Решение по дело №273/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 272

гр. Перник, 12.07.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 12.06.2019 г., ІIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00273 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от К.Л. против решение № 81/30.01.2019г. по гр. д. № 08218/2017г. по описа на РС – Перник, с което е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД на К.Л. срещу "Водоснабдяване и канализация" ООД – Перник - за заплащане на сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 07.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП от 07.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. По изложени в жалбата доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че причина за настъпването на ПТП е бездействието от страна на служители на "В и К" ООД – Перник, се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество като въззивният съд уважи исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното решение.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Претенцията на ищеца срещу ответника за неимуществени вреди е основана на твърденията, че ищецът е претърпял непозволено увреждане на 07.12.2012 г. в гр. Перник, ул. Захари Зограф при ПТП, за което е бил признат за виновен с Присъда № 37/02.12.2013 г. по н. о. х. д. № 244/2013 г. по описа на ОС – Перник, тъй като процесното ПТП е настъпило поради бездействие на служители на ответното дружество, които не са изпълнили възложеното им от ответника задължение да поддържат уличната водопроводна мрежа в изправност. На мястото на ПТП е имало теч от водопроводна тръба, който поради ниските температури е образувал заледен участък от около 30 линейни метра върху пътното платно. Поради това е изгубил управление върху автомобила и се е блъснал в уличен стълб. В резултат на ПТП е изпитал страх, страдал за приятеля си, който починал при ПТП, дълго време сънувал кошмари и имал неспокоен сън, затворил се в себе си и не общувал с никой,  взимал успокоителни лекарства, след консултация с лекар. В първоинстанционното производство са събрани гласни и писмени доказателства и съдебно-медицинска експертиза относно механизма и обстоятелствата при процесното ПТП, както и за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП.

Спорът и пред двете съдебни инстанции е за това налице ли е увреждане, което да подлежи на обезщетяване и пасивно мат. легитимиран ли е ответникът „Водоснабдяване и канализация" ООД - Перник да отговаря по иска, във връзка с което настоящият състав съобразява следното:

По силата на § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗМСМА, чл.3, чл. 8 и чл. 30, ал. 4 от ЗП, пътищата, улицата и булевардите, както и водоснабдителните и канализационните системи са публична общинска собственост, като съгласно чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължение на общината е тяхното поддържане в изправно състояние и ремонт, да сигнализират за препятствия и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок. Това следва изрично и от чл. 19, т. 4, б. "а" и "б" от Закона за водите, според които водопроводът е включен в инфраструктурата, която е публична общинска собственост. Съгласно чл. 4, ал.4 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г., собственикът на пътя (улицата) или администрацията, управляваща пътя (улицата), отговаря за сигнализирането на препятствия в обхвата на пътя (улицата), възникнали в резултат на аварии, както и за премахването на сигнализацията след отстраняване на препятствието. При така установената правна уредба следва, че за поддържането и ремонта на пътя, както и на водоснабдителните и канализационните системи е отговорен собственикът му, а при наличие на авария - е отговорен - за обезопасяването му. Или съдът приема, че собственик на пътя по който се е движил ищецът - ул. Захари Зограф в гр. Перник, е съответната община, респ. последната носи отговорност за неговото поддържане и ремонт, както и за сигнализирането на препятствия в обхвата на пътя.

Липсват твърдения и доказателства от ищеца за това В и К инфраструктурата на процесното място да е изключена от собствеността на общината. Съгласно § 7, т.7 от ЗМСМА това е възможно, ако ВиК структурата бъде включена в уставния фонд на търговско дружество, но данни за такова включване няма. Дори да се приеме, че тези съоръжения са включени в имуществото на В и К операторите с държавно и/или общинско участие, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че именно процесният водопровод е включен в капитала на ответника. Към момента на увреждането не са налице и законови разпоредби включващи В и К структурата по силата на закона в чуждо имущество или вменяващи другиму задължение за поддръжката на това имущество. Липсват твърдения и доказателства от ищеца за наличен договор по реда на Закона за водите и на Закона за концесиите, с който общината е предоставила на съответния В и К оператор правото да извършва стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията по чл. 19, т. 4, б. "а" и "б" от Закона за водите. Но дори и такъв да е налице, то при договор за концесия отговорността на общината за поддържането на пътя, както и на неговите части остава в задължение на общината, като собственик на пътя /договорът за концесия няма транслативен ефект, а с него се учредява едно особено право на ползване, но при всички случаи собствеността върху предмета на договора за концесия се запазва за лицето предоставило този предмет на концесия/. Така или иначе независимо чия собственост е самият водопровод, последният се е превърнал в препятствие по общински път, застрашаващо безопасността на движението по него, поради което задължение за сигнализиране и отстраняване на препятствието има съответната община, която е собственик на пътя и при наличие на авария - е отговорен - за обезопасяването му. Това е така, защото ПТП е настъпило на заледен пътен участък, който се намира на разстояние от мястото, където е възникнал течът, както и е установено, че последното е на ул. Захари Зограф в гр. Перник. Този теч обаче няма нищо общо със задълженията на общината по сигнализирането на заледения пътен участък. Общината е тази, която е следвало да създаде такава организация по наблюдение на пътищата и улиците в града, при което във всеки един момент на възникване на препятствие по последните, да могат незабавно да бъдат сигнализирани и изолирани по начин, че да не се застрашава движението на пътните превозни средства, респ. да пренасочи движението по друга улица докато заледеният участък се обезопаси, респ. ледът се премахне чрез съответните механични или химически способи.

При изложеното дотук настоящият въззивен състав приема, че оплакванията в жалбата са неоснователни, съответно исковете с пр. осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД са предявени срещу лице, което не е титуляр на задължението, кореспондиращо на заявените от ищеца права. Поради това исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Други относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени във въззивната жалба, поради което с оглед правомощията по чл. 269, изр. последно ГПК въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на обжалваното решение, нито да се произнася по въпроси, които не са заявени своевременно в първоинстанционното производство.

С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските. Въззивната жалба е изцяло неоснователна.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Въззиваемият претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо 960 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства, включително в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че възнаграждението е платено по банков път, удостоверено с приложена фактура и платежно нареждане, и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат от жалбоподателя изцяло, предвид неоснователността на жалбата.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81/30.01.2019г. по гр. д. № 08218/2017г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА К.П.Л., ЕГН ********** от ***, да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, гр. Перник, ул. Средец № 11, сумата 960 лв. – разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.