РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 18.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав в публично заседание на двадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при участието на секретар: Десислава Минчева, като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 167 по описа за 2022 год. на Ловешкия административен
съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 3 и чл. 225а от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на Ю.О.К. с адрес: *** и Р.О.К.
с адрес: ***, срещу Заповед № 168/14.04.2022 г. на Кмета на Община Тетевен, с
която е наредено на същите да премахнат незаконен строеж: „Селскостопанска
сграда“, намиращ се частично в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ****по
кадастрална карта и кадастрален регистър /КККР/, частично в ПИ с идентификатор ****по
КККР и частично в ПИ с идентификатор ****по КККР, с административен адрес: с. ****,
общ. Тетевен, м. „****“. С оспорената заповед е определен и едномесечен срок от
влизане в сила на същата за доброволно изпълнение на разпореденото със
заповедта премахване, при спазване изискванията за безопасност, с цел
недопускане на аварии и щети. Разпоредено е строителните отпадъци от
премахването да се третират, съгласно изискванията на Закона за управление на
отпадъците, както и при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2 на
заповедта е наредено да бъде извършено принудително премахване на незаконния
строеж от Община Тетевен за сметка на извършителя му, по реда на чл. 225а, ал.
3 от ЗУТ.
В
жалбата се навеждат доводи, че обжалваната заповед е постановена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с
материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че селскостопанската сграда, визирана в заповедта, е изградена от
жалбоподателите около 1976 г., както и че административният орган не е
изследвал въпроса за собствеността на поземления имот, в който се намира
сградата, както и обстоятелството, че същата представлява търпим строеж по
смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Според жалбоподателите, оспорената заповед
е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.
По изложените съображения се иска заповедта да бъде отменена изцяло като
неправилна и незаконосъобразна, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебно заседание оспорващите се
явяват лично и с надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. По същество и в писмени бележки развива подробни
съображения. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът - Кметът на Община Тетевен, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмени бележки излага
подробни аргументи. Представя и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени фактите и събраните по делото доказателства във
връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол,
както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед
№ № 168/14.04.2022 г. на Кмета на Община Тетевен, издадена на основание чл.
225а, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и констативен акт №
002/15.03.2022 г., съставен от длъжностни лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ при
Община Тетевен, с която е наредено премахването на незаконен строеж:
„Селскостопанска сграда“, намиращ се частично в поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор ****по кадастрална карта и кадастрален регистър /КККР/, частично
в ПИ с идентификатор ****по КККР и частично в ПИ с идентификатор ****по КККР, с
административен адрес: с. ****, общ. Тетевен, м. „****“.
Административното производство е започнало по повод подадена от Г.А.и Д.Й.жалба
с вх. № 107/31.08.2021 г. до Община Тетевен /л. 47/ относно незаконна постройка
с масивна основа, намираща се на адрес с. ****, ул. ***. Във връзка с тази
жалба до Ю.К. е изпратено писмо с изх. № 107-1/08.09.2021 г. на Кмета на Община
Тетевен /л. 46/, с което са изискани строителни книжа и документи за
собственост на имота, в който е извършено строителството. В отговор на същото Ю.К.
е представил копия от: скица, нотариален акт за дарение на недвижим имот,
протокол за дадена строителна линия и определено ниво, заявление до
Председателя на Общински народен съвет на селищна система гр. Тетевен /л.
41-45/.
До Ю.К. е изпратено последващо писмо с
изх. № 107-2/06.12.2021 г. на Кмета на Община Тетевен /л. 39/, с което К. е
уведомен, че представените от него книжа са неотносими и му е определен срок, в
който да депозира строителни книжа и документи за собственост. В молба с вх. № 107/3/20.12.2021 г. /л. 37/ Ю.К.
е изразил становище, че постройката, обект на жалбата, подадена в Община
Тетевен, е съсобствена, като собственик е и братът на Ю.К. – Р.К.. Представена
е и декларация от 20.12.2021 г. от Ю.К. с нотариална заверка на подписа /л.
38/, в която същият е декларирал, че сграда – постройка с масивни основа и
първи етаж от тухли, циментова плоча и втори етаж от дървена конструкция,
покрита с цигли, с административен адрес: с. ****, обл. Ловеч, ул. *** е
построена през 1976 г. от Ю.К. и брат му Р.К., като от тогава до момента
сградата се ползва и от двамата.
С писмо с изх. № 107/4/07.01.2022 г. /л.
35/ Ю.К. и Р.К. са уведомени, че на 18.01.2022 г. от 11:00 ч. комисия от
длъжностни лица ще извърши проверка на строеж „Селскостопанска сграда“,
разположен източно спрямо ПИ с идентификатор **** по КККР.
На 18.01.2022 г. комисия в състав от
служители в отдел УТИД при Община Тетевен е извършила проверка в ПИ ****по
КККР, административен адрес: с. ****, м. „****“ във връзка с постъпилата жалба
от Г.А.и Д.Й., относно строеж „Селскостопанска сграда“. За проверката е
съставен Констативен протокол /л. 34/, в който е отразено, че проверката е
извършена в присъствието на Ю.К., Р.К. и С.Х., като според изложеното в
протокола, че процесната сграда е разположена в ПИ ****, ****, ****и
представлява едноетажна сграда с полувкопан приземен етаж, с размери 9/4,7 м.
Посочено е още, че достъпът до 1-ви надземен етаж се осъществява от страна на
път, прокаран от горско стопанство, както и че сградата е със стоманобетонна
основа и стоманобетонна плоча между приземен етаж и първи надземен етаж, като
стените на приземния етаж са изпълнени с керамични тухли. В протокола е описано
още, че първият надземен етаж представлява дървена конструкция със стени от
дъсчена обшивка, покривът е двускатен, с положени керамични цигли.
От страна на Главния архитект на Община
Тетевен е дадено становище от 25.01.2022 г. /л. 33/, съгласно което за
процесния строеж е неприложима хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, тъй като
строежът е разположен по недопустим начин в поземлени имоти, които по време на
строителството не са били собственост на извършителите му и противоречи на
разпоредбите на действащите строителни правила и нормативи, както и че е в
несъответствие с действащия застроителен план, одобрен със Заповед № 4780/1963
г., съгласно който местоположението на сградата е извън УПИ IV-18, кв. 31 по
ПУП на с. ****. В заключение е посочено, че са налице основания за започване на
административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ.
До Ю.К.
и Р.К. била изпратена покана относно
съставяне на констативен акт за процесния строеж /л. 32/. Поканата е получена
от всеки от тях на 09.03.2022 г. /л. 32-гръб/.
На 15.03.2022 г. служители в отдел УТИД
при Община Тетевен съставили констативен акт № 002 /л. 113-116/, в който по
отношение на фактическото състояние и
местоположение на строежа отразили резултатите от извършената проверка на
18.01.2022 г. Възпроизведено било и становището на Гл. архитект на Община
Тетевен.
В констативния акт е отразено също, че
строителството е извършено през 1976 г., без строителни книжа, съгласно декларация
рег. № 78 от 20.10.2021 г. Като участници в строителството длъжностните лица
посочили Снежана Маринова Хаджиева
наследници на М.А.К., като съсобственици на ПИ с идентификатор ****,
съгласно чл. 161 от ЗУТ и неидентифициран собственик на ПИ ****и ПИ ****,
съгласно чл. 161 от ЗУТ. Съставена била и окомерна скица на разположението на
строежа. Констатациите на проверяващите се свеждат до нарушение на разпоредбата
на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, като е прието, че строеж „Селскостопанска сграда“ е
изпълнен без разрешение за строеж. При съставянето на констативния акт не са
присъствали Ю.К. и Р.К..
Констативният акт е връчен на Ю.К. на
22.03.2022 г. срещу подпис, видно от разписката на лист 24 от делото, който
депозирал писмено възражение с вх. № 107/5/28.03.2022 г. /л. 22-23/ относно
констатациите, посочени в акта. Р.К. отказал да получи констативния акт, като
това обстоятелство било удостоверено с подписите на длъжностни лица /л. 21/.
В резултат на проведеното производство,
въз основа на констативен акт № 002/15.03.2022 г. и установеното с него
нарушение, Кметът на Община Тетевен е издал оспорената в настоящото
производство Заповед № 168/14.04.2022 г. /л. 19-20/, с която на основание чл.
225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредил на Ю.К. и
Р.К. да премахнат незаконния строеж, представляващ „Селскостопанска сграда“,
намиращ се частично в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ****по кадастрална
карта и кадастрален регистър /КККР/, частично в ПИ с идентификатор ****по КККР
и частично в ПИ с идентификатор ****по КККР, с административен адрес: с. ****,
общ. Тетевен, м. „****“. Със заповедта е определен и едномесечен срок от
влизане в сила на същата за доброволно изпълнение на разпореденото с нея
премахване, при спазване изискванията за безопасност, с цел недопускане на
аварии и щети, като е указано строителните отпадъци от премахването да се
третират, съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците. При
неспазване на срока за доброволно изпълнение по заповедта, е разпоредено да
бъде извършено принудително премахване на незаконния строеж от Община Тетевен
за сметка на извършителя, по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ. Заповедта е
съобщена на всеки от двамата жалбоподатели на 01.05.2022 г., видно от
известията за доставяне на лист 18-гръб от делото.
От ответника е представена
административната преписка по издаване на оспорения акт. Представените с административната
преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са
оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК.
Във
връзка с наведените в жалбата оплаквания и по искане на оспорващите, по делото
е назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект. Съдът кредитира
приетото и неоспорено заключение /л. 93-95/, като компетентно, обективно и
безпристрастно дадено, съответстващо на останалите доказателства по делото.
При огледа на място експертът е установил,
че процесната селскостопанска сграда е неправилно отразена в КККР на с. ****,
тъй като самата кадастрална карта е невярна. Сочи, че видно от приложената
извадка-справка от КККР, стопанската сграда попада в три поземлени имота, което
на място не е така.
Съгласно заключението /л. 94/, селскостопанската сграда е изградена в
поземлен имот 18 по кадастралния план на с. ****, който е собственост на
жалбоподателите. От писмения текст на заключението се установява още, че в м. „****“,
с. **** няма имот с идентификатор ****по КККР.
Вещото лице дава заключение, че състоянието на
строежа не е описано вярно в констативен акт № 002 от 15.03.2022 г. на Община
Тетевен и констатациите в него не съответстват на действителното положение,
като собствеността не е изследвана, а е приета от отразената в КККР на с. ****,
общ. Тетевен. Според заключението, през 1976 г. собственици на имота, в който е
изградена селскостопанската сграда, по представените документи за собственост и
скици от кадастралния и регулационен план на с. ****, са жалбоподателите.
В експертизата е отразено още, че строежът
не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването
му, както и съгласно действащия ЗУТ, като селскостопанската постройка не попада
в приложното поле на §16 и не е търпим строеж. Вещото лице установява при
огледа на място, че западната стена на стопанската сграда е и подпорна стена на
горския път.
От направените в съдебно заседание
уточнения се установява, че в кадастралната карта не е отразен вярно пътя и не
са отразени оставащите части от имотите на жалбоподателите, като вещото лице
пояснява, че постройката е описана вярно по скицата от кадастъра, но всъщност
не съответства на действителното положение. Сградата е стара, пред
самосрутване, но въпреки това, експертът сочи, че ако се премахне долната част,
този път ще се срине към реката и ще стане свлачище.
За
изясняване на спора от фактическа страна са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят Г.М.И.твърди, че имотът на жалбоподателите е бил разделен от път на
Горско стопанство – Тетевен, като от едната страна пътят е бил укрепен от
жалбоподателите с подпорна стена, където построили процесната постройка около
1971 г. Според него, изградената от Ю.К. и Р.К. постройка подпира пътя и в
случай, че бъде премахната, част от пътя ще се срине в дерето.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетеля, като логични и последователни, доколкото съответстват на
събраните по делото доказателства, при съобразяване, че свидетелят е
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и няма данни по
делото за неговата заинтересованост от изхода му.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подписана, подадена е срещу
подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лица с активна
процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресати на разпоредените с
акта правни последици, които са засегнати неблагоприятно. Депозирана е по реда
и в срока за обжалване, установен от чл. 215, ал. 4 от ЗУТ с оглед данните по
административната преписка, че оспорената заповед е съобщена на всеки от
двамата жалбоподатели на 01.05.2022 г. /л. 18-гръб/, а жалбата е внесена в
деловодството на Община Тетевен на 11.05.2022 г., видно от поставения
регистрационен индекс /л. 5/. Същата е редовна по отношение на форма и
съдържание и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по
силата на препращащата норма на чл. 228 от ЗУТ.
Оспорената Заповед № 168 от 14.04.2022 г. на Кмета на Община Тетевен е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Съответно
се оспорва административен акт, изрично посочен в закона, като подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност.
Предвид
кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът
приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за
основателна, по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, чиито режим на издаване е регламентиран със Закона за устройство
на територията /ЗУТ/ и посредством който се отстранява незаконното строителство
при наличието на условия, определени в глава двадесет и първа от този специален
закон. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и във
връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се нарежда премахването на същия.
Съобразно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От
събраните по делото доказателства се установява, че процесният строеж
представлява строеж от VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и се намира в с. ****, общ. Тетевен, което налага извод, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност.
Заповедта е постановена в предвидената от
закона писмена форма за валидност и съдържа изложение на правните и
фактическите основания, но при издаването на същата са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно е приложен
законът и не съответства на целта му, представляващо отменително основание по смисъла
на чл.146 т.3 т.4 и т.5 от АПК.
Административното производство по
премахване на незаконни строежи започва със съставянето на констативен акт от
длъжностни лица на ДНСК или служители за контрол на строителството към
съответната община – както е в настоящия случай, като няма задължение за органа
да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставяне на констативния
акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Административният орган формално е следвал
установената в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ специална административна процедура при
издаване на акта за премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста
категория. В изпълнение на законовото изискване на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в
конкретния случай, служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, оправомощени със Заповед
№ 295/20.05.2021 г. на Кмета на Община Тетевен /л. 69/, са съставили
констативен акт от 15.03.2022 г. Същият е връчен на Ю.К. на 22.03.2022 г. срещу
подпис, видно от разписката на лист 24 от делото, който депозирал писмено
възражение с вх. № 107/5/28.03.2022 г. /л. 22-23/ относно констатациите,
посочени в акта, с оглед на което правото на защита, установено в нормата на
чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, е надлежно и в срок упражнено. Другият жалбоподател - Р.К.
е отказал да получи констативния акт, като това обстоятелство е валидно
удостоверено с подписите на длъжностни лица /л. 21/, поради което и неговото
право на защита не е било накърнено, като същият не се е възползвал от
възможността да депозира възражение. Крайният административен акт е издаден
след изтичане срока за подаване на възражения.
Констативният акт преценен като
доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностни лица в кръга на
службата им и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са
установени факти и обстоятелства с правно значение и основание за издаване на
обжалваната заповед. Същият акт на основание посочената разпоредба от ГПК е
доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и
действията, извършени пред и от служителите на общината. Констатациите в акта
не се подкрепят в съдебната фаза на контрол, както и от приложените от
административния орган документи във връзка с извършената проверка на
процесният строеж. Тези констатации са оспорени и опровергани в съдебната фаза
на контрол, досежно собствеността, местоположението и описанието на процесната
сграда.
В обжалваната заповед неправилно
и неточно е посочен обекта, квалифициран като незаконен. Налице е неяснота относно
строежа, подлежащ на премахване, както и неговото местоположение, доколкото в
оспорената заповед същият е описан като селскостопанска сграда, намираща се
частично в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ****по кадастрална карта и
кадастрален регистър /КККР/, частично в ПИ с идентификатор ****по КККР и
частично в ПИ с идентификатор ****по КККР, с административен адрес: с. ****,
общ. Тетевен, м. „****“. От събраните по делото доказателства и приетото
заключение по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че
фактическото местоположение на сградата не съответства на записаното в КККР,
тъй като процесната селскостопанска сграда е неправилно отразена в КККР на с. ****.
Видно от експертното заключение няма имот с идентификатор ****по КККР в м. „****“
на с. ****. Вероятно се касае за грешка, допусната при одобряването на КККР на
с.****, но това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от административният
орган при издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж. Така
направеният запис не съответства на нормативната уредба, респ. е
незаконосъобразен, а за целите на административното производство по
отстраняване на незаконно строителство е от съществено значение точното
индивидуализиране на сградата, обект на премахване. При това посоченото в
оспорената заповед местонахождение на незаконният строеж не кореспондира с
действителното такова, установено от документалната проверка на вещото лице и
огледа на място. Предвид това, остава неизяснено точното местонахождение на процесният
строеж, приет за незаконен и подлежащ на премахване, както и по какъв начин и в
какъв обем следва да бъде премахнат. В
случая се констатира, че възприетата от издаващия орган фактическа обстановка
не кореспондира напълно с действителната такава, а актът е съставен при непълно
изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта е
несъответна.
От една страна в процесната заповед липсва
яснота по отношение на действителното фактическо местоположение на строежа,
който е разпореден за премахване, а от друга - по какъв начин и в какъв обем
следва да бъде премахнат този строеж. В заключението на вещото лице се сочи, че
състоянието на строежа не е описано вярно в констативния акт на Община Тетевен
и констатациите в него не съответстват на действителното положение. В тази
връзка следва да се посочи, че конкретният строеж следва да бъде
индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респективно за
принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. Нареждането да
се премахне строеж, различен от реално съществуващия, води до невъзможност да
се идентифицира с точност обекта, определен като незаконен, както и да се
установи действителната воля на административния орган относно премахването му.
Точното и недвусмислено описание на незаконния строеж следва да бъде направено
в заповедта, с която е разпоредено премахването му или в преписката по издаване
на индивидуалния административен акт следва да се съдържат данни, от които
категорично да може да се установи местоположението на строежа и обема, в който
следва да бъде премахнат.
В
производството по издаване на обжалваната заповед административният орган не е
установил и друго релевантно обстоятелство, а именно – не е съобразил
представените от жалбоподателите документи за собственост на имота, в който се
намира селскостопанската сграда. От депозираното заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза /л. 95/, поддържано и в съдебно заседание и
неоспорено от страните, се установява, че изхождайки от данните, налични в
представените по делото нотариални актове и скици от кадастралния и
регулационния план на с. ****, посочената в заповедта селскостопанска сграда,
определена за събаряне, попада в имота на оспорващите. В тази връзка е и депозираното
в хода на административното производство от Ю. Кадриев възражение относно КА /
на л.22-23/.
В нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК във връзка с чл.228 от ЗУТ административният орган не е съобразил, че индивидуалният административен акт се издава,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като
следва доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от
него. При наличието на сочените несъответствия е следвало специализираният
орган по строителството да провери правилността на замерването, за да установи
точното местонахождение на процесния строеж за ангажиране правилното
материалноправно основание, което да е съответно на фактическите констатации. В
тази връзка законодателят в АПК е разширил кръгът на доказателствените средства
с помощта, на които се установяват фактите и обстоятелствата от значение за
конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени
средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало,
административният орган осъществяващ контрола по строителството е следвало да
събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и
обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде
административен акт.
Административният орган, е приел за
безспорно установено наличието на незоконен строеж, без да е изследвал
адекватно и в пълнота фактите от значение за процесния случай относно
собствеността и местонахождението на процесния строеж.
При тези обстоятелства съдът намира, че в хода
на административното производство по издаване на оспорената заповед са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя
страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства налага извода, че оспорената заповед е издадена без да
е конкретизиран незаконния строеж, разпореден за премахване, доколкото описаният
в нея е разпореден изцяло за премахване, без фактическа конкретизация на обема
и параметрите му.
В обжалваната заповед е наредено да се
премахне „незаконен строеж: „Селскостопанска сграда“, намиращ се частично в
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ****по кадастрална карта и кадастрален
регистър /КККР/, частично в ПИ с идентификатор ****по КККР и частично в ПИ с
идентификатор ****по КККР, с административен адрес: с. ****, общ. Тетевен, м. „****“.
Както се посочи и по-горе, относно
описанието на строежа в обжалвания индивидуален административен акт, съдът
счита, че фактическата обстановка не е
изяснена. В практиката е наложено безпротиворечиво становището, че незаконният
строеж, респективно частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е
конкретизирана точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен
случай не е ясен предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат
законово настъпили за адресатите права. Приема се, че при липса на
конкретизация на предмета, разпореден за премахване, е налице съществен порок
на заповедта - неясен предмет на премахване, което води до нейната
незаконосъобразност само на това основание.
При издаване на заповедта по чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за
проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими
към индивидуализацията на строежа факти. От една страна, за това го задължават
административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила. До същия извод води и заключението на вещото лице по СТЕ, доколкото
липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до
невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на
относимите за него правнорелевантни факти и норми (в този смисъл Решение №
12537 от 18.10.2017 г. по адм. дело № 3390/2017 г. на ВАС; Решение № 16113 от
04.12.2013 г. по адм. дело № 11461/2013 г. на ВАС и др.).
Всяка заповед за премахване на незаконен
строеж следва да има ясен и точен предмет, тъй като с нея се определят
параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. При липсата му заповедта
подлежи на отмяна като незаконосъобразна само на това основание. В този смисъл
е константната практика на Върховния административен съд - Решение №
6299/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №10277/2018 г., Решение № 9354/09.07.2018 г.
на ВАС по адм. д. №12981/2017 г., Решение № 9205/27.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№11362/2015 г. и др.
На
следващо място, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на
принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. В съответствие с него, административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
От събраните по делото гласни
доказателства и заключението на вещото лице се изясни, че западната стена на
стопанската сграда е и подпорна стена на горския път. В тази връзка при
изслушването на вещото лице и от разпита на свидетеля И. безспорно се
установява, че с премахването на сградата, част от която е и западната стена,
ще доведе до свличане на земна маса и пропадане на пътя, ползван в този район,
поради което е основателно възражението, че оспорваната заповед е издадена в
нарушение на принципа за съразмерност. Следователно, с премахването й няма да
се постигне някакъв оправдан резултат или да се защити обществен интерес, за
какъвто именно са създадени нормите, уреждащи контрола по устройство на
територията. С оглед на това, административният акт и неговото изпълнение ще
доведе до засягане на права на жалбоподателите в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която е издаден. Тази преценка не е извършена от
администрацията при издаването на спорната заповед. Горното налага извод, че с обжалвания
индивидуален административен акт не се постига оправдана от закона цел.
По
изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед е незаконосъобразна,
като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, в противоречие на материално правни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона, поради което същата следва да бъде отменена съобразно чл.146
т.3 т. 4 и т.5 от АПК.
С
оглед на изхода от спора се явява основателно своевременно направеното искане на
процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на сторените по
делото разноски съгласно приложения списък /л. 118/. Оспорващите са
претендирали и доказали разноски по делото за внесена държавна такса в размер
на 20 лв. /л. 10 и л. 57/, такса за издаване на съдебно удостоверение в размер
на 5 лв. /л. 89/, депозит за назначаване на СТЕ в размер на 500 лв. /л. 90/ и
заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /л.
9-гръб/, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените и доказани
разноски от жалбоподателите в общ размер на 1 125 лева, следва да се
възстановят от бюджета на Община Тетевен, която е юридическото лице, към което
принадлежи издателят на отменения акт.
В представения от процесуалния представител
на жалбоподателите списък на разноските са заявени сторени разходи за внесена
държавна такса в размер на 30 лв. В тази връзка съдът следва да посочи, че с
определение от з.с.з. от 16.05.2022 г., предвид приложения към жалбата документ
за внесена държавна такса от 10 лв., съдът е указал на оспорващите, че такава
се дължи и за втория жалбоподател, с оглед на което със същото определение
съдът е указал на Ю.К. и Р.К. да внесат по сметката на АдмС Ловеч държавна
такса по 10 лв. за всеки от двамата жалбоподатели, като общият ѝ размер
да е 20 лв. С платежно нареждане на л. 57 жалбоподателите са внесли още 20 лв.
вместо само 10 лв. до достигане на общия
определен от съда размер от 20 лв. С оглед на което, 10 лв. се явяват недължимо
платени и могат да бъдат върнати на заинтересованата страна след изрично искане
до съда, съобразно правилото на чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/. Съгласно разпоредбата на чл. 4б от ЗДТ, недължимо платени такси се
връщат по искане на заинтересованата страна, което производство е
самостоятелно. В този смисъл е Определение № 8741 от 11.10.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 5309/2022 г.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172 ал. 1 и
ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ, Ловешки административен съд,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Ю.О.К. с адрес: *** и Р.О.К. с адрес: ***, Заповед № 168/14.04.2022
г. на Кмета на Община Тетевен.
ОСЪЖДА Община
Тетевен, с административен адрес: гр. Тетевен, пл. „Сава Младенов“ № 9 да заплати
на Ю.О.К. с адрес: *** и Р.О.К. с адрес: *** сумата от 1 125 /хиляда сто
двадесет и пет/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България чрез Административен съд Ловеч, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: