констатирано следното :
Ищцата е контактна и
адекватна, ориентирана за време, място и собствена личност, отговаря правилно
на зададените въпроси. Наличие на леко изразена контрактура, ограничаваща
флексия и екстензия в дясната гривнена става. По хода на бодилестите израстъци
на прешлените в шийния и гръден отдели на гръбначния стълб има линеен оперативен
ръбец с белезникав цвят, срастнал с подлежащите тъкани с дължина 33 см, започващ
от основата на тила и завършващ под лопатките. Мускулатурата по хода на
гръбнака от двете му страни успоредно на белега е напрегната. Движенията на
главата – странично завъртане, навеждане напред и отвеждане назад, както и опит
да се допре рамото с брадичката, са силно ограничени и болезнени. Движенията на
левия горен крайник в раменната става са ограничени и болезнени. Мускулната
сила е намалена, като е налице хипотрофия на мускулатурата на горните крайници.
По предната повърхност на дясната предмишница в областта на гривнената става
има линеен оперативен ръбец, срастнал с подлежащите тъкани, който е със
сивкавобелезникав цвят. Не се установява деформация на крайника в тази зона.
Походката е затруднена – не е стабилна, като придвижването се осъществява с
помощно средство – бастун.
В
отговор на поставените с исковата молба въпроси към експертизата в.л. сочи, че
при получаване на описаните травматични увреждания и в периода след прилагането
на оперативно лечение болезнеността при ищцата е била силна и продължителна,
като към момента не е изчезнала, но е намаляла по интензитет. Увеличава се при
опит за движения на снагата и врата, както и при промяна на времето. В резултат
на травмите пострадалата не е могла да се обслужва сама и се е
наложило да бъде подпомагана от придружител. Експертът
сочи, че към настоящия момент фрактурите на лявата ключица и дясната лъчева
кост са зарастнали, без остатъчни явления. Болезнеността във връзка със
счупванията обаче ще бъде доживотна, като ще се засилва при движение и промяна
на времето.
Видно
от заключението, налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между
причинените травматични увреждания, настъпилите усложнения от страна на
фрактурите на гръбначните прешлени, които се изразяват в ограничение и
болезненост на движенията и са доживотни, и процесното пътнотранспортно
произшествие
В
отговор на поставени с отговора на и.м. въпроси вещото лице сочи, че констатираните
травматични увреждания на пострадалата са получени в резултат на грубо
механично въздействие, като травмата на гръбнака е в резултат на удар с
вертикално направление по хода на гръбначния стълб, което се получава при
деформация на купето на автомобила в горната му част. В наличната медицинска
документация поделото няма описани травматични увреждания, които биха могли да
бъдат получени при действието на поставен обезопасителен колан, но травмите са
от такова естество, че биха се получили и при наличие на поставен такъв.
В
отговор на поставени в с.з. въпроси от пълномощника на ищцата относно пълното
възстановяване на ищцата от нанесените от ПТП травми и възможно ли е
такова изобщо вещото лице сочи, че пълно
възстановяване не може да се очаква – при условие, че от момента на ПТП до
констатациите от личния преглед за изминали две години.
За установяване на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди с определението си по чл.374 от ГПК съдът по искане
на ищцата е допуснал събиране на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели – С.А. Ц.– дъщеря на ищцата и Ц. В. Ц.– съпруг на дъщеря й С.Ц..
Видно от показанията на св. Ц.,
същата разбрала за ПТП с майка й на 20.12.2015 год. в 1.30 часа през нощта, когато била уведомена по
телефона, че Р.С. е с множество счупвания по тялото, като била откарана в „П.“.
Съпругът й се обадил на техен приятел на
име Б. и двамата веднага тръгнали за С.,
а Ц.останала да гледа детето им и да го води на училище.
Свидетелката видяла майка си няколко
дни след инцидента – в спиналното отделение на хирургията на „П.“, била
неподвижна, с яка на шията, не й давали да се движи. Цялата й коса била със
стъкла, По лицето и по ръцете също имала следи от стъклата, които се били
набили в тях. Стенела, не била на себе си, казвала, че много я боли. От 20
декември до 4 януари е трябвало да бъде в пълен покой, неподвижна, тъй като им
обяснили, че има травми по вътрешните органи и за да я оперират, трябва да е в
покой и през този период да е на обезболяващи. От болки изпадала в халюцинации,
говорила несвързано. На 4 януари съпругът й отишъл в „П.“, докато извършвали
осемчасова операция. След тази първа интервенция била изпратена в четвърта
травматология за операция на дясна ключица и предна лява предмишница. В
спиналния отдел оперирали гръбначния стълб и шийни прешлени с поставяне на три
импланта. Обяснили на свидетелката, че гръдният кош на майка й бил счупен на
две, съответно бил опериран заедно с гръбнака в един ден. Месец по-късно е била
изписана, но се наложило да я преместят в хоспис, като причината била, че нито
можела да се храни, нито да става – според определението на свидетелката „беше жив
труп“. Налагала се рехабилитация и 24-часово медицинско наблюдение. В хосписа
престояла около месец, провеждала гимнастика, научили я да сяда – но не и да
ходи сама до тоалетната и да се облича; не можела да извършва самостоятелно всички
останали физиологични нужди.
Когато със съпруга й прибрали
майка й в гр. П., тя все още продължавала да лежи, била с памперси. Още два
пъти провеждала рехабилитация в специализирана клиника, но трябвало да се
придвижва с количка. След около шест месеца С. се възстановила дотолкова, че да
може да ходи сама до тоалетната. И до настоящия момент свидетелката къпе майка
си в специална количка, ползвала и проходилка, с която започнала да прави по няколко крачки. Трудно
се хранила, тъй като поемала храна единствено с лъжица – не можела да поема
течности с чаша, а само от пластмасови шишета с накрайници. Спалнята й била
пригодена специално за нея с легло на определена височина, тъй като от кръста
надолу всичко й е обездвижено. Според заключенията на лекуващите я лекари,
цитирани от свидетелката, ако се премахнат имплантите, „всичко ще се разпадне“,
„тя буквално е сглобена“.
Всичко това подействало много
зле на С. – на настроението и на психиката й, затворила се много в себе си,
ограничила всякакви социални контакти. Преди ПТП тя била изключително деен
човек – пъргава, работлива, водила детето на свидетелката на градина, помагала
на семейството на дъщеря си.
Горните показания се
потвърждават и от тези на свидетеля Ц.Ц., съпруг на св. С. Ц.. Ц.сочи, че за
първи път видял тъща си в спешното отделение в „П.“, в състояние, което може да
опише като „човек – труп“. Била обездвижена,
не знаела какво се случва с нея. Направили й общо четири операции, а
след изписването й изобщо не можела да се движи, поради което със съпругата му уговорили
престоя й в хоспис.
Според свидетеля, който цитира
консултиралите ги медицински специалисти, С. не може да се възстанови напълно в
предходното си състояние. Доцентът, който направил операциите на врата й, им
казал, че няма шанс да се направи каквото и да било повече – ако се махнат
имплантите, буквално „ще се разпадне“.
Понастоящем тъща му изпитва
големи затруднения със ставането, с лягането, с къпането и най-вече с
храненето. Не може да се мие и чисти и това я травмира, защото тя не се чувства
пълноценен човек. И към момента приема болкоуспокояващи, защото без тях не може
да спи.
От представената с и.м. справка
от 26.07.2016 год. от база данни на информационен център към Гаранционен фонд
се установява, че за лекия автомобил
марка „Фиат“, модел „Скудо“ с ДК № Р 0876 ВВ, участвал в ПТП, управляван от
деликвента Б.Н.Р., към момента на ПТП е имало сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № BG/22/115002017838, валидна от 10.12.2015 год. до
09.12.2016 год. Както бе посочено, съдът с определението си по чл.374 от ГПК е
обявил по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК горното обстоятелство за безспорно
между страните.
Видно от представените с
и.м. фактури и фискални бонове, ищцата удостоверява следните разходи за лечение на причинените
й при ПТП телесни увреждания, за които в.л. по назначената СМЕ сочи, че не се възстановяват от
НЗОК, а се заплащат от пациента –
- 18 000 лева, платени на 29.12.2015 год. по
фактура № **********/29.12.2015 год., издадена от У.ЕАД за закупуването на
стабилизация за три нива – комплект 8 винта, 2 пръчки и 8 заключващи винта кат
№ XiA-882 и конфигурация с 4 до 10 винта/куки, 2 пръчки, 10 заключващи винта, 1
окципитална плака кат. № OASYS-828-PL-CC;
- 58 лева, платени на 09.01.2016 год. по фактура №
**********/09.01.2016 год., издадена от У.ЕАД, съставляващи заплатена
потребителска такса в отделение по спинална неврохирургия към У.ЕАД;
- 3313.47 лева, платени на 11.01.2016 год. по фактура
№ **********/11.01.2016 год., издадена от У.ЕАД за закупуване на Антериорна
медиална плака за ключица № 5.3802.08, заключваща плака за дистален расиус кат.
№ 5.9823.54 и универсален комплект за остеосинтеза;
- 24 лева,
платени на 13.01.2016 год. по фискален бон от 13.01.2016 год., издаден от „О.“
ЕООД, представляващи разход за ортези;
- 52.20 лева, платени на 19.01.2016 год. по фактура №
**********/19.01.2016 год., издадена от У.ЕАД, съставляващи заплатена
потребителска такса в четвърта клиника по ортопедия и травматология към У.ЕАД и
- 840 лева, платени на 19.01.2016 год. по квитанция с
фискален бон от 19.01.2016 год., издадени от „Х.“ ЕООД, представляващи платена
такса за престой в хосписа за периода 19.01.2016 год. – 17.02.2016 год. вкл.,
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в
сила от 01.01.2016 год. – приложима на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год. с оглед момента на сключване на застрахователния договор с полица № BG/22/115002017838/10.12.2015
год./ е уредено правото
на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е
обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както
и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от
събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената автотехническа експертиза бе установено по несъмнен
начин, че единствената причина за настъпването на описаното с
и.м. ПТП са субективните действия от страна на водача на лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Скудо“ с ДК № Р 0876 ВВ – Б.Н.Р. с ЕГН **********, ,
който нарушил правилата за движение, установени в ЗДП – движейки се по главен път Е 79 в района на км. 325 + 200 /Община Д.,
разклон за с. П./,
не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, при което поради късна реакция не
възприел своевременно намиращите се на платното пред него два коня, не
задействал навреме спирачната система на автомобила и реализирал ПТП с конете.
От заключението на автотехническата експертиза бе
установено, че при
скорост на движение по-ниска от 129 км/ч, при конкретната пътна обстановка и
при своевременно възприемане на опасността и своевременна реакция за аварийно
спиране от страна на водача на лекия автомобил „Фиат“, същият е имал възможност
да предотврати ПТП. Експертизата сочи, че
в конкретния
случай скоростта на движение на автомобила към момента на удара с конете е била
94 км/ч, поради което причината за настъпване на ПТП са единствено субективните
действия на водача Р., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС.
Установено бе и че сочените в и.м.
увреждания, причинени при ПТП на пътуващата на предната дясна седалка в л.а. „Фиат” Р.Х.С. – фрактура на два шийни прешлена С1 и С4, малък
ретростернален хематом, компресионни фрактури на три гръдни прешлена Тх2, Тх3 и
Тх5, деформацията на последния от които довела до стеноза на предното текално
пространство, конкавна деформация на горната дискална плочка на Тх4, фрактура
на гръдна кост, фрактура на три ребра в ляво I, III и IV, фрактура на лява
ключица и фрактура на лъчева кост на дясна предмишница, са в причинна връзка с
противоправните действия на деликвента, причинил ПТП – водачът на този
автомобил Б.Н.Р.; вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага
до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не
само че не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена
по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за
движение по пътищата от този водач.
По делото бе установен и последният
елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя
по предявения пряк иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – обстоятелството,
че за автомобила
марка „Фиат“, модел „Скудо“ с ДК № Р 0876
ВВ, участвал в ПТП, управляван от деликвента Б.Н.Р., е била сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с полица № BG/22/115002017838, валидна от 10.12.2015 год. до
09.12.2016 год. – т.е. застрахователното правоотношение е съществувало към момента на настъпване на ПТП,
20.12.2015 год.
Съдът намира за неоснователно
възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от действията на пострадалата, която да е пътувала в лекия автомобил
без поставен обезопасителен колан. Обстоятелството, че Р.Х.С. при ПТП е
пътувала на предната дясна седалка на автомобила с поставен обезопасителен
колан, бе установено от показанията на очевидеца Р. – водачът на автомобила; от
друга страна, от заключението по назначената СМЕ, неоспорено от страните, бе
установено, че получените при ПТП от С. травми са от такова естество, че биха се получили и
при наличие на поставен обезопасителен колан.
Доказан по основание, първият
от предявените искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на болки, страдания и неудобства, понесени от ищцата като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към
момента на причиняване на травмите ищцата е била на 71 години /понастоящем – на
73/, като с оглед естеството на получените от нея наранявания в съчетание с
напредналата й възраст не може да се очаква пълно възстановяване от
травматичните увреждания; за горното заключението по назначената СМЕ,
неоспорено от страните, е категорично. Следва да се отчете, че търпените от
ищцата физически болки и страдания са били с много голям интензитет и
продължителност във времето, а и понастоящем не са отзвучали – и към настоящия
момент, видно от показанията на св. Ц., се налага да приема обезболяващи
медикаменти. Видно и от заключението на СМЕ, болезнеността във връзка с
описаните по-горе фрактури ще бъде доживотна, като ще се засилва при движение и
промяна на времето.
Неблагоприятните проявления от
травматичните увреждания при С. се изразяват и във цялостната промяна на начина
й на живот, като рефлектират върху походката й – затруднена, с подчертана
болезненост, начинът й на прием на храна и течности – затруднен и с помощни средства,
хигиенното й обслужване – с помощта на придружител, а всичко изброено в
съвкупност – и в промяната на социалните й навици, общуване с близките й,
самочувствието й. С оглед на горното съдът приема, че ищцата има
право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, физически и емоционален
дискомфорт вследствие нанесени й телесни увреждания – фрактура на два шийни
прешлена С1 и С4, малък ретростернален хематом, компресионни фрактури на три
гръдни прешлена Тх2, Тх3 и Тх5, деформацията на последния от които довела до
стеноза на предното текално пространство, конкавна деформация на горната
дискална плочка на Тх4, фрактура на гръдна кост, фрактура на три ребра в ляво
I, III и IV, фрактура на лява ключица и фрактура на лъчева кост на дясна
предмишница, в
размер на 100 000 лева. Така определеното обезщетение бе съобразено както с
изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му – възрастта на
пострадалата, интензитета на болките и страданията, продължителният период на
възстановяване за част от травмите и невъзможността за пълното възстановяване
при останалите, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта,
като ще допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото
събитие в патримониума на ищцата. Поради изложеното съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищцата на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ и чл.86,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата от 100 000 лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 20.12.2015
год., деня на увреждането, до окончателното й изплащане. Искът следва да се
отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от
200 000 лева.
Предявеният втори обективно
съединен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ – за заплащане на обезщетение в размер на
22 287.67 лева за причинени имуществени вреди – направени от ищцата
разходи за лечение вследствие на причинените й телесни увреждания при горното
ПТП, е изцяло доказан по основание и размер, поради което съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищцата горната сума, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска, 04.05.2017 год., до окончателното й заплащане. От
представените с и.м. писмени доказателства – фактури и фискални бонове, удостоверяващи заплатени медицински консумативи,
потребителски такси за болничен престой и за престой в хоспис, се установяват
направени разходи във връзка с лечението и рехабилитацията на ищцата, които са
в пряка връзка с получените от нея травми, а и видно от заключението по СМЕ,
същите са били необходими за конкретното лечение и разходите не се възстановяват от НЗОК, а
се заплащат от пациента.
Доказан по основание и размер е и искът с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва в общ размер на
3 034.50 лева, дължима върху главницата от 22 287.67 лева, общият
размер на направените от ищцата разходи за лечение, за период от датата на извършване
на всеки разход до датата на подаване на исковата молба, описани поотделно
по-горе, поради което ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата
горната сума. Доколкото лихвата се претендира върху главници, съставляващи
дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди /сочените по-горе медицински
разходи/, то същата е дължима от момента на извършване на всеки разход,
удостоверен с датата на приложените с и.м. фискални бонове. Размерът на
мораторната лихва върху всяка от сочените горе поотделно суми бе изчислен от
съда с помощта на електронен калкулатор /http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/, като сумите съответстват на тези, претендирани с
и.м.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 270/31.05.2017 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е
била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то
с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковете от 5 012.89 лева, както и изплатените разноски от
бюджета на съда в размер на 700 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ и АТЕ.
В
хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не
следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от
представения по делото договор за правна помощ от 27.10.2017 год., сключен
между ищцата и А.същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер на 4 843.79 лева с начислен ДДС /минималният
размер по чл.7, ал.2, т.5 при интерес от 125 322.17 лева – уваженият
размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвокатското
дружество.
Доколкото възнаграждението за
процесуално представителство е определено от съда на осн. чл.38, ал.2 от ЗА – а
не заплатено от ищцата, съдът не дължи произнасяне по бланкетното искане на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК.
Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева,
което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто,
доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. Отделно – ответникът е направил и разноски по делото
в общ размер на 200 лева – заплатени депозити за в.л. и за призоваване на
свидетел, поради което и на осн. чл.78,
ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 288.48
лева, съставляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на осн. чл.226,
ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год.,
в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год./ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД „З.” АД, ЕИК .да заплати на Р.Х.С. ***, с ЕГН **********, сумата от
100 000 лева /сто хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, физически
и емоционален дискомфорт вследствие нанесени й телесни увреждания – фрактура на
два шийни прешлена С1 и С4, малък ретростернален хематом, компресионни фрактури
на три гръдни прешлена Тх2, Тх3 и Тх5, деформацията на последния от които довела
до стеноза на предното текално пространство, конкавна деформация на горната
дискална плочка на Тх4, фрактура на гръдна кост, фрактура на три ребра в ляво
I, III и IV, фрактура на лява ключица и фрактура на лъчева кост на дясна
предмишница, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.12.2015 год. около 22
часа на главен път Е 79 в района на км. 325 + 200 /Община Д., разклон за с. П./
по вина на Б.Н.Р. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Скудо“ с ДК № Р 0876 ВВ, със застрахователна полица № BG/22/115002017838 „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена с ответника, валидна от 10.12.2015
год. до 09.12.2016 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 20.12.2015 год., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
пълния му предявения размер от 200 000 лева /двеста хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. –
приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год./ „З.” АД, ЕИК ********* да заплати на Р.Х.С. ***,
с ЕГН **********, сумата от 22 287.67
лева /двадесет
и две хиляди двеста осемдесет и седем лв. и шестдесет и седем ст./, ведно със законната лихва, считано от 04.05.2017
год. до окончателното й заплащане, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за
лечение вследствие на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, както
следва :
- 18 000 лева, платени на 29.12.2015 год. по
фактура № **********/29.12.2015 год., издадена от У.ЕАД за закупуването на
стабилизация за три нива – комплект 8 винта, 2 пръчки и 8 заключващи винта кат
№ XiA-882 и конфигурация с 4 до 10 винта/куки, 2 пръчки, 10 заключващи винта, 1
окципитална плака кат. № OASYS-828-PL-CC;
- 58 лева, платени на 09.01.2016 год. по фактура №
**********/09.01.2016 год., издадена от У.ЕАД, съставляващи заплатена
потребителска такса в отделение по спинална неврохирургия към У.ЕАД;
- 3313.47 лева, платени на 11.01.2016 год. по фактура
№ **********/11.01.2016 год., издадена от У.ЕАД за закупуване на Антериорна
медиална плака за ключица № 5.3802.08, заключваща плака за дистален расиус кат.
№ 5.9823.54 и универсален комплект за остеосинтеза;
- 24 лева,
платени на 13.01.2016 год. по фискален бон от 13.01.2016 год., издаден от „О.“
ЕООД, представляващи разход за ортези;
- 52.20 лева, платени на 19.01.2016 год. по фактура №
**********/19.01.2016 год., издадена от У.ЕАД, съставляващи заплатена
потребителска такса в четвърта клиника по ортопедия и травматология към У.ЕАД и
- 840 лева, платени на 19.01.2016 год. по квитанция с
фискален бон от 19.01.2016 год., издадени от „Х.“ ЕООД, представляващи платена
такса за престой в хосписа за периода 19.01.2016 год. – 17.02.2016 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД „З.” АД, ЕИК .да заплати на Р.Х.С. ***,
с ЕГН **********, сумата от 3 034.50
лева /три хиляди и тридесет и четири лв. и петдесет ст./, съставляваща мораторна
лихва, дължима върху главницата от 22 287.67 лева, общият размер на
направените от ищцата разходи за лечение, за период от датата на извършване на
всеки разход до датата на подаване на исковата молба, както следва :
- 2 464.92 лева за забава в
плащането на главницата от 18 000
лева за периода от 29.12.2015 год. до 03.05.2017 год.;
- 7.76 лева за забава в плащането на
главницата от 58 лева за периода от
09.01.2016 год. до 03.05.2017 год.;
- 441.69 лева за забава в плащането
на главницата от 3 313.47 лева за
периода от 11.01.2016 год. до 03.05.2017 год.;
- 3.19 лева за забава в плащането на
главницата от 24 лева за периода от
13.01.2016 год. до 03.05.2017 год.;
- 6.82 лева за забава в плащането на
главницата от 52.20 лева за периода от
19.01.2016 год. до 03.05.2017 год. и
- 110.12 лева за забава в плащането
на главницата от 840 лева за периода от
19.01.2016 год. до 03.05.2017 год.;
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.” АД, ЕИК . да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 5 712.89 лева /пет хиляди седемстотин и
дванадесет лв. и осемдесет и девет ст./, съставляваща дължима за производството по делото държавна
такса и изплатени
разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З.” АД, ЕИК . да заплати на А.“ със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ., сумата от 4 843.79 лева /четири хиляди
осемстотин четиридесет и три лв. и седемдесет и девет ст./ с начислен ДДС, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК Р.Х.С. ***, с ЕГН **********, да
заплати на „З.” АД, ЕИК. сумата от 288.48 лева /двеста осемдесет и осем
лв. и четиридесет и осем ст./, съставляваща определено от съда възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт и
направени разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :