№ 7660
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110155631 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на З. П. АНТ. срещу ЮР. АС. К. и
ДЖ. Т. ( виж Определение № 8938/07.04.2022г. за съединяване по чл. 213 ГПК /л.
35/), с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
солидарната дължимост на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 27621/2021г. на СРС, 40-ти
състав, а именно: 5000 евро с левова равностойност 9779,15лв., представляващи
остатък от продажна цена по договор за продажба на право на строеж, обективиран в
нот. акт от 02.08.2018г., ведно със законната лихва от 18.05.2021г. до изплащане на
вземането, и 1197 евро с левова равностойност 2341,12лв., представляващи законна
лихва за забава върху главницата от 02.01.2019г. до 12.05.2021г.
Ищецът твърди, че на 02.08.2018г. е сключен договор за покупко-продажба на
право на строеж върху недвижим имот, оформен в нотариален акт, по който ищецът
бил продавач, а ответниците купувачи. Цената по договора била в размер от 11 000
евро, от която купувачите заплатили по банков път 6000 евро, а остатъкът от 5000 евро
следвало да бъде заплатен до 31.12.2018г., което обаче не било сторено.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че ответниците му дължат солидарно сумите по издадената
заповед за изпълнение. Претендира и разноски.
Ответникът Ю.К. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице солидарна отговорност
между купувачите и не следва да дължи заплащане на цялата сума. Посочва, че е
заплатил изцяло дължимата от него ½ част от остатъка по продажната цена в размер на
2500 евро с плащане в брой, извършено преди настъпване падежа на задължението.
Оспорва да дължи и лихва за забава.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът ДЖ. Т. не е подал отговор на исковата молба. С молба от 29.06.2022г.
и в проведеното на 30.06.2022г. открито съдебно заседание заявява, че оспорва
предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не е спорно и е отделено за такова с доклада по чл. 146 ГПК, че
на 02.08.2018г. между ищеца, в качеството на продавач, и ответниците, в качеството на
купувачи, е сключен договор във формата на нотариален акт за покупко-продажба на
право на строеж на имот срещу цена от 11 000 евро, от която 6000 евро са заплатени в
деня на подписване на договора, а остатъкът от 5000 евро е следвало да бъде заплатен
до 31.12.2018г.
В съставения нотариален акт, който е представен по делото, е посочено, че
правото на строеж за изграждане на недвижим имот се продава за продажна цена от
11 000 евро, която сума продавачът заявява, че е съгласен да получи изцяло по банков
път от купувачите по следния начин: сумата в размер на 6000 евро да бъде заплатена
същия ден след подписване на нотариалния акт и вписването му в АВ, а остатъкът от
продажната цена в размер на 5000 евро да бъде заплатен в срок до 31.12.2018г.
По делото не е спорно, че продавачът по договора е изпълнил задължението си да
прехвърли правото на строеж върху имота на купувачите, с оглед на което за
последните се е породило задължението им по чл. 200 ЗЗД да заплатят уговорената
цена. Същите не ангажират доказателства за това, макар тежестта на доказване да е
тяхна съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. Следва да се има предвид, че гласни
доказателства за установяване на този факт са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4
ГПК, а и в самия нотариален акт е предвидено плащането да стане по банков път.
Предвид липсата на проведено от ответниците доказване на плащането на дължимия
остатък от продажната цена по договора в размер от 5000 евро, съдът е длъжен да
приеме, че този факт не се е осъществил в обективната действителност. Ето защо, за
продавача продължава да съществува вземането за остатъка от продажната цена в
размер от 5000 евро, тъй като не се установява неговото погасяване чрез плащане.
Предвид това, искът за главница се явява основателен.
В договора е предвиден краен срок за плащане на остатъка от цената, а именно
31.12.2018г. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му и съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
дължи законна лихва. Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не установяват
да са заплатили задължението на падежа, поради което от следващия ден – 01.01.2019г.
се намират в забава и дължат законна лихва. Ищецът обаче я претендира от
02.01.2019г., като съдът следва да се съобрази с това искане. Размерът на законната
лихва за забава за периода 02.01.2019г.-12.05.2021г. върху главницата от 5000 евро с
левова равностойност от 9779,15лв. възлиза на 1197,23 евро с левова равностойност
2341,58лв., изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор. Ищецът претендира сума в по-нисък размер, с оглед на което претенцията
му се явява изцяло основателна.
Спорен между страните е въпросът дали сумите се дължат солидарно или
разделно от купувачите - ответници.
В чл. 121 ЗЗД е предвидено, че освен в определените от закона случаи,
солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.
Тоест, солидарността представлява изключение, а правилото е разделна отговорност. В
случая, в закона не е предвидена солидарна отговорност между купувачите, поради
което същата може да възникне само ако е уговорена в договора. В последния е
предвидено, че З.А. продава на Ю.К. и на Д. Т. при равни права правото на строеж
2
върху следния имот, който ще се изгради в пететажна многофамилна жилищна сграда,
находяща се в /населено място/, а именно ап. № 15. Уредено е, че правото на строеж се
продава за цена от 11 000 евро, която продавачът е изявил съгласие да получи изцяло
по банков път от купувачите на две вноски. В пункт IV от договора е уговорено, че
купувачите заявяват, че са съгласни и купуват правото на строеж върху недвижимия
имот за продажна цена в размер от 11 000 евро, която ще заплатят изцяло по банков
път на продавача по начина и в сроковете, описани в пункт I от нотариалния акт.
С оглед съдържанието на процесния договор, обективиран в нотариалния акт,
съдът намира, че същият представлява учебникарски пример за разделна отговорност
на купувачите. Никъде в него не е посочено, че купувачите се задължават да отговарят
солидарно за продажната цена. Вярно е, че не е необходимо да бъде изрично използван
терминът „солидарно“, но от цялостното съдържание следва да се извлече несъмнен
извод, че всеки от тях поема задължението да отговаря изцяло за продажната цена,
като плащането от единия от тях освобождава и другия. В конкретния случай, подобен
извод не може да се направи, тълкувайки се съдържанието на договора съгласно чл. 20
ЗЗД. Ето защо, приложение следва да намери общото правило на разделна отговорност,
а не изключението за солидарност.
Противно на твърденията на ответниците, няма процесуална пречка, когато се
претендират сумите солидарно, същите да бъде присъдени разделно. По този начин не
се нарушава принципът на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, тъй като разделността
представлява по-малкото от солидарността.
С оглед изложеното, предявените искове се явяват изцяло основателни, но сумите
се дължат разделно, а не солидарно от ответниците, като не следва да се постановява
изричен отхвърлителен диспозитив относно солидарността, в който смисъл е
константната практика на ВКС.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
За заповедното производство е доказал разноски в размер от 242,50лв. за
държавна такса и 230лв. за адвокатско възнаграждение или общо 472,50лв.
За исковото производство е доказал разноски от 242,50лв. за държавна такса и
900лв. за платено адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, което е неоснователно, тъй като минималният
размер на възнаграждението съобразно материалния интерес по делото възлиза на
893,61лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г.
Ищецът има право и на платената държавна такса от 15лв. по ч. гр. д. №
1048/2022г. на СГС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от З. П.
АНТ., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу ЮР. АС. К., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, и ДЖ. Т., гражданска на Република Македония,
родена на ***********, с адрес: /населено място/, че ответниците дължат разделно на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 27621/2021г. на СРС, 40-ти състав, а
3
именно: 5000 евро с левова равностойност 9779,15лв., представляващи остатък от
продажна цена по договор за продажба на право на строеж, обективиран в нот. акт №
33, том II, рег. № 10670, дело № 207 от 02.08.2018г., издаден от нотариус М. Ш., рег. №
**** от НК, ведно със законната лихва от 18.05.2021г. до изплащане на вземането, и
1197 евро с левова равностойност 2341,12лв., представляващи законна лихва за забава
върху главницата за периода от 02.01.2019г. до 12.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЮР. АС. К., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, и ДЖ. Т., гражданска на Република Македония, родена на
***********, с адрес: /населено място/, да заплатят на З. П. АНТ., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, сумата от 472,50лв. – разноски в заповедното производство,
сумата от 1142,50лв. – разноски в исковото производство, както и сумата от 15,00лв. –
разноски за държавна такса по ч. гр. д. № 1048/2022г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-A
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4