О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 314 14.11.2017 година гр. Бургас
Бургаския окръжен съд, наказателно
отделение
На четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдия Иванов ВЧНД № 944 по описа на съда за 2018 година,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест
на Сузана Чинева – прокурор в Районна прокуратура-Бургас, против Определение от
01.10.2018 г., постановено по НЧД № 4446/ 2018г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е отменено постановление на Районна прокуратура - Бургас от
12.09.2018г., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 и чл.24
ал.5 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП №431 ЗМ
620/2015г. по описа на І РУ на МВР-гр.Бургас, Пор. № 1390/2015г. по описа на Районна
прокуратура-Бургас, образувано на 18.05.2015г. и водено срещу виновното лице за
това, че на 20.09.2014г. в гр.Бургас
противозаконно повредило чужди движими вещи – гаражна врата и тротоарни плочки,
собственост на М. Н. Н. - престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
В протеста се изразява
несъгласие с постановеното определение само в частта, с която районният съд
счел, че прокурорската преценка за евентуалното осъществяване на престъпление
по чл.325 ал.1 от НК е непълна и необоснована, тъй като не почивала на пълен
задълбочен и всеобхватен на доказателствената съвкупност. Изложени са
твърдения, че според доказателствата не били осъществени нито обективните, нито
субективните признаци на престъплението хулиганство по смисъла на чл.325 ал.1
от НК, тъй като движението на тежки строителни машини на територията на
гр.Бургас не било извънредно събитие, респективно изсипването на бетонов
разтвор върху тротоар или на уличното платно не било неестествено, а
представлявало ежедневна дейност при извършване на строително-монтажни дейности
в населените места. Застъпва се теза, че дори ако се приеме за доказано
авторството на деянието – извършено от свид. Е. Н., то поведението му не представлявало
грубо нарушение на обществения ред, било възприето от общо само трима
свидетели, които не реагирали като възмутени и не сигнализирали органите на
МВР, отсъствали и основания стореното да се приеме за действие, изразяващо явно
неуважение към обществото. Предлага се извод, че с оглед предшестващите
деянието напрегнати отношения между жалбоподателя М. Н. и съпругата му свид. Д. Н., от една страна, и съседът им свид. В. Р., от друга, изсипването на
бетон пред входа на гаража на Н.
следва да се интерпретира като закана с престъпление по смисъла на чл.144 ал.1
от НК, подлежащо на наказателно преследване по тъжба на пострадалия, съгласно
чл.161 ал.1 от НК. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение в
оспорената му част, и потвърждаване на прекратителното прокурорско
постановление.
Частният протест е подаден в
установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен
съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия
прекратеното досъдебно производство прокурор, чийто акт е отменен, и пред
компетентния съд, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по
същество, протестът е неоснователен.
По делото е проведено
детайлно разследване на всички релевантни обстоятелства, включени в обхвата на
чл.102 от НПК. Във връзка с инкриминираното фактическо деяние – изсипване на
готов за употреба бетонов разтвор на тротоара непосредствено пред вратата на
гаражното помещение, собственост на жалбоподателя Н., въззивният съд напълно споделя
преценката на прокурора и първоинстанционния съд, че стореното от обективна
страна не осъществява престъпен състав по чл.216 ал.1 от НК в никоя от формите
на изпълнителното деяние (унищожаване или повреждане). Обосновани са изводите,
че поради своевременното отстраняване и извозване на сместа, не са унищожени,
нито повредени фасадата и гаражната врата на жалбоподателя, нито настилката от
тротоарни плочи пред гаража, която настилка е собственост на Община Бургас.
Липсата на унищожаване и повреждане е обстойно и убедително аргументирана от
прокурора и районния съд с надлежно изясняване
същината на престъплението по цитирания текст, с нужното позоваване на
обвързващата тълкувателна практика (ТР№ 50/ 28.12.1989 г. по н.д. № 18/89 г.,
ОСНК, ВС). Следва само да се допълни, че установените по гаражната врата
бетонови пръски, и въобще замърсяването с бетон, принципно могат да причинят
унищожаване или повреждане само в случай, че предназначението и стойността на
вещта са изключително или преобладаващо естетически (както би било при произведения
на изобразителното изкуство, скулптурата или архитектурата). Настоящият случай
не е такъв, защото в никаква степен не са засегнати структурната и
функционалната цялост на гаражната врата, фасадата на сградата и тротоарната
настилка, нито тяхната годност да се
ползват по предназначение. По отношение разследването за престъпление по
чл.216 ал.1 от НК, решението за прекратяване на наказателното производство е
обосновано, законосъобразно и правилно.
Не така стои въпросът
относно събраните доказателства за евентуално осъществено чрез същото деяние
престъпление по чл.325 ал.1 от НК. В това отношение настоящата инстанция се
солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че при прекратяване на
досъдебното производство прокурорът не е осъществил цялостен, обективен и
задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност, което е резултирало в
постановяване на незаконосъобразен и необоснован прокурорски акт. В
протестираното определение районния съд коректно и прецизно е отбелязал обстоятелствата,
които са убягнали от вниманието на прокурора или не са получили надлежна
фактическа и правна оценка – извършеният в светлата активна част на денонощието
превоз на значително количество бетонна смес със съответното товарно превозно
средство в централната част на града и депозирането на бетона пред гаража на Н., без той и съпругата му да
са поръчвали такава доставки и без да подозират за нея, разтоварването на
разтвора в непосредствена близост до свид. Н. и малолетното й дете, фактът, че освен
непоръчан от Н., разтворът притежава
потенциал за бързо втвърдяване и следващото от това препятстване ползването на
гаража, ако бетонът не бъде своевременно отстранен, изявлението на свид. Н., адресирано към свид. Н. непосредствено преди
изсипване на бетона, присъствието при деянието на не по-малко от четирима
очевидци (свидетелите Н., Ш., С.и В.), както и последващата реакция и оценка
за стореното от тези и други свидетели като безцеремонно, грубо, унизително и
пораждащо възмущение. Поради пълното споделяне становището на първата
инстанция, тук не е необходимо да се възпроизвеждат същите доводи, но следва да
се добави следното:
Престъплението по чл.325 от НК е посегателство против реда и общественото спокойствие, а изпълнителното му
деяние се свежда до осъществяване на непристойни действия в грубо нарушение на
обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото. При дефиниране
признаците на това престъпление, законодателят не е ограничил по вид и начин на
извършване възможните деяния, с които се обективно може да се осъществи
хулиганство. В последните години на правната теория и съдебната практика
станаха известни множество случаи, в които като хулиганство се интерпретират действия
като оцветяване или повреждане на паметници, кътове за игра и отдих и въобще
публични пространства, оскверняване на гробни места и други прояви. В примерно
изброените случаи деянията обичайно се извършват нощем или на отдалечени и по
правило безлюдни места, а възмущението и негативната обществена оценка на
стореното се обективира в по-късен момент. Очевидно е, че възможните форми на
престъплението „хулиганство“ в тяхното многообразие далеч не се ограничават
само до класическите му проявления – обиди, псувни, сбивания, унищожаване и
повреждане на имущество, неприлично
поведение на обществено място или нарушаване на нощната тишина. В
изложения смисъл не може да бъде споделена позицията на прокурора, че в случая
поведението на свид. Н. не
осъществявало грубо нарушаване на обществения ред, и не демонстрирало явно
неуважение към обществото. Не личи прокурорът да е отчел, че очевидната цел на
стореното е да демонстрира явно пренебрежение към общовалидната забрана да не
се вреди, че деянието е предварително планирано, обезпечено с транспорт и бетонов
разтвор, и е осъществено съвсем явно и безпардонно в светлата част на
денонощието в централната част на града, че изсипването на строителния разтвор
несъмнено създава затруднения на нормалното ползване на тротоара като
обществено пространство, и на гаража като обект на индивидуална собственост на
жалбоподателя Ненчев, пълното неглижиране на факта, че деянието е пряко
възприето от други лица, както и че първоначалната липса на реакция на
свидетелите Ш., С. и В. се дължи единствено на незнанието им,
че разтворът не е бил поръчан от Н.. Тъкмо поради несъобразяване с указаните факти, прокурорският
извод за липса на престъпление по чл.325 от НК правилно е оценен от
първоинстанционния съд като необоснован и незаконосъобразен.
По изложените съображения,
като счете протестираното определение за правилно, законосъобразно и
обосновано, на основание чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.10.2018 г., постановено по НЧД № 4446/
2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено постановление на
Районна прокуратура - Бургас от 12.09.2018г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №431 ЗМ 620/2015г. по описа на І РУ на МВР-гр.Бургас, Пор. №
1390/2015г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, образувано и водено срещу
виновното лице за престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на
Районна прокуратура – Бургас за изпълнение на указанията, дадени в
обстоятелствената част на определението и в акта на първоинстанционния съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.