Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На двадесет и шести ноември Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен
характер дело номер 4649 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №436и-205/29.09.2020г. на Директор на ОДМВР Варна, с което на В.С.И.
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на осн. чл.209а ал.1 от ЗЗдравето.
ОСЪЖДА ОДМВР – Варна на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на В.С.И. направените по
делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 200 / ДВЕСТА/ лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на В.С.И. срещу
наказателното постановление, с което е наложено административно наказание
глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата се счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати нарушения на чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не е
посочена конкретна противоепидемична мярка, която е нарушена. Заповедта не е
обнародвана . Впоследствие е била отменена , поради което е налице хипотезата
на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Счита се и , че е налице маловажност на случая. Формулира
се искане за отмяна на НП.
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се иска отмяна на НП като се поддържат основанията, наведени
с жалбата.
Представител на органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по
основателността на жалбата.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 25.04.2020г. въззивницата И. заедно с други
пълнолетни лица, както и деца, се намирала в гр. Варна, жк.
„**“, в двора на ОУ“Захари Стоянов“ на спортната площадка, до поставените там спортни уреди.
В същото време в района се намирали полицейски служители, сред които св.
П., които възприели намиращите се на площадката лица.
Към 25.04.2020г. била в сила т.І.1. от Заповед №РД-01-143 /20.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването , съобразно която се преустановявали
посещенията на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места.
След като била извършена проверка, срещу въззивницата
И. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата
на извършване на нарушението , състоящо се в нарушаване на въведената забрана за
посещения на паркове, детски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места.
Акта бил надлежно предявен на въззивницата,
която вписала в съдържанието му, че има възражения.
АНП била изпратена на ВРП с оглед престъпление по чл.355 ал.2 вр. ал.1 от НК.
С постановление от 05.05.2020г. прокурор при
ВРП отказал да образува досъдебно производство.
На 16.10.2020 г. е било издадено и НП , като видно от съдържанието на
същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 от ЗЗДравето и било
наложено съответно административно наказание , съобразно чл.209а ал.1 от ЗЗдравето.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – писмените доказателства – надлежно съставен АУАН, показанията на св. П. и др.
При проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното
постановление е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за
издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата
обстановка, като по административнонаказателната
преписка е било приложено извлечение от информационния регистър, с което по АНП
са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно
нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно
нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на
обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация
по ЗЗдравето.
Административно наказващият орган обаче неправилно, въз
основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно
нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.
В настоящия казус, от приложените по делото доказателства
е видно, че нарушителката е придружавала деца, каращи тротинетки в двора.
Действително, в периода от издаването й на 20.03.2020г. Заповед №РД-01-143 /20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването е била многократно изменяна, включително и в частта, касаеща
въведената забрана за посещения на паркове, детски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места /Заповед №РД-01-239
/26.04.2020г. на Министъра на здравеопазването/, поради което и следва да се
възприеме теза, че у въззивницата е възникнало
затруднение относно актуалното й съдържание. Следва да се отбележи и , че
със Заповед №РД-01-251 /05.05.2020г. на Министъра на здравеопазването, дни след
установяване на нарушението , Заповед №РД-01-143 /20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването е била напълно отменена.
Горното безспорно не представлява изпълнение на
въведената забрана, но установеното по- горе, както и факта, че се касае за
първо установено нарушение, очертават извършеното нарушение като такова с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на
административното нарушение.
Що се отнася до останалите наведени с жалбата възражения,
извън тези за маловажност на случая, съдът прецени същите като неоснователни,
предвид на следното :
С жалбата се счита, че при
съставяне на АУАН издаване на НП са допуснати нарушения на чл.42 т.4 и т.5 и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не е посочена конкретна противоепидемична мярка,
която е нарушена.
Съдът не констатира да са
допуснати сочените нарушения, доколкото обстоятелствените части на АУАН и НП
съдържат конкретика, от която са изводими признаците
на състава на нарушението по ЗЗ.
Сочи се, че заповедта не е
обнародвана. Впоследствие е била отменена , поради което е налице хипотезата на
чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Съдът намери, че не е налице хипотеза на чл.3 ал.2 от ЗАНН, предвид на факта, че разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗДравето
не е отменяна и към момента на санкциониране на лицето, както и към настоящия
момент е действаща.
След като обсъди възраженията, наведени с жалбата и
намери част от същите за основателни, съдът отмени НП като необосновано.
С решението си съдът присъди направените по делото
разноски от въззивницата за възнаграждение на адвокат,
съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6;
чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: