Решение по дело №13847/2020 на Софийски градски съд

 

 

   Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е   № ……

                                               

                                   Гр. София, 24.08.2022 г.

 

 

                      В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ - „В” състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди  двадесет и втора година в следния състав :

                                                      

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ : ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                      Мл. съдия :ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл.съдия Чернева  в. гр. дело № 13847 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,                                             взе предвид  следното :

 

             Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 20219282 от 08.10.2020 г., постановено по гр. д. № 52875/2019 г., Софийският районен съд, I ГО, 157 състав, е уважил предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от "Т.С." ЕАД срещу П.С.Р. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1978,16 лева - незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к. „*********аб. № 070982, за периода от м.07.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за сумата над 1978,16 лева до пълния предявен размер от 1995,27 лева и за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г.; както и за сумата от 44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2016 г. – м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за сумата над 44 лв. до пълния предявен размер от 58 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 30.06.2016 г.; както и за сумата от 158,37 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 14.09.2017 г. – 16.01.2019 г., като е отхвърлил иска за сумата над 158,37 лв. до пълния предявен размер от 162,50 лв. ; да заплати сумата от 5,71 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.01.2016 г. – 16.01.2019 г. като е отхвърлил иска за сумата от 5,71 лв. до пълния предявен размер от 11,44 лв.  
С решението П.С.Р. е осъден да заплати на "Т.С." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1354,42 лева – разноски за производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Б.Б." ООД.

В законоустановения срок срещу решението в частта, в която предявения иск е уважен е постъпила въззивна жалба от П.С.Р. чрез адв. Б.К., назначен за особен представител на ответника, в която се прави оплакване, че решението е постановено при нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. По подробно изложени съображения моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата страна "Т.С." ЕАД. В молба и в откритото съдебно заседание, проведено по делото, чрез процесуалният си представител юрк. Генов, оспорва въззивната жалба, прави искане същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсулт, възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Б.Б." ООД не взема становище.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.

Пред първата съдебна инстанция са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В настоящия случай, с оглед въведения с въззивната жалба предмет на проверка, спорно по делото е единствено обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главницата по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответника.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира апартамент № 57, находящ се в гр. София, ж.к. „*********е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том I, дело № 11 от 09.02.2001 г. на нотариус М.В. с район на действие Софийския районен съд, чието легитимиращото действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса с допустими доказателствени средства, се установява, че П.С.Р. е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот през 2001 г. По делото няма данни имотът да е отчужден или в полза на трето лице да е учредено вещно право на ползване, поради което в качеството си на собственик на процесния имот ответникът има и качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следователно е легитимиран да отговаря по предявените искове.

Притежаваното от ответника право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от 2014 г. и които са публикувани.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че сумите, начислени за топлинна енергия и дялово разпределение на топлоснабдения имот с аб. № 070982, касаещи  процесния период, не са били заплатени. Вещото лице е проверило и изравнителните сметки, касаещи процесния имот, както и начислените лихви от момента на изпадане на длъжника в забава. В експертизата е посочен резултата от сумите за потребена топлоенергия и тези за дялово разпределение. Тя е изчислена математически вярно, съобразно действащата нормативна уредба и е в рамките на присъдената от първата съдебна инстанция сума, след уважаване на заявеното възражение за изтекла погасителна давност.

Ето защо с оглед предмета на проверка, въведен с въззивната жалба и липсата на други заявени относими към предмета на делото оплаквания, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.

В настоящото производство на въззиваемия – ищец следва да му се присъдят разноски  за  заплатен депозит  за особен представител за сумата от 191.52 лева, като не следва да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като пред въззивната инстанция "Т.С." ЕАД, не е представлявана  извън подаването на молбата от 01.02.2022г., в която се прави искане за присъждане на разноски и претенция за юрисконсултско възнаграждение.

 

Така мотивиран, Софийският градски съд

                                                                Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20219282 от 08.10.2020 г., постановено по гр. д. № 52875/2019 г., Софийският районен съд, I ГО, 157 състав, в обжалваната част.

Решението в необжалваната отхвърлителна част е влязло в сила.

ОСЪЖДА П.С.Р.,ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к *******ап.** да заплати на  "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, гр.София, ул. "*******сумата от 191.52 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски на основание чл.78 ал.3, вр. чл 47, ал.6 ГПК.

Решението е постановено при участието на "Б.Б." ООД, като трето лице помагач на страната на "Т.С." ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                           2.