РЕШЕНИЕ
11.03.2022 г. гр. Берковица
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА ПЕТКОВА
при секретаря Светлана Петрова, като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВА гр.д. 160 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.И.А., ЕГН: **********, против Г.Д.М., ЕГН: **********, с правно основание чл. 28, ал.2 ЗАЗ и чл. 30, ал.1 ЗАЗ за разваляне по съдебен ред на Договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВ - гр. Берковица с per. № 1019 от 06.07.2016 г., акт № 42, том 2, по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Песочница, обл. Монтана:
1. Имот №014085, с площ 0,600 дка, начин на трайно ползване - нива, в м. „Бъзовица“, при граници с имоти: №014085, № 014055, № 014086, № 014046 и
2. Имот № 027061, с площ 1,100 дка, начин на трайно ползване - пасище, мера, в м. „Владов рът“, при граници с имоти: № 027019, № 000327, № 027062;
3. Имот № 029031, с площ 3,500 дка, начин на трайно ползване - пасище, мера, в м. „Попово бърдо“, при граници с имоти: № 029014, №029015; № 029032; № 000337; № 029016
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил с ответницата договор за аренда на три броя земеделски земи, подробно описани в исковата молба, със срок от двадесет години, считано от 01.10.2016 година. Твърди, че за изминалите две стопански години не му е заплатена арендната цена, а именно за стопанските 2017/2018 г. и 2019/2020 години. Моли съда да постанови решение, с което да постанови разваляне на договора за аренда; да осъди ответницата му предаде владението на описаните имоти. Претендира и направените в производството разноски
В срока за отговор ответницата Г.Д.М. заявява, че е съгласна да бъде развален договорът и изразява желание за сключване на спогодба. Счита, че не е налице неизпълнение на задължението за заплащане на аренда, тъй като последната била уговорена в натура. Това парично задължение било търсимо с оглед разпоредбата на чл.68 ЗЗД. Арендодателят не се явявал да търси арендно плащане, за да постави арендаторът в забава.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител - адв. Д.. Поддържа исковата молба и претендира разноски. Заявява, че не желае сключване на съдебна спогодба.
В открито съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуален представител - адв. Б.. Поддържа отговора на исковата молба и изявява съгласие процесният договор да бъде развален.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 06.07.2016 г. в град Берковица между ищеца и ответника е сключен договор за аренда на земеделски земи с предмет на договора процесиите три недвижими имота и със срок на договора двадесет стопански години, считано от 01.10.2016 година до 01.10.2036 година.
Видно от Раздел трети, чл. 7 от Договора, арендното плащане е уговорено в натура - в размер 10 /десет/ кг жито и 1 /един/ литър олио на дка ливада, пасище /мера/.
Не се спори между страните, че арендаторът не е изпълнил договорните си задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 28, ал. 2, вр., an. 1 от ЗАЗ:
Предявеният иск е допустим.
Договорът за аренда е облигационен договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с договора арендно плащане.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ урежда предвиденото в специалния закон специфично основание за разваляне - прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендното плащане за повече от три месеца. При тази форма на неизпълнение и когато договорът за аренда няма за предмет държавни или общински земи, ЗАЗ предвижда отклонение от общия ред по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД /приложим за неуредените от специалния закон случаи - § 1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на двустранните договори поради неизпълнение - отклонение от изискването за даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за прекратен.
Развалянето на договора е правна възможност за изправната страна да се освободи от обвързаността си, като предизвика прекратяване на договорното отношение с неизправната страна. Правото на разваляне като вторично потестативно по своя характер субективно право възниква в полза на кредитора при изпълнение на предвидените в закона условия. Следователно в настоящият случай договорът за аренда се прекратява при неизпълнение - по предвидения в ЗАЗ ред. Що се касае до реда за упражняване на правото на разваляне, по аргумент на противното основание от правилото на чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, и след като договорът е със срок от 12 години, това е съдебния ред, чрез подаване на искова молба до компетентния съд.
За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 28, ал. 2, вр., ал. 1 от ЗАЗ, ри спазване на правилата, установени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения по силата на валидно сключен договор за аренда на земеделски земи, както и че се явява изправна страна по същия, т.е., че е изпълнил поетите с договора задължения в уговорения обем и качество. Ответникът от своя страна е длъжен да установи точното си във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на дължимата арендна вноска, при условие, че ищецът докаже, че същата е дължима.
В процесния случай от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява сключен валиден писмен договор, който с оглед поетите права и задължения носи характеристиките на такъв за аренда на земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗАЗ. Договорът е сключен в изискуемата законова форма за действителност по чл. 3 ЗАЗ, поради което валидно обвързва страните по него. Процесният договор е с нотариална заверка на подписите и е вписан в Служба по вписванията. Безспорно е, че е налице изпълнение на задължението на арендодателя да осигури спокойното и безпрепятственото ползване на земеделските земи от арендатора.
Съдът намира, че предявеният иск за прекратяване на договора за аренда чрез развалянето му по съдебен ред е основателен. За уважаването му е следвало да се докаже, че арендаторът не е изпълнил своето задължение за плащане на арендни вноски. В раздел 3, т. 7 от сключения между страните договор за аренда е посочено, че арендаторът дължи на арендодателя определена престация, както и срокът, в който следва да заплати същата. В тежест на ответника-арендатор е било да докаже, че е извършвал плащания по договора за аренда. В конкретния случай не се спори по неизпълнението на договора от страна на арендарора, следователно интересът на кредитора е накърнен до степен, която налага развалянето на договора.
По отношение иска по чл. 30, ал. 1 ЗАЗ:
Съдът намира, че претенцията за връщане на арендуваните с процесния договор имоти има акцесорен характер спрямо иска за разваляне на договора, произтичащ от същността на договора като правно основание за разместването на имуществени права между патримониумите на страните, като след евентуалното отпадане на това правно основание /в случай на разваляне на договора/ по общите правила на ЗЗД /чл. 55, ал. 1, предл. трето/, се дължи връщане на полученото по време на действието на договора. Това правило е установено и в приложимия към процесиите отношения специален закон - чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ, съгласно която норма след прекратяване действието на арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в състоянието, в което го е приел. Тъй като в настоящия случай по изложените по-горе съображения главният иск - за разваляне на договора за аренда на земеделски земи, се явява основателен и доказан, то следва да се уважи като основателна и доказана и претенцията с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ, като се осъди ответникът да предаде владението на ищеца върху земеделските имоти, предмет на процесния аренден договор.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 352,00 /триста петдесет и два/ лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 28, ал. 2 вр. чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗАЗ сключения между А.И.А., ЕГН: **********, и Г.Д.М., ЕГН: **********, Договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВ - гр. Берковица с per. № 1019 от 06.07.2016 г., акт № 42, том 2, по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Песочница, обл. Монтана:
1. Имот № 014085, с площ 0,600 дка, начин на трайно ползване - нива, в м. „Бъзовица“, при граници с имоти: №014085, № 014055, № 014086, № 014046 и
2. Имот № 027061, с площ 1,100 дка, начин на трайно ползване - пасище, мера, в м. „Владов рът“, при граници с имоти: № 027019, № 000327, № 027062;
3. Имот № 029031, с площ 3,500 дка, начин на трайно ползване - пасище, мера, в м. „Попово бърдо“, при граници с имоти: № 029014, №029015; № 029032; № 000337; № 029016
ОСЪЖДА на осн. чл. 30, ал.1 ЗАЗ Г.Д.М., ЕГН: **********, да предаде на А.И.А., ЕГН: **********, владението върху следните недвижими имоти, предмет на Договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВ - гр. Берковица с per. № 1019 от 06.07.2016 г., акт № 42, том 2, находящи се в землището на с. Песочница, обл. Монтана:
1. Имот№ 014085, с площ 0,600 дка, начин на трайно ползване - нива, в м. „Бъзовица“, при граници с имоти: №014085, № 014055, № 014086, № 014046 и
2. Имот № 027061, с площ 1,100 дка, начин на трайно ползване - пасище, мера, в м. „Владов рът“, при граници с имоти: № 027019, № 000327, № 027062;
3. Имот № 029031, с площ 3,500 дка, начин на трайно ползване - пасище, мера, в м. „Попово бърдо“, при граници с имоти: № 029014, №029015; № 029032; № 000337; № 029016
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК Г.Д.М., ЕГН: **********, да заплати на А.И.А., ЕГН: **********, сумата от 352,00 /триста петдесет и два/ лв., представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: