МОТИВИ към ПРИСЪДА №96/26.05.2017г. по НОХД №674/2017г., изготвени на 26.05.2017г.
С. районна прокуратура
е внесла обвинителен акт против подсъдимите Д.Р.Х. и П.А.Й. за престъпление по
чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите признаха
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявиха,
че желаят делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно
следствие.
Представителят
на РП- С. изрази становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Съдът
прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК и при предварителното изслушване на страните разясни на подсъдимите правата
по чл.371 от НПК, след което с определение обяви, че ще ползва самопризнанията
им при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
подсъдимите Х. и Й. се признават за виновни. Разкайват се и молят съда лично и
чрез защитниците си да им бъдат определени наказания „Лишаване от свобода” в
минимален размер и изпълнението на наказанията да бъдат отложени за изпитателен
срок от ТРИ години.
Представителят
на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на всяка от двете подсъдими да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА година, което да се редуцира с 1/3 и изпълнението на редуцираните
наказания „Лишаване от свобода” за срок от ОСЕМ месеца да бъде отложено за
изпитателен срок от ТРИ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Х. и Й. са сестри. На
10.05.2017г. около 14- 14,30 часа двете се намирали в центъра на гр. Ш.. Там
видели пострадалия, св. Р.Р. и като разбрали, че той не е в къщата си, а двете
знаели, че е възрастен човек и живее сам се уговорили да отидат и да влязат в
нея, а ако намерят нещо за крадене най- вече пари да ги откраднат. Веднага
пристъпили към изпълнение на намерението си да извършат намислената кражба и
отишли до къщата на св. Р..***. Пътната врата била заключена, поради което
двете подсъдими се качили на плочата от северната страна на къщата, където
дуварът бил нисък и влезли в двора. След това проникнали в западната стая на
първия етаж на къщата през вратата, тъй като същата не била заключена. В стаята
вдигнали дюшека и завивките на леглото, отворили долапа вграден в стената, но не
намерили пари. Когато подс. Х. отворила южното крило на трикрилния гардероб
разположен до източната стена в него между одеалата и завивките намерила книжен
плик с банкноти с номинал по 50 лева и по 20 лева, общо сумата от 1000 лева.
Взела ги, след което казала на подс. Й., че е намерила пари и двете веднага
излезли по обратния път, по който влезли. Отишли в дома на подс. Х., преброили
парите и разбрали, че са откраднали сумата от 1000 лева.
Бил извършен оглед на
местопроизшествието, при който от дясната страна на гардероба, в който се е
намирал въпросният плик със сумата от 1000 лева била иззета дактилоскопна
следа. По делото била изготвена съдебно- дактилоскопна експертиза, от
заключението на която е видно, че представената за изследване дактилоскопна
следа е била оставена от десен малък пръст на подс. Х..
Двете подсъдими успели да похарчат
сумата от 60 лева и имали намерението да си разделят останалите пари, но не
успели, тъй като били издирени от полицейски служители, свидетелите Н.К. и А.Т..
Пред тях двете подсъдими направили пълни самопризнания, а подс. Х. с протокол
за доброволно предаване от 10.05.2017г. предала сумата от 940 лева в банкноти с
номинал по 50 лева и по 20 лева.
Срещу разписка на 11.05.2017г.
сумата от 940 лева (четири банкноти с номинал 50 лева и 37 банкноти с номинал
20 лева) била върната на собственика, св. Р.Р..
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
свидетелските показания на свидетелите Р.Р., Н.К. и А.Т., протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, протокола за доброволно
предаване, разписката за върнати вещи, както и от заключението на вещото лице
по изготвената съдебно- дактилоскопна експертиза, взети в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното
производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира
и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- дактилоскопна експертиза,
тъй като то не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимите
Д.Р.Х. и П.А.Й. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъплението „Кражба” по чл.195, ал.1,
т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, затова че на 10.05.2017г. в гр. Ш., общ. Т. ул.
„Поп Харитон” №43 след предварителен сговор помежду си отнели чужди движими
вещи- пари на стойност 1000 лева от владението на собственика Р.М.Р. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят като случаят е немаловажен.
Деянието е извършено от двете подсъдими с
пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Те са знаели,
че като вземат плика със сумата от 1000 лева извършват деянието „Кражба”.
Наясно са били, че по този начин, извършвайки деянието ще увредят собственика
на въпросните пари, но въпреки това са го извършили и са го увредили.
Съдът счита, че авторството на
деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Кредитира,
както бе посочено по- горе показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са
последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, а освен това се
подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно протокола за оглед на
местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, протокола за доброволно
предаване, както и разписката за върнати вещи.
Видно е, че подсъдимите Х. и Й. са
извършили деянието, след като са се сговорили предварително за извършването му,
тъй като още докато са били в центъра на гр. Ш. те са взели решението да
извършат „Кражба”. Още тогава като са видели, че св. Р.Р. се намира в центъра
на селото те са взели решението веднага да отидат в тях и да извършат
въпросната кражба, тъй като са знаели, че той живее сам. От доказателствата по
делото по несъмнен начин се установи, че са сторили точно това, а именно след
като са се сговорили в центъра на гр. Ш. са отишли до дома на св. Р. *** и са
извършили въпросната кражба. Ето защо съдът счита, че правилно е било
повдигнато и на двете подсъдими обвинение за престъпление „Кражба” след
предварителен сговор по т.5 на чл.195, ал.1 от НК.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимите и в стремежа им за облагодетелстване по непозволен от
закона начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие чистото им съдебно минало, искрените им разкаяния и съдействието
им за разкриване на обективната истина по време на досъдебното производство.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността им обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанията, които следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете,
че следва да определи наказанията на двете подсъдими за извършеното от тях престъпление
по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК,
тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства,
нито някое от изключителен характер. Намира, че е най- подходящо тези наказания
да бъдат „Лишаване от свобода” в минималния предвиден в закона размер, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година. Наказанията им в тези размери
съдът счита за справедливи и отговарящи в максимална степен на обществената
опасност на деянието и на двете подсъдими. Тези наказания ще изиграят своята
роля за постигане целите на генералната и специалната превенция.
Съдът на основание чл.58А, ал.1 от НК задължително следва да намали с по 1/3 наказанията на двете подсъдими, а
именно с по ЧЕТИРИ месеца. Намалените наказания „Лишаване от свобода” за срок
от ОСЕМ месеца съдът счита, че двете подсъдими не следва да изтърпят тъй като
са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно подсъдимите
Х. и Й. не са осъждани на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. На
двете подсъдими са наложени наказания до три години „Лишаване от свобода”, а
именно по ОСЕМ месеца на всяка от тях и за постигане целите на наказанието и
най-вече за поправянето на подсъдимите съдът намира, че не е наложително да ги
изтърпят. Съдът счете, че е най- подходящо на всяка една от двете подсъдими да
се определи на основание чл.66, ал.1 от НК минималния изпитателен срок от ТРИ
години.
С оглед правилата на процеса съдът осъди
подсъдимите Д.Р.Х. и П.А.Й. да заплатят в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР- С. сумата от 66,25 лева, представляваща направени разноски по
делото.
Ръководен от гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: