Решение по дело №4324/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

260619/19.5.2021г.

гр.Варна, 19.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА

 

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 4324  по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Б.о.” ЕООД- *** срещу Наказателно постановление № В-0047156/05.09.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.206, ал.1 от Закона за туризма.

Санкционираното дружество счита наложеното наказание за неправомерно. Твърди, че провереният обект е прилежаща част от територията на хотел „Глория“ и разполага само с машина за безалкохолни напитки и автомат за бира, които са на самообслужване. Сочи, че апаратите за напитки са част от ол-инклузивната услуга, предлагана от хотела, както и че процесният обект няма обслужващ персонал и не се извършват продажби. Намира, че не се касае за отделно заведение, а за кът на територията на комплекса, поради което и същият не е бил категоризиран.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от управителя И.Доткова, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител; писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: на 26.07.2018г. дружеството-жалбоподател сключило договор за наем на търговски обект, по силата на който му бил предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот- сграда на хотел „Глория“, находяща се  в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, ведно с прилежащите към сградата тревни площи, открит плувен басейн, детски плувен басейн, пул-бар и тераса.

На 14.08.2019г. от Ц.И.Х. и М.А.А.-*** на КЗП, била извършена проверка на посочения обект за спазване на изискванията на Закона за туризма. При проверката било установено, че в непосредствена близост до открития басейн има помещение, в което били разположени апарат за бира и безалкохолни напитки на открито. Между хотелската част и басейна били разположени маси и столове с общо около 40 седящи места, като имало и консумиращи клиенти. На стъклената врата на помещението имало надпис „Снек бар Глория“ с обявено работно време. Обслужването било на принципа „all inclusive“, по предварително заплатени пакети от туристите; не се осъществявали разплащания и нямало свободна консумация; гостите сами вземали напитките си. Проверяващите установили, че на видно място на територията на обекта не са поставени Удостоверение за утвърдена категория и табела, част от категорийната символика. Било изискано представяне на Удостоверение за утвърдена категория или Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, но валидни такива не били налични нито в този момент, нито при назначената за 20.08.2019г. документна проверка. Във връзка с тези констатации на 21.08.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество, за това, че не е изпълнило административното си задължение да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Ц.И.Х. и М.А.А., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели в основни линии следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им в по-голямата им част следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Макар и като цяло да се отличават с висока степен на достоверност, съдът намира, че показанията на посочените свидетелки не следва да бъдат кредитирани в частта, в която сочат, че в помещението е имало кафе-машина. В съставения при проверката Констативен протокол се посочва, че барът е зареден и оборудван с машини и пос-миксове за напитки, но не е отразено наличието на кафе-машина. В жалбата се отрича помещението да е било оборудвано с такава, като в тази насока са показанията на св.Д.Х.П. Като служител на дружеството-жалбоподател посочената свидетелка не може да се счете за напълно безпристрастна и незаинтересована от изхода на делото, поради което достоверността на показанията й следва да бъде преценена при внимателна съпоставка с други достоверни доказателства по делото. Такива са приложените разпечатки на фотоснимки, на които са видни апарати за безалкохолни напитки и за наливна бира, но не и кафе машина, поради което съдът приема наличието на такава в обекта за недоказано.

 Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените Констативен протокол и Протокол за проверка на документи, копия от удостоверения за категория за предходни периоди, Договор за наем на търговски обект и др.

Приложени са фотоснимки, отразяващи обстоятелства около извършеното нарушение. Фотоснимките не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма, задължаващ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3

, да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. От своя страна нормата на чл.206, ал.1 от ЗТ предвижда специална санкция за лице, което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 – 3.

 АНД №4324/20г. е образувано въз основа Решение №1516/20.10.2020г. по к.а.н.д.№1610/20г. на ВАдмС, с което е отменено решението, постановено от ВРС по АНД№5706/19г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като са дадени указания, с оглед решаване спора между страните, да се съберат необходимите доказателства за установяване вида и начина на функциониране на обекта, въз основа на които да се формират и изводи представлява ли процесният обект туристически такъв по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ и какъв точно е той. В проведените съдебни заседание са събрани възможните доказателства, като възприетата от съда фактическа обстановка в основни линии не е спорна между страните. Спорът е правен и се свежда до извършване на преценка касае ли се за туристически обект, подлежащ на категоризиране или е налице обособен кът, за който не се изисква такова. Извършването на тази преценка е силно затруднено поради недостатъчните фактически твърдения в наказателното постановление и липсата на посочване какъв точно туристически обект се твърди, че е процесният. Посочено е само, че обектът е заведение за хранене и развлечения, представляващо прилежащо заведение на хотел „Глория“, т.е.- към място за настаняване по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗТ. Според разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗТ типовете заведения за хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) са: 1. ресторанти; 2. заведения за бързо обслужване; 3. питейни заведения; 4. кафе-сладкарници; 5. барове. В обстоятелствената част на наказателното постановление в тази насока се съдържат две фактически твърдения: че обектът е оборудван с машини за кафе, безалкохолни напитки и бира, както и че са представени удостоверения за категория за обект: снек-бар „Глория“ с изтекъл срок на валидност. Предвид показанията на свидетелите и с оглед данните от фотоснимката на стъклената врата на помещението съдът приема, че посочените удостоверения са издавани в минали периоди именно за процесния обект. При това положение, предвид тези фактически твърдения, съдът намира, че преценката за характеристиките на обекта следва да бъде сведена до две възможности, а именно- да се прецени дали същият представлява бар (с оглед данните за предлагания асортимент) или снек бар (предвид данните от фотоснимките и от приложените удостоверения за категоризация). Понятието „бар“ е дефинирано в §1, т.36 от ДР на ЗТ като заведение, в което се предлагат богат асортимент алкохолни и безалкохолни напитки, коктейли, топли напитки, ядки, сладкарски и захарни изделия, ограничен асортимент кулинарна продукция. Отделните видове барове са посочени в чл.124, ал.7 от ЗТ, като характеристиките им са описани в чл.10 от Наредбата за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. Предвид фактическите твърдения в НП процесният обект очевидно не представлява бар по чл.10, т.1 (не се предлагат ядкови плодове, сладкарска продукция и захарни изделия), нито отговаря на описанията на такъв по т.3-т.11 от същата норма. В някаква степен според фактите по делото обектът се доближава до кафе-бар по чл.10, т.2 от Наредбата, а именно-вид бар, в който се предлагат различни видове кафе, готови за консумация безалкохолни и алкохолни напитки, натурални минерални, изворни и трапезни води, плодове и др. Доколкото обаче в случая изобщо не е доказано, че в обекта е било предлагано кафе, а и не се твърди да са предлагани натурални минерални, изворни и трапезни води или плодове, съдът намира, че същият в действителност няма характеристиките на кафе-бар по чл.10, т.2 от Наредбата.

На следващо място следва да се извърши преценка дали обектът не представлява снек бар, като какъвто е бил категоризиран в предходни периоди. Според чл.124, ал.4, т.1 от ЗТ снек барът е вид заведение за бързо обслужване. Според легалната дефиниция на §1, т. 33 от ДР на ЗТ „Заведение за бързо обслужване“ е заведение, в което се предлага ограничен типизиран асортимент от кулинарна продукция и/или готови пакетирани стоки, десерти, напитки - безалкохолни и алкохолни. Има висока пропускателна способност. Самообслужването е основна форма на обслужване. Предвид липсата на данни, а и на твърдения за предлагане в обекта на кулинарна продукция, същият несъмнено няма характеристиките и на снек бар.

Отделно от изложеното съдът съобрази и показанията на св.Панайотова, според които обектът не функционира като заведение, а е кът за самообслужване, ползван и от гостите на ресторанта. В приложеният Договор за наем на търговски обект също така не е описан бар или снек бар, съответстващ на процесния, който да е предоставен за ползване на въззивното дружество. В договора са включени лоби бар, ресторант с 80 места на закрито и 120 места на открито, както и пул-бар. Не е описан обаче самостоятелен обект, съответстващ на процесния. От показанията на св.Х. е видно, че обектът е третиран като отделен от бар-басейна такъв. Макар и в изготвения Констативен протокол да е посочено, че е имало барман на смяна, подобни данни липсват в Наказателното постановление, не се сочат от свидетелите и не са закрепени на приложените фотоснимки.

Предвид всичко изложено съдът намира за недоказано, че процесният обект представлява туристически такъв по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ. Макар и да е бил обособен и категоризиран като снек бар в миналото, същият не е започнал да функционира в такова качество, като не е описан в договора за наем като самостоятелен обект. От наемателя „Б.о.“ ЕООД обектът е ползван като място, на което са разположени апарати за напитки, но единствено въз основа това не може да се формира извод, че се касае за самостоятелно заведение за хранене и развлечение. При липсата на безспорни доказателства, че обектът притежава характеристики на туристически обект по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ, то не би могло да се счете, че за санкционираното дружество е възникнало задължението по чл.114, т.1 от ЗТ и следователно наказателното постановление подлежи на отмяна поради недоказаност на твърдяното нарушение.

Макар и предвид недоказаността на административнонаказателното обвинение да не следва да се извършва преценка за спазването на процесуалните правила, за изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Действително, актът и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми. Съдът констатира обаче, че както в акта, така и в наказателното постановление липсва пълно и ясно описание на нарушението. Както вече беше изтъкнато, наказващият орган не е посочил какъв вид заведение за хранене и развлечение приема, че представлява процесния обект. Типовете и видовете такива заведения са изчерпателно изброени в чл.124, ал.2-7 от ЗТ, всяка от които включва множество отделни хипотези. В наказателното постановление не само не е посочено изрично в коя хипотеза се твърди, че попада процесния обект, но не се съдържат и достатъчно фактически твърдения, които да внасят необходимата яснота в тази насока. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и НП винаги ограничава правото на защита, тъй като наказаното лице се защитава именно срещу фактите, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение и налага отмяна на НП. В случая еднозначно се налага извода, че е било накърнено правото на защита на санкционираното лице и конкретно- правото му да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършило и да организира съответно защитата си. Предвид липсата на твърдения, че стопанисва конкретен тип и вид заведение за хранене и развлечение, дружеството е било лишено от възможността да се защитава срещу вменените му факти, като сочи доказателства и привежда доводи за несъответствие на обекта с характеристиките на сочения в НП  туристически обект.

При това положение се налага извода, че допуснатите нарушения на процесуалните правила при издаването на обжалваното наказателно постановление са съществени и са довели до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, тъй като не са посочени всички релевантни факти за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се явява основателно и същото следва да бъде отменено като недоказано, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения.

Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски поради липса на направено искане, а и на данни такива да са били сторени.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление В-0047156/05.09.2019г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище *** към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „Б.о.” ЕООД- ***, ЕИК:*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.206, ал.1 от Закона за туризма, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: