№ 656
гр. Ловеч, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500452 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, чрез
упълномощения юрисконсулт Р.И., срещу Разпореждане № 1777 от 15.09.2021 година,
постановено по ч.гр.дело № 1661 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд в
частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу длъжника ЦВ. Г. К., ЕГН ********** с адрес с.Славяни, ул.“Климент Охридски“
№ 2 за вземане за договорно възнаграждение в размер на 135.36 лева за периода от
10.03.2019 г. до 31.07.2019 г.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно. Твърди, че независимо от
предоставената му в чл.411, ал.2,т.3 от ГПК правна възможност да преценява дали искането
се основава на неравноправна клауза, заповедният съд не следва да извършва преценка на
валидността на договора за потребителски кредит или на отдели негови клаузи на основание
нарушение на закона или добрите нрави, защото клаузата следва да бъде обявена за
неравноправна по съответния процесуален ред. Счита, че заповедният съд неправилно не е
отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в
1
договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, което ще бъде доставена
или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.
По отношение на отхвърленото заявление за договорно възнаграждение изтъква, че
на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр и преддоговорна информация
относно параметрите на договора, а погасителният план с информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски е връчен заедно с договора за
кредит. Счита, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения
не противоречи на добрите нрави, а е израз на принципа на свободно договаряне. Позовава
се и на чл.19, ал.4 от ЗПК, с който се въвежда ограничение за максималния размер на
годишния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в лева и валута, а според ал.5, клаузи
надвишаващи тези размери се считат за нищожни, с оглед на което счита, че не е допуснато
подобно нарушение на закона. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва
методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран
лихвен процент, а подобно изискване има единствено при наличието на референтен лихвен
процент- арг.от чл.11, ал.1,т.10 ЗПК. В заключение обобщава, че не може да е налице
недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона
с императивна правна норма.
Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част.
Частната жалба е подадена по куриер в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, като съобрази приложените доказателства по ч.гр.д.№ 1661/2021 г. на РС
Ловеч и изложените доводи, установи следното:
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Ловешкия районен съд от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу длъжника ЦВ. Г. К. за парично вземане, основано на Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30034774404 от 01.02.219 година.
Според заявителя, длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел и не е направил
нито една погасителна вноска, изпаднал в забава, поради което е обявена предсрочна
изискуемост на вземането на 31.07.2019 г. и длъжникът е уведомен с нарочно писмо.
Паричното вземане е за 2057.96 лева и включва: 800.00 лева главница; 135.36 лева
договорно възнаграждение за периода от 10.03.2019 г. до 31.07.2019 г.- дата на предсрочната
изискуемост; 772.80 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги; 30 лева такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и лихва за
забава от 11.03.2019 г. до 31.07.2019 г. и законна лихва в размер на 300.69 лева, дължима от
2
31.07.2019 г. до 31.07.2019 г., като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна
лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП. Претендирани са и разноски в размер на
41.16 лв. за ДТ и 150.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
В производството по ч.гр.дело № 1661 по описа за 2021 година Ловешкият районен
съд е издал Разпореждане № 1777 от 15.09.201 година, с което разпоредил издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на заявителя за сумата 800.00 лева главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 26.08.2021 г. до
изплащането ; 149.77 лева- обезщетение за забава върху вземането за главница за периода
от 11.03.2019 г. до 26.08.2021 г. и разноски в размер на 41.93 лева, като отхвърлил
заявлението в частта, в която се иска издаване н заповед за изпълнение за 135.36 лева
договорна лихва за периода 10.03.2019 г. до 31.07.2019 г.; 772.80 лева –възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 30.00 лева и 170.03 лева-обезщетение за забава върху вземанията за възнаградителна
лихва и възнаграждение по споразумение за допълнителни услуги за периода 11.03.2019 г.
до 26.08.2021 г.
Приел е, предвид качеството на длъжника на потребител, че условията за ползване на
допълнителен пакет услуги, както и на такси при забава противоречат на императивни
норми на ЗПК- чл.10а,ал.2 ЗПК и на чл.143,т.5 от ЗПК, които са от обществен порядък и за
спазването им съдът следи служебно, както и че са в противоречие с добрите нрави. По
отношение на искането за присъждане на договорна лихва също е приел, че противоречи на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, като се позовава
на съдебна практика.
Частната жалба е основателна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбите на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК,
задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както и дали се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Договорът за
потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК)
и нормите му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Тъй като, съгласно чл.269 ГПК, правомощията на въззивния съд са ограничени от
посоченото в жалбата, е необходимо да се посочи, че настоящият съдебен състав споделя
изводите на районния съд за противоречието със закона на клаузите от договора, касаещи
сключеното Споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, както и такси при
забава на плащането и че тези суми са недължими.
3
Счита обаче, че на кредитора се дължи възнаградителна (договорна) лихва. По своята
същност тази лихва представлява цена за предоставеното ползване на заемната сума и тъй
като длъжникът е ползвал сумата до датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, дължи и това плащане.
От приложения погасителен план е видно, че договорната лихва, е начислена само
върху главницата и заедно с нея формира размера на съответната вноска по кредита. В
отделна графа е посочен размерът на вноската до закупения пакет от допълнителни услуги.
Сумата от 24-те вноски от кредита по погасителния план съответства на договорения общ
размер на дължимата сума по кредита – главница 800 лева и възнаградителна лихва 357.24,
при постигнатото съгласие на годишния лихвен процент от 38.30.Този размер на лихвата е в
рамките, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая ГПР е 44.68 лева и също не надхвърля тези граници, а ГЛП се
включва в ГПР.
Посочената разпоредба е приета с изменението на Закона за потребителския кредит с
ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. и договорът за кредит е сключен при нейното
действие, поради което е приложима в конкретния случай. Цитираната от РС съд съдебна
практика е постановена преди изменението на закона. Ето защо отказът на заповедния съд
да издаде заповед за изпълнение и за сумата 135.36 лева, представляваща договорна
възнаграждение за периода от 10.03.2019 г. до 31.07.2019 г. е неправилен.В тази обжалвана
част разпореждането следва да се отмени и вместо това да се постанови издаване на заповед
за изпълнение и за тази сума.
Предвид основателността на частната жалба следва да се издаде заповед и за
разноските в настоящето производство, които включват 15.00 лева държавна такса и 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1 777 от 15.09.2021 година, постановено по
ч.гр.дело № 1661 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд в частта, с което е
отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, срещу длъжника ЦВ. Г. К., ЕГН ********** с адрес
с.Славяни, ул.“Климент Охридски“ № 2, за сумата 135.36 лева договорно възнаграждение и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В срещу длъжника ЦВ. Г. К., ЕГН ********** с адрес
с.Славяни, община Ловеч, ул.“Климент Охридски“ № 2, за сумата 135.36 (сто тридесет и
пет и 0.36) лева, представляваща дължимо договорно възнаграждение за периода от
10.03.2019 г. до 31.07.2019 г. по Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт № 30034774404 от 01.02.219 година, както и за разноските за настоящето
производство: 15.00 (петнадесет лева)- държавна такса и 50.00 (петдесет) лева-
юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част разпореждането е влязло в сила.
ВРЪЩА делото на Ловешкия районен съд за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата по настоящето определение.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5