№ 4137
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20253110106734 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба с правно основание
чл. 14 от Закона за лицата и семейството във връзка с чл. 549 и сл. ГПК,
подадена от М. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, с искане да
бъде обявена смъртта на С. М.ова А.а, ЕГН **********.
По твърдения в молбата молителят е син на С. М.ова А.а, която е в
неизвестност от *** г.; към момента на изчезването тя е страдала от
заболяване „старческа деменция", като на посочената дата напуснала дома си
в с. Шкорпиловци, за да отиде до дома на другия си син, намиращ се на
същата улица, след което изчезнала и повече не се завърнала. На 10.04.2020 г.
по случая е образувана полицейска преписка в Участък Долни чифлик и С.
М.ова А.а е обявена за общодържавно издирване с телеграма №
8637/10.04.2020 г., като въпреки проведените издирвателни мероприятия до
настоящия момент, повече от пет години, местонахождението не е
установено.
Като предполагаеми нейни наследници в молбата са посочени синът М.
Д. А. и наследниците на починалия на 12.07.2022 г. син С. Д. С., а именно –
неговите деца С. С. Я. и Д. С. Д.. Молителят обосновава интереса си от
предявяване на молбата с невъзможността наследниците да упражняват
1
правата си в пълен обем, поради липса на акт за смърт на майка му.
В съдебното заседание молителят се явява лично, поддържа молбата и
моли същата да бъде уважена. Заинтересованата страна Община Долни
чифлик, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище по съществото на молбата. Районна прокуратура – Варна участва
чрез прокурор Евгения Томова, която намира молбата за допустима и
основателна и моли да бъде уважена.
СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата на страните,
приема за установено от следното от фактическа и правна страна:
Молбата е процесуално допустима. Тя изхожда от активно
материалноправно легитимирано лице – син и наследник на изчезналата С.
М.ова А.а по смисъла на чл. 14 ЗЛС, отговаря на формалните изисквания на
закона и е подадена пред родово и местно компетентния съд по последния
постоянен адрес на лицето – ****, обл. Варна, съгласно чл. 549, ал. 1 ГПК,
което се установява от представеното удостоверение от органите на МВР и
личния регистрационен картон. В молбата са посочени и останалите
предполагаеми наследници на отсъстващата – децата на починалия син С.
Д. С., в съответствие с чл. 549, ал. 2 ГПК.
По същество, за основателност на молбата за обявяване на смърт по чл.
14 ЗЛС е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки:
изтичане на срок най-малко пет години от деня, за който се отнася последното
известие за лицето, и липса на каквито и да било сведения за него през този
период. Датата на предполагаемата смърт се определя съгласно чл. 16 ЗЛС –
при липса на противни данни за момента на смъртта се приема денят, за който
се отнася последното известие за отсъстващия.
В константната съдебна практика Върховния касационен съд се приема
неизменно, че достатъчно е да се установи, че след изчезването на лицето в
продължение на пет години липсват каквито и да било сведения за него, и това
е предвиденият в закона необходим минимум, за да се приеме, че лицето не е
живо и да се обяви смъртта му, като се определи и денят, а по възможност и
часът на предполагаемата смърт. Подчертава се, че след като изтекат пет
години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът
по искане на прокурора или на всеки заинтересован обявява неговата смърт,
2
като не е необходимо лицето да бъде обявено за общодържавно издирване
като предварително условие за уважаване на молбата – така Решение № 199
от 18.10.2017 г. по гр. д. № 4445/2016 г. на ВКС, IV г.о..
Върховната инстанция приема, в своята практика, обективирана
например в Решение № 400 от 02.11.2011 г. по гр. д. № 1646/2010 г. на ВКС,
приема още, че обявяването на смъртта може да стане и без предварително да
е обявено отсъствието на лицето. При липса на противни данни за момента на
смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие за
отсъстващия. Ето защо в производството по обявяване на смърт подлежи на
установяване не денят на безвестното отсъствие, а денят, за който се отнася
последното известие за отсъстващия. Ако няма точни данни съдът не е длъжен
да определи и часа на предполагаемата смърт. Не е необходимо обявяване на
лицето за общодържавно издирване.
В разглеждания случай от събраните доказателства се установява по
категоричен начин, че на *** г. С. М.ова А.а е напуснала дома си в с.
Шкорпиловци и от този момент липсват всякакви сведения за нея.
Удостоверението на 04 РУ – Варна при ОДМВР – Варна сочи, че по повод
подадено от молителя заявление е образувана преписка с вх. № 446000-
639/10.04.2020 г., издадена е телеграма № 8637/10.04.2020 г. за обявяването
за общодържавно издирване като „безследно изчезнала" с мярка
„Установяване на адрес", и че въпреки проведените оперативно–издирвателни
мероприятия до момента местонахождението не е установено. От отдел
„Криминална полиция" при ОДМВР – Варна е налице допълнително писмо, в
което се потвърждава, че от *** г. до настоящия момент лицето не е напускало
пределите на Република България, не са издавани нови документи за
самоличност и пенсията е прекратена, като няма данни за нейното
местонахождение.
