№ 1139
гр. Варна, 25.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. М.а К. Семова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500157 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 2273/29.01.2024 г., депозирана от Х. В. Д., чрез адв. П. Н., срещу Решение №
3347/18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 13790/2022 г. по описа на ВРС, ХХ състав, в
частта, с която бащата Х. В. Д., ЕГН **********, е лишен от родителски права спрямо
децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН **********, поради това, че без
основателна причина трайно не полага грижи за децата си и не участва в издръжката им, на
основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, както и в частта, с която е осъден да заплати сторените в
производството разноски и държавна такса.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че в
първоинстанционното производство не е установено наличието на всички кумулативни
предпоставки за уважаване на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, както и че изводът на съда,
че ответникът не е осъществявал пряк или опосреден контакт с двете си деца от близо 5 г., е
неправилен и необоснован. Твърди, че по делото се съдържат данни, че бащата е разговарял
по телефона с майката във връзка с децата, както и с децата лично, а непосредствено преди
делото е осъществил контакт с майката, което е посочено от нея в съдебно заседание.
Посочва, че информацията относно честотата на контактите между бащата и децата по
телефона и чрез интернет изхожда единствено от майката, която е пряко заинтересована от
изхода на делото и не следва да бъде приета за обективна и достоверна. Счита, че съдът не е
изследвал възможността бащата обективно да е бил възпрепятстван да осъществи връзка с
децата или това препятствие да се е дължало на поведението на майката М. Ф., тъй като
комуникацията с децата се осъществява чрез нея. Посочва, че не е доказано по делото, че
бащата не е изплащал издръжка на двете деца, като за това обстоятелство са изслушани
единствено двама свидетели, водени от майката, чиито показания не могат да бъдат
кредитирани като достоверни и обективни, доколкото са противоречиви и не са следствие на
лични впечатления. Счита, че е в интерес на децата да създадат и изградят емоционална
връзка с биологичния си баща, с оглед тяхното нормално психическо и емоционално
развитие. Лишаването от родителски права представлява крайна мярка и се налага, когато
родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на децата или демонстрира
1
равнодушие и незаинтересованост от живота им, какъвто настоящият случай не е. Твърди се,
че искането на майката за лишаване на бащата от родителски права е продиктувано от
желанието й да получи разрешение да пътува с децата извън страната, без да получава
съгласието на бащата. Посочва, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение недопускайки съдебно-психологична експертиза и изслушване на
детето М. с оглед задължението служебно да следи за интереса на децата, както и поради
неизслушване на родителя, чието лишаване от права се иска.
Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъдат
присъдени сторените от въззивника разноски в двете съдебни инстанции.
Направени са доказателствени искания:
1. По реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето да бъде изслушано детето М. Х.
Д. в съдебното производство, с цел да се установи дали съществува емоционална
връзка между детето и бащата и дали бащата осъществява контакти с него.
2. Да бъде назначена съдебно-психологична експертиза на двете деца М. и И., като
вещото лице отговори на задачите дали децата познават баща си, какви са
взаимоотношенията им с него, съществува ли изградена емоционална връзка на децата
с баща им, полага ли грижи за тях, получават ли издръжка от него. Вещото лице по
делото да проведе съвместни срещи между децата и бащата и да извърши
психологическо обследване на децата, тъй като доказателствената съвкупност по
делото съдържа непълноти и противоречия и следва да бъде безспорно установено
наличието на грижи от страна на бащата, както и дали съществува между него и двете
деца емоционална връзка.
3. Да бъде задължена майката М. Ф. да посочи телефонния номер и социалното
приложение за контакт, чрез които контактува с бащата Х. Д., с оглед уведомяването
му за лично явяване в открито заседание за изслушването му по реда на чл. 133, ал. 2
от СК.
4. Да бъдат допуснати до разпит при режим на призоваване свидетелите Л. В. Д., ЕГН
********** – майка на ответника и В. Д. А., ЕГН ********** – баща на ответника, за
оборване на твърденията на ищцата за липса на полагане на грижи, липсата на лични
отношения и контакти, липсата на предоставяне на издръжка от страна на ответника и
да се установят чрез тях положителните факти на даване на издръжка и полагане на
грижи от страна на бащата.
5. Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред мобилния оператор
„Виваком България“ ЕАД, чрез което ответникът да се снабди с удостоверение за
регистрирани телефонни номера на името на Х. В. Д., ЕГН **********, с оглед
необходимостта да бъде издирен и призован за съдебното заседание, с цел
уведомяването му за лично явяване в съдебно заседание, за да бъде изслушан като
страна по делото.
6. Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред мобилния оператор
„Теленор България“ ЕАД, чрез което ответникът да се снабди с удостоверение за
регистрирани телефонни номера на името на Х. В. Д., ЕГН **********, с оглед
необходимостта да бъде издирен и призован за съдебното заседание, с цел
уведомяването му за лично явяване в съдебно заседание, за да бъде изслушан като
страна по делото.
7. Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред мобилния оператор
„А1 България“ ЕАД, чрез което ответникът да се снабди с удостоверение за
регистрирани телефонни номера на името на Х. В. Д., ЕГН **********, с оглед
необходимостта да бъде издирен и призован за съдебното заседание, с цел
уведомяването му за лично явяване в съдебно заседание, за да бъде изслушан като
страна по делото.
8. Да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред ОД на МВР – Варна,
чрез което ответникът да се снабди с актуална информация за влизания и излизания
през границата на Република България на лицето Х. В. Д., ЕГН **********, с
2
посочени дати, за периода от 30.07.2023 г. до настоящия момент, за установяване дали
бащата е влизал в страната след периода на справката от ОД на МВР-Варна в
първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от М. М. Ф., като майка и законен
представител на децата М. Х. Д. и И. Х. Д., чрез адв. Ж. С., в който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че ВРС е обсъдил подробно събраните в
хода на производството доказателства, изяснил е фактическата обстановка и въз основа на
тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, че бащата е пренебрегвал
родителските си задължение, както и че същият без основателна причина не се е възползвал
от правото на лични контакти с децата. Твърди се, че въззивникът не проявява интерес към
здравето и нуждите им, към тяхното физическо и емоционално развитие и не дава средства
за тяхната издръжка. Излага се, че бащата е предоставял издръжка преди 5-6 години, когато
е бил в България, но след заминаването си е изпратил последно такава през месец октомври
2018 г. Посочва се, че непосредствено преди съдебното заседание пред ВРС, бащата се е
свързал с майката и е изпратил парични средства и подаръци на децата през месец декември
2023 г., но това не оправдава незаинтересоваността му през предходните 4 години. Оспорва
се твърдението на процесуалния представител на въззивника относно това, че майката иска
да лиши бащата от родителски права, за да извежда децата в чужбина.
Изразено е становище по доказателствените искания на въззивника – противопоставя
се на искането за допускане на съдебно-психологична експертиза на двете деца и искането
за изслушване на детето М., поради липса на непълнота на доказателствената съвкупност; по
отношение на искането за посочване на телефонен номер и социално приложение за
контакт, както и за регистрирани мобилни номера към български мобилни оператори,
намира същото за неоснователно, доколкото не се цели установяване на правно-релевантен
факт, разпределен в тежест на доказване на някоя от страните по делото, а призоваване на
въззивника в съдебно заседание, което не е необходимо с оглед редовно проведена
процедура по призоваване на ответника от първоинстанционния съд и назначаване на
особен представител; възразява се срещу искането за разпит на двама свидетели, доколкото
първоинстанционният съд е допуснал такива, но въззивникът не се е възползвал от тях;
относно искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред ОД на МВР-
Варна, същото е неоснователно поради наличие на такова удостоверение по делото.
Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да
бъде потвърдено изцяло. В случай, че първоинстанционното решение бъде отменено, то
моли да бъде дадено разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата Х. В. Д. за
издаване на паспорт на децата М. Х. Д. и И. Х. Д., както и да пътуват, придружавани от
майка си М. М. Ф. в рамките на ЕС, за срок до навършване на пълнолетие. Претендират се
разноски. С уточнителна молба е изяснено, че исковете с правно основание чл. 132 СК и чл.
127а СК са предявени в условията на евентуално съединяване.
Контролиращите страни ДСП-Долни Чифлик и Районна прокуратура - Варна,
редовно уведомени, не депозират становище по жалбата.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт.
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
По направените доказателствени искания, съдът намира следното:
По отношение на исканията за изслушване на детето М. Х. Д. по реда на чл. 15, ал. 1
от Закона за закрила на детето и за назначаване на съдебно-психологична експертиза, съдът
намира същите за неоснователни, тъй като с тях се цели установяване на обстоятелството
дали децата имат изградена емоционална връзка с баща си, а доколкото в производството не
3
са наведени твърдения от ответника, сега въззивник, същият да е осъществявал контакт с
децата, респ. да се е виждал с тях, то допускането на тези доказателствени искания следва да
бъде оставено без уважение. Следва да се отбележи още, че както изслушването на детето
М. Д., така и провеждането на изследване от вещото лице с поставената задача, биха довели
до негативни последици за неговото психическо и емоционално развитие, което е
неоправдано в настоящото производство, чиято задача е именно защита на интереса на
детето.
По отношение на искането за изслушване на двама свидетели при режим на
призоваване, настоящият състав намира следното: с доклада по делото ВРС е допуснал
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на
водене от страна на ответника за установяване на обстоятелството, че същият е полагал
грижи за децата. В единственото проведено открито съдебно заседание особеният
представител на бащата не се явява, но е депозирал молба, с която моли да се даде ход на
делото в негово отсъствие, като не изразява становище по доклада, не посочва и свидетел,
който следва да бъде разпитан, съгласно указанията на съда, поради което ВРС е оставил без
уважение искането за събиране на гласни доказателствени средства. Доколкото с
отправеното във въззивната жалба искане за разпит на двама свидетели се цели установяване
на същите обстоятелства, то същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като е
налице преклузия пред настоящата инстанция за събиране на тези доказателства.
По повод исканията за задължаване на майката М. Ф. да посочи телефонен номер и
социално приложение, с които осъществява контакт с бащата Х. Д., както и за издаване на
съдебни удостоверения, които да послужат пред мобилни оператори и ОД на МВР-Варна, с
които се цели издирване и призоваване на въззивника за явяване в съдебно заседание, за да
бъде изслушан като страна по делото, съответно да се установи дали същият е влизал на
територията на страната след периода на справката, изготвена в първоинстанционното
производство, съдът намира следното: ВРС е извършил редовно процедурата по призоваване
на бащата Х. Д., установил е, че същият не пребивава на регистрираните постоянен и
настоящ адрес и няма сключени трудови договори на територията на Република България,
поради което е назначил особен представител на ответника по делото. Доколкото
направените доказателствени искания касаят единствено възможността на бащата да участва
в производството, а това обстоятелство е осигурено посредством участието на назначен
служебен защитник и с тях не се цели установяване на факти и обстоятелства, релевантни за
процеса, то същите следва също да бъдат оставени без уважение.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интереса на децата в
производството, както и необходимостта от установяване на всички относими към спора
факти и обстоятелства, то следва да бъде дадена възможност на страните да посочат дали е
настъпила промяна в отношенията между бащата и децата от приключване на
производството пред първа инстанция до образуване на производството пред ВОС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 2273/29.01.2024 г.,
депозирана от Х. В. Д., чрез адв. П. Н., срещу Решение № 3347/18.10.2023 г., постановено по
гр. д. № 13790/2022 г. по описа на ВРС, ХХ състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивната жалба доказателствените
искания от въззивника Х. В. Д..
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да наведат твърдения дали от приключване на
производството пред първа инстанция до образуване на производството пред ВОС е
настъпила промяна във фактическата обстановка по отношение на отношенията между
бащата Х. В. Д. и децата М. Х. Д. и И. Х. Д..
4
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 157/2024 г. на ОС-Варна за 10.04.2024 г.
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5