Решение по дело №343/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 260
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Женя Димитрова
Дело: 20211001000343
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. София , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Т. Станимирова

Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20211001000343 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 ЗТР.
Образувано е по постъпила жалба от Фондация дъщерите на България
срещу решение №1289 по описа за 2020 година на СГС, ТО, VI-14 състав, с
което е оставена без уважение жалбата на К. м. К. л. срещу отказ
№20200710104934 от 10.07.2020 година на длъжностното лице по
регистрацията, постановен по заявление с вх.№ 20200710104934 по партидата
на фондация „Дъщерите на България“.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй
като единствения аргумент за постановяването му е, че следва да се
представи и устав, който е променен. Промяна в броя на членовете на
управителния съвет може да се извърши с решение на учредителите, а не с
промяна в учредителния акт. Промяната не следва да се отразява в
учредителния акт , а е достатъчно решението. Моли въззивният съд да отмени
обжалваното решение и укаже на Агенция по вписванията да извърши
вписване на промените в обстоятелствата по партидата на фондацията.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е основателна.
Производството по т.д.№ 1289/2020 г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, VI-14 състав е образувано по жалба срещу отказ №№20200710104934
от 10.07.2020 година на длъжностното лице по регистрацията, постановен по
заявление с вх.№ 20200710104934 по партидата на фондация „Дъщерите на
България“.
Подадено е заявление за вписване по партидата на фондация „Дъщерите
на България“ промяна в членовете на управителния съвет от 3-ма на 4- ма
членове, като длъжностното лице е обявило указания в смисъл, че следва да
се представи и устав, учредителен акт с промяната в членовете на
управителния съвет. Поради неизпълнение на указанията е постановен отказ.

При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР,
съдът изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и Наредба
№1/2007г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл.21
от ЗТР длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление
отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване
обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ.
акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към
заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за
вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени
изискуемите декларации по чл.13 от ЗТР; да е заплатена следващата се
държавна такса (когато такава се дължи).
В това производство, охранително по своя характер, съдът не е
обвързан от мотивите, изложени от длъжностното лице при отказа, а отново
извършва проверка съгласно изискванията на закона и устава.
При липсата на което и да е от предвидените в чл. 21 от ЗТР
изисквания, ДЛР постановява отказ - чл. 24, ал. 1 от ЗТР.
Пред длъжностното лице по регистрация е подадено заявление за
вписване по партидата на фондация „Дъщерите на България“ промяна в
членовете на управителния съвет от 3-ма на 4- ма членове, като не се спори,
2
че не е представен учредителен акт с променения брой членове на
управителния съвет.
Основният спорен въпрос в производството се концентрира върху
проблема следва ли при промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване
да се представя нов учредителен акт с изменения и допълнения и следва ли да
бъдат обективирани във формата, предвидена в чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ.
За да се отговори на този въпрос следва да се държи сметка за
различията, които са налице при изискванията за вписване на обстоятелства,
подлежащи на вписване при капиталовите дружества и при фондациите.
Различията, произтичат както от изрично уредените по императивен начин
правила, така и от правната същност на организационната им структура.
Изискването за представяне на дружествен договор с нанесени в него
изменения и допълнения е изрично и императивно уредено в чл.119, ал.4
ТЗ.Това изискване е съобразено с правно-организационната структура на
капиталовите дружества като такива с членски състав.
За разлика от капиталовите дружества фондациите са некорпоративно
устроени юридически лица, създадени за извършването на
общественополезна дейност или дейност в частна полза. Законът им признава
правото свободно да определят целите си и средствата за тяхното постигане,
като ограниченията в тази насока могат да бъдат установени само със закон -
чл. 3, ал. 2 от ЗЮЛНЦ.
По своята същност фондацията е персонифицирано имущество, което
безвъзмездно е предоставено за преследване и постигане на нестопански цели
и на което са придадени белезите на самостоятелно юридическо лице.
Специфичните характеристики на фондацията като правен субект
обосновават извода, че дареното имущество служи единствено за постигане
на посочените в учредителния акт цели, с което е свързан и определения
предмет на дейност за постигане на тези цели, като веднъж учредена с тези
цели фондацията се отделя от своите учредители. От така дефинираната
правна същност на това юридическо лице произтича един съществен извод -
фондацията няма членски състав. В този смисъл лица, които по някакъв начин
имат връзка с нея са само учредителите, когато тя е учредена приживе.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗЮЛНЦ фондация се учредява
приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който
безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел.
Материалноправните действия, образуващи фактическия състав по
учредяване на фондацията, имат за цел да се обособи имущество, чрез което и
с помощта на което учредяващата се фондация ще постига своята нестопанска
цел. Тези действия се дефинират от законодателя като едностранен
учредителен акт, който с оглед възможността за учредяване на фондация
приживе или по случай на смърт може да бъде извършване на дарение или
откриване на завещание в полза на бъдещото юридическо лице. За учредяване
на фондацията приживе е необходимо актът да бъде с нотариално заверени
подписи на учредителя /чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ/. Касае се до форма за
действителност на едностранната сделка /учредителния акт/ и то относно
съществените елементи на акта – безвъзмездното предоставяне на имущество
и нестопанските цели, за които това имущество се предоставя / арг. чл. 34,
ал. 2 ЗЮЛНЦ/. Така установената форма цели гарантиране на правната
сигурност, тъй като предоставеното имущество е в центъра на учредяващата
се фондация и чл. 33, ал. 4 ЗЮЛНЦ установява фикция, че имуществото,
предоставено с учредителния акт, се счита за имущество на фондацията при
възникването й.
Правилата за изменение на учредителния акт, съответно компетентният
за това орган на фондацията се определят от учредителя в учредителния акт
/ чл. 34, ал. 1, т. 8 ЗЮЛНЦ/, като в закона липсва предписание досежно
специална форма за действителност на решението за приемане на промените.
Правното значение на учредителния акт, видно от съществените му елементи
е безвъзмездното предоставяне на имущество и нестопанските цели, за които
това имущество се предоставя / арг. чл. 34, ал. 2 ЗЮЛНЦ/. Ето защо,
съгласно чл.18, ал.2, т.3 на обявяване в регистъра подлежат решенията за
промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване.
В случая, съгласно учредителния акт, промените в този акт са от
компетентността на учредителите, като решението се взема с обикновено
мнозинство, без учредителният акт да предвижда изисквания за форма на
решението на органа, както и предпоставки за извършване на промените.
Достатъчно за вписване на промените е да е взето решението, като същото
4
следва да е обективирано в протокол, отразяващ волята на учредителите за
промяната, като на обявяване ще подлежи решението за промяна. Дадените от
длъжностното лице по регистрацията указания са в противоречие с чл.18,
ал.2, т.3 ЗЮЛНЦ, който като акт от по-висш порядък следва да бъде зачетен.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което отказът бъде отменен и на ДЛР дадени указания за вписване на
промените.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1289 по описа за 2020 година на СГС, ТО, VI-14
състав, с което е оставена без уважение жалбата на К. м. К. л. срещу отказ
№20200710104934 от 10.07.2020 година на длъжностното лице по
регистрацията, постановен по заявление с вх.№ 20200710104934 по партидата
на фондация „Дъщерите на България“, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ отказ №20200710104934 от 10.07.2020 година на
длъжностното лице по регистрацията, постановен по заявление с вх.№
20200710104934 по партидата на фондация „Дъщерите на България“ и
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписването по
заявление с вх.№ 20200710104934 по партидата на фондация „Дъщерите на
България“.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5