РЕШЕНИЕ
№ 1073
гр. Пазарджик, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20225220101172 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от С. Д. К., с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, бул.“**********, съдебен адрес за призоваване: чрез адв.Ц. М.
– гр.Пазарджик, ул.“*********** против Л. Г. К., с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, бул.“**********, в която ищцата, твърди, че с ответника
сключили граждански брак на 27.03.1999г. в гр.Пазарджик, обл.Пазарджик,
съгласно акт за сключен граждански брак №69/27.03.1999г., който е първи по
ред и за двамата. Твърди, че от брака си имат родени две деца - Г. Л. К., роден
на *****г., понастоящем пълнолетен и Д. Л. К., родена на ******г.
Твърди, че още от самото начало бракът им не вървял добре.
Постепенно ежедневието им се изпълнило с непрекъснати спорове по всички
въпроси, дори и за най-дребните неща. Често ответникът проявявал вербална
и физическа агресия спрямо нея. По-малко от 6 месеца след сватбата й
нанесъл побой. Винаги след проявената агресия спрямо нея се извинявал и
обещавал, че ще се поправи. Прощавала му в името на семейството им и
децата им.
1
Ищцата твърди, че многократно се опитвала да разговаря нормално и
спокойно за проблемите им, да си помагат взаимно и да нормализират
семейните си отношения. Въпреки това не получавала отклик от ответната
страна. Съществувала пълна липса на взаимност и противоречията помежду
им станали неразрешими и нетърпими.
Твърди, че междувременно това провокирало негативното отношение
на съпруга й към нея. Безпричинните скандали и разправии станали
ежедневие в техните взаимоотношения.
Съпругът й проявявал незаинтересованост към нуждите и
потребностите й като негова съпруга, която незаинтересованост все повече се
засилвала в годините. Приемал я като вещ, даденост, а не като равноправен
брачен партньор. През този дълъг семеен живот, той напълно се бил
дезинтересирал от финансовите потребности на семейството им. Не
осигурявал никаква издръжка, нито на нея като съпруга, нито на децата им,
тъй като според него това били само и единствено нейни задължения.
Благодарение на контактите на баща й като служител в органите на МВР,
ответникът започнал работа като пожарникар и винаги криел от нея
средствата, които получавал. Поради тези причини ищцата работила почти
непрекъснато, за да издържа само тя семейството им - всички консумативи за
жилището, в което живеели, ремонтите, които правели, храна, облекло за
всички и задоволяване, както на екзистенциалните им потребности, така и
ежедневни такива били поети само и единствено от нея.
Твърди, че многократно са се разделяли и живяли отделно. След което
ответникът обещавал, че ще се поправи и ще започне да се грижи за нея и
децата. Но... до поредния скандал и поредната вербална и физическа агресия.
Действията на ответника спрямо нея възбуждали основателен страх -
изпитвала страх за живота и за здравето си. Това ескалирало през 2015г.,
когато потърсила защита по Закона за защита от домашно насилие. По нейна
молба било образувано гр.дело №2573/2015г., по което била издадена заповед
за незабавна защита от 27.08.2015г., с която ответникът бил задължен да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо нея и децата им и му
било забранено да ги приближава тях и жилището, в което живеят до
издаването на заповедта за защита. След многократни молби от негова страна
ищцата оттеглила доброволно искането си да й бъде оказана защита по
2
цитирания закон.
Твърди, че преди 7 години по желание на ответника, заедно с дъщеря
им Д. се преместили да живеят в гараж - пристройка към къщата -
собственост на баща й и баба й, под предлог да ремонтират семейното им
жилище - апартамент на бул.„********* /който ремонт и до настоящия
момент не е започнал/. Семейното им ежедневие обаче продължило по стария
начин.
Твърди, че в началото на месец юни 2021г. след пореден скандал,
ответникът напуснал гаража - пристройката, където живеят и се настанил
самостоятелно в семейния им апартамент.
Междувременно, синът им Г. К. навършил пълнолетие, завършил **** и
сега е студент в София. Доколкото може, ищцата го подпомагала финансово,
а през времето, когато пребивавал в Пазарджик живеел при нея и тя му
поемала всички режийни разходи. Дъщеря им е ученичка в 5-ти клас през
учебната 2021/ 2022г. в *****- Пазарджик. Само и единствено ищцата се
грижела за нея - натурално и финансово. Детето посещавало езиков курс по
английски език и уроци за подготовка по математика. Баща й напълно се бил
дезинтересирал от нейните потребности и не давал и не е давал никаква
издръжка досега.
Твърди, че брачната им връзка помежду им е разстроена до такава
степен, която да не може да бъде превъзмогната от нея персонално, т.е. да се
постигне помирение между тях.
Предвид на което, ищцата счита, че бракът им съществува само
формално и същият е изпразнен от необходимото за една пълноценна брачна
връзка съдържание, като не съществува възможност за помирение помежду
им. Налице е липса на общи интереси. Отношенията им не са изградени на
основата на взаимно уважение, разбирателство, любов и общи грижи за
семейството. Постоянно проявеното вербално и физическо агресивно
поведение на съпруга й спрямо нея е задълбочило непреодолимите
противоречия помежду им, като трайно са прекъснали отношенията си и не
желае да поддържат никакви контакти. Раздялата помежду им е трайна и
необратима. Бракът им е изчерпал законовото си съдържание и социална
функция и се е превърнал във формално съществуваща юридическа връзка.
Същият е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на
3
ответника и не може да бъде саниран. Счита, че не съществува възможност за
помирение между нея и ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне прекратяване на
брака между нея и ответника, като дълбоко и непоправимо разстроен по
изключителна вина на ответника. След прекратяването на гражданският им
брак, непосредствените родителски права и грижи по отношение на родената
от брака им малолетна дъщеря Д. Л. К., родена на ******г. да бъдат
предоставени на нея като майка - С. Д. К.; Да определи местоживеенето на
малолетното дете да бъде при майка му С. Д. К. на адрес: гр.Пазарджик, бул.
„********* ***; Да определи режим на лични контакти на бащата Л. Г. К. с
малолетното дете, в съответен на възрастта й режим; Да осъди ответника Л. Г.
К., с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на малолетната им
дъщеря Д. Л. К., родена на ******г. в размер на 400.00 лв., платими за 12
месеца назад и за в бъдеще до навършване на пълнолетие на детето или
настъпването на друга правопогасяваща или правоизменяща издръжката
причина, чрез неговата майка и законен представител С. Д. К., ведно със
законовата лихва за просрочие върху всяка месечна вноска; Да предостави
ползването на семейното им жилище - апартамент в гр.Пазарджик, на адрес:
бул.„*********, *** на нея, където да живеят с малолетната им дъщеря Д. Л.
К.; След прекратяване на гражданския брак ищцата желае да носи
предбрачното си фамилно име – Г.; След прекратяване на брака им да не си
дължат издръжка един на друг, както и ответникът да си понася поетите от
него задължения.
Моли да бъде осъден ответника да й заплати всички сторени от нея
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който взема
становище, че исковата молба е допустима. Относно основателността на
исковата претенция за прекратяването на сключения между страните
граждански брак, счита, че същата е основатена, бракът е дълбоко и
непоправимо разтроен, но не въз основа на посоченото в исковата молба, а по
изключителна вина на ищцата С. К..
Съединените искове за предоставяне на родителски права по отношение
4
на роденото от брака малолетно дете, местоживеенето му, издръжка и лични
отношения, счита за частично основателни. Категорично възразява по
наведените твърдения с исковата молба, като категорично заявява, че не
отговарят на истината. Същите са изключително грозни и обидни.
Предвид императивната разпоредба на чл.131 от ГПК излага следните
възражения:
Твърди, че г-жа К. от години не живее на посочения в исковата молба
нейн адрес: гр.Пазарджик, бул.„*********. ***. Твърди, че адресът, на който
е семейното им жилище и на който живее ищцата и към настоящия момент е:
гр.Пазарджик, ул.„*******. Твърди, че семейното им жилище представлява
пристройка към къща, собственост на ищцата по делото. Поземленият имот,
къщата построена в него и пристройката, в която живеели, е собственост на
ищцата по делото. Този имот се намира в гр.Пазарджик, ул.„*********. В
построената в имота къща живее бабата на ищцата. Тяхното семейство
живеело от 2015 година в пристройката, построена в имота. Ответникът
живеел в пристройката до края на месец април 2022 година, когато след
поредния скандал, започнал от ищцата, същата го изгонила.
Сочи, че в исковата молба е описано, че семейното им жилище
представлява гараж-пристройка. Заявява, че жилището действително е
пристройка към къща, но той му е направил множество ремонти и е годно и
много приятно за живеене за едно домакинство.
Заявява, че действително с ищцата са във фактическа раздяла от края на
месец април 2022 година.
Възразява, че единственото вярно, което отговаря на истината е, че
между него и ищцата има валидно сключен граждански брак и от
съвместното им съжителство имат родени две деца. Синът им Г. вече е
пълнолетен, а дъщеря им Д. е на 12 години. Всички останали твърдения са
изключително грозни, обидни и неверни.
Ответникът твърди, че започнал да осъществява трудовата си дейност
като пожарникар през 1998 година. Когато се запознали с ищцата вече
работел в системата на МВР като пожарникар. Не отговаряло на истината, че
баща й му бил помогнал. Също така по това време се занимавал и със
земеделие, за да може да реализира допълнителни доходи за семейството им
и за да може ищцата да е не е лишена от нищо.
5
Не отговаряло на истината, че от самото начало на брака им, същият не
е вървял добре. Твърди, че след сключването на гражданския им брак с г-жа
К. отношенията им били нормални, всичко било както трябва да бъде в едно
младо семейство. Сочи, че през 2000г.-2001г. ищцата работела в с.Главиница
като касиер във фирма за комбинирани фуражи. През този период разбрал, че
тя има любовна връзка. Бил потресен, тъй като това било в самото начало от
съвместното им съжителство. Този човек се казвал Й. от с.Главиница. Тогава
разговарял е ищцата какво ще правят, тя признала за любовната си връзка, и
му отговорила: „Аз избрах теб! Аз съм избрала с кой съм! Размислих и заради
детето искам да сме заедно". След много терзания от негова страна,
ответникът решил да преглътне тази изневяра на съпругата си в името на сина
им Г., който бил на 1 годинка. Мъжкото му достойнство било наранено, но
решил да преглътне в името на семейството им.
Твърди, че известно време след този случай, в чантата на ищцата
намерил любовно писмо, писано до нея от нейн любовник. Този човек е бил
курсант в Полицейското училище в гр.Пазарджик. Показал писмото на
ищцата и тя много притеснена му признала отново. Разказала му, че нейната
приятелка Г. я е прикривала и с нейна помощ се е срещала с този човек. След
като разговаряли, обещала, че повече няма да се вижда с тази нейна приятелка
и ще прекрати любовната си връзка. В името на семейството им, ответникът
отново преглътнал и тази изневяра. През годините се надявал, че
отношенията им ще се нормализират и ще успеят да запазят семейството си.
Твърди, че след тези изневери на ищцата, отношенията им били
сравнително нормални, с изключение на периодите, в които ищцата изпадала
в нервни кризи и била много странна. Тогава не можел да я познае. Била
агресивна и злобна към него, без каквато и да било причина, като агресията й
се изразявала, както във вербална, така и във физическа. Твърди, че за първи
път ищцата му нанесла физически наранявания още през 1999 година. За
съжаление не бил запазил документи, от които да е видно това. Търпял в
името на децата и се опитвал когато ищцата изпадне в такова състояние да не
й обръща внимание.
Твърди, че от 2015г. заживяли в пристройката, която по това време била
собственост на бащата на ищцата. Твърди, че тази пристройка била построена
от него с негови средства. Пред пристройката имало двор, който е
6
облагородил изцяло и представлявал много приятно място, подходящо както
за тях, така и за децата.
Възразява, че не отговаряло на истината, че през годините не бил
полагал никакви грижи за издръжката на семейството и за поемане на разходи
от всякакъв характер и ремонтни дейности. Твърди, че изграждането на
семейното им жилище, представляващо пристройка с площ от около 50 кв.м.,
находящо се в гр.Пазарджик, ул.„***********, е извършено изключително и
само със средства, които са осигурени от него. През 2014г. взел на заем
сумата от 9000 лв. от шурея на неговия брат на име С. Д., като именно тези
средства вложил в строежа на пристройката. Твърди, че от 2015г. до
фактическата им раздяла през месец април 2022 година, когато след поредния
скандал ответникът се изнесъл, семейното им жилище било именно тази
пристройка.
Твърди, че през годините, когато ищцата изпаднела в нейните
състояния, започвала да се държи странно, да крещи и да го напада. Всичко
това се случвало пред очите на децата им. Тогава той взимал малкото им дете
Д. и отивали с нея за няколко дни да живеят в жилището, което са придобили
по време на брака им - апартамент, находящ се в гр.Пазарджик, бул.
„********. ***. Това жилище се намира в жилищен блок, в непосредствена
близост до семейното им жилище - пристройката на ул.„***********. Двете
жилища са едно срещу друго. Там престоявали с дъщеря му няколко дни и
след като ищцата се успокояла, отново се връщали в семейното им жилище.
Сочи, че след едно поредно избухване от страна на ищцата, същата го
нападнала и започнала да крещи, да го дере с нокти, да го удря. Нанесла му
множество леки телесни повреди. Видно от Съдебно медицинско
удостоверение №154-І/2015 година това се случило на 24.08.2015г. При този
инцидент, той не реагирал по никакъв начин, просто си тръгнал и се качил в
апартамента. За него е недопустимо да посегне на жена, камо ли на
собствената си съпруга. Твърди, че тъй като положението било станало
нетърпимо, решил, че това не може да продължава и потърсил съдействие от
адвокат за прекратяването на гражданския им брак. Била изготвена искова
молба за образуване на гражданско дело за прекратяване на сключения между
тях граждански брак, като подал документите в Районен съд Пазарджик на
02.09.2015г. Било образувано гр. д. №2703/2015г. по описа на Районен съд
Пазарджик. Ищцата подала документи с твърдения за извършено домашно
7
насилие от негова страна спрямо нея. Било образувано гр. д. №2573/2015г. по
описа на Районен съд Пазарджик. Сочи, че в настоящето производство
ищцата е представила издадена Заповед за незабавна защита по това дело.
Съгласно ЗЗДН при подаване на молба, съдът издава такава заповед за
незабавна защита, а след това се развива производство, в което се установява
дали твърденията са верни или не. Издадената Заповед за незабавна защита
№22/27.08.2015г. по гр. д. №2573/2015г. по описа на Районен съд Пазарджик
била отменена от съда по искане на г-жа К.. Умишлено ищцата била спестила
истината, защото явно е преценила, че този факт не е в нейна полза. След като
били подадени документи от негова и от нейна страна в Районен съд
Пазарджик, се сдобрили и се разбрали да се опитат отново да живеят заедно,
като г-жа К. да оттеглила подадената от нея молба, а той да оттегли
подадената от него искова молба за развод.
Твърди, че за около 2 години отношенията им били сравнително
нормални. Имали са много леки препирни. От 2017г. отношенията им
започнали отново да се влошават. Ищцата отново започнала да изпада в
нейните състояния и кризи. В тези моменти ставала отново много агресивна.
Твърди, че на 21.09.2019г. отново го нападнала без каквато и да било причина
и започнала изключително разярена да го драска с нокти и удря по цялото
тяло. Видно от Съдебно медицинско удостоверение №269/2019г., издадено от
д-р П. съдебен лекар, му била нанесла множество леки телесни повреди. Не
сигнализирал органите на реда и не депозирал тъжба в Районен съд
Пазарджик, защото това все пак била неговата съпруга. След нанесените му
телесни повреди, на 21.09.2019г. той и дъщеря им отново отишли за няколко
дни да живеят в апартамента, находящ се на бул.„**********. Детето не
смеело да слезе долу в семейното им жилище и да си вземе дрехи и вещи от
първа необходимост. Страхувало се от майка си. Наложило се ответникът да
й купува дрехи и бельо, само и само детето да се чувства спокойно. Десетина
дни след това, при срещи с ищцата, тя се била успокоила и те отново се
върнали в семейното им жилище. Подобна ситуация се случила и през есента
на 2021г. Тогава ищцата отново ги изгонила с детето и те отново няколко дни
живели в апартамента. След това се върнали в семейното им жилище.
Ответникът твърди, че през годините не е преставал да се грижи за
семейството и децата им. Винаги е работел, като всички реализирани трудови
8
доходи са постъпвали в семейния им бюджет. Напротив - ищцата е тази,
която дълги години не работела и не реализирала никакви доходи.
Последният период, през който не работела бил от началото на 2018г. до
началото на 2019г. През този период само той осигурявал финансовата
издръжка на семейството им от реализираните от него трудови доходи.
Твърди, че освен ежедневните разходи, които покривал през годините, се
стараел да осигури на семейството им един нормален живот. Водел ги на
почивки на море и на балкан, по два пъти в годината. Отделно от това много
често през почивните дни - събота и неделя, когато имал възможност и не бил
на работа, са ходили някъде с преспиване. Последните пъти ходили в
гр.Велинград. За съжаление не пази разходооправдателни документи, за да
докаже това. Случайно бил запазил фактура от 21.06.2021г. когато ходили в
хотел „Гранд хотел Велинград“, намиращ се в гр.Велинград той и дъщеря им
Д., както и фактура от 02.10.2021г. когато ходили в хотел „Гранд хотел
Велинград” той, ищцата и детето им Д..
Твърди, че през годините не е преставал да се грижи за децата им, като
през цялото време предимно той издържал сина им в гр.София. Към
настоящия момент синът им Г. работи и живее в гр.София. Ежедневни грижи
полагал и за дъщеря им Д.. През годините той я водел на училище, той я
водел на лекар, когато се наложело. През лятото записвал детето на лятна
занималня, като отново той я водел и взимал и той заплащал таксите за
посещенията й. Твърди, че постоянно се грижел и за дома им. Всички разходи
за консумативи по време на съвместното им съжителство за семейното им
жилище, находящо се на ул.„******* до края на месец април 2022 година, се
заплащали от него. Твърди, че последните подобрения, които е направил в
семейното им жилище, били през месец март 2022г., когато подменил
дограмата с нова. В подкрепа на тези си твърдения представя фактура
№********** от 30.03.2022г., от която е видно, че е заплатил за PVC
дограма, която е монтирана в къщата на ул.„*******. Идеята им била да
ремонтират една от стаите в къщата и да я направят детска стая за дъщеря им
Д..
Тъй като през 2014г. бил взел в заем сумата от 9000 лв. от С. Д., която
не бил върнал, както и поради факта, че искали да правят още подобрения в
пристройката, в която живеели и ремонт в основната къща, през 2020г. се
наложило да изтегли потребителски кредит в размер на 20 000 лв. С част от
9
тази сума върнал взетия от него заем, а останалата сума вложил в извършване
на подобрения в семейното им жилище - пристройката и подмяна на дограма
в къщата, в която живее бабата на ищцата.
Моли съда да има предвид, че от фактическата им раздяла в края на
месец април 2022г. ищцата го е лишила от всякакви контакти с дъщеря му Д..
Постоянно настройвала детето против него. Опитвал се да й се обажда по
телефона, но тя не отговаряла. Ищцата го е „блокирала” във всички социални
мрежи. Когато я видел случайно на улицата, детето го гледало изключително
изплашено, сякаш ще й се карат, ако разговаря с него. При една от случайните
им срещи с дъщеря им на улицата, детето му казало: „Тате, тя ми проверява
телефона, не мога да ти вдигна”.
Сочи, че умишленото причиняване на Синдром на родителско
отчуждение и недопускането родителя да общува пълноценно с децата си, е
признак за изключително нисък родителски капацитет - Определение №502
от 10.06.2019г., постановено по гр.д. №992/2019г., IV-то гр. отд. на ВКС.
Ответникът счита, че гражданският брак, сключен между него и
ищцата, действително е дълбоко и непоправимо разстроен, като същият е
изпразнен от съдържание, липсва уважение, доверие и разбирателство между
тях. За всичко това, обаче, има изключителна вина ищцата С. К..
Ответникът заявява, че той също иска да полага непосредствени и
ежедневни грижи за детето, изключително привързан е към него, но предвид
трудовата му заетост, естеството му на работа и даване от него на нощни
дежурства, смята че на този етап не би било в интерес на детето, то да остава
само през нощта, когато той е на работа. Предвид това не възразява
родителските права по отношение на детето Д. Л. К. да бъдат предоставени на
нейната майка С. К.. С оглед на това счита, че следва да бъде определен
разширен режим на лични контакти между него и детето, за да не се допусне
синдром на родителско отчуждение.
Възразява по направената претенция за определяне местоживеене на
детето в апартамента, находящ се в гр.Пазарджик, бул.„*********. ***.
Твърди, че това жилище не представлява семейното им жилище. Такова било
жилището, находящо се в гр.Пазарджик, ул.„*********. Отделно от това,
това жилище е лична собственост на ищцата С. К.. Моли на него да бъде
предоставено за ползване жилището, находящо се в гр.Пазарджик, бул.
10
„*********, ет.***, тъй като той няма друго жилище, към момента живее в
апартамента и няма къде другаде да отиде.
Възразява относно претендирането за заплащане на издръжка за минал
период в размер на 400 лева за една година назад, платими от него за
роденото от брака дете Д. К., чрез нейната майка – категорично възразява,
тъй като фактическата им раздяла с ищцата е от края на месец април 2022г. и
до тази дата той постоянно се е грижел финансово за семейството им и за
неговата цялостна издръжка. Това е видно и от представените документи с
писмения отговор.
Неоснователно е и искането за определяне на месечна издръжка в
размер на 400 лева, платими от него за роденото от брака им дете Д. К., чрез
нейната майка, тъй като за съжаление нямал финансова възможност да
заплаща такъв висок размер. Не реализирал трудови доходи в особено големи
размери, нямал висока квалификационна степен, за да може да си търси по-
високоплатена работа, нямал движимо и недвижимо имущество, от което да
получава допълнителни доходи. С оглед на изтегления потребителски банков
кредит, трябва да погасява ежемесечно вноски в размер на около 220 лева.
След фактическата им раздяла с ищцата от края на месец април 2022 година,
живеел в апартамента, който е придобит по време на брака. Същият имал
нужда от ремонт, електроуреди, за да бъде годен за живеене. Сега всеки
месец по малко ремонтирал, тъй като нямал финансови възможности.
Заявява, че към момента може да заплаща месечна издръжка около
минимално определения законов минимум в размер на 180 лева. Представя
Служебен бон от Български пощи, от който е видно, че за месец май 2022г. е
превел месечна издръжка за дъщеря им Д., платима чрез нейната майка, в
размер на 180 лева. За съжаление нямал възможност да осигури на дъщеря си
месечна издръжка в искания размер. Сочи, че следва да се има предвид, че
„...двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно... ” - Определение
№1312 от 10.12.2012г. по гр. д. №736/2012г. на ВКС. Следва да се има
предвид, че освен трудовите доходи, които реализира ищцата от трудовата си
дейност, същата получава и детски надбавки ежемесечно като това е
допълнителен доход за покриване на разходи при отглеждането на децата. В
Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС се казва: „При
11
определяне размера на издръжката семейните добавки следва да се спадат от
общата сума, необходима за издръжка на децата, а остатъкът да се разпределя
съобразно с възможностите на родителите, защото тези добавки са
предназначени именно за издръжка на децата, а не са личен доход на
родителите“.
С оглед на гореизложеното, ответникът счита, че исковите претенции са
частично основателни. Счита, че сключеният между него и ищцата
граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина
на ищцата С. К., поради което същият следва да бъде прекратен с развод. Не
възразява родителските права по отношение на детето им Д. Л. К., с ЕГН
**********, родена на ******г. да бъдат предоставени на нейната майка С. Л.
К., като майка и законен представител. Възразява местоживеенето на детето
Д. Л. К., с ЕГН ********** да бъде определено в гр.Пазарджик, бул.
„*********, ет.4, ап.3, където да живее заедно с майка си. Това жилище е
негодно за живеене към момента за дете. Същото представлява гарсониера.
Ответникът живее там и го ремонтира. Тъй като няма друго жилище, моли
това жилище да бъде определено за ползване от него. Иска да бъде
определено ищцата да ползва семейното им жилище, което е нейна лична
собственост, находящо се в гр.Пазарджик, ул.„*********. На този адрес
следва да бъде определено и местоживеенето на детето им Д. Л. К.. Моли да
бъде определен следният режим за лични контакти между него и детето:
1.Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до
неделя - 17.00 часа с преспиване в събота вечер. Ако в съответния месец от
годината има пета събота и неделя, то този режим да се прилага и за петата
събота и неделя. При положение, че в определената събота и неделя той е
дежурен на работното му място, то тогава режимът на лични контакти да се
прилага за следващата събота и неделя; 2.Тридесет дни през лятната
ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск - 10 дни през месец
юни, 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август, като последната се
задължава до 30-ти април на съответната година да уведоми писмено бащата
кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще
има правото да определи дните, през които ще взима детето, като уведоми
писмено майката до 31-ви май на съответната година; 3.Всяка четна година 4
дни от коледната ваканция, утвърдена от МОН за съответната година,
считано от 11.00 часа на 25.12. до 11.00 часа на 28.12. включително; 4.Всяка
12
нечетна година за посрещането на Новата година, считано от 11.00 часа на
29.12. до 01.01. включително - четири дни от втората половина на зимната
ваканция, утвърдена от MOН; 5.Всяка нечетна година първата половина от
пролетната ваканция, утвърдена от МОН за съответната година; Всяка четна
година втората половина от пролетната ваканция, утвърдена от МОН; 6.Всяка
нечетна година Великденските празници, включващи Разпети петък, Велика
събота и първия ден на Великден с преспиване в дома на бащата; Детето ще
бъде връщано в дома на майката до 11.00 часа на втория ден от
Великденските празници - Велики понеделник; 7.Всяка нечетна година
официалните празници и обявените към тях почивни дни в България, от 02.01.
до 30-ти юни; 8.Всяка четна година официалните празници и обявените
почивни дни към тях в България от 1-ви юли до началото на Коледната
ваканция; 9.Рождения и именния ден на детето, като бащата ще има право да
го взима на тези дни от 09.00 часа от дома майката и ще го връща в 15.00 часа
в дома на майката. Ако тези дни съвпаднат с учебни дни на детето, то тогава
бащата ще има право да го взима от дома на майката от 17.00 часа до 19.00
часа. Ако режимът на лични контакти съвпадне с рождения и/или имения ден
на детето, то този режим не се прилага, а важи определеният режим в т.1.;
10.На рождения ден на бащата - 06 август от 10.00 часа сутринта до 18.00
часа на следващия ден /07 август/ и именния ден на бащата - Л. ден от 10.00
часа сутринта до 18.00 часа на следващия ден, детето ще прекарва тези дни с
бащата. Ако режимът на лични контакти съвпадне с рождения и/или имения
ден на бащата, то този режим не се прилага, а важи определеният режим в т.1.
Възразява по направеното искане за заплащане на издръжка за минало
време за детето Д. К., като възразява и по отношение на конкретно посочения
размер от 400 лева на месец за една година назад. Твърди, че фактическата им
раздяла с ищцата е от края на месец април 2022 година. Твърди, че през
цялото време на съвместното им съжителство не е преставал да се грижи за
детето и от финансова гледна точка. Ежемесечно е купувал постоянно и
продължава да купува дрехи, учебни помагала и др.
Възразява по направеното искане за присъждане на месечна издръжка
за детето Д. К. за бъдеще време в размер на 400 лева. Относно
неоснователността на претендирания размер е посочил подробни
съображения в писмения отговор.
13
Счита, че месечната издръжка следва да бъде определена, съобразно
разпоредбата на чл.142 ал.1 и ал.2 от СК, с оглед тежкото му финансово
състояние, квалификацията му, липсата на недвижимо и движимо имущество,
от което да получава допълнителни доходи.
Не възразява, след прекратяването на брака ищцата да носи
предбрачното си фамилно име. Сочи, че съгласно чл.53 от СК след развода
съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Това е
лично решение на съпругата му.
Не претендира заплащане на издръжка от страна на съпругата му.
Моли да му бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящето
производство, тъй като за прекратяването на гражданския брак с развод
изключителна вина има С. К..
Взема становище по доказателствените искания на ищцата.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
Предявеният иск за развод се поддържа изцяло в проведените по делото
съдебни заседания от ищцата лично и от пълномощника й. Молят съда да
уважи исковите претенции. Претендират разноските по делото. Подробни
доводи по същество са изложени в представените по делото писмени
бележки.
Ответникът лично и с процесуалния си представител поддържа в
съдебните заседания изразеното становище в писмения отговор. Претендира
разноските по делото. Съображения по същество са изложени подробно в
приложените по делото писмени бележки.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на
ответника и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно е, че страните по делото – ищцата и ответникът - са съпрузи и
че са сключили граждански брак на 27.03.1999 год. в гр.Пазарджик, за което е
съставен Акт за граждански брак №69 от 27.03.1999г. на Община-Пазарджик.
От брака си, съпрузите имат родени две деца – Г. Л. К., роден на *****г.,
понастоящем пълнолетен и Д. Л. К., родена на ******г., с ЕГН ********** –
малолетна.
Не е спорно по делото, че по време на брака си – на 15.02.2002г.-
14
съпрузите са закупили недвижим имот - апартамент ****, представляващ
самостоятелен обект в осеметажен жилищен блок на бул.“*********, в кв.34
по плана на гр.Пазарджик, разположен на 4-ти етаж с площ на жилището от
39,82 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с избено
помещение №9, видно и от приложения към исковата молба нотариален акт
за покупко-продажба на недвижимия имот.
Не е спорно между съпрузите, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен. Спорен е въпросът чия е вината за това.
Не са спорни въпросите относно упражняването на родителските права
по отношение на роденото от брака малолетно дете Д. Л. К., родена на
******г. и относно местоживеенето на детето след развода, а именно, че
майката следва да упражнява родителските права и че детето следва да живее
при нея.
Съпрузите не спорят относно фамилното име на съпругата след развода
и това, че тя ще възстанови предбрачното си фамилно име, както и относно
издръжката между съпрузите и това, че няма да си дължат такава.
Спорни са въпросите относно личните отношения на детето с бащата,
който няма да упражнява родителските права, относно издръжката на детето,
както за минало време, така и занапред, и въпроса относно ползването на
семейното жилище след развода.
При изслушването й от съда по реда и в изпълнение на разпоредбата на
чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, малолетната, но навършила 10 години, дъщеря на
страните по делото Д. Л. К., бе категорична, че иска да живее с майка си и че
при нея се чувства добре.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид горното и след задълбочен
прочит и анализ на събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите и на двете страни, без да преповтаря същите и в опит да ги
обобщи, приема за безспорно установено, че между страните по делото –
ищцата и ответника е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака
по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и
окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала взаимната любов,
вярност, привързаност, уважение, доверие и разбирателство. Преустановени
са изцяло общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство
15
на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и
непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и
възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са
налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като
доказан и основателен.
В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и въз основа
на заявените искания и от двете страни, съдът следва да се произнесе относно
вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно
отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат –
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за безспорно и категорично
установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
и двамата съпрузи. Както ищцата, така и ответникът не са положили
необходимите усилия за скрепяване, заздравяване и запазване на брака си.
Допуснали са дребните ежедневни проблеми и неудобства да застанат между
тях и трайно да се установят и да завладеят отношенията им. Често са се
разделяли и събирали. Позволявали са си да се разправят помежду си, да си
държат лош език и да имат недобро поведение един към друг, дори в
присъствието на техни близки приятели. Наранявали са се и физически /в
подкрепа на което са представените и от двете страни и приети по делото
съдебно-медицински удостоверения и показанията на разпитаните свидетели
за случая от преди две-три години след гроздобер/. Така постепенно с
времето те са се отдалечили и отчуждили един от друг и като резултат от това
е и фактическата им раздяла.
Предвид горното ще следа да се отхвърлят претенциите и на двамата
съпрузи за изключителна вина на другия съпруг.
Не се установи по делото твърдяната от ответника в писмения му
отговор брачна изневяра на ищцата. Свидетелката Т. Р. даде показания, че
през 2004г. /т.е. преди 18 години/ е видяла ищцата на заведение с друг мъж, с
когото се държали за ръцете. Свидетелят С. Д. видял миналата година ищцата
на два пъти да слиза от черен „Мерцедес“, управляван от мъж, когото
единият път тя целунала. Такова поведение, обаче, не може да се
квалифицира, като брачна изневяра.
16
В настоящия казус, съдът следва да се произнесе и относно
упражняването на родителските права, личните отношения между родителите
и малолетнато им дете – дъщеря им Д. Л. К., както и за издръжката на детето.
Безспорно е по делото, че от брака си страните имат родени две деца - Г. Л.
К., роден на *****г., понастоящем пълнолетен и Д. Л. К., родена на ******г.,
с ЕГН ********** - малолетна.
Настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че въз основа на
събраните по делото доказателства прави извод, че както ищцата, така и
ответникът са добри родители и че и двамата разполагат с нужния родителски
капацитет, с необходимите условия и финансови средства, за да отглеждат
малолетната си дъщеря, да я възпитават и да се грижат за нея адекватно на
нуждите й.
При преценката на това, на кого от родителите следва да се предостави
упражняването на родителските права върху роденото от брака малолетно
дете Д. Л. К., съдът следва да прецени всички обстоятелства, най-вече
съобразно интереса на детето. С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира, че в конкретния случай упражняването на родителските права
следва да бъде предоставено на майката С. Д. К.. За този си извод, съдът взема
предвид обстоятелствата, че детето Д. Л. К. е момиче, както и житейската й
възраст – в началото на пубуртета и необходимостта точно в този момент
именно от майчините грижи, внимание, обич и подкрепа. От тях, както и от
съветите на майка си, Д. ще се нуждае и през периода на съзряването и
израстването си. Майката е тази, която ще покаже на дъщеря си и ще я научи
как да се държи като девойка и жена - как да се облича и да поддържа
външния си вид, как да общува с противоположния пол. Съдът отчита също
така и изразеното желание от малолетната Д. Л. К., че иска да живее с майка
си. Взема предвид и изразеното от бащата съгласие малолетната му дъщеря
да живее с майка си и тя да упражнява родителските права, най-вече заради
работата му и работния му режим – на смени, в това число и нощна смяна, и
нежеланието му детето да остави само в къщи през нощта.
При тези данни, следва да се определи режим на лични контакти на
бащата с детето Д. Л. К.. Съдът счита за подходящ такъв, бащата да вижда и
взема при себе си детето Д. Л. К., както следва: Всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване в
17
събота вечер; Тридесет дни през лятната ваканция - в периода от 01.07. до
10.09, когато майката не е в платен годишен отпуск; Всяка четна година 4 дни
от коледната ваканция, утвърдена от МОН за съответната година, считано от
11.00 часа на 25.12. до 11.00 часа на 28.12., включително; Всяка нечетна
година за посрещането на Новата година, считано от 11.00 часа на 29.12. до
13.00 часа на 01.01.; Всяка нечетна година първата половина от пролетната
ваканция, утвърдена от МОН за съответната година; Всяка четна година
втората половина от пролетната ваканция, утвърдена от МОН; Всяка година
по два дни от Великденските празници.
Посоченият по-горе режим на лични отношения на бащата с детето,
настоящия съдебен състав счита за подходящ, с оглед възрастта на Д. и
училищните й ангажименти и извънкласни занимания – уроци по английски
език. Поисканият от бащата, с писмения отговор на исковата молба, режим,
съдът намира за прекалено разширен и изключително неподходящ за детето
Д., която е ученичка в 6-ти клас през настоящата учебна година. Освен това
детето трябва да има и свободно лично време, в което да се социализира и да
прекарва с приятелите си - да играе и да общува с други деца, да ходи на
разходка, на кино и на други развлечения с тях.
По делото са налице данни, че майката се опитва да препятства
контактите на Д. с баща й, поради което съдът счита за нужно да я напъти, че
най-правилното и разумно поведение, имащо съществено значение за
формирането и израстването на детето като пълноценна личност е то да има
нормални контакти и взаимоотношения с баща си.
Следва бащата - ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си Д.
месечна издръжка. Предвид данните по делото относно възрастта на детето Д.
и нейните нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението й,
съдът намира, че за месечната издръжка на детето Д. Л. К. са необходими
минимум 510 лева. Не се установи по делото детето да има по-големи нужди
от тези на децата на нейната възраст. Съдът счита, че от месечната издръжка
на детето Д. Л. К., бащата следва да поеме и съответно да заплаща сумата в
размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
15.04.2022г. и до настъпване на обстоятелства за изменянето или
прекратяването на същата. При определяне на този размер на издръжката,
съдът взе предвид обстоятелствата, че непосредствените грижи по
18
отглеждането и възпитанието на детето Д. ще се осъществяват от майката.
Отчете и обстоятелството, че за последните шест месеца доходите на двамата
родители са почти равни. От приетите по делото удостоверения за доходи,
издадени от работодателите им е видно, че за периода от месец март 2022г.
до месец август 2022г., майката е получила средно месечно нетно трудово
възнаграждение в размер на 1666,47 лева, а средномесечното нетно трудово
възнаграждение на бащата, за периода от месец февруари 2022г. до месец
юли 2022г. е 1602,92 лева. Не се установи по делото бащата да реализира
доходи от друга дейност, извън тази по трудовото му правоотношение, в това
число и от осъществявана съвместна дейност със свидетеля С. Д., в каквато
насока се въведоха доводи от ищцовата страна.
Над посочения размер от 300 лева и до претендираната с исковата
молба сума за издръжка от 400 лева, претенцията на ищцата ще следва да се
отхвърли, като неоснователна.
От приетите и неоспорени писмени доказателства – вносни бележки се
установява, че за месеците май, юни, юли и август на 2022г., ответникът е
заплатил издръжка на малолетното си дете в размер на по 180 лева месечно.
Следователно за тези четири месеца, той дължи доплащане на издръжка в
размер на по 120 лева месечно.
По претенцията на ищцата за издръжка за минало време на детето Д. Л.
К., съдът приема следното:
Претенцията е за издръжка за период от 12 месеца назад от подаването
на исковата молба, т.е за периода от 15.04.2021г. до 15.04.2022г.
Съдебният състав приема, че фактическата раздяла между ищцата и
ответника като съпрузи е настъпила окончателно през месец април на 2022г.
Според свидетелите на ищцовата страна съпрузите са разделени от миналата
година. Показанията на свидетелите на страната-ответник са, че раздялата им
е от месец април на 2022г. Категорично по делото няма данни от месец април
на 2022г. насам, съпрузите да са живели заедно и да са поддържали
съпружески отношения. Налице са, обаче, данни - писмени такива, че през
месец октомври на 2021г. съпрузите са ходели заедно, придружавани от
дъщеря им Д., на почивка – на спа хотел във Велинград. Ноторно е, че хората,
които са разделени не правят така. През месец март ответникът е закупил
PVC-дограма за къщата на ул.“*********, която впоследствие е сменил.
19
Следва да прибавим и събраните по делото гласни доказателства за бурния
семеен живот на семейство К.и през годините, за многократните им раздели и
събирания, които безспорно водят и до различни възприятия у свидетелите.
При тези данни, съдът дава вяра на свидетелите на ответната страна и приема,
че окончателната раздяла на съпрузите е от месец април на 2022г.
Предвид това претенцията на ищцата за издръжка на малолетното дете
за минало време – една година назад преди подаването на исковата молба - се
явява недоказана и неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на семейното жилище се установи по делото, че от седем
години – от 2015г. и до фактическата им раздяла, съпрузите, заедно с децата
им, са живели в имот, представляващ пристройка към къща, находяща се на
адрес: гр.Пазарджик, ул.“*********. В тази насока са изявленията и на двете
страни по делото, съответно на ищцата в исковата молба и на ответника – в
писмения отговор на исковата молба. Подкрепени са и от показанията на
свидетелите и на двете страни. Следователно това е семейното жилище на
съпрузите по смисъла на разпоредбата на §1 от Допълнителните разпоредби
на СК, съгласно която „семейно жилище“ по смисъла на този кодекс /СК/ е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. По делото не е спорно, че и към настоящия момент там
живеят ищцата и малолетното дете Д.. Видно от изготвения социален доклад
е, че в жилището има добри хигиенно-битови условия и е осигурено всичко
необходимо за обичайно потребление, има и двор, които ищцата и дъщеря й
могат да ползват. Предвид това, че ищцата ще упражнява родителските права
по отношение на детето Д. Л. К., то и ползването на семейното жилище ще
следва да се предостави на нея и съответно там да се определи
местоживеенето на малолетното дете. Ответникът няма претенции за
ползването на същото.
Закупеният от съпрузите по време на брака им апартамент, находящ се
на адрес: гр.Пазарджик, бул.“**********, чието ползване се претендира и от
двамата съпрузи и за което те спорят по време на целия процес, няма характер
на семейно жилище, съгласно легалната дефиниция на СК, цитирана по-горе.
Поради това съдът не дължи произнасяне за ползването на същия. Страните
ще имат правото и възможността да уредят имуществените си отношения за
този апартамент по доброволен път или по съдебен ред, но в друго исково
20
производство.
След прекратяването на брака, ищцата желае и следва да носи
предбрачното си фамилно име Г.. Това е нейният избор, а и нейно право.
Спор между страните по този въпрос няма.
Страните не претендират издръжка помежду си, след допускането на
развода им, поради което такава не следва да се обсъжда и присъжда.
Следва страните, предвид приетата взаимна вина, да бъдат осъдени да
заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия
районен съд допълнителна ДТ по делото в размер на по 25 лева всеки.
Ответникът ще следва да заплати по сметка на Пазарджишкия районен
съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 432 лева.
С оглед изхода на делото, предвид взаимната вина на съпрузите и на
основание чл.329 ал.1 от ГПК, разноските по делото остават в тежест на
страните, така както са ги направили.
По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между С. Д. К., с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, бул.“**********, съдебен адрес за призоваване: чрез адв.Ц. М.
- гр.Пазарджик, ул.“*********** и Л. Г. К., с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, бул.“**********, сключили граждански брак на 27.03.1999
год. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак
№69/27.03.1999 год. на Община-Пазарджик, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА, след прекратяването на брака, съпругата С. Д. К., с
ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име Г..
21
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на роденото от брака малолетно дете Д. Л. К., родена на
******г., с ЕГН ********** - на майката С. Д. К., с ЕГН **********, като
бащата Л. Г. К., с ЕГН ********** ще има право да вижда и взема при себе си
детето, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване в събота вечер; Тридесет
дни през лятната ваканция - в периода от 01.07. до 10.09, когато майката не е
в платен годишен отпуск; Всяка четна година 4 дни от коледната ваканция,
утвърдена от МОН за съответната година, считано от 11.00 часа на 25.12. до
11.00 часа на 28.12., включително; Всяка нечетна година за посрещането на
Новата година, считано от 11.00 часа на 29.12. до 13.00 часа на 01.01.; Всяка
нечетна година първата половина от пролетната ваканция, утвърдена от МОН
за съответната година; Всяка четна година втората половина от пролетната
ваканция, утвърдена от МОН; Всяка година по два дни от Великденските
празници.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете Д. Л. К., родена на
******г., с ЕГН ********** - при майката С. Д. К., с ЕГН **********, на
адрес: гр.Пазарджик, ул.“*********.
ОСЪЖДА бащата Л. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
бул.“********** да заплаща на малолетната си дъщеря Д. Л. К., с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител С. Д. К., с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 15.04.2022г. и до настъпване на
обстоятелства, обуславящи изменянето или прекратяването на същата /като за
месеците май, юни, юли и август на 2022г., бащата дължи издръжка в размер
на по 120 лева месечно, тъй като вече е заплатил издръжка на малолетното си
дете за тези месеци в размер на по 180 лева месечно/, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ищцата за издръжка на малолетното дете занапред над
посочения размер от 300 лева и до претендирания с исковата молба размер от
400 лева, както и претенцията й за издръжка на малолетното дете за минало
време - за период от 12 месеца преди подаване на исковата молба, като
неоснователни.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ,
находящо се на адрес: гр.Пазарджик, ул.“********* на съпругата С. Д. К., с
22
ЕГН **********.
След прекратяването на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка
един на друг.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на двамата съпрузи за изключителна вина на
другия съпруг.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Л. Г. К., с ЕГН ********** за определяне
на по-разширен, от посочения по-горе, режим на лични отношения с детето Д.
Л. К..
ОСЪЖДА С. Д. К., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
бул.“********** и Л. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
бул.“********** да заплатят по сметка на Пазарджишкия районен съд
допълнителна ДТ по делото в размер на по 25 лева всеки.
ОСЪЖДА Л. Г. К., с ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
бул.“********** да заплати по сметка на Пазарджишкия районен съд ДТ
върху присъдената издръжка в размер на 432 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
23