От личния регистрационен картон, изпратен от Кметство
Шкорпиловци, се установява, че С. М.ова А.а, родена на 20.08.1932 г., е с
постоянен адрес в ****, ****, вдовица, с деца С. Д. С. и М. Д. А., както и че в
досието няма вписани данни за промяна на постоянен адрес или за съставен
акт за смърт. От удостоверението за наследници се установява, че след
смъртта на съпруга и на сина С. Д. С. нейните наследници по закон са
синът М. Д. А. и внуците С. С. Я. и Д. С. Д..
3
По делото са представени и акт за разгласяване по реда на чл. 549 ГПК,
съставен от община Долни чифлик, с който се удостоверява, че обявлението за
образуваното производство за обявяване смъртта на С. М.ова А.а е било
разгласено по установения начин и в определения срок не са постъпили
сведения за нея. Този документ, в съвкупност с данните от МВР, потвърждава,
че към момента на разглеждане на делото – повече от пет години след
изчезването – липсват каквито и да било данни относно местонахождението
.
Осъществено е изслушване на молителя и заинтересованата страна Д.
С. Д. по реда на чл. 550, ал. 3 ГПК. Първият поддържа, че на *** г. около 7:30
ч. сутринта видял майка си да се придвижва по улицата в посока към дома на
брат му в с. Шкорпиловци, след което тръгнал на работа, а когато се върнал, тя
вече не била у дома; в продължение на близо две седмици семейството, със
съдействието на полиция и с използване на следови кучета, извършвало
издирване в района, но без резултат. Посочил е, че майка му страдала от
деменция, преди това неколкократно се е губила, но винаги е била откривана и
връщана, докато в конкретния случай издирването останало безуспешно.
Заинтересованата страна Д. С. Д. заявява, че е видял баба си С. М.ова
А.а около година и половина – две преди изчезването, и че няма
непосредствени наблюдения върху издирвателните действия, но поддържа
изложеното от молителя и иска да бъде обявена смъртта .
Изслушването на молителя и на заинтересованата страна Д. С. Д. по
реда на чл. 550, ал. 3 ГПК потвърждава извода, че непосредствено след
изчезването семейството, със съдействието на полицията и с използване на
следови кучета, е извършвало активно издирване в продължение на около две
седмици, без да бъдат открити следи от С. А.а, а през следващите години не са
се появявали никакви индикации, че тя е жива. В същото време органите на
МВР потвърждават, че тя не е напускала страната, не е получавала нови
документи за самоличност и не фигурира в регистрите като живо лице след
*** г., което изключва възможността да е променила местожителството си без
това да бъде отразено.
При тази фактическа картина съдът приема, че са налице
материалноправните предпоставки по чл. 14 ЗЛС за обявяване на смъртта на
С. М.ова А.а. От деня на последното известно сведение за нея – *** г., когато е
4
напуснала дома си и е била видяна последно жива – до датата на подаване на
молбата и разглеждане на делото са изминали повече от пет години, през
които липсват каквито и да било сведения за нея, независимо от предприетите
издирвателни действия и разпоредената разгласа. Съобразно цитираната
практика на ВКС това е достатъчно, за да се приеме, че лицето не е живо и да
се обяви неговата смърт, като се определи денят, за който се отнася
последното известие. Не се събраха данни, които да опровергаят
презумпцията за смърт, нито такива, които да сочат по–късна дата на наличие
на сведения за лицето след *** г., поради което съдът приема именно този ден
за ден на предполагаемата смърт по смисъла на чл. 16 ЗЛС.
При липса на точни данни относно часа на смъртта и като съобразява,
че законът не изисква задължително неговото определяне, съдът намира, че в
диспозитива следва да бъде посочен единствено денят на предполагаемата
смърт – *** г., в съответствие с указанията, дадени в Решение №
400/02.11.2011 г. по гр. д. № 1646/2010 г. на ВКС. Въз основа на постановеното
решение следва да се състави акт за смърт на лицето в общината по
последното му местожителство – община Долни чифлик, на основание чл. 551
ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че молбата за обявяване на
смъртта на С. М.ова А.а е основателна и следва да бъде уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо всички, че смъртта на С. М.ова
А.а, ЕГН **********, с последен постоянен адрес: ****, последното известие
за която датира от *** г., е настъпила на *** г., като ОБЯВЯВА СМЪРТТА на
С. М.ова А.а, ЕГН **********, с последен постоянен адрес: ****, ЗА
НАСТЪПИЛА НА *** г. в ****, на основание чл. 14 от Закона за лицата и
семейството във връзка с чл. 549 и следващи ГПК.
ПОСТАНОВЯВА да се състави акт за смърт на С. М.ова А.а в община
Долни чифлик, област Варна, по последното местожителство, на основание
чл. 551 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
5
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6