О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…………/31.07.2020г., гр. София
Софийски
градски съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 4674 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.577 ал.1 от ГПК вр.чл.32а от Правилника за вписванията/ПВ/.
Образувано е по частна жалба от „Б.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощник – адв. Ж.К.от
САК, срещу определение № 520/11.05.2020г. на съдия по вписванията при СРС, с което
е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нот.акт № 70, том II,
рег.№ 1678, дело № 245 от 30.06.2005г. на нотариус И.Р.с рег.№ 051 на НК,
вписан в СВ – София с дв.вх.рег.№ 32491, акт № 199, том XXIV,
дело № 23809/2005г. и
е регистриран отказ № 520 от 11.05.2020г.
В жалбата се излага, че със заявление
вх.рег.№ 22771/11.05.2020г. жалбоподателят, като купувач на имот по
публична продан, проведена по реда на чл.717ж от ТЗ чрез търг с явно наддаване
в производството по несъстоятелност на длъжника „Нов дом С.“ ЕООД, е поискал,
на основание чл.19 ал.2 от ПВ да бъде заличена договорната ипотека, учредена с
посочения по-горе нотариален акт. Към заявлението жалбоподателят приложил
оригинал на нотариално заверен препис от Постановление за възлагане № 99 от
20.11.2019г. по т.д.№ 1822/2012г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав/с отбелязване за влизането му
в сила/, вписано в имотния регистър с дв.вх.рег. № 930/14.01.2020г., и два
преписа от посочения оригинал, заверени от адвокат по реда на чл.32 от ЗАдв,
оригинал на удостоверение по чл.19 ал.2 от ПВ, издадено на 09.04.2019г. от
синдика на дружеството-продавач Е.Т./без нотариална заверка на подписа на
издателя/, че дружеството-купувач не е поело ипотеката по съгласие на
ипотекарния кредитор и два преписа от посочения оригинал, заверени по реда на
чл.32 от ЗАдв, квитанция за внесена държавна такса, копие от нотариалния акт за
учредяване на договорната ипотека, чието заличаване се иска, молбата за
частично подновяване на процесната ипотека и адвокатско пълномощно. Твърди се,
че съдията по вписванията неправилно е счел, че разпоредбата на чл.19 ал.2 от
ПВ е неприложима по отношение на продан, станала по правилата на универсалното
принудително изпълнение, развиващо се по реда на ТЗ, доколкото съгласно
изричната разпоредба на чл.717л ал.4 от ТЗ продажбата, извършена по този ред
има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, което
включва и последицата, предвидена в чл.175 ал.1 от ЗЗД, изразяваща се в
погасяване на учредените върху продадения имот ипотеки. Контролът относно
законосъобразността на извършените по ГПК и по ТЗ се извършва от съда, като във
втория случай съдът по несъстоятелността дава разрешение за осъществяване на
осребряването на основание чл.716 от ТЗ, а впоследствие издава и постановление
за възлагане, подлежащо на обжалване пред апелативния съд. Поддържа се, че
съдията по вписванията няма правомощия да прави проверка за спазване на
процедурата по чл.717з от ТЗ, като в случая е налице издадено от СГС постановление
за възлагане в изискуемата се форма, с което процедурата е завършила.
Провеждането на публичната продан по ТЗ има за последица идентична с тази на
продажба по принудително изпълнение по реда на ГПК, а след като се касае за
подобни процедури и при липсата на нормативна уредба са налице предпоставките
на чл.46 ал.2 от ЗНА, като жалбоподателят се позовава на практика на ВКС.
Твърди се, че изводът на съдията по вписванията, че въз основа на
удостоверението на синдика по чл.19 ал.2 от ПВ не може да бъде извършено
заличаване на ипотеката, поради това, че не е изрично посочено в закона, се
явява неправилен. В кръга на компетенциите на синдика е включено правомощието
за издаване на горепосоченото удостоверение, чрез което по силата на чл.175
ал.1 от ЗЗД се установява погасяване на учредените ипотеки върху имота, тъй
като на синдика са възложени функциите по провеждането на публичната продан в
универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност.
Поддържа се, че отказът е незаконосъобразен и поради това, че в закона липсва
изискване издаденото от удостоверение по чл.19 ал.2 от ПВ да бъде удостоверено
с нотариална заверка, а кой е синдик сочи Търговският регистър. Издадените от
синдика, в кръга на неговите правомощия, документи са официални и
удостоверителни, каквито са и издаваните от съдебния изпълнител документи, с
оглед вменените му функции, поради което и няма основание да се приеме, че само
удостоверението, издадено от съдебния изпълнител, а не и това, издадено от
синдика, обвързва съдията по вписванията, а и в разпоредбата на чл.19 ал.2 от
ПВ не е предвидено удостоверението да бъде в нотариално заверена форма.
Доколкото при заличаване на ипотека в хипотезата на чл.19 ал.2 от ПВ липсва
препращане към общите правила на раздел II и в частност към чл.8 от ПВ,
представянето на оригинал или официално заверен препис на постановлението за
възлагане и удостоверението на синдика в един екземпляр е достатъчно, за да се
извърши отбелязването върху вписания акт по реда на чл.19 ал.3 от ПВ, което не
противоречи и на изискването актът, въз основа на който се извършва
заличаването, да се подрежда в особена книга, поради което и се поддържа, че
изводът на съдията по вписванията за нередовност на заявлението за заличаване
на ипотека поради непредставяне на необходимия брой преписи от удостоверението
на синдика е неправилен. Според жалбоподателя, дори да се приеме, че
разпоредбата на чл.19 ал.2 от ПВ е ирелевантна относно броя на изискуемите
документи, в случая правилото на чл.570 от ГПК вр.чл.8 от ПВ е изпълнено, тъй
като освен оригинал на нотариално заверен препис на постановлението за
възлагане и оригинал на удостоверението на синдика, са представени по два
преписа от тези документи, заверени от адвокат по чл.32 от ЗАдв, както и че
съгласно препращащата разпоредба на чл.540 от ГПК нормата на чл.183 от ГПК в
случая е приложима. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, както
и да бъде постановено от съда заличаване на вписването на горепосочената
договорна ипотека, а преписката да бъде върната на Служба по вписванията –
София за извършване на исканото заличаване на вписването на договорната
ипотека.
