Р Е Ш
Е Н И Е
№260428
гр.Русе, 19.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански
състав в публично заседание на 19-ти октомври
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН
СЕФЕР ,
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1877 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът В.Н.В.-Т. твърди, че е
претърпял ПТП, което е било причинено от ответника, в резултат на което е
претърпял подробно описани в исковата молба телесни увреждания. Твърди се, че
ответникът носи вина за произшествието и причинените увреждания, че с влязла в
сила присъда по наказателно дело е бил признат за виновен за това и му е било
наложено наказание. Пътното произшествие настъпило на 28.11.2018 г. на път ***, км. ***като тя
управлявала лек автмобил и достигнала до задръстване. Намалила,
спряла и се установила в покой. В същата посока се движел товарен автомобил,
управляван от Ердан А., който поради несъобразена скорост станал причина
за ПТП като я блъснал отзад. При
инцидента ищцата пострадала и бил увреден автомобила й марка Нисан - Екстрейл с №***. Местопроизшествието било посетено от пътна полиция,
бил съставен протокол за ПТП с пострадало лице и било образувано
административно-наказателно дело. В резултат на произшествието претърпяла
телесни увреждани, подробно описани в исковата молба. В резултат на същите
изпитвала болки и страдания, а случилото се се отразило
негативно на психическото й състояние. По отношение
на автомобила на виновния водач имало сключена застраховка Гражданска
отговорност с ответното дружество. Ищцата счита, че в резултат на получените
телесни увреждания и претърпените болки и страдания, включително и
психологически е претърпяла вреди в размер на 30 хиляди лева. Ответникът обаче отказал да й
плати застрахователно обезщетение за същите. Претендира за осъждането на ответното дружество да й заплати такова в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта, както и
направените по делото разноски.
Ответникът – „ОЗК – Застраховане“
АД - София с ЕИК ********* оспорва оспорва иска. Счита, че
размерът на иска е неоснователно завишен и противоречи на принципа на
справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че ищцата не е претърпяла вреди,
които да налагат заплащане на обезщетение в размер на 15 хиляди лева. Позовава
се на това, че в констативния протокол за ПТП и решението по административно
наказателното дело не е посочена като пострадало лице, а като такова е посочено
само пасажерката Б.. Счита се, че размерът на претендираните вреди не
съответства на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва се изключителната вида на
водача .и се твърди, че има съпричиняване от страна на пострадалата. Счита се,
че ищцата е шофирала в нарушение на правилата установени в ЗДвП и е предприела
рязко ненужно спиране, без да се увери, че това няма да затрудни другите
участници в произшествието. Освен това не е била поставила правилно предпазния
си колан, поради което тялото й се е движело свободно из купето на автомобила и
именно така са настъпили твърдяните от нея увреждания. По този начин приносът й
за получаването на уврежданията бил съществен и следвало да бъде съобразен.
Оспорва се размера на претендираните неимуществени вреди като несъобразен със
стандарта на живот в страната и завишен. Оспорва се и иска за лихва за забава
поради неоснователност на главният иск.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава
се и не се с пори, че на 28.11.2018 г. ***, км. ***е настъпил сблъсък между
автомобил Нисан - Екстрейл със съответен
номер, управляван от ищцата и товарен автомобил Ивеко, управляван от Ердан А.,
който идвал отзад. Признава се, че за произшествието е имало съставен
констативен протокол и е било образувано административно наказателно дело срещу
водача А., както и че за управлявания от него товарен автомобил е имало сключена
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Тези обстоятелства не се оспорват
и от ответника, поради което съдът е указал на страните, че тези обстоятелства не са спорни и не се нуждаят от доказване. Освен това за същите са
представени достатъчно писмени доказателства, които също ги установяват по
несъмнен и категоричен начин – приложено е АНД №2314/2019 г. по описа на РРС, с решението по което Ердан .е
признат за виновен в това че на 28.11.2018 г., в землището на с. ***, обл.
Русе, по главен път ***(гр. ***), в района на км ***, при управление на моторно
превозно средство-товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при
избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно
средство не се съобразил с конкретните условия на видимост, в резултат на
което, по непредпазливост, причинил средна телесна повреда на М. Б. от с.
Пиргово, обл. Русе, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно
за живота, и в трайно затрудняване на движението на снагата, вследствие на
сътресение на мозъка, без обективна неврологична симптоматика, счупване на
трето, четвърто и пето ребра в ляво, колекция от въздух в ляво плеврално
пространство, контузия на левия бял дроб, като след деянието направил всичко
зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а,
ал. 1, б. „а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 НК. От мотивите към решението е видно, че автомобилът, в който е била
пострадалата Б. е бил управляван от ищцата. В района на километър ***в посока
гр.Русе, същата забелязала, че в лентата за движение пред нея се била
образувала колона от спрели моторни превозни средства и започвала плавно да
намалява скоростта си на движение, като след няколко минути тя спряла на
разстояние от около 3 метра спрямо задната част на моторното превозно средство,
намиращо се пред нея в колоната от спрели автомобили. Към този момент видимостта
по главен път ***била намалена, в резултат на силния вятър. Обвиняемият също
управлявал своя товарен автомобил с включени къси светлини. След като започнал
спускането си към „***“, същият забелязал светващите и угасващите, през кратки
интервали от време, стоп светлини на колоната от моторни превозни средства, в
лентата си за движение. Когато навлязъл в района на километър ***, той възприел
стоп светлините на управлявания от ищцата лек автомобил, който бил последен в
колоната от моторни превозни средства, но поради лошите метрологични условия не
могъл да прецени дали моторните превозни средства пред него са били спрели или
се движели бавно. Решил да намали още скоростта си на движение поради и което
задействал спирачната уредба на управлявания от него товарен автомобил, след
което, поради опасност от блокиране на колелата и поднасяне на автомобила, той
продължил да се движи със скорост около 55,4 км/ч. След като достигнал лекият
автомобил, управляван от ищцата и за да избегне сблъсък със същия .изчакал
преминаването на снегорин, движещ се в лентата за насрещно движение, след което
предприел маневра за навлизане в съседната пътна лента, но поради недостатъчно
разстояние спрямо автомобила на свидетелката Т., при завиването към лентата за
насрещно движение, ударил с предната дясна част на управлявания от него товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № ***, задната лява част на
лекия автомобил марка „Нисан“, модел „Екс-трейл“, с рег. № ***, в която
пътували ищцата, пострадалата Б. и още две лица. Най-тежко при произшествието
пострадала Б., но още в обясненията си пред полицейски служител ищцата е
посочила, че докато е изчаквала на мястото на произшествието е започвала да
изпитва болки, а обстоятелството, че е и тя е пострадала при същото се
потвърждава и от изготвеното два дни по-късно СМУ №9253/18 г./в препис на л.11
от делото/. Със заключението на в.л. Д. по приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано се
установява, че ищцата е получила оток на лицето; кръвонасядания по двете бедра
и ляво коляно; повърхностни наранявания на лицето и двете ръце; при тези
увреждания са й причинени болка и страдание. Вещото лице установява, че
уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи предметни и предмети с
остри върхове и режещи ръбове (натрошени автомобилни стъкла) и могат да бъдат получени при процесното ПТП на
28.11.2018 г., механизмът на което е описан в приложеното АНД №2314/19 г. по
описа на РРС. Вещото лице установява още, че при тези увреждания болките са
най-силни през първото денонощие след инцидента, след което постепенно
намаляват и отшумяват в рамките на няколко денонощия, до седмица. Установява
още, че при такива увреждания, каквито са установени при ищцата, обикновено,
ако не са налице усложнения, настъпва пълно възстановяване в рамките на около
1-2 седмици, както и че от представената медицинска документация е видно, че по
отношение на уврежданията на ищцата на 29.11.2018г. и на 01.12.2018г. са
проведени диагностични изследвания, като няма данни за назначавано лечение като
това се обяснява с това, че увреждания на ищцата не налагат специално лечение
или хигиенно-охранителен режим, а единствено е възможно предписването на
обезболяващи средства – компреси и медикаменти. Няма данни ищцата да е
провеждала рехабилитация или да е страдала от предхождащи заболявания. Вещото лице
установява още, че установените при рентгеновото изследване на 29.11.2018 г.
дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат са хронични и нямат
връзка с процесното ПТП. Вещото лице е направило изводите си на базата на
обективните данни в представената по делото медицинска документация, описана в
констативно-съобразителната част на експертизата, след проучване на всички
материали по делото и по приложеното АНД № 2314/2019 г. и досъдебно
производство към него - ДП №9/2019 г. и съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице. Обстоятелството, че ищцата не е посочена като пострадало лице в
протокола за ПТП не изключва качеството й на такава, т.к. е нормално предвид
по-леката степен на уврежданията си и стреса след произшествието да не е
почувствала и съобщила същите на органите на МВР. Обстоятелството, че са
получени при процесното ПТП се потвърждава и от показанията на св.В.. Същата
установява че след инцидента се е движела със затруднение, изпитвала е болки и
е приемала болкоуспокоителни, имала е цицина на главата. Около две седмици не
ходила на работа. Нощем имала кошмари. Страхувала се да пътува с кола и
пътувала за работа с автобус.
Въз основа на представената
медицинска документация и показанията на свидетелката съдът приема, че са установени
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, респ. от нормата на чл.432, ал.1 от КЗ за дължимост на застрахователно
обезщетение при наличие на такова. В случая вредите за ищцата са претърпените
телесни увреждания и свързаните с тях болки и страдания. Налице е и причинна
връзка между деянието на застрахования при ответника водач на МПС и вредите,
т.к. ако застрахованият не бе нарушил правилата на движение не би настъпило и
ПТП, а в резултат на него и увреждането на здравето на ищцата. При наличието на
всички елементи на непозволеното увреждане на пострадалото лице се дължи
обезщетение за причинените неимуществени вреди. Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението за тях следва да се определи по справедливост от съда. Понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват при определяне на
размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът отчита при определяне на
размера на обезщетение са вида и характера на увреждането, а именно лека
телесна повреда, изразяваща се в оток на лицето, кръвонасядания по двете бедра
и ляво коляно, повърхностни наранявания на лицето и двете ръце като при тези
увреждания са й причинени болка и страдание. Съдът отчита и продължителността
на времето, необходимо за възстановяване – до две седмици, а също и липсата на
трайни последици за здравето на ищцата, затрудненията във връзка с
невъзможността да се обслужва сама за кратък период, но също и отражението на инцидента
върху психиката й – изпитваните негативни психически изживявания (страх,
притеснения, кошмари). Съобразно гореизложените обстоятелства, съдът приема,
че справедливия размер на обезщетението за претърпените вреди е в размер на 3 000
лв. Съдът счита, че няма основание да се приеме по-висок размер. Не са налице
счупвания, трайни последици за здравето на ищцата, оперативно лечение или дълъг
период на възстановяване, които да обуславят по-висок размер на обезщетението.
Не са налице и основания за намаляване на същото поради съпричиняване. Вещото
лице установява, че в представената медицинска документация няма установени
характерни следи или увреждания, които се получават при правилно поставен
предпазен колан, но с оглед механизма на настъпване на процесното ПТП е малко
вероятно да се получат характерни следи или увреждания, от действието на
поставен предпазен колан, а предпазната функция на триточковия предпазен колан се
изразява в задържането на торса на водача/пасажера към седалката, което
намалява вероятността за удари на части от тялото във фиксирани елементи от
купето и предотвратява възможността за изпадане на тялото от автомобила. В
конкретния случай всички установените увреждания по В.-Т. могат да бъдат
получени и при правилно поставен предпазен колан, което не дава основание да се
смята, че същата е била без правилно поставен предпазен колан.
Върху
сумата се дължи законна лихва от датата на деликта /арг. от чл.51, ал.1,
изр.първо от ЗЗД/.
Разноските
по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената
отхвърлена част от иска – 20% към 80%.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД -
София с ЕИК ********* да заплати на В.Н.В.-Т., ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ,
сумата в размер на 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
настъпило при ПТП на 28.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.11.2018 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата до 15 000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД В.Н.В.-Т., ЕГН:**********
да заплати на „ОЗК – Застраховане“ АД - София с ЕИК ********* сумата в размер
на 1040 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД -
София с ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС сумата в размер на 120 лв. – държавна такса върху уважения
размер на иска и 20 лв. – разноски
за е-за от БС.
Решението може да
се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: