№ 14578
гр. София, 27.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110124070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa с вх. № 51688 от 13.02.2025 г. от Б. А. А. чрез адв. Ц. М.
за изменение на решение № 316 от 08.01.2025 г. постановено по гр. д. №
24070/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът неправилно е определил размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, като следвало да присъдят и
сторените разноски във връзка с проведеното производство по обезпечение на
бъдещ иск, като съдът следвало да извърши служебна проверка за наличието
на такова производство.
Насрещната страна взема становище по молбата за изменение на
решението в частта за разноските, като счита същата за неоснователна.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 316 от 08.01.2025 г. постановено по гр. д. № 24070/2024 г.
по описа на СРС, 39 състав е осъден Х. Д. Г., ЕГН **********, с адрес *******
да заплати на Б. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес ********, чрез адв.
Д. П., по предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД,
сумата от 20614.06 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени
1
през време на ползването на наетата вещ от Х. Д. Г. по силата на договор за
наем от 01.08.2008 г. за отдаване под наем на недвижим имот, а именно
апартамент № 11, находящ се в ****** заедно с терасата над апартамента,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
24.04.2024 г. до окончателното плащане. С решението е осъден ответникът „Х.
Д. Г., да заплати на Б. А. А., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
4964.57 лв., представляваща разноски в производство.
Настоящият състав намира, че в мотивите на цитираното по-горе решение
вече е изложил мотиви за начина на определяне размера на дължимите и
присъдените разноски на ответника и същите не следва да бъдат
преразглеждани. В случая правилно е посочено, че ищеца не следва да му се
присъждат разноски за 41.70 лв. държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск,
както и 1200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение във връзка с
производството по обезпечаване на бъдещ иск, доколкото по делото не само не
представени никакви доказателства за наличието на такова съдебно
производство, по което са сторени тези разноски, но дори и не са навеждани
такива твърдения. Във връзка с изложеното в молбата следва да се посочи, че
правото на разноски за обезпечителното производство е предпоставено
кумулативно от положителния изход на това производство за молителя и от
разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или
частично в негова полза, с оглед на това, че обезпечителният процес, от една
страна, е отделно производство от исковото, но от друга страна, има
обслужващ характер спрямо исковия процес. Предвид очертаната специфика,
компетентен да се произнесе относно отговорността за разноските за
обезпечителното производство е исковият съд, разглеждащ спора по същество
- т. 5 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС. За да се приеме, че разноските са направени в
обезпечителното производство, следва да се представят доказателства за това
до приключване на това производство, тъй като въпреки, че присъждането им
зависи от изхода на спора по същество, това производство е отделно от
исковото. В настоящото производство до приключване на съдебното дирене
не са представени доказателства, нито пък са навеждани твърдения, че по
искане на Б. А. А. е допуснато обезпечение на иска и че по делото за
обезпечаване на иска са направени разноските. Към това следва да се добави и
че в списъка за разноски изобщо не е посочено по кое дело са направени
2
претендираните разноски. Неоснователен е и доводът, че настоящият състав е
следвало да извърши служебна проверка за наличието на такова производство,
доколкото за съда не съществува такова задължение, още повече, че за бъде
прието нещо за служебно известно то първоинстанционния съд да е съобщил
това на страните съгласно изискването на чл. 155 ГПК.
С оглед на гореизложеното молбата на ищеца за изменение на решението
в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 51688 от 13.02.2025 г. от Б. А.
А. чрез адв. Ц. М. за изменение на решение № 316 от 08.01.2025 г. постановено
по гр. д. № 24070/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3