Съдът, като взе предвид доводите на частния
жалбоподател и с оглед доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок/отказът е бил съобщен на 19.05.2020г., съгласно
отразеното в изпратеното уведомително писмо, а жалбата е подадена на
18.05.2019г./ и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по
вписванията, съгласно чл.577 ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна,
по следните съображения:
За да постанови обжалвания отказ, съдията по
вписванията е счел, че правоприлагане по аналогия при заличаване на ипотека е
недопустимо, а хипотезите, които предвиждат заличаване на ипотеки са конкретно
посочени в закон или в ПВ. Мотивирал е отказа си с това, че в случая силата на
удостоверението, издадено от синдика, не е приравнено на удостоверението,
издавано от съдебния изпълнител, като е посочил и че същото е без нотариална заверка
на подписа му. Поради това, че заличаването на ипотека представлява вписване на
конкретен акт, въз основа на който е извършено заличаването, представен
най-малко в два екземпляра в оригинал или официално заверени преписи, съдията
по вписванията е счел, че непредставянето на необходимия брой преписи
представлява нередовност на молбата, която не може да бъде отстранена по реда
на чл.129 ал.2 от ГПК, тъй като тази разпоредба е неприложима в охранителното
производство.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.6 от
Тълкувателно решение № 7/2012г. на ВКС по т.д. № 7/2012г., ОСГТК, проверката,
която съдията по вписванията извършва, съобразно чл.32а ал.1 от ПВ, относно обстоятелството
дали представения за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се
ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно
изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта.
В чл.175
ал.1 от ЗЗД е предвидено, че с извършването на публична продан на имота всички ипотеки
върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се
погасяват. С оглед на тази правна норма с чл.19 ал.2 от ПВ е уреден и ред за
заличаване на ипотека върху недвижим имот, който е продаден на публична продан
- по молба на купувача на имота, към която следва да се представи влязло в сила
и вписано в книгите за вписванията постановление за възлагане на недвижимия
имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел
ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл.175 ал.2 от ГПК.
Посочената
разпоредба дава рамките на проверката, която длъжностното лице извършва при
подадено искане за заличаване на вписана ипотека, която включва: 1/ изследване
на това дали е осъществено основанието по чл.175 ал.1 от ГПК за погасяване на
ипотеката, т.е. преценява се дали е проведена публична продан на ипотекирания
имот, която да е приключила със съответния влязъл в сила акт, вписан в Служба
по вписвания, както и 2/ дали е налице пречката по чл.175 ал.2 от ЗЗД за заличаване
на ипотеката, т.е. дали тя е запазена в резултат на постигнато съгласие между
купувача и ипотекарния кредитор първият от тях да поеме обезпеченото
задължение, чиято липса за целите на охранителното производство по заличаване
на вписания акт е предвидено да се установява с удостоверение, издадено от
съдебния изпълнител по чл.19 ал.2 изр. от ПВ, за съставяне на което в тази
норма не е предвидена никаква специална форма.
В случая се
установява, че недвижимият имот, който е предмет на договорна ипотека, учредена
с нот.акт № 70, том II, рег.№ 1678, дело № 245 от 30.06.2005г.
на нотариус И.Р.с рег.№ 051 на НК, вписан в СВ – София с дв.вх.рег.№ 32491, акт
№ 199, том XXIV,
дело № 23809/2005г., не е
продаден в хода на образувано индивидуално принудително изпълнение по ГПК, а в
хода на производството по несъстоятелност на длъжника „Нов дом С.“
ЕООД, собственик
на имота, което има характер на универсално принудително изпълнение, чрез
извършена от синдика публична продан, проведена по реда на чл.717ж от ТЗ
чрез търг с явно наддаване.
В чл.717
ал.1 от ТЗ е предвидено, че вещите и имуществените права от масата на
несъстоятелността се продават от синдика по реда, предвиден в Глава 46 от ТЗ –
„Осребряване на имущество”, който включва продажба чрез търг с тайно наддаване
/чл. 717а – чл.717е от ТЗ/, продажба чрез търг с явно наддаване /чл.717ж от ТЗ/,
както и продажба чрез пряко договаряне /чл.718 от ТЗ/.
Съгласно
нормата на чл.717 ал.2 от ТЗ продажбата, извършена по реда на Глава 46 от ТЗ,
има последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, което
включва и последицата, предвидена в чл.175 ал.1 от ЗЗД, изразяваща се в
погасяване на учредените върху продадения имот ипотеки. Доколкото в чл.717 ал.4
от ТЗ не е конкретизирано, че уреденото с тази норма правило се отнася само към
някоя от продажбите, чрез които синдикът извършва осребряване на имуществото на
несъстоятелния длъжник, следва да се приеме, че то е приложимо по отношение на
всяка една от тях. Ето защо следва да се заключи, че с осъществяване на
продажбата на един имот от синдика в хода на универсалното изