№ 231
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин И.
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин И. Въззивно частно наказателно дело
№ 20231000600678 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, установи следното:
Производството е по реда на Глава II от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по въззивна жалба на служебния защитН. адв.М. Т. на
засегнатото лице Н. И. Н., срещу протоколно Решение №355 по ЧНД
№20231100201694/16.05.2023г. на СГС, 14-ти състав, с което признава и
привежда в изпълнение на основание чл.31, ал.3, чл.30, ал.2, т. 1 и чл.16, ал.7,
т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИАКОРНФС) Решение № 03.6408763.2 от 23.05.2022г., на Zentrale
Bubgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Федерална Република Германия,
влязло в сила на 16.06.2022г. за налагане на административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 1000 евро, с левова равностойност от 1
950.00 лева и за присъдени разноски, в производството в размер на 136.41
евро, с левова равностойност 266.00 лева, или всичко, с общ размер 2 216.00
лев, за нарушение на правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване.
Изпратеното Решение на съответния административно наказващ орган,
от държава членка на ЕС, касае искане за признаване и привеждане в
изпълнение Решение за наложена финансова санкция, на основание Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и Закона за
1
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
С жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, като
се излагат доводи срещу постановения съдебен акт, с аргументи за нарушение
на правото му на защита в проведения от решаващата държава
административно наказателен процес, които релевират за нарушение на чл.35
т.9 от ЗПИИАКОРНФС. На посочените основания се иска от въззивният съд
да отмени Решение №355/16.05.2023г. на СГС по НЧД №1694 по описа на
2023г., като, вместо това, да постанови отказ от признаване и изпълнението
на наложената глоба, респективно да бъде отказано признаване и
изпълнението на осъдителното решение и в частта относно присъдените
разноски
По фактите, настоящият състав установи, че административният орган
на издаващата държава е констатирал, че на 21.02.2022 г. в 12:00 ч.
санкционираното лице Н. И. Н., е управлявал МПС с регистрация СВ6459К,
по федерална магистрала АЗ, като при 67,000 км, в посока на движение
Frankfurt/M., с което е осъществил нарушение на правилата за движение,
доколкото това управление е било извършвано под влияние на упойващото
вещество (канабис ТХЦ 11 нанограм/мл).
Като е приложил националния закон, административно наказващият
орган е постановил Решение № 03.6408763.2 от 23.05.2022г., влязло в сила на
16.06.2022г. за санкциониране на Н., за описаното деяние, което
осъществявало състав на административно нарушение съгласно § 24а ал. 2,
ал. 3, § 25 StVG (Закон за движението по пътищата); 242 BKat (Каталог за
глобите); § 4 ал. 3 BKatV (Наредба за каталога за глобите) във Федерална
Република Германия.
Съгласно чл.30 ал.1 и ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, не се изисква двойна наказуемост за поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, което в случая, само за
пълнота, следва да бъде отбелязано, че е наказуемо и по нашето
законодателство.
Наложената му е била административна санкция, която по своето
правно естество съответства на административното наказание „Глоба“ по чл.
13 ал.1 1 буква “Б“ от Закона за административните нарушения и наказания,
което се налага на физически лица по националното ни законодателство.
Настоящият състав, не се съгласява с изложените доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения, в производството проведено в
издаващата държава, с които се иска да се откаже признаване и изпълнение на
наложената административна санкция.
В преведения екземпляр на Удостоверение по Приложение № 1 към чл.
4, ал.1 от рамковото Решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, в част буква „З“,
на л.6 от бланковия документ е потвърдено, че засегнатото лице е било
уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава, в случая
2
Федерална република Германия, лично или чрез упълномощен по
националния закон представител, относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете в които това може да бъде сторено.
Настоящият въззивен състав не констатира по делото да са налице
обстоятелства, които да внасят каквото и да било съмнение във верността на
приложеното удостоверение по чл. 4 от специалния закон, а твърденията на
защитата в този смисъл са бланкетни и не са подкрепени с доказателства.
Поради това не внасят съмнение в обосноваността и законосъобразността на
удостоверението, и респективно в приложението и за настоящия случай на
принципа за доверие и за взаимно признаване на съдебните актове на
държавите-членки.
В този смисъл, според настоящият състав, не са налице претендираните
от защитата на санкционирания основания на чл.35 от Закона, и по специално
за посочените в т.9 основания, че засегнатото лице не е било уведомено лично
или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на
решението за налагане на имуществена санкция.
Отделно следва да се посочи, че съгласно чл.34 ал.2 на Закона,
„Решението за налагане на финансови санкции и основанията за неговото
издаване подлежат на отмяна само от съд на издаващата държава в
съответствие с националното ѝ законодателство.“
Съдебния състав, констатира, че засегнатото лице има постоянно има
местоживеене и обичайно пребиваване, на територията на Република
България, с което е изпълнено и изискването в чл.30 ал.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че
Решение №355 по ЧНД №20231100201694/16.05.2023г. на СГС, 14-ти състав
на същия съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предвид горното и на основание чл. 34, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 1 - ал. 3 от
ЗПИИАКОРНФС вр. чл. 338 от НПК, Апелативен съд- София, Наказателно
отделение, 10- ти наказателен състав на САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Решение №355 по ЧНД
№20231100201694/16.05.2023г. на СГС, 14-ти състав, с което е ПРИЗНАТО
Решение № 03.6408763.2 от 23.05.2022г., влязло в сила на 16.06.2022г. на
Zentrale Bubgeldstelle des Polizeiprasidiums Rheinpfalz, Федерална Република
Германия за налагане на имуществена санкция на българския гражданин с
постоянно пребиваване в Република България Н. И. Н., с ЕГН **********, в
размер на 1 000.00 евро, с левова равностойност от 1 950.00 лева и разноски в
размер на 136.41 евро, с левова равностойност 266.00 лева с общ размер 2
216.00 лева, като ОСТАВЯ без уважение въззивната жалба на Н. И. Н..
3
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4