Р Е Ш Е Н И Е
№ 1540
гр.Плевен, 05,11,2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Плевенски районен съд, IХ-ти граждански
състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Р.К., като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3372
по описа на съда за 2015 година, и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС Плевен е постъпила искова молба от РП
Плевен против Л.А.К. и А.М.М.,***, за лишаване на ответниците от родителски права по отношение на роденото от
съжителството им дете *** М., ЕГН **********. Твърди се, че по постъпила жалба
от Н.М. е образувана предварителна проверка. Установено е, че от най-ранна
детска възраст на детето майката не е полагала необходимите родителски грижи,
като е пренебрегвала интересите на детето за сметка на нейните собствени.
Твърди се, че когато детето е било на една година и половина майката е
напуснала страната и се е завърнала след шест години. Сочи се, че бащата на
детето скоро след раждането му е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
продължителен период от време, а след като е излязъл от затвора се е установил
в гр.***, като не е търсил контакт с детето, нито е изпращал средства за
издръжката му. Твърди се, че детето е настанено по реда на ЗЗакрД
в семейството на бабата по бащина линия, която има добри битови условия и се
грижи адекватно за ***. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.132, ал.1, т.2
от СК – и двамата родители трайно не полагат грижи и не дават издръжка на
детето без да има основателна причина за това. В съдебно заседание
представителя на ищеца – прокурор ***, сочи, че от събраните доказателства
безспорно се установява, че още от раждането на детето и двамата родители не са
живели постоянно с него, не са полагали каквито и да било грижи – нито преки,
нито финансови. Твърди се, че родителите проявяват нехайно и безотговорно
поведение към детето и трайно са се дезинтересирали
от него.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът А.М. не
депозира писмен отговор. В съдебно заседание, при изслушване на същия, заявява,
че няма работа и затова не може да полага грижи за детето.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният особен
представител на ответницата Л.К. – адв.С.М. от ПАК,
ангажира становище, че искането е немотивирано. Сочи се, че последиците от
исканото лишаване от родителски права са тежки. В съдебно заседание особения
представител на ответницата К. сочи, че не са събрани достатъчно убедителни
доказателства, че майката е била в състояние действително да се грижи за детето.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на молителя,
намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е, а и
видно от приложеното копие от удостоверение за раждане от 03,07,2012 г. /л.25
от делото/, че детето *** М.,
ЕГН **********, е родено на 23,09,2005 г., като за негови родители са посочени ответниците по настоящото дело.
От изготвения от ДСП-Плевен социален доклад
от 05,06,2015 г. се установява, че след извършване на социално проучване е
установено, че родителите на *** трайно са се дезинтересирали
от нейното отглеждане и единствената подкрепяща среда за детето е тази на
неговата баба по бащина линия Н.М..
Видно от представеното копие от Заповед
№ЗД-06-156/25,04,2008 г. на Директора на ДСП-***, детето временно е настанено в
семейството на бабата и дядото по бащина линия.
Видно от представеното копие от решение,
постановено по гр.д.№2315/2008 г. на ПлРС, спрямо
детето *** М., ЕГН **********, е предприета мярка за закрила – настаняване за
отглеждане и възпитание в семейството на роднини – баба и дядо по бащина линия,
до промяна на обстоятелствата.
От показанията на св.Н.М. – майка на отв.А.М., се установява, че от раждането на детето същото
преимуществено се е отглеждало от нея, тъй като майката често бягала в дома на
родителите си. Твърди се, че последно през 2008 г. майката е виждала детето, след
което е заминала за чужбина и никой не я знае къде е. Свидетелката твърди, че
майката е изоставила детето си, като вързала количката му на улицата. Сочи се,
че е сигнализиран кварталния на селото, когато майката се напила и сцепила
главата на детето преди години. При допуснатия повторен разпит на св.М. същата
твърди, че бащата на детето не работи никъде и също е на нейна издръжка. Сочи,
че въпреки че живее в бащината си къща в с.***, отв.М.
не е взимал детето дори и за няколко дена да го гледа.
В показанията си св.А.К. – баща на отв.К., твърди, че същата се е грижела за детето си, когато
е била в България, но от три години е в чужбина и не знаят нищо за нея. Свидетеля
сочи, че дъщеря му се прибрала при него, защото отв.М.
и майка му я тормозели и биели. Св.К. категорично заявява, че дъщеря му сама е
оставила детето при отв.М. и майка му, без някой да я
принуждава, и детето не е взето насила от нея.
При изслушването на детето *** в съдебно
заседание, само в присъствието на социален работник, същото заявява, че само
веднъж е виждала майка си – когато е била много малка, а по телефона никога не
са говорили. Детето твърди, че бащата го посещава от време на време, а когато
има пари му купува нещо сладко. Детето сочи, че се чувства добре при баба си Н.,
а бабата и дядото по майчина линия изобщо не се интересуват от нея.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Според
константната съдебна практика лишаването от родителски права се прилага като
крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага при доказана нужда
и полза за детето. Две са хипотезите, предвидени в закона, при наличие на които
съдът по своя преценка следва да лиши родителя от родителски права – в особено
тежки случаи по чл.131 от СК – когато поведението му представлява опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, или при трайно
неполагане на грижи за детето и липсата на финансов принос за отглеждането му. Основанието, на което ищеца иска лишаване от
родителски права на ответниците е второто предвидено
в закона - без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и не дават
издръжка - чл.132, ал.1, т.2 от СК.
Касае се до виновно поведение на родителя, тежко укоримо
виновно бездействие, когато без
основателна причина не изпълнява родителските си задължения, а именно - не полага грижи и не дава издръжка на детето.
Неизпълнението на родителските задължения за непосредствени грижи при
отглеждането и осигуряване на материалната издръжка трябва да бъде „трайно”.
Законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки
отделен случай е житейската практика и моралът. Константната съдебна практика
приема, че трайност има при шест и повече месеци. Константно в практиката на ВКС е
разбирането, че за налагането на мярка като лишаването от родителски права, от
първостепенно значение е преценката, свързана с изпълнението на родителския
дълг при особеностите на всяка конкретна ситуация. Приема се още, че от
значение е степента, трайния характер на създаденото противоправно
положение, причините за него, като и тук на първо място е не санкцията за
родителя, а интереса на детето.
В
настоящата хипотеза съдът приема, че е доказано такова поведение от страна и на
двамата ответници.
От
събраните гласни доказателства безспорно се установява, че от много години
майката на детето отсъства от Република България, като не само че не е
осъществявала преки грижи за ***, но не е изпращала и средства за отглеждането
й. Следва да се отбележи, че майката е в активна трудоспособна възраст, поради
което следва да се приеме, че същата е в състояние да престира
труд и съответно – да получава съответното възнаграждение, още повече, че дори по
данни на св.К. – неин баща, и като такъв заинтересован от изхода на делото, отв.К. е работила в ***. Ето защо съдът приема, че майката без основателна причина трайно не полага грижи за *** и не й дава издръжка. Налице е пренебрегване на малолетната *** от страна на майката
по смисъла на §1, т.5 от допълнителните
разпоредби на Правилника за прилагане на Закона
за закрила на детето. При констатираните факти и обстоятелства малолетната *** без
основателна причина е изоставена
от майката и представлява дете в риск по смисъла на § 1,
т.11 б."а" и б."в" от ДР на ЗЗакрД.
По
отношение на бащата също са събрани безспорни
доказателства, че същият не
полага нито преки грижи, нито
подпомага финансово отглеждането
на детето. Действително, същият е изтърпявал дълго време наказание «лишаване от свобода»
и е бил в обективна невъзможност
да се грижи за детето. След
излизането му от затвора обаче се установи, че същият отново е проявил нехайно
отношение към дъщеря си, като е започнал работа в друго населено място, но въпреки трудовата си ангажираност не е изпращал
средства за издръжката на детето.
Освен това, събраха се доказателства, че към настоящия момент бащата е безработен, но въпреки това не участва пряко в грижите за детето – например да го води и взима от училище, да го води по разходки, да учи с него, което отново показва неговата незаинтересованост от детето.
Въз основа всичко изложено съдът счита, че е
налице е трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка от страна както на
майката, така и на бащата по отношение на детето ***, което е израз на явна дезинтересираност на ответниците от
отглеждането и възпитанието на детето и на пълно пренебрегване на родителските им
задължения за дълъг период от време. Налице е несъвместимо с естеството на
родителските права и с установените в обществото морални норми, поведение от
страна на ответниците, което застрашава личността и
възпитанието на детето. При това положение да продължават ответниците
да бъдат титуляри на родителските права се явява безпредметно и правно и
житейски неоправдано, още повече, видно от доказателствата по делото, по
отношение на майката дори е прекъсната връзката между родител и дете. С оглед
изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.132, ал.1, т.2 от СК и ответниците следва да бъдат лишени от родителски
права върху малолетното дете ***.
На основание чл.134, ал.2 от СК на ответниците следва да бъде определен режим на свиждане с
детето всяка първа и последна събота от месеца от 10,00 ч. до 12,00 ч., по
местонахождение на детето, в присъствието на бабата по бащина линия Н.М., като
всякакви други по-широки по обем мерки за лични контакти според съда не биха
били в интерес на детето.
Относно издръжката, предвид разпоредбата на
чл.151, ал.3 от СК вр.чл.134, т.1 от СК, съдът счита,
че независимо, че са лишени от родителски права, родителите не се освобождават
от задължението за издръжка. Съдът съобрази разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК,
съгласно която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, които са неработоспособни и не може да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката, която родителят дължи на не навършилите пълнолетие
деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК размера на минималната издръжка е една
четвърт от размера на минималната РЗ за страната /към настоящия момент в размер
на 380,00 лева/. При определяне на дължимата издръжка, съдът следва да се
съобразява с нуждите на детето и възможностите на родителите. Няма събрани
данни за трудовата ангажираност на майката, а бащата е безработен. Следва да се
отбележи обаче, че и двамата родители са в активна трудоспособна възраст,
поради което следва да се приеме, че могат да реализират приходи поне в размер
на минималната работна заплата за страната. Освен това издръжката, която дължат
родителите на ненавършилите си пълнолетие деца, съгласно чл.143, ал.2 от СК, е
безусловна. Детето *** е на десет години. Съобразявайки обичайните, съобразени с
възрастта, нужди на детето от издръжка -
потребностите му
от здравословна храна, подходящо за сезона облекло, учебни
пособия, развлечения, съдът приема, че
необходимата обща издръжка следва да се определи на 190,00 лева, и същата
следва да бъде поделена между двамата родители, които не осъществяват преки
грижи за детето. Издръжката се дължи от датата на влизане в сила на решението,
до настъпването на причини и условия за нейното изменяване
или прекратяване.
При този изход на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на ПлРС сумата от 30,00 лева за държавна такса
за разглеждане на иска за лишаване от родителски права и по 136,80 лева всеки
за държавна такса върху определения размер на издръжките. Ответницата Л.К.
следва да бъде осъдена да заплати и сумата от 300,00 лева – възнаграждение за
особено представителство.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ЛИШАВА на основание чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.133, ал.1 от СК Л.А.К., ЕГН **********, и А.М.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, от
родителски права върху малолетното дете *** М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.134, т.2 от СК режим
на свиждане на ответниците Л.А.К., ЕГН **********, и А.М.М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, с
малолетното дете *** М., ЕГН **********, всяка първа и последна събота от
месеца от 10,00 ч. до 12,00 ч., по местонахождение на детето, в присъствието на
бабата по бащина линия Н.М..
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 от СК Л.А.К.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете *** М., ЕГН **********, чрез
неговата баба и законен представител Н.В.М., месечна издръжка в размер на 95,00
лева, считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпването на
причини и условия за нейното изменение и прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 от СК А.М.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете *** М.,
ЕГН **********, чрез неговата баба и законен представител Н.В.М., месечна
издръжка в размер на 95,00 лева, считано от влизане в сила на настоящото
решение до настъпването на причини и условия за нейното изменение и
прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл.69,
ал.1, т.7 вр.чл.78, т.6 от ГПК Л.А.К., ЕГН **********,
да заплати по сметка на ПлРС сумата от 136,80 лева,
представляваща ДТ върху определения размер на издръжката на детето ***.
ОСЪЖДА на основание чл.69, ал.1, т.7 вр.чл.78, т.6 от ГПК А.М.М., ЕГН **********,
да заплати по сметка на ПлРС сумата от 136,80 лева,
представляваща ДТ върху определения размер на издръжката на детето ***.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, т.6 от ГПК Л.А.К., ЕГН **********, да заплати по сметка на ПлРС сумата от 300,00 лева – възнаграждение за особено
представителство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Л.А.К.,
ЕГН **********, и А.М.М., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***, да заплатят по сметка на ПлРС сумата
от 30,00 лева, представляваща ДТ за разглеждане на иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.С.М.
от ПАК възнаграждение за особено представителство по делото в размер на 300,00
лева.
На основание чл.136 от СК, след влизане на
решението в сила, да се изпрати препис от решението на Община гр.*** за
вписване на лишаването на родителите от родителски права.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
датата на обявяването му – 05,11,2015 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: