Решение по дело №474/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 705265
Дата: 21 август 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Росица Генадиева Тодорова
Дело: 20191820100474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

            гр. Елин Пелин, 21.08.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 474 по описа за 2019 година на PC Елин Пелин и въз основа на събраните по делото доказателства

Р Е Ш И :

ДОПУСКА защита на К.А.И., ЕГН ********** и Т. К. А., ЕГН ********** от домашно насилие извършено от Д.П.Ц., ЕГИ **********, чрез налагане на следните мерки:

1.           ЗАДЪЛЖАВА Д.П.Ц., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.А.И., ЕГИ ********** и Т.К.А., ЕГН ********** *** Пелин, Софийска област, ул."…….." № 6.

2.           ЗАБРАНЯВА на Д.П.Ц., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 100 /сто/ метра молителя К.А.И., ЕГН **********, жилището обитавано от молителя К.А.И., ЕГН **********,*** и местата за социални контакти и отдих, които той посещава за срок от 4 /четири/ месеца.

4. ЗАБРАНЯВА иа Д. П. Ц., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не ио-малко от 100 /сто/

метра местоработата па молителя К.А.И., ЕГН **********,***, Община Елин Пелин, Софийска област, местност „…..", база на „…." ЕООД за срок от 4 /четири/ месеца.

ОТХВЪРЛЯ молбата иа К.А.И., ЕГН ********** в частта за налагане на мерки по отношение на Д.П.Ц., ЕГН ********** по чл.5, т.2 и т.4 от ЗЗДН.

ИЗДАВА заповед за защита от домашно насилие срещу Д.П.Ц., ЕГН ********** ***.

НАЛАГА на Д.П.Ц., ЕГН ********** глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/.

ОСЪЖДА иа основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН Д.П.Ц., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Д.П.Ц., ЕГН ********** да заплати на К.А.И., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от днес.

            

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ                                                                                                  към решение  по гр.д. 474/2019 г.                                                        по описа на РС Елин Пелин

  Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).                                                                                          Образувано е по молба на К.А.И.,  ЕГН ********** – лично и в качеството му на баща и законен представител на Т.К.А., ЕГН ********** - двамата от с.Г., община Е., С. област, ул.”……… №  – срещу Д.П.Ц., ЕГН ********** с искане за защита от домашно насилие.                                                                               В молбата се излагат твърдения, че молителят К.А.И. и ответницата Д.П.Ц. живяли на семейни начала от 2013 г., като от съвместното им съжителство се родило детето Т.К. А.. Страните по делото живяли на различни места, но от месец февруари 2017 г. се установили да живеят в дома на молителя И., представляващ къща, находяща се в с.Г., С. област, ул. „……..“ №6. В къщата живеели и родителите на молителя – майка му Т.П. и баща му А. П., брата на молителя – И. И. и неговата съпруга В. И. и двете им деца  - А. и Н.. В тази къща страните по делото живяли заедно до 11.05.2019 г., когато ответницата напуснала къщата и заживяла в с.Л. при своята майка, а детето останало да живее при молителя.                                                                      На 10.05.2019 г. докато молителят К.И. бил на работа, ответницата Д.Ц. му се обадила по телефона и му казала, че са поканени на рожден ден на  брат й М. в „…..“ в 19.00 ч., но ако молителят И.  не желае, може да не идва. В края на работния си ден, молителят се обадил на ответницата да дойде да го прибере от работа и тя се отзовала, като дошла със сина им, но била ядосана. Когато се прибрали в дома им в с.Г., молителят казал, че иска да хапне малко, но тя му казала „Няма кой да те чака“ и въпреки, че той бил тръгнал да се преоблича в коридора го ударила с ръка по главата и го бутнала. Д. ударила молителя с дясната си ръка по тила – задната част на главата и го бутнала в гръб. В това време майката на молителя Т. П. влизала през входната врата на етажа, за да остане да гледа детето /за което ответницата преди това я била уговорила/ и видяла  действията на ответницата. Всичко това се случило в коридора на втория етаж на къщата в присъствието на детето Т.. Детето Т. се разстроило и започнало да плаче и да вика „не, не“ и избягало към хола. Молителят отишъл при детето да го успокоява, като го завел при козлето, което е негов домашен любимец, а ответницата взела ключовете  от колата без да каже на молителя  и тръгнала с нея. След като нахранили козлето заедно с братовчедките на Т. – А. и Н. /които живеят на третия етаж от къщата/, молителят  направил нещо за хапване  и след като с детето се нахранили, взе пак решил да отиде до с. Л., като оставил детето при майка си Т. П.. Когато пристигнал на рождения ден на брата на ответницата М., ответницата не му обърнала никакво внимание, поради което той седнал при майка й, която му взела безалкохолна бира. Към 22,30 ч. молителят предложил на ответницата да си ходят, тъй като имат дете, което е в дома им, но тя  казала, че ще стои до 00,30 ч.. Дошъл и брат й, но тя му викнала и на него. Молителят си тръгнал с колата, но когато стигнал до гр. Елин Пелин пак  се обадил на Д. и я помолил да се прибере, но тя отказала. Едва след като отишъл при майката на ответницата – Е. С. и я помолил да се обади на ответницата, тя се съгласила и след половин час се прибрали.  По това време детето Теодор спяло при майката на молителя. Сутринта на 11.05.2019 г.  – събота, молителят отишъл на работа и към обяд ответницата Д. му се обадила и му казала, че си тръгва. Оставила детето Т. на майката на молителя да го приспи за следобедния сън  и излязла. Когато се прибрал от работа молителят видял, че ответницата я няма, а майка му гледа детето им. Молителят И. отишъл до с.Л. да я потърси, но нея я нямало, поради което молителят останал да я изчака. След като тя се появила казала, че си иска портмонето, което било в колата. Молителят й го дал и си тръгнал. От този момент – 11.05.2019 г. ответницата живее в с.Л. при майка си, а детето останало при молителя. В следствие на инцидента, при който ответницата ударила молителя той имал  главоболие, поради което на 17.05.2019 г. отишъл при личната си лекарка, която му изписала болкоуспокояващо. Счита, че извършеното от ответницата Д.Ц. на 10.05.2019 г. спрямо молителя и детето им е акт на домашно насилие, като твърди, че подобни актове от страна на ответницата са се случвали и друг път отново в присъствието на детето Т., което се стресирало и било уплашено.                                      Описва  се и инцидент от 21.04.2019  г., случил се на рождения ден на голямата племенница на молителя – А.. Тъй като ответницата Д. отказала да посети рождения ден на детето, с молителя се скарали и тя започнала да си събира дрехите, за да си тръне за пореден път. Ударила молителя  в гръб с телефона по главата и това се случило в коридора на втория етаж на къщата в с.Г., в която живеели. В този момент влязла майката на молителя, а Д. счупила телефона на молителя и му казала, че тръгва за с.Л.. Казала му също „Глупак, утре ми донеси детето, аз се махам“. Наложило се майката на молителя да му слага компрес на главата, защото имал подутина от удара. Твърди се също, че  ответницата многократно го обиждала и заплашвала с думите „Ако ми заведеш дело, ще ти запаля къщата“, наричала го копеле, пикльо,  казвала, че ще го унищожи, ще го сравни със земята, че е кръгла нула и всички тези изрази казвала и пред сина им.                                                                     Ответницата в писмен отговор не оспорва обстоятелството, че страните по делото са разделени и от съвместното им съжителство е родено детето Т. К. А.. Оспорва изнесените в молбата факти и обстоятелства и твърди, че тя самата много преди завеждане на настоящата молба е сезирала отдел закрила на детето за това, че след раздялата й с молителя К.И., той взел детето, но не  й го връща, крие го от нея. Това наложило ответницата да потърси  съдействие от отдел Закрила на детето и от полицията, където обаче й казали, че трябва да заведе дело за родителските права спрямо детето. След като съобщила това на молителя, той я изпреварил и образувал такова дело пред Районен съд Елин Пелин - № 476/2019 г.. Твърди, че поведението й не е било повод за завеждане на настоящото производство.

            Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН.

           Производството е по реда на Глава ІІ от ЗЗДН.

           Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: 

           По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от К.А.И., в която е посочено, че ответницата е извършила спрямо него описаните актове на домашно насилие на 10.05.2019 г. и 21.04.2019 г., като описаните в декларацията обстоятелства са идентични с описаните в исковата молба. В декларацията е отбелязано, че на молителя му е известна наказателната отговорност по смисъла на чл.313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни данни.             

            От Удостоверение за раждане № **********/24.03.2015 г. издадено от район Триадица, Столична община е видно, че Д.П.Ц. и К.А.И. са родители на детето Т.К. А..

            По делото е представено удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 0035/17.05.2017 г. издадено от кметство с.Г., С. област, в което е отразено, че К.А.И.  е с родители А. И. П. – баща, Т. К. П. – майка, И. А.И. – брат, и син Т. К. А..

            От справка за съдимост на Д.П.Ц. се установява, че лицето не е осъждано.

            Представено е медицинско удостоверение № 254/27.06.2019 г. на ЦПЗ София ЕООД, в което се сочи, че Д.П.Ц. не се води на учет и не е лекувана в ЦПЗ София ЕООД до момента на издаване на справката.

            По делото е представена рецепта на името на К.И. с дата 17.05. удостоверяваща изписан медикамент „Nurofen“.

            По делото е представен социален доклад изготвен от Дирекция Социално подпомагане Елин Пелин, в който се сочи, че при извършеното проучване е установено, че детето е във видимо добро физическо здраве и обгрижвано. Има избран личен лекар и не са установени индикации за неглижирането му. При проучването се установяма, че основни грижи  за детето полага неговата майка. Налице е емоционална връзка родители-дете, като и двамата родители играят важна роля в живота на детето. Жилищните условия и при двамата родители са добри. Детето посещава  детска градина „Радост“ в гр.Елин Пелин. Тъй като и двамата родители претендират за родителските права на детето са консултирани за негативите за детето при опити да се дискредитират и очернят пред него. Запознати са и за опитите да въвлекат детето в спора помежду им, тъй като това би се отразило неблагоприятно на психо-емоционалното му състояние. Консултирани са и за възможността да ползват социални услуги с цел подобряване на комуникацията помеежду им. В съдебно заседание представителят на ДСП Елин Пелин заявава, че непосредствено преди съдебното заседание, ответницата е предала детето Т. на молителя К. да го гледа, тъй като имала здравословен проблем и можело да се наложи да влиза в болница.

              Към представения по делото социален доклад от ДСП Елин Пелин са приложени и социален доклад за оценка на постъпил сигнал относно  сигнал за дете  извършен въз основа на заявление от Д.П.Ц. и входиран с № 11-СО-ЕП/93/16.05.2019 г., протокол от 21.05.2019 г. изготвен от ДСП Елин Пелин за извършена среща между Д.П.Ц. и социални работници от ОЗД и протокол от 22.05.2019 г. изготвен от ДСП Елин Пелин за извършена среща между К.А.И. и социални работници от ОЗД.

              По искане на молителя по делото са разпитани свидетелите И.С.Г. и Т. К. П., а по искане на ответната страна бяха разпитани свидетелите М.П.Ц. и Е. К. С..

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:      

            Молбата е основателна, като съдът следва да я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.

            На първо място, Законът за защита срещу домашното насилие урежда закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на изброените в чл.3 от ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са пострадали от такова насилие.     

 За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.                                                                                                Не е спорно, че страните по делото К.А.И. и Д.П.Ц. са били във фактическо съжителство и отт връзката им се родило детето им Т. К. А., като родителите са във фактическа раздяла от месец май 2019 г. Спорен е въпроса извършен ли е акт на домашно насилие от страна на ответницата спрямо молителите или не.                                                          При съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че е налице акт на домашно насилие спрямо молителите от страна на ответницата,  упражнено на 10.05.2019 г., изразяващо се в агресивно поведение, в резултат на което ответницата ударила  с дясната си ръка по тила в задната част на главата молителя К.И. и го бутнала в гръба, викала и му отправяла обидни думи, като всичко това станало в присъствието на детето им Теодор, което наблюдавало случващото се, поради което се разстроило, започнало да плаче и да вика „не, не“ и избягало към хола.                                                          Описаният случай в молбата, датиращ от 21.04.2019 г. не следва да бъде разглеждан, доколкото е извън предвидените срокове по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, според която разпоредба: Молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Видно от пощенското клеймо на плика, с който молбата е изпратена в РС Елин Пелин, същото е с дата 18.06.2019 г.. Това мотивира съдът да приеме, че описаният случай от 21.04.2019 г. е допълнение на обстоятелствата изложени в молбата, поради което разглеждането му като акт на домашно насилие е недопустимо.

           Извършеният акт на домашно насилие спрямо молителите от 10.05.2019 г., на първо място се установява от представената от К.А.И. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита по реда на цитирания закон, но в настоящия случай  в подкрепа на изложеното в декларацията по делото се събраха и други писмени и гласни доказателства. В тази насока съдът кредитира показанията на свидетелката Т.К.П., която е пряк очевидец на случилото на 10.05.2019 г.. Свидетелката П. разказва в открито съдебно заседание, че първо Д. й се обадила  да я пита дали може да гледа детето, че ще ходят на рожден ден. С влизането на стълбите на къщата свидетелката П. твърди, че чула викове и обидни думи, които Д. отправяла към К., като го наричала простак, мръсник, идиот и други подобни изрази. Когато свидетелката  отворила вратата видяла, че Д. удря К. по главата и го бутала с ръце. Свидетел на  тази разправия бил и малкият Т., който започнал да плаче и тръгнал към хола. В тази насока е и представената по делото рецепта, която удостоверява, че молителят К.И. е посетил личният си лекар  на 17.05., поради което му е изписан болкоуспокояващ медикамент. Съдът кредитира показанията на свидетелката Татяна Петрова, тъй като същите са логични, последователни и пресъздават фактическа обстановка, която напълно съответства на описания в молбата инцидент.

            Показанията на останалите свидетели по делото – И.С. Г., М.П.Ц. и Е.К.С. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка относно случая от 10.05.2019 г., тъй като нито един от тези свидетели не заяви да е пряк очевидец на случилото се на 10.05.2019 г.. Всички свидетели обаче разказват и са категорични, че между молителя К.И. и ответницата Д.Ц. са налице влошени взаимоотношения, като основна причина за неразбирателството е кой от двамата да упражнява родителските права спрямо синът им Теодор.

Предвид изложените съображения за наличието на логичност и последователност на показанията на свидетелката Т.П. и взаимосвързаността им с останалия доказателствен материал, настоящият съдебен състав им дава вяра и ги кредитира изцяло, въпреки наличието на родствена връзка на свидетелката с молителите и с оглед обстоятелството, че не констатира каквото и да било разминаване в нейните показания с изложените от молителителя К.И. факти и обстоятелства в декларацията депозирана пред съда, както и с останалите доказателства по делото. От друга страна, в хода на съдебното дирене, не бяха ангажирани доказателства, които да разколебаят или да оборят показанията на свидетелката, досежно акта на домашно насилие от 10.05.2019 г..

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В случая от събраните в производството доказателства се установи по категоричен начин, че скандалът между родителите, съпроводен с физическо посегателство от страна на ответницата Д.Ц. и оправянето на обидни думи спрямо молителя К.И., е извършен в присъствието на детето Теодор, което е възприело непосредствено случилото се, разстроило се е от видяното, разплакало се е и е избягало в хола.

По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие по отношение на молителя и детето. Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните и поведението на ответницата, приема, че същата следва да бъде задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите. Налагането на мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН съдът приема, че ще способства за преосмисляне от ответницата на собственото й поведение към молителя К.И. и детето им Т., съответно за промяна в отношенията към тях, тъй като и в бъдеще двамата ще следва да контактуват многократно по повод общото им дете, което не следва да става свидетел на подобни сцени, които несъмнено водят до тежки травми в психиката му. В тази насока съдът взе предвид и изготвения по делото социален доклад от Агенция социално подпомагане Дирекция „Социално подпомагане“ – Елин Пелин, в който също се сочи, че родителите са консултирани да се въздържат от саморазправа, отправяне на обидни думи и цинизми, както и физическо насилие в присъствието на детето им,  запознати са, че всякакви опити да въвлекат детето в спора помежду им, ще се отрази неблагоприятно на психо-емоционалното му състояние. Това мотивира съдът да приеме, че налагането на мярката и по отношение на детето е необходима, предвид обстоятелството, че актът на насилие е осъществен в негово присъствие.

Неподходяща е  поисканата мярка от молителя К.И. да бъде определено местоживеенето на детето при бащата, тъй като настоящият състав намира, че наложените мерки  са достатъчни и подходящи с оглед интензитета на установеното насилие, който не е висок, така също и поради забраната на чл.5, ал.3 от ЗЗДН при висящ съдебен спор между родителите за упражняване на родителските права, какъвто има в случая и това обстоятелство  не се оспорва от страните, да не се налага мярка по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН – временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител. Мерките, които молителят цели да постигне – забрана на ответницата да го доближава, да доближава жилището, месторабатата и местата за социални контакти и отдих, съдът намира за достатъчни и адекватни, за да постигнат целите на закона.          

  Ето защо, настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства  се установи наличието на акт на домашно насилие от страна на ответницата над молителите. Ценени в съвкупност събраните по делото доказателства установяват горното, поради което твърденията, изложени в молбата и декларирани в приложената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са доказани. Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответницата по реда на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни доказателствени средства като им придава обвързваща за съда доказателствена сила. Такова средство е деларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В случая обаче освен декларацията се ангажираха и други доказателства в подкрепа на твърденията на молителя.                                        Ето защо съдът приема, че с действията си, които се характеризират с проявена агресия, ответницата Д.Ц. е посегнала на физическата и психическата неприкосновеност и емоцоналната сфера на молителите, в следствие на което следва да бъдат наложени исканите мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, които съдът определя за адекватни – задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана да приближава на по–малко от 100 м. молителя К.И. и жилището му, местоработата и местата за социални контакти и отдих, които посещава. При определяне на времетраенето им, съдът намира, че мерките за защита следва да бъдат наложени за срок от четири месеца, през което време на ответницата да бъде дадена възможност да преосмисли отношението си към молителя и сина си, а също и последиците от поведението си.          С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН ответницата следва да заплати по сметка на РС Елин Пелин дължимата за образуване на производството по делото държавна такса в размер на 25.00 лева съгласно чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

           На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът наложи на  Д.П.Ц. и глоба в размер на 200.00 лева /двеста лева/, като отчете степента, формата и интензитета на извършеното насилие, поради което намери, че следва да наложи минималния предвиден от законодателя размер.   

          Въз основа на изложените съображения съдът формира решението си за издаване на заповед за защита по ЗЗДН.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                 З А П О В Е Д

 

                              за защита  срещу домашно насилие

 

              Районен съд Елин Пелин, Пети състав, на двадесет и първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №  474/2019 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства, на основание чл.15, ал.2 от  ЗЗДН:      

                                               

              1. ЗАДЪЛЖАВА  Д.П.Ц., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.А.И.,  ЕГН ********** и  Т. К. А., ЕГН ********** *** Пелин, Софийска област, ул.”…….” № 6.

              2. ЗАБРАНЯВА на Д.П.Ц., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 100 /сто/ метра молителя К.А.И.,  ЕГН **********, жилището обитавано от молителя К.А.И.,  ЕГН **********,*** и местата за социални контакти и отдих, които той посещава за срок от 4 /четири/ месеца.                          

                4. ЗАБРАНЯВА на Д.П.Ц., ЕГН ********** да приближава на разстояние, не по-малко от 100 /сто/ метра местоработата на молителя К.А.И.,  ЕГН **********,***, Община Елин Пелин, Софийска област, местност „……“, база на „…..“ ЕООД за срок от 4 /четири/ месеца.                                           

 

               ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН Д.П.Ц., ЕГН **********, че при неизпълнение  на заповедта на съда, полицейският орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.        

          Копие от Заповедта за защита срещу домашно насилие да се връчи на страните по делото  и на Началника на РУ Елин Пелин  за сведение.           

          Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: