Р Е Ш Е Н И Е
София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти състав, в публично заседание на осемнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при участието на секретаря
Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдията Желявска гр.д. № 10717 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от П.Н.Д., ЕГН **********,
чрез адв. В.О., съдебен адрес:*** против Г. Ф., *** с
правно основание чл. 557, ал.1 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, в размер 45 000 лв. със законните последици –
лихви и разноски.
В исковата молба се
твърди, че на 13.02.2018 г., около 10 ч., в София, по бул. А.М.,
с посока на движение от Околовръстен път към ж.к. Младост, в близост до тунела
при Бизнес парк София, ищцата управлявала л. а. марка Тойота, модел Корола, Рeг. № *******в средната
от три пътни ленти. В същото време, от лявата й страна, в лявата пътна лента,
неустановен водач управлявал неустановен л. а. с неустановена марка, модел и
регистрационен номер, когато рязко се престроил в средната пътна лента пред
управлявания от ищцата лек автомобил. За да предотврати настъпването на удар
между автомобилите, ищцата навила волана на автомобила надясно, вследствие на
което автомобилът напуснал платното за движение в дясно, завъртял се около
напречната си ос през таван, ударил се в бетонна стена на изхода на тунел и
паднал върху пътя, излизащ от тунела. При ПТП ищцата е получила политравма; травматичен шок; счупване на лявата лъчева кост
в дисталната част; счупване на шиловидния
израстък на лявата лакътна кост; счупване на костите на носа в ляво — закрито,
със затруднение в носното дишане и изкривяване на носната преграда; рана в
челната област на главата, околоочен закрит
кръвоизлив в ляво; разкъсно-контузна рана на десен
клепач. Претърпяла е оперативни интервенции.
Във
връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 11055/2018 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 3524/2018 г. по описа на СРП срещу неизвестен
извършител, спряно с Постановление на СРП от 03.01.2019 г.
С
молба, вх.№ 24-01-113/13.02.2018 г., ищцата твърди да е сезирала ответника за
изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. С писмо, изх.№
24-01-113/13.03.2019 г., ответникът я е уведомил, че й определя обезщетение 15 000
лв., като което и е било преведено по представената от нея банкова сметка, ***,
че не е била съгласна с този определен от ответника размер, който, според нея, бил
силно занижен.
Ищцата е представила писмени доказателства. Ангажирала
е гласни такива и експертизи.
В хода по същество поддържа иска изцяло. Претендира
разноски по списък.
Ответникът Г. Ф.оспорва
предявените искове по основание и по размер.
Заявява,
че вече е бил сезиран по повод процесното ПТП, като на ищцата е определил и
изплатил обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 15 000
лв., като от определената й сума от 30 000 лв. е отчел и 50% съпричиняване.
Счита,
че претендираният размер на претенцията за неимуществени вреди е прекомерно
завишен от гледна точка на принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот, като и с оглед съдебната практика за
процесната година.
Оспорва
изцяло претенцията за лихва от датата 14.05.2018 г., тъй като Ф.ът не е делинквент, не е
застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно
чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона. В тази връзка
оспорва началния момент на законната лихва и моли Г. Ф.да се счита в забава от
датата на завеждане на исковата молба в съда.
Възразява
срещу приемането на представените с исковата молба като доказателства
експертизи, тъй като не представляват допустими писмени доказателства по
настоящото дело.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
която като водач в процесния л. а. се е движела със скорост от 75 км/ч.
превишавайки максимално разрешената скорост в населено място - 50 км/ч. -
нарушение на чл. 21 ЗДвП.
Представил
е писмени доказателства. Поискал е назначаване на експертизи.
В
хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, да отчете и
направеното от него възражение за съпричиняване. Претендира разноски по списък.
Съдът, след като обсъди направените от страните доводи
и възражения и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се
установява фактът на настъпване на процесното увреждащо събитие – ПТП. Доказа
се, че на 13.02.2018 г.,
около 10 ч., в София, на бул. А.М., близо до тунела при Бизнес парк, София, на
път с три ленти за движение,
неизвестен водач, управляващ неизвестен автомобил, нарушил правилата за
движение по пътищата, като рязко излязъл от лявата лента за движение, престроявайки
се пред движещия се в средната лента за движение л. а. марка
Тойота, модел Корола, Рeг.
№ *******управляван от ищцата, която, с цел да предотврати удара, предприела
маневри, автомобилът й се преобърнал и се ударил в бетонна стена на изхода на
тунела и паднал на пътя. В резултат на станалото ПТП на ищцата са причинени
множество увреждания.
От приетата и
неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза се установява следният механизъм на станалото ПТП: На
13.02.2018 г. около 09,45 ч. л. а. марка „Тойота” модел „Корола”
с рег. № ******** управляван от П.Н.Д. ***
в София с посока от Околовръстен път към ул. „Самара”. Пътният участък е
объл ляв завой със сравнително голям радиус, с три ленти за движение всяка с
широчина 3,2 метра. Непосредствено преди излизане от завоя в района на
произшествието, автомобилът е бил разположен в средната лента за движение (
снимка № 1). В този момент в лявата лента в непосредствена близост се е движил
неизвестен лек автомобил, с неустановен номер и водач. В следващият етап от
произшествието неизвестният лек автомобил се насочва към средната лента на
движение, а лекият автомобил „Тойота Корола”,
оставяйки гореописаните четири следи от протектор на гуми, напуска платното за
движение в дясно, завъртва се надясно по посока на часовниковата стрелка
преминава по стръмния склон вдясно, преобръща се през таван удря се в бетонната
стена на изхода на тунела и пада на пътя на изхода от тунела водещ в обратна
посока. При този механизъм са получени уврежданията на водача, на л.а. марка
„Тойота” модел „Корола” с рег. №********, П.Н.Д.,
описани в СМЕ.
В протокола за оглед
не е описана светофарна уредба, следователно липсва такава. Бул. „Ал. Малинов”
в района на произшествието е предназначен за движение в една посока – посоката
на огледа. За посока на огледа е приета тази по бул. „Ал. Малинов” от
Околовръстен път към ул. „Самара”. С три
ленти за движение, всяка с широчина 3,20 метра, разделени една от друга с
единична прекъсната линия М3 от ЗДвП.
Платното за движение
според протокола за оглед е асфалтова настилка, влажна, без посипаности,
с наклон спускане и завой наляво.
С достатъчна точност
може да се приеме, че скоростта на движение на л. а.”Тойота” в района на произшествието
е била около 50 км/ч, а тази на неидентифицираното превозно средство - около 72
км/ч.
Според вещото лице
причината за настъпване на произшествието е загуба на контрол върху
управлението на автомобила марка „Тойота” модел „Корола”
с рег. №******** от водача П.Н.Д., довел до напускане на платното за
движение, вследствие на субективните
действия на водача върху органите за управление.
Заедно
с това следва да се имат пред вид и действията на водача на неустановения
автомобил, който след изпреварването на л.а. „Тойота”, е навлязъл сравнително бързо
в средната лента, с което е възможно да е предизвикал и съответната реакция на
водача на л.а. „Тойота”.
Определената от
експертизата посока на движението на всеки един от участниците в процесното ПТП
е следната: Л. а., марка „Тойота” модел „Корола”, Рег. № ********, управляван от П.Н.Д. и
неизвестният автомобил са се движили в една и съща посока, по бул. „А.М.” в гр. София с посока от Околовръстен път към
ул. „Самара”.
Експертът
заявява, че липсата на удар между неизвестното превозно средство и л.а.
„Тойота” „Корола” с рег. № ******** не дава
техническа възможност за разглеждане динамиката на произшествието и оттам да
бъде направен сигурен извод дали е било предотвратимо или не произшествието
чрез действия от страна на водача на автомобила „Тойота”.
Необходимо
е да отбележа, че за да избегне евентуален удар с неизвестния автомобил, Д. е
завила волана надясно, което представлява спасителна маневра. Тази маневра не е
регламентирана от правилата за движение и затова тя се осъществява по начин,
който най - много подхожда за конкретния случай и успешното й завършване зависи
от възможностите на водача, от неговия опит, знания, рефлекси и предпазливост.
Когато водачът на пътното превозно средство е принуден поради неправомерно
движение на друг участник в движението да предприеме спасителна маневра, не
може да бъде упрекнат, че не е избрал най - сполучливият вариант и това да се
счита за нарушение на правилата за движение.
Ищцата, като водач на л.а. „Тойота” по
време на произшествието е движила превозното си средство с разрешената скорост
на движение – 50 км/ч. Следователно
не може със сигурност и по категоричен начин да се определи дали от техническа
гледна точка П.Д. би могла да избегне процесното ПТП при разрешената скорост на
движение 50 км/ч.
От правна страна, съдът намира за доказан
деликтният фактически състав, като приема, че инцидентът е причинен виновно от неидентифицирано
МПС, чиито водач не е спазил надлъжна дистанция с престояващите пред него в
редица автомобили - такова нормативно изискване е налице съгласно чл. 23, ал.1
и чл. 20, ал.2 ЗДвП.
При доказана противоправност
на деянието подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД още
повече, че не са ангажиране доказателства за опровергаването й.
Освен осъщестяването на
деликтния фактически състав, обуславящ факт за ангажиране отговорността на Г. Ф.по
реда на чл. 519, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 557, ал.1,
т.1 КЗ е причиняването на вредите да е станало от неидентифицирано моторно превозно средство по
смисъла на последната разпоредба. Действително, събраните в хода на съдебното
дирене доказателства установяват, че не са налице технически причини за настъпване
на инцидента, а същите се коренят в субективното поведение на участниците в
него, като първопричина за настъпване на верижната катастрофа е поведението на управляващия
неустановения автомобил водач.
От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно
медицинската експертиза, се установява, че, в резултат на пътния инцидент, ищцата е претърпяла
следните телесни увреждания: - Травматичен шок.
Контузия на главата с мозъчно сътресение, реализиращи медико-биологичния
критерий разстройство на здравето временно опасно за живота, - Открито
разместено счупване на лявата предмишница /счупване
на ляв радиус на типично място и на процесус стилоидес улне (шиповидния израстък на лакетната
кост, участващ във формирането на гривнената
става/китката/, реализиращи медико -биологичния критерий трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за повече от 30 дни, - Счупване на таза, реализиращо
медико-биологичния критерий трайно
затруднение в движенията на долните крайници, - Счупване на носа и лявата
орбита /очница/. Наличие на подкожен въздух в
областта на зигоматичната (ябълчната
кост – част от лицевия череп). Двустранно кръвонасядане
около очите, реализиращи медико - биологичния
критерий разстройство на здравето
неопасно за живота, - Разкъсно - контузна рана в областта на челото и носа. Разкъсно-контузни рани на горния и долния клепач на лявото
око реализиращи медико - биологичния критерий разстройство на здравето неопасно за живота.
Описаните травматични
увреди получени от ищцата П.Д. са по механизма на удари със или върху твърди и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени от
вътрешното оборудване на автомобил, по време и място при процесното ПТП на
13.02.2018 г.
По отношение на
ищцата е предприето следното оперативно лечение: - Разкъсно-контузните
рани в областта на главата са хирургично обработени и зашити, - на 13.02.2018
г. тя е оперирана, при което е извършено открито наместване на фрактурата /на
левия радиус/, както и първична хирургична обработка на раната, дебридман, ревизия на раневите
повърхности, ексцизия на некротични
тъкани. Под рентгенов контрол е извършена безкръвна репозиция
на фрактурата и е фиксирана с 2 Киршнерови игли и е поставен външен фиксатор, - на 26.02.18
г. е извършено оперативно лечение като под обща венозна анестезия е направена мануално - инструментална репозиция
на носните кости, като е постигната симетрия на носната пирамида – на 02.04.18 г.
под анестезия са отстранени Киршнеровите игли, - на 23.04.18
г. е извършено оперативно лечение – фрактурата е фиксирана със заключваща плака
и винтове. Поставена е имобилизация с указание да я
носи 35 дни, - на 28.05.2019 г. Д. е оперирана като са отстранени 3 винта дистално и 2 винта проксимално.
При всяко от
пролежаванията за оперативно лечение е извършвано и медикаментозно лечение с
вливания на водно-солеви разтвори, антибиотици,
антикоагулант, Н2 блокер, аналгетици.
При първата хоспитализация, след ПТП-то е извършвано и кръвопреливане и плазмопреливане.
В Клиника по Физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Света
Анна” АД – София с История на заболяването № 11542/15.05.2018г. – 23.05.2018 г.
и в В СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” с История на заболяването №
475/09.07.2018г. – 16.07.2018 г. – е проведено физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение.
Според вещото лице, за
период от около 12 месеца ищцата е търпяла болки и страдания, с оглед протрахирания период за лечение на счупването на лявата предмишница, като за първите два месеца те са били с
интензивен характер. По-интензивни болки ищцата е търпяла и в периодите на оперативно
лечение.
Понастоящем тя е в добро
общо състояние. Самостоятелна, стабилна походка. Нормостеничен
хабитус. Глава – в областта на носа и към левия горен
клепач се вижда неправилен по форма, но линеен белег с дължина 5 см., който
дава козметичен дефект. Няма видима девиация на носните кости. Лява ръка – в дисталната част на предмишницата,
откъм воларно се вижда линеен белег с дължина 6 см,
спокоен. Откъм латерално /външно/ наличие на голям белег с кръгловата фолма и диаметър около 4 см., хиперпигментиран.
Външно се вижда лека деформация на лявата китка. Движенията в китката са
ограничени, все още са намалени по обем, повече за разгъване и по-малко за сгъване.
Нормален захват на ръката. Още по време на
хоспитализацията, след претърпяното ПТП, се е проявила диплопия
/двойно виждане/. С времето състоянието се подобрило, но, в Амбулаторен лист №
392/29.09.2020 г. е отбелязан преглед на
специалист офталмолог, който установява, че при поглед надолу и в ляво П.Д. има
двойно виждане.
По – нататък вещото
лице заявява, че за в бъдеще при промяна на времето, по-голямо физическо
натоварване, а понякога и немотивирано, се очакват появата на болки в областта
на лявата китка. Твърде вероятно ще се запази и проблема с двойното виждане.
При извършения
преглед за нуждите на експертизата на 21.07.2020 г. ищцата е съобщила за
периодично главоболие, непълен обем и болка при движения в лявата китка,
особено при промяна на времето.
По искане на ищцата
съдът допусна, разпита и прие заключението на комплексна съдебно – медицинска и психиатрично – психологична
експертиза, която даде следното заключение:
От психиатрична гледна точка,
в резултат на претърпения инцидент на 13.02.2018 г., ищцата е развила остра стресова реакция /Е43.0-МКБ 10/,
преминала след това в посттравматично
стресово разстройство /Е43.1-МКБ 10/, което по анамнестиични
данни, в по - тежко изразена клинична форма е продължило около 6 месеца, но
остатъчна симптоматика се наблюдава и понастоящем. Съществуват свидетелски показания и анамнеза за депресивна
симптоматика, непосредствено възникнала и свързана с процесния инцидент и
последиците от него -телесни травми, болки, обездвижване, невъзможност да се
самообслужва, зависимост от други хора. Депресивната компонента почти
задължително присъства и в симптоматиката на посттравматичното стресово
разстройство.
Изострена
сензитивност /“станала много чувствителна“/, раздразнителна слабост,
емоционална лабилност, експлозивност, дисфорична
зареденост, често се срещат като компоненти на една дистимия,
независимо от нейната нозологична принадлежност, но
са особено характерни за посттравматичните разстройства. Касае се за симптом на
психично разстройство, а не за диагноза, но също така изисква лечение от
специалист.
Според експертите, вследствие на процесното ПТП тя
е изпитала неприятни емоционални преживявания и катастрофата е дала отражение в
психологичен план, а именно - към периода на провеждане на нужното за
експертизата психологическо изследване Д. ясно показва следи от непреработена психотравма, свързана с преживяното по време и след
настъпилото ПТП - сънува кошмари, афективно свързани
с преживяното, наблюдава се недобре овладяема
невербална симптоматика с тревожно-депресивен характер /насълзяване на очите,
разплаквано, неволни движения и др.п./ Няма
данни по повод възникналото психично разстройство ищцата да се е консултирала с
психиатър и да е провеждала лечение.
При проведеното
психологическо изследване вещите лица са наблюдавали повишена емоционална
чувствителност - лесно са разплаква, при засягане на чувствителни теми трудно
овладява съпътстващата невербална симптоматика. Поради липса на обективна
информация относно психологическите характеристики на ищцата преди инцидента те
не могат да се ангажират с извод относно степента на настъпили промени. Ищцата
не е психотична, показва невротична симптоматика,
която намалява качеството на живота й. Налице са и данни за причинена тежка инсомния при ищцата, с характерните кошмарни сънища, в
които се проекцира преживяната психотравма.
Тези кошмари са патогномонични за диагнозата посттравматично
стресово разстройство, а, отделно от това, по делото не е представена
медицинска документация, указваща, че причиненото у ищцата безсъние е симптом
на неврологично заболяване. Установено е, че тя е свела до минимум социалните
си контакти, като споделя, че към периода на проведените за целите на
експертизата изследвания я радва само общуването с децата й.
Посттраваматичното стресово разстройетво може
да протече протрахирано и да доведе до „трайни
последици за психиката“ на ищцата, ако не се проведе адекватно и системно
лечение.
В неврохирургичен
аспект, вследствие на настъпилите при процесното
пътно-транспортно произшествие травматични увреждания са последвали усложнения
в здравословното състояние на ищцата, изразяващи се в периодични болки и ограничени
движения в лявата гривнена става, общо намалена
чувствителност на пръстите на лявата ръка, хипотрофия
на лявата предмишница и лявата длан. Също така
непостоянно двойно виждане при поглед надолу и встрани. Остатъчните белези в
областта на лицето и лявата предмишница са ясно
видими и представляват козметичен дефект до степен на загрозяване.
Като последица от
процесното ПТП при ищцата има нарушение на зрителните възприятия, изразяващи се
в интермитентно двойно виждане /диплопия/
при поглед надолу и вляво, за което ЕР на ТЕЛК № 2550/184 от 21.11.2019 г. не
определя процент т.н.р. Това нарушение не създава у ищцата невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения. Нарушените зрителни възприятия не
представляват невъзможност за П.Д. да управлява автомобил. У нея съществува
страх да управлява собствения си автомобил, което тя прави с усилия на волята и
само при неизбежна необходимост, като описва страхови реакции по време на
шофирането, които могат да бъдат обяснени с непреработени психотравматични
следи.
От ищцовата страна по делото бяха ангажирани свидетелски показания.
Разпитаната свидетелка Д.М.Д. е майка на ищцата.
В съдебно заседание
тя заяви, че е видяла дъщеря си два часта след
катастрофата в Окръжна болница, София, когато, вече оперирана, я карали от
операционната до реанимация, още под екстензия. Видало
я след три дни, чак в болничната стая, ръката й била сложена на екстензия в
китката, а тазът й бил счупен. Била в много тежко състояние, не можела да се
движи, трябвало да лежи, изпитвала много силни болки в ръцете и кръста, не
виждала с окото. Ищцата престояла в болницата първия път 10 дни, като през
всичкото време, през целя ден майка й била при нея. След като я изписали, се
прибрала при съпруга си, а майка й продължила за я посещава всеки ден, вдигала
я, къпела я, перяла я, водела я до тоалетната, тя не трябвало първоначално да
става и била на подлога в продължение на месец. Вземала обезболяващи Три седмици
след операцията започнала по мъничко да става с помощта на свидетелката, с една
патерица ходели до тоалетната. Някъде след около две седмици започнала повече
да се движи.
По – нататък
свидетелката заяви, че цял месец киснали ръката на ищцата в разтвори за да
оздравее, съществувала е опасност да остане без ръка, по – късно при втора
операция в болницата сложили планки и пирони в ръката. За това престояла една
седмица. Възстановителният период продължил около две седмици, но не успели да
извадят имплантите от ръката й, защото се били много
сраснали, извадили само пироните. Сега дъщеря й има ограничения и затруднения
при движения на ръката. – при определени движения нагоре и настрани. Тазът й се
възстановил. Въпреки, че прогнозата била, че окото й ще се възстанови, от време
на време й се появява мрежа пред очите и вижда двойно.
Според показанията на
свидетелката дъщеря й много се променила след инцидента – станала избухлива,
нервна, капризна, мъжът й не издържал и се разделили, имат две деца. В
болницата я посещавал психиатър.
Общият възстановителен
период бил 6 месеца. Понастоящем ищцата шофира само в краен случай, тъй като
работи с компютър, й се налага често да прекъсва, става, разхожда се, двойното
виждане се случва всеки ден.
Други доказателства,
релевантни за спора, по делото не са представени.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещото
лице, на база на събраните по делото доказателства, посочва причините за
настъпването на катастрофата и те се коренят в загубата на
контрол от страна на ищцата върху управлявания от нея автомобил, довела до
напускане на платното за движение. Тези нейни действия са били и вследствие действията
на водача на неустановения автомобил, който, след изпреварването на л.а.
„Тойота”, е навлязъл сравнително бързо в средната лента, предизвиквайки и
съответната реакция
от ищцата.
В резултат на станалото ПТП е
пострадалата ищцата, като заключенията на съдебно – медицинската и на
комплексната съдебно – медицинска и психиатрично – психологична експертиза ,становяват сериозни увреждания на ищцата, които са й
причинили болки и страдания във физически и психически план. Възстановителният
й период е бил продължителен – повече от година, поради множеството травми и
претърпените няколко операции, посттравматичното стресово разстройство е
продължило шест месеца, след което е налице и понастоящем остатъчна
симптоматика, установена при извършения преглед и все още изразяваща се
периодично в кошмарни сънища, страх от шофиране, тъга.
Съдът следва да обсъди и
възраженията на ответника,
свързани с наличие на съпричиняване от страна на ищцата към станалото ПТП, от
което са й причинени описаните вреди и ги намира за основателни, с оглед
заключението на приетата и неоспорена съдебно – автотехническа
експертиза, установяващо механизма на катастрофата и причините за нейното
настъпване. При този механизъм съдът приема съпричиняване 60 %. за неустановения автомобил, пред вид факта и че той е
напуснал местопроизшествието, и 40 % за
ищцата.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания, претърпени от ищците.
Съдебната практика приема като критерий
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото
такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото ПТП, както
подробно бе описано по – горе, на ищцата са причинени увреждания, чиято тежест,
продължителност на лечение и прогноза за възстановяване подробно бяха обсъдени
в предходните мотиви.
С оглед
на това и, като съобрази описаните по-горе и доказани в хода на производството
болки и страдания от нейна страна, техния вид, интензитет, продължителност и
негативната прогноза за възстановяване и
приложи принципа за справедливост, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетение възлиза на 60 000 лв.
Пред вид
приетото съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат в размер 40 %,
справедливото обезщетение, което тя следва да получи за понесените вреди възлиза
на 36 000 лв. и за тази сума искът е основателен и доказан, а за
останалата част – за разликата до 45 000 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Върху определената
като обезщетение сума следва да се присъди и законната лихва, считано от датата
на завеждане на претенцията пред ответника – 14.05.2018 г. – датата, на която
ответникът е следвало да й заплати обезщетение, до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, съобразно
уважената част от иска, на адвоката на ищцовата страна
следва да се присъдят разноски, на основание чл. 38 ЗА в размер 3 804 лв.
с ДДС.
На ответника, пред вид отхвърлената
част от иска се дължат разноски в размер 200 лв. – депозити за експертизи и 70
лв. ю.к. възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата 1 440 лв., представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф., код по БУЛСТАТ*********,
София, ул. ***********да заплати на П.Н.Д., ЕГН **********,
чрез адв. В.О., съдебен адрес:***, на основание чл. 557,
ал.1, т.1 КЗ сумата 36 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - физически и душевни болки и страдания, настъпили при ПТП
от 13.02.2018 г., причинено от неустановен водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата до пълния му предявен размер 45 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на адвокат В.О.,
съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер 3 804 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА П.Н.Д. заплати на Г. Ф.съдебни разноски по компенсация на
основание чл. 78,ал.3 ГПК в размер 200 лв. – депозити за експертизи и
70 лв. ю.к. възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на по
сметка на СГС държавна такса по уважения иск в размер 1 440 лв., на основание
чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: