№ 605
гр. Благоевград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20231200500930 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и следващите от ГПК и е
образувано по въззивна жалба с вх. № 16094/02.08.2023 г., подадена от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес в
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г.И.П.,
против Решение № 502/19.07.2023 г., постановено по гр.д. № 2601/2022 г. по
описа на РС – Благоевград. С посоченото решение е признато за установено
на основание чл. 422 ГПК, че ответницата К. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес
в ***, дължи на ищеца, сега въззивник, главница в размер на 184.40 лева по
договор за потребителски кредит № 40000471712/01.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата на
уважената част до пълния претендиран размер от 1 177.66 лева; изцяло
отхвърлени са исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с които се
претендира да бъде признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че
ответницата К. Г. дължи следните суми: 277.56 лева - неплатено договорно
възнаграждение за периода 20.07.2021 г. - 20.06.2022 г., 293.50 лева - лихва за
забава за периода 21.07.2021 г. - 20.06.2022 г.; 35,21 лева - законна лихва,
1
дължима за периода 20.06.2022 г. - 30.08.2022 г.; изцяло отхвърлени
осъдителните искове, предявени от ищеца, с които се претендира ответницата
да заплати на ищеца 199.84 лева - неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга “Фаст”, дължима до 20.06.2022 г., 160.40 лв. - неплатено
възнаграждение за закупена услуга “Флекси”, дължима до 20.06.2022 г., 30
лева - непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Във въззивната жалба се релевира, че процесният договор, сключен между
страните, отговаря на всички законови изисквания и съдържал всички
изискуеми реквизити по Закона за потребителския кредит. Оспорва се
заключението на първоинстанционния съд, че записаният в договора размер
на ГПР е формален, като в тази връзка се твърди, че договорът съдържал
методиката, по която бил определен глобалният размер на разходите,
размерът на които не надвишавал пет пъти размера на законната лихва на
просрочените задължения в левове и във валута, определена с Постановление
на Министерски съвет. Ответникът собственоръчно подписал договора и
всички приложения към него, като по свое усмотрение избрал опционалните
възможности за закупуване на допълнителни услуги по отпускането на
кредита, поради което и разходите на потребителя за тези услуги не следвало
да се включват при изчисляването на ГПР. Услугите за “отлагане и
намаляване на вноски” не попадали в хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй
като тези услуги не касаели нито усвояването, нито управлението на кредита.
Предоставянето на допълнителните услуги не съставлявало условие за
сключване на договора, нито за получаването на кредита. Предвид на тези
аргументи жалбоподателят релевира, че размера на ГПР, посочен в процесния
договор, бил в законоустановените рамки и договорът не бил изцяло
недействителен по силата на чл. 23 ЗПК, която разпоредба посочвала
изчерпателно основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит, поради което същата не следвало да се тълкува разширително. С
жалбата се претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски. В
срока по чл. 263 ГПК отговор към така подадената въззивна жалба не е
постъпил. В проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция
представител на въззивника не се явява, като вместо това представя молба, с
която потвърждава изложените във въззивната жалба аргументи и искания.
От своя страна, процесуалният представител на въззиваемата страна намира
оплакванията на насрещната страна за неоснователни, като моли за
2
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Окръжен съд - Благоевград, след преценка на възраженията на страната и
приобщените в хода на първоинстанционното производство писмени
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, съдържа необходимите законоустановени реквизити и е
придружена от документ за платена държавна такса за въззивно обжалване,
поради което е процесуално допустима и редовна. Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР №
1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на
жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, с оглед преценката за
правилността на атакувания в настоящото производство съдебен акт в
неговата обжалвана част.
С подадената пред Районен съд - Благоевград искова молба "ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* се иска да бъде установено по
отношение на длъжника К. Н. Г., ЕГН: **********, че дължи заплащане на
главница в размер на 1 177.66 лева по договор за потребителски кредит,
277.56 лева - договорно възнаграждение, 293.50 лева лихва за забава, както и
са бъде осъдена да заплати сума в размер на 199.84 лева - възнаграждение за
закупена услуга “Фаст” и сума в размер на 160.04 лева - също възнаграждение
по допълнителна услуга “Флекси”. Действително от представените с исковата
молба доказателства се установява, че между процесните страни е сключен
договор за потребителски кредит № 40000471712, като К. Г. подписала
договора в качеството й на солидарен длъжник. В хода на
първоинстанционното производство е открита процедура по реда на чл. 193
от ГПК, с оглед надлежното оспорване от страна на ответницата на
3
положените от нея подписи върху договора, като въз основа на проведената
съдебно-графическа експертиза първоинстанционният съдебен състав е
заключил, че именно К. Г. подписала собственоръчно представените с
молбата документи, поради което и възраженията й в тази насока са
неоснователни, като с оглед липсата на подадена въззивна жалба от страна на
длъжника този въпрос е вън от предмета на въззивен контрол. Страните се
споразумели, че предоставената заемна сума от страна на кредитора е в
размер на 2 000 лева, при срок на кредита от 24 месеца, с размер на вноската
от 121.29 лева и ГПР - 48.83% и годишен лихвен процент от 41.00%.
Посочено, е че длъжникът закупил и допълнителна услуга “Фаст” в размер на
400 лева, както и услуга “Флекси” за 320 лева, поради което общото
задължение по кредита е в размер на 3 630.70 лева. Представени са още Общи
условия на “Профи Кредит България” ЕООД, декларации, погасителен плат
към договор за потребителски кредит, искане за отпускане на потребителски
кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. На база тези писмени доказателства и проведената
съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният съдебен състав
заключил, че на заемополучателя по договора Илия Илиев е била
предоставена сума в размер на 2000 лева, която била преведена по негова
банкова сметка на 02.07.2020 г.. Посоченият в договора размер на годишния
процент на разходите 48.83% бил формално определен, като действителният
такъв всъщност е 81.54%, а този размер от своя страна надвишавал
допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПК. Поради тази причина
процесният договор бил обявен за нищожен по аргумент от чл. 22 вр. чл. 11,
т. 10 ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира крайния правен извод на съда за
правилен, а възраженията на въззивника, свързани с характера на
предоставените допълнителни услуги и включването им в крайния размер на
ГПР, за неоснователни.
Процесният договор за кредит, предвид безспорното обстоятелство, че
ответницата сключила съглашението в качеството й на потребител, попада в
приложното поле както на Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и на
Закона за защита на потребителите (ЗПП), поради което същият следва да
отговаря на императивните разпоредби на тези закони. Съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
4
съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а
съгласно т. 10 договорът да е изготвен на разбираем език и да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. "Обща сума, дължима от потребителя" (т. 2 от
ДР на ЗПК) е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя.
В представения договор действително са посочени сумата по предоставения
кредит, неговият срок, годишният лихвен процент, дължимата сума по
кредита, както и годишният процент на разходите, поради което отговаря на
горецитираните изисквания за ясна индивидуализация на основните елементи
на договора. Този съд обаче се солидализира с извода на първоинстанционния
съдебен състав, че посоченият размер на разходите не отговаря на
действителния такъв, тъй като не включва разходите за допълнителните
услуги по кредита. Тук е мястото първоначално да се отбележи, че съдът има
правомощие да контролира определения размер на разходите, съответно
евентуално за наличие на неравноправен характер на клаузите при неговото
определяне, при това без нарочно възражение в тази насока от страна на
5
длъжника (Решение по дело C-779/18 на Съда на ЕС.) Именно при
осъществяването на този контрол, настоящият съдебен състав приема, че
параметрите на сключения договор са в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. По
отношение на процесните услуги “Фаст” и “Флекси” на първо място следва да
се посочи, че за съда няма съмнение, че по своя характер те не съставляват
извършване на някакви допълнителни действия, които да са вън от
осъществяването на основната престация на кредитора по договора и чрез
които да се предоставя някакво благо за потребителя. Макар коментираните
суми за възнаграждение да са обозначени като “допълнителни услуги”, на
практика кредиторът не предоставя никаква насрещна престация, която да
оправдае заплащането на такава по размер цена. Със заплащането на
възнаграждение с основание “фаст” се остойностяват всъщност
административните разходи на кредитора по разглеждане на подаденото от
страна на длъжника искане за отпускане на потребителски кредит, което в
случая е забранено от разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК - това по съществото
си е действие, свързано с отпускането на заема, за което поначало заплащане
не може да се дължи. Логиката на тази разпоредба е, че кредиторът, който
предоставя кредита в качеството си на професионален търговец, не изчерпва
основното си задължение по договора с отпускането на самата сума,
уговорена между страните, като в негова тежест е да проучи
платежоспособността на своите потребители, във времеви рамки, очертани от
него самия, съответно да съблюдава за своевременното и пълното изпълнение
на плащанията от страна на длъжника. Прехвърлянето на тази тежест върху
самия потребител посредством уговарянето на т.нар допълнителни услуги е
недопустимо и е забранено от действащото потребителско право, което
препятства таксуването на длъжника за осъществяване на действия, които
имат пряко отношение към основата търговската дейност на кредитора,
свързана с отпускане на лихвени заеми. Тези допълнителни услуги са и явно
нарушение на принципа на добросъвестността, доколкото при тяхното
уговаряне търговецът се възползва от надмощното си икономическо
положение спрямо потребителя.
Ето защо съдът приема, че описаните действия в т. 15 от ОУ са изцяло
свързани с усвояване и управление на кредита, а не с реално предоставяни на
допълнителни услуги. Поради тази причина тези суми не попадат в
изключението, предвидено в чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗПК и следва да бъдат
6
включени като компонент, формиращ годишния процент на разходите по
кредита. Освен това, тяхното заплащане е и неизменна част от погасителния
план по договора за кредит, като е предвидено за всеки месец по този план
потребителят да заплаща допълнителна сума в размер от 30 лв. По този начин
тези суми попадат в категорията "разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати" съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ЗПК. Тяхното
непосочване в ГПР има за последица скрито оскъпяване на кредита и
съставлява допълнителна печалба за заемодателя, ведно с ГЛП от 41%, и се
отразява значително на размера на годишния процент на разходите в посока
на увеличаването му, като съгласно заключението на проведената в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза
действителният размер на ГПР е определен на 81.54 %. По този начин се
заобикаля установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на
разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва. Освен това, възнаграждението за посочените като допълнителни
услуги “Фаст” и “Флекси” е и в изключително висок размер спрямо
предоставената в заем сума - общият им размер е 720 лв., а отпуснатият
кредит е 2000 лв.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в уговорения
годишен процент на разходите не са отразени всички действителни разходи
по кредита, а именно - разходите за процесните допълнителни услуги.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което
доводите на жалбоподателя за неприложимост на разпоредбата на чл. 22 ЗПК
се явява неоснователен. С оглед императива на посочената норма
неприложима остава и хипотезата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, на която
жалбоподателят се позовава в своята жалба. Първоинстанционният съд
правилно е приложил разпоредбата на чл. 23 ГПК и на база приобщените по
делото доказателства е определил, че остатъкът от главницата, който е
дължим от страна на солидарния длъжник, е в размер на 184.40 лева.
Законосъобразно при определяне на дължимата главница са приспаднати
7
сумите платени по договора и отнесени от кредитора към други пера от
общото задължение. Това е така, тъй като когато недействителността бъде
констатирана в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на
ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
Предвид изложеното крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради
което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора правото на присъждане на разноски възниква само за
въззиваемата страна, като процесуалният представител претендира да му бъде
присъдено възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Представени са
пълномощно в полза на адв. Ш. и договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено безплатно предоставяне на такава, на основание чл. 38, ал.
1, ал. 2 ЗА. Вярно е, че в договора не е налице конкретно позоваване въз
основа на коя от трите точки, визирани в чл. 38, ал. 1 е престирана безплатно
услугата, но в случая от ответната страна се представят писмени
доказателства (Разпореждане от НОИ - Благоевград, служебна бележка от
Агенция по заетостта), от които е видно, че се касае за материално затруднено
лице. При наличието на тези документи, от които може да се направи извод,
че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, е налице основание
процесуалният представител да претендира заплащане на възнаграждение (в
този смисъл и Определение № 507 от 19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972 / 2018 г.
на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). Съдът като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и разпоредбата на чл. 38, ал.
2 ЗА намира, че на адв. Ш. се дължи възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ в минимален размер, а именно - 400 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 502/19.07.2023 г., постановено по гр.д. №
8
2601/2022 г. по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес в гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, ет. 7, чрез
неговите управители С. Н., Я. Ч., Н. Л., да заплати на основание чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева
в полза на адвокат М. Ш. с адрес в ***.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9