Определение по дело №389/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3600
Дата: 13 септември 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200600389
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 135

Номер

135

Година

12.3.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.12

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Анна Димова

дело

номер

20134100100326

по описа за

2013

година

Normal;

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Производството по делото е образувано по жалба на „Енерго - Про П.” – град В., длъжник по изпълнително дело № *0911/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на Окръжен съд – град Велико Търново, против постановление от 03.10.2012г., с което съдебният изпълнител е намалил поради прекомерност адвокатския хонорар на взискателя по изпълнителното дело от 450.00 лева до 300.00 лева. В жалбата си дружеството заема становище, че Частният съдебен изпълнител неправилно се е позовал на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е приел, че адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на предвиденото в наредбата такова, както и че предвид действителната правна и фактическа сложност на делото заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 300 лева. Моли постановлението на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, по изп. дело № *0911/2012г., от 03.10.2012г. да бъде отменено, а адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело да бъде намалено до размера, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски за настоящото производство.

Взискателят по изпълнително дело № *0911/2012г. на ЧСИ Дияна Колева - Стефанска, Ю. З. Й., не заема становище по подадената жалба.

Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска излага мотиви по обжалваното постановление, като развива съображения, че същото е правилно и законосъобразно, респективно - подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че предвид фактическата и правна сложност на делото с обжалваното постановление адвокатският хонорар е намален от 450.00 лева до 300.00 лева.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата на „Енерго - Про П.” е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Изпълнително дело № *0911/2012г. на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска е образувано по издаден в полза на Ю. З. Й. на 19.09.2012г. от Районен съд – град Горна Оряховица изпълнителен лист, по силата на който „Е.ОН България П.” , със сегашно наименование „Енерго – Про П.” , е осъдено да заплати на Й. сумата в размер на 700.00 лева, представляваща направените по делото разноски. В поканата за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист, изх. № 15060/05.09.2012г. на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска, е посочено че задължението на дружеството е за следните суми: 700.00 лева – разноски; 450.00 лева – разноски по изпълнителното дело и 213.00 лева - представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ и всички такси и разноски, начислени в хода на изпълнителното производство. С вх. № 12092 от 18.09.2012г. длъжникът по изпълнителното дело „Енерго – Про П.” е депозирал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение и е отправил искане същото да бъде намелено. С обжалваното постановление от 03.10.2012г. на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска е уважено направеното от длъжника по изпълнителното дело възражение и е намален адвокатският хонорар на 300.00 лева. В постановлението си съдебният изпълнител е приел, че възнаграждението на адвоката следва да бъде определено съобразно изискванията на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но предвид фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено от 450.00 лева на 300.00 лева.

Този извод на ЧСИ Дияна Колева – Стефанска е неправилен и незаконосъобразен. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.” Разпоредбата е приложима не само в исковото производство, но и в изпълнителното. Съдебният изпълнител при преценката си дали заплатеното от взискателите адвокатско възнаграждение е прекомерно е обвързан както от действителната правна и фактическа сложност на делото, така и от минималния размер, предвиден в чл. 10, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая по делото процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочена и банковата сметка, по която да бъдат преведени сумите за погасяване на задължението на длъжника. Ето защо съдът приема, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна или фактическа сложност и заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение се явява прекомерно. Доколкото на същата дата 18.09.2012 година освен подаденото от длъжника възражение на съдебния изпълнител са изпратени и платежни нареждания, от които е видно, че всички суми, предмет на изпълнителното производство са внесени от длъжника по сметка на ЧСИ, то последният е следвало да ги съобрази при преценката си за действителната правна и фактическа сложност на делото. На следващо място настоящият съдебен състав приема, че при намаляване на адвокатското възнаграждение съдебният изпълнител е ограничен до минималния рÓзмер, предвиден в чл. 10, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не от трикратния такъв. Цитираната наредба е подзаконов нормативен акт, който е приет с решение на Висшия адвокатски съвет и е издаден на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата /§3 от Наредбата/. Както в чл. 78, ал. 5 ГПК, така и в чл. 36 ЗА законодателят не е посочил, че адвокатското възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния предвиден в Наредбата размер. В тази връзка съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове „ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт”. Освен това разпоредбата на чл. 36 ЗА представлява законова делегация за Висшия адвокатски съвет, която урежда правото му да определи минимални размери на адвокатските възнаграждения, в изпълнение на която е издадена Наредба № 1 от 09.07.2004 година. Законовата делегация висшите органи на адвокатурата да определят размера на възнагражденията в хипотезите на чл. 78 ал. 5 ГПК няма, поради което правилото на § 2 от ДР на посочената наредба е издадено извън законовата делегация и не следва да се прилага. Висши адвокатски съвет може да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл. 78 ал. 5 ГПК. Ето защо в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът, респективно – съдебният изпълнител, не са ограничени с намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв, който е предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са определение № 283 от 07.05.2009г. по ч.т.д. № 304/2009г., ІІ т. о. на ВКС и определение № 335 от 6.07.2011 г. по ч. гр. д. № 470/2010 г., I г. о. на ВКС; определение № 91/21.10.2009г. по ч.т.д. № 305/2009г., ІІ т. о. на ВКС; определение № 74/07.02.2011г. по ч.гр.д. № 46/2011г., ІV г. о. на ВКС, определение № 269/04.05.2011г. по ч.гр.д. № 155/2011г., ІV г. д. на ВКС и други.

В случая по делото материалният интерес по изпълнителния лист е 700.00 лева, т.е. минималният размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 10, т. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 50.00 лева. Към него следва да се добави възнаграждението, предвидено в чл. 10, т. 1 от Наредбата - за образуване на изпълнителното дело, в размер на 100.00 лева, т. е. минималният размер на адвокатското възнаграждение по делото е 150.00 лева.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на „Енерго – Про П.” –град В. е основателна и доказана. Обжалваното от дружеството постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде отменено, а заплатеното от взискателя по делото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 150.00 лева.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1, във връзка с чл. 81 ГПК Ю. З. Й. следва да бъде осъден да заплати на „Енерго – Про П.” – град В. направените от дружеството разноски в настоящото производство в размер на 73.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление от 03.10.2012 година по изпълнително дело № *0911/2012г. на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на Окръжен съд – град Велико Търново, вместо което постанови:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя по изпълнително дело № *0911/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Дияна Колева - Стефанска, рег. № 728, с район на действие района на Окръжен съд – град Велико Търново, Ю. З. Й. на 150.00 /сто и петдесет лева/, поради прекомерност.

ОСЪЖДА Ю. З. Й. от град Горна Оряховица, ул. „И. В.” № 40, вх. А, с ЕГН * да заплати на „Енерго - Про П.” , със седалище и адрес на управление град В., бул. „Владислав Варненчик” № 258, с ЕИК ********* суматÓ в размер на 73.00 лева /седемдесет и три лева/, представляваща направените от дружеството разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

C6F6EBC6372D02DDC2257B2C0042AF12