№ 290
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20223100900625 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Й. В. Й., ЕГН **********, чрез адвокат Н. В., ВАК и адвокат
А. С., САК срещу ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
телесни увреждания, получени при ПТП, настъпило на 07.05.2021г. на път 1130, на
отбивката за ****, в посока към кв.Повеляново, в размер на 35 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума от 31.05.2021г. - датата на предявяване на претенция пред
застрахователя до изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че на 07.05.2021г., на път 1130, на отбивката от АМ
„Хемус" за гр. Девня, обл. Варненска, в посока към кв. Повеляново, на 1000 метра от
началото на отбивката, на третия завой, поради превишена и несъобразена скорост (около
103,72 км.ч.) А. М., като водач на автомобил „БМВ 320Д" с per. № ****, е причинил ПТП, в
резултат на което като пътник в автомобила е пострадала ищцата. Й. В. Й. получила телесни
увреждания, изразяващи се в травма в областта на главата, довела до повърхностна травма
на окосмената част на главата, гадене, световъртеж и главоболие, счупване на диафизите на
лакътната и лъчевата кост вляво. Пострадалата била приета по спешност в МБАЛ "Света
Анна" гр. Варна, където били извършени редица изследвания и извършена гипсова
имобилизация. Видът и степента на уврежданията довели до значителни затруднения на Й.
по отношение на обичайния й начин на живот и необходимостта да бъде подпомагана от
семейството й дори за елементарни битови нужди. Възстановяването от получената
физическа и психическа травма не било приключило и към момента. При промяна на
атмосферните условия тя изпитвала болки в областта на счупванията, а в резултат на
получения стрес отказвала да пътува в автомобил.
Твърди се, че към датата на настъпилото събитие за автомобил „БМВ 320Д" с per.
№ **** е била сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", с "ЗАД ОЗК -
Застраховане" АД, въз основа на която било отправено искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение пред ответното застрахователно дружество, но до настоящия
момент не било определено и изплатено.
1
С допълнителната искова молба се поддържат направените в ИМ твърдения,
както и че застрахователното дружество не е освободено от задължението да събира
доказателства относно настъпили събития.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД,
със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение относно
процесния автомобил, действащо през периода на ПТП, предявената извънсъдебна
претенция и факта на настъпило ПТП. Твърди се, че искът е преждевременно предявен,
доколкото на застрахователя не са представени всички необходими доказателства, въз
основа на които да има възможност да се произнесе по заявената щета. Релевира се и
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в пътуване без
поставен обезопасителен колан. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер,
като твърди, че е прекомерно завишена, както и че не всички твърдяни увреждания са
резултат от настъпилото ПТП.
С допълнителния отговор се поддържат направените с отговора възражения
относно задължението на претендиращия обезщетение да представи доказателства, както и
за съпричиняване от страна на пострадалия и относно размера на претендираното
обезщетение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на
застрахователно правоотношение за процесния автомобил през периода, през който е
осъществено ПТП, предявената извънсъдебна претенция, наличието на влязло в сила
решение по АНД № 240/2022 по описа на РС – Девня, по силата на което А. Т. М. е признат
за виновен в това, че на 07.05.2021г. по път 1130, на отбивката от АМ „Хемус“ в посока към
кв. Повеляново, на 1000 метра от началото на отбивката, на третия завой, управлявал
автомобил „БМВ 320Д" с per. № **** със превишена и несъобразена скорост - 103,72 км/ч, с
което нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП и разпоредбата на чл.21, ал.1, ред 2,
колона 3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Й. В. Й. две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, обусловило трайно
затруднение в движението на горен ляв крайник и счупване на лакътната кост на лявата
предмишница, обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник –
престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Приет е по делото заверен препис от решение от 04.08.2022г. по АНД
№240/2022г. по описа на РС - Девня, с която А. Т. М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Като доказателство по делото са приети медицинска документация за спешна
помощ и лечение на Й. Й. от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, както и епикриза, издадена
от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД /Клиника по неврохирургия/.
От заключението на вещите лица по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, изготвено въз основа на материалите по
делото, медицинската документация и преглед на пострадалата, се установява причинно-
следствена връзка между настъпилото на 07.05.2021г. ПТП и описаните в исковата молба
2
травматични увреждания, а именно счупване на левите лъчева и лакетни кости в средна
трета, обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от
месец, както и контузия на главата, обусловила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. За счупването на лъчевата и лакетни кости е проведено лечение с
обездвижване в гипсова превръзка за 45 дни, и раздвижване след свалянето й, а за
контузията на главата обезболяващи медикаменти. Според заключението обичайният срок за
възстановяване от получените травматични увреждания е около 2,5 – 3 месеца.
Според заключението на вещото лице по автотехническата част процесното ПТП
е настъпило поради високата, несъобразена с пътната обстановка скорост, с която
автомобилът е навлязъл в ляв завой, при което е изгубил устойчивост, наклонил се е
надясно, левите гуми са се отделили от земната повърхност, автомобилът се е изправил на
десните колела, след което навлязъл в канавката вдясно от пътя и се преобърнал няколко
пъти през таван, при което Й. Й. изпаднала от купето и останала в затревения участък
вдясно от пътя. Според заключението ищцата не е била с правилно поставен предпазен
колан, като поради сложното движение на автомобила и телата в него е трудно да се каже
дали правилно поставен предпазен колан би предотвратил уврежданията на ищцата или част
от тях, доколкото не е ясно дали нараняванията са получени от съприкосновение със земната
повърхност или от удари в части от интериора при преобръщането на автомобила,
вероятността за което също не е малка.
По искане на ищцовата страна като свидетел е разпитан В.Й.С. баща на
пострадалата. От показанията му се установява, че след инцидента видял дъщеря си в
спешния кабинет, била силно стресирана, с шина на врата, обездвижена лява ръка и
множество наранявания по тялото. Оставили я в болницата един ден, след което я прибрали
вкъщи поради опасността от заразяване с Ковид. Ръката над лакътя била гипсирана за период
от 44 дни, като през първите две седмици се нуждаела от помощта на майка си за баня и
тоалет, периодът на домашно лечение продължил около месец, през този период тя не
можела да ходи на училище. От катастрофата и до настоящия момент изпитвала паника и
стрес, когато се качи в кола, предпазлива била и като пешеходец, също така получавала
болки в ръката при застудяване на времето.
По искане на ответната страна като свидетел е разпитан А. Т. М., водач на
процесния автомобил, който заявява, че и двамата са били с поставени предпазни колани,
както и че няма спомен от самата катастрофа след момента, когато колата излязла от пътя,
не знае как се е ударила ищцата и как е изпаднала от купето.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
3
заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „БМВ 320Д" с per. №
**** и ЗАД „ОЗК Застраховане" АД се установява от представената по делото справка от
Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, видно от което към
датата на инцидента за процесното МПС е била валидна застраховка „Гражданска
отговорност” с ответното дружество. През процесния период водачът на МПС е бил
обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска отговорност”, което от
своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Влязлото в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС
по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязло в сила решение по АНД №240
по описа за 2022г. А. М. е признат за виновен в това, че на 07.05.2021г. при управление на
МПС е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК, с което е
причинил по непредпазливост на Й. Й. две средни телесни повреди, изразяващи се в
счупване на лъчевата кост на лявата предмишница, обусловило трайно затруднение в
движението на горен ляв крайник и счупване на лакътната кост на лявата предмишница,
обусловило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник.
При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз
основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на
доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер,
както и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които
4
са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени
от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза. От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба травматични увреждания и ПТП на 07.05.2021г. От проведения
клиничен преглед вещото лице е установило, че към настоящия момент походката на
пострадалата е нормална без накуцване, леко е намалена мускулната маса на лява
предмишница, движенията в лявата лакетна и киткена стави са в норма, ограничена
супинация на лява ръка – 80 гр. при норма 90 гр.
От показанията на разпитания свидетел, кредитирани изцяло поради тяхната
непротиворечивост и непосредственост, се установява, че след инцидента ищцата е
прекарала значителен възстановителен период, от който около 2 седмици се е нуждаела от
чужда помощ, а за период от 45 дни е била с гипсирана ръка. Все още изпитвала страх от
пътуване в автомобил, както и болки в ръката при промяна на времето.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските показания се установява,
че травмите и продължителният период на възстановяване са причинили болки и страдания
на пострадалата и са обусловили състояние на дискомфорт, причинен както от
невъзможността да се обслужва самостоятелно за определен период от време, така и от
стреса при пътуване с автомобил. Установеното от вещото лице кореспондира напълно със
свидетелските показания по отношение продължителността на възстановителния период и
степента на възстановяване.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на
ищцата са били причинени физически увреждания – две телесни повреди, довели до болки и
страдания през сравнително продължителен период от време, намира, че предявеният от Й.
Й. иск е основателен за сумата от 30 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този
размер съдът отчита изпитаните от ищцата болки и страдания по време на оздравяването,
същественото нарушение в ритъма на живот, обусловено от периода на домашно лечение, но
и настъпилото пълно възстановяване при наличието на добри компенсаторни механизми
предвид на младата й възраст.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна
5
и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан,
с което е допринесла за настъпване на вредите от ПТП. Съобразно последователно
формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011
г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. №
679/2009 г. на I т. о., решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да
бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но
и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
Въведеното в настоящия случай възражение за съпричиняване се основава на
твърдения, че ищцата не е положила дължимата грижа за предотвратяване настъпването на
вреди при евентуално ПТП, тъй като не е поставила предпазния колан за заеманото от нея
място в автомобила.
В случая от заключението на вещото лице и представения по делото констативен
протокол се установява по безспорен начин, че процесният автомобил е оборудван с
триточков предпазен колан за седалката, на която е пътувала ищцата. В показанията си
свидетелят А. М. заявява, че и двамата са били с поставени предпазни колани, но с оглед на
факта, че при преобръщането ищцата е изпаднала от колата, вещите лица са заключили, че
не е била с поставен предпазен колан. Същевременно според заключението по САТЕ поради
сложното движение на автомобила и телата в него същият вид увреждания биха могли да се
получат и при поставен предпазен колан при удар на крайниците, които не са фиксирани от
колана, в интериора на автомобила.
С оглед на горното се налага извод, че липсва установено по категоричен начин
съпричиняване, тоест действие, допринесло за настъпване на вредите. Възражението за
съпричиняване се явява неоснователно, поради което следва да се бъде уважен предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди в определения размер от 30 000 лв., като
претенцията следва да се отхвърли за разликата над този размер до пълния предявен размер
от 35 000 лв., като неоснователна.
С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца
за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи
отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от застрахователят
на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494,
т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо
настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на
6
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията
за неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано от по-
ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая ищцата е уведомила
застрахователя за събитието, настъпило на 07.05.2021г със заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, входирано от застрахователя на 31.05.2021г., в което е
описано застрахователното събитие и са приложени документи по опис, поради което на
основание чл. 429, ал.2 вр. ал.3 от КЗ претенцията се явява основателна за периода от
01.06.2021г. до окончателното изплащане.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената
част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
отправеното искане с правно основание чл.38, ал.1 от ЗА и представения договор за правна
защита и съдействие, както и съобразно уважената част от иска в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата 3050 лв., изчислена по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.
Ответникът е представил списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесен
депозит за вещи лица 400 лв., както и адвокатски хонорар в размер 1920 лв. без ДДС.
Внесеният депозит за свидетел не следва да бъде присъден, доколкото не е усвоен и
подлежи на възстановяване при направено искане от страната. Съобразно изхода от спора в
полза на ответника следва да бъдат присъдени 331 лв. пропорционално на отхвърлената част
от предявените искове.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и
платени от бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважената част на исковете в общ размер 1400 лева, както и
авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. Й., ЕГН **********, от **** обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания/, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на
07.05.2021г., път 1130, на отбивката от АМ „Хемус" за гр. Девня, обл. Варненска, в посока
към кв. Повеляново, причинено от А. М., като водач на автомобил „БМВ 320Д" с per. №
****, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност със срок на
валидност от 01.12.2020г. до 30.11.2021г., в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/,
ведно със законната лихва върху главницата от 01.06.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 35 000 лева, на осн.
7
чл.432 КЗ вр. чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. В., ЕГН **********, адвокат при ВАК, с адрес **** сумата
3050 лв. /три хиляди и петдесет лева/, представляващи разноски в производството съобразно
уважената част от предявения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗА.
ОСЪЖДА Й. В. Й., ЕГН **********, от **** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 331 лв. /триста
тридесет и един лева/, представляващи разноски в производството съобразно отхвърлената
част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата
за производството държавна такса в размер 1400 лева /хиляда и четиристотин лева/ върху
уважената част от исковете за вреди и 300 лева /триста лева/, представляващи авансиран от
бюджета на съда депозит за изготвяне на експертиза, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8