РЕШЕНИЕ
№ 2871
гр. Пловдив, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330117193 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обетивно съединени искове по чл. чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД и 86 от ЗЗД по искова молба на “Й. 89” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, ул. "Ибър" № 27, ет. 1, представлявано от
*********** Е. А. Д., съдебен адрес: гр. Пловдив 4003, бул. “Марица” № 69, ет. 1, офис 3,
чрез адв. А., против “БАЕВ И ДИМИТРОВ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1618, ж.к. Овча купел, ул. „Костур,, № 18, ет. 3, ап. 18,
представлявано от ********** Т. Б. Б. и П. С. Д. за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата 12 300 лева - платена на отпаднало основание /развален Договор за продажба на
стоки от 04.04.2019г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.04.2019 г. между страните е сключен договор за
покупко-продажба на стоки-търговски, електронно, мултимедийно оборудване и софтуер,
които се намирали в търговски обект в гр. ********, ул. ******* № ***. Ищецът като
купувач следвало да заплати цена от 35 000 лв. на вноски: 10 000 лв. до 09.04.2019 г.; 10 000
–до 05.05.2019 и 15000 -05.06.2019 г. Заплетена е сума от 12300 лв. Поради забава на
плащането на останалата сума ответника развали по съдебен ред договора с вл. в сила
решение. Със същото купувача е осъден да върне на продавача закупените стоки. Съобразно
с това на връщане подлежи и внесената сума като цена.
В предоставения срок за отговор ответника са предявени спрямо ищеца и
обективносъединени искове по чл. 79 вр. чл. 327 от ТЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 88 от ЗЗД за
осъждане ищеца да заплати на ответника сумите от: 3663,38 лв.- цена на продадени стоки –
1
дрехи и аксесоари, за които е издадена фактура от 15.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 15.12.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 986,06 лв.-обезщетение за
забавеното и плащане за периода 22.04.2019-15.12.2021 г.; 1240,56 лв. мораторна лиха върху
сумата от 7700 лв. за периода 05.05.2019-04.12.2019; 2287,50 лв. лихва върху сумата от 15000
за периода 05.06.2019-04.12.2019, както и законната лихва върху тях от завеждане на
исковете до окончателното плащане. Притендира разноски.
В насрещната искова молба се твърди, че на ищеца са продадени на 15.04.2019 г. и други
стоки-дрехи и аксесоари на обща стойност 3052,82 лв. Същите са предадени на ******* С.
Й.. Издадена е фактура и е начислен ДДС-610,56 лв. Същата не е заплатена. Забавата
поражда задължение за плащане на лихва за периода в размер от 986,06 лв. Твърди се, че до
разваляне на договора -04.12.2020 г. ищеца е ползвал предоставените му по договора
движими вещи без да е заплатил остатъка от 22700 лв. от продажната им цена. Това е довело
до претърпяване на вреди в размер на лихва върху назаплатените суми за периода 05.05.2019
г. до 04.12.2020 г. възлизаща на 3528,06 лв.
В предоставения срок за отговор по насрещния иск, ищеца оспорва исковете. Отрича
доставянето на стоките-дрехи и аксесоари. Посочва, че не е бил в състояние да ползва
предоставените му вещи до разваляне на договора, тъй като от 09.10.2019 г. е наложен запор
върху тях и те са описани и иззети от магазина на 15.10.2019 г. Отрича дължимостта на
притендираните лихви като вреди, тъй като заявява, че развалянето има обратно действие и
липсата на дължима главница изключва дължимостта на лихва.
В първото по делото заседание представителя на ответника потвърждава заплащането от
ищеца на сумата от 12300 лв.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени документи-договор за покупко-продажба от 04.04.2019 г.,
фактура № ********/05.04.2019 г., разписка за получена сума от 11.05.2019 г.; решение
*******/03.12.2020 г. на **ОС се установява, че на 04.04.2019 г. страните сключели договор
за покупко-продажба на търговско, електронно, мултимедийно оборудване и в търговски
обект в гр. ********, ул. ******* № *** при цена от 35 000 лв. платима по банков път на
вноски-две по 10000 лв. и една от 15000 лв. Съставен е опис на предадените и закупени
вещи. На 05.04.2019 г. ответника е издал на ищеца фактура за сума от 12 000 лв. с ДДС по
договора. С влязло в сила решение от 03.12.2020 г. на ***ОС ответника е осъден да върне на
ищеца предадените му по договора стоки поради отпадане на основанието за това и да
заплати сума от 2400 лв. разноски. На 11.05.2019 г. дължимите разноски са заплатени.
От представената фактура № *********/15.04.2019 г. е видно, че на 15.04.2019 г. ответника
е издал на ищеца фактура за сума от 3663,38 лв. за доставени стоки –дрехи, аксесоари за
облекла и други артикули.
От приложеното запорно съобщение от 10.10.2019 г. на ЧСИ ********** по изп. дело
******/2019 г., опис от 15.10.2019 г. и обезпечителна заповед от 09.10.2019 г. е видно, че в
полза на ответника е допуснато обезпечение на иск спрямо ищеца чрез налагане на запор
2
върху движимите вещи предмет на договора за покупко-продажба от 04.04.2019 г. На
15.10.2019 г. е насрочен опис на същите от ЧСИ и на ищеца е оказана забрана за
разпореждането им. При провеждане на описа на 15.10.2019 г. вещите са били налични в
обекта. За пазач е назначен П. Д. –********* на взискателя. Част от тях са изнесени за
съхранение на друго място, а останалите са оставени в обекта.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки от 04.04.2019 г., по който
същите са предадени на купувача „Й. 89“ ЕООД на същата дата, както и, че в последствие
същия е заплатил сумата от 12000 лв. с ДДС на ответника като част от цена по договора, за
което му е била издадена фактура. Не се отрича и, че в последствие между тях е възникнал
спор, по който е постановено решение на ***ОС.
Доколкото ищеца обляга в настоящето производство притенцията си за връщане на сумата
от 12300 лв. на отпадане на основанието за това, е необходимо при условията на пълно и
главно доказване на установи, че договора между страните и бил недействителен или
развален в последствие. Не се излагат твърдения за първото, а и при служебна проверка
съдът не констатира пороци в изявленията на страните водещи до нищожност на
постигнатото между тях съгласие. По отношение на второто твърдение съдът намира, че
същото е недоказано. Липсват доказателства сочещи, че съобразно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД
страните са постигнали съгласие за развалянето му на някакво основание или, че е налице
влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 87 от ЗЗД. Съобразно с това
съдът намира, че сключеният между страните договор не е развален и не е налице отпадане
на основанието за заплащане на притендираната сума дадена по договора, което да налага и
нейното връщане. Следва да се има предвид, че приложеното решение на ***ОС от
03.12.2020 г. не е конститутивно по своя характер, а осъдително и не прогласява разваляне
на договора, а само създава задължение за ищеца „Й. 89“ ЕООД да върне на ответника
“БАЕВ И ДИМИТРОВ” ООД предадените му вещи. За пълнота следва да се отбележи, че от
една страна в процесния договор е уговорено, че собствеността върху вещите преминава
върху купувача след изплащане на пълната им цена, което няма данни да е било сторено в
уговорения срок, а от друга в същият няма момент или срок на предаване на вещите, което
не налага предаването им преди заплащане на дължимата цена.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск от „Й. 89“ ЕООД против
“БАЕВ И ДИМИТРОВ” ООД по чл. 55 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Съобразно с това на отхвърляне подлежи и обективносъединения с него иск по чл. 86 от
ЗЗД.
По отношение предявените насрещни искове съдът намира, че по делото не е доказано
сключването на договор между страните за покупко-продажба на заявените стоки, тъй като
такава уговорка липсва в договора от 04.04.2019 г., а и не се установи в последствие да е
постигната. Представената от “БАЕВ И ДИМИТРОВ” ООД фактура №
*********/15.04.2019 г. неможе да бъде ценена като годно доказателство за това
обстоятелство, тъй като не е подписана от купувача „Й. 89“ ЕООД, няма данни да му е
3
предавана или да е отразена в счетоводството му, което да потвърди извършената доставка.
Следователно не е налице и основание за нейното заплащане. Ето защо иска по чл. чл. 79 вр.
чл. 327 от ТЗ за присъждане на сумата от 3663,38 лв.- цена на продадени стоки –дрехи и
аксесоари, за които е издадена фактура от 15.04.2019 г. следва да се отхвърли. Отхвърлянето
му е основание за отхвърляне и на обективносъединените с него такива по чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на със законната лихва върху притендираната главница от 15.12.2021 г. до
окончателното плащане, както и за мораторна лихва от 986,06 лв.-обезщетение за забавеното
и плащане за периода 22.04.2019-15.12.2021 г.;
По отношение притендираните суми по чл. 88 от ЗЗД за заплащане на вреди от
неизпълнение на договора, с оглед развалянето му съдът намира, че на първо място липсата
на разваляне на договора е пречка да се приеме, че е налице предпоставка за присъждане на
обезщетение за вреди на това основание. Макар да се касае за притендирана законна лихва
върху дължими по договора суми, в размер от 7700 лв. и 15000 лв. е пречка да се приеме, че
поради липса на прекратяване притендираните от ищеца суми от 1240,56 лв. за периода
05.05.2019-04.12.2019 г. и от 2287,50 лв. за периода 05.06.2019-04.12.2019 г. следва да му се
присъдят, тъй като същите не се търсят като последица от неизпълнение на договорно
задължение, а като обезщетение за ползване на предоставените по договора вещи.
Съобразно изложеното съдът намира и този иск следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото съдът намира, че на ищците не се дължат разноски по
предявените от тях искове. На ответника по главните искове не следва да се присъждат
разноски поради липса на отправено искане и представяне на доказателства за сторени
такива. На ответника по насрещните принтенции „Й. 89“ ЕООД следва да се присъдят
притендираните развноски вразмер от 1000 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Й. 89” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, ул. "Ибър" № 27, ет. 1, представлявано от ***********
Е. А. Д., съдебен адрес: гр. Пловдив 4003, бул. “Марица” № 69, ет. 1, офис 3, чрез адв. А.,
против “БАЕВ И ДИМИТРОВ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1618, ж.к. Овча купел, ул. „Костур,, № 18, ет. 3, ап. 18, представлявано от
********** Т. Б. Б. и П. С. Д. обетивно съединени искове по чл. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата 12 300 лева (дванадесет хиляди
и 300 лв.) - платена на отпаднало основание /развален Договор за продажба на стоки от
04.04.2019г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БАЕВ И ДИМИТРОВ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, ж.к. Овча купел, ул. „Костур,, № 18, ет. 3, ап. 18,
представлявано от ********** Т. Б. Б. и П. С. Д. против “Й. 89” ЕООД, ЕИК: *********,
4
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, ул. "Ибър" № 27, ет. 1,
представлявано от *********** Е. А. Д. обективносъединени искове по чл. 79 вр. чл. 327 от
ТЗ, чл. 86 от ЗЗД и чл. 88 от ЗЗД за осъждане ищеца да заплати на ответника сумите от:
3663,38 лв.(три хиляди шестстотин шестдесет и три лева и 38 ст.) - цена на продадени стоки
–дрехи и аксесоари, за които е издадена фактура от 15.04.2019 г., ведно със законната лихва
от 15.12.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 986,06 лв.(деветстотин
осемдесет и шест лева и 06 ст.) -обезщетение за забавеното и плащане за периода 22.04.2019-
15.12.2021 г.; 1240,56 лв.(хиляда двеста и четиридесет лева и 56 ст.) мораторна лиха върху
сумата от 7700 лв. за периода 05.05.2019-04.12.2019; 2287,50 лв.(две хиляди двеста
осемдесет и седем лева и 50 ст.) лихва върху сумата от 15000 за периода 05.06.2019-
04.12.2019, както и законната лихва върху тях от завеждане на исковете до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА “БАЕВ И ДИМИТРОВ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1618, ж.к. Овча купел, ул. „Костур,, № 18, ет. 3, ап. 18,
представлявано от ********** Т. Б. Б. и П. С. Д. да заплати на “Й. 89” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, ул. "Ибър" № 27, ет.
1, представлявано от *********** Е. А. Д. сумата от 1000 (хиляда ) лв. за разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п./____________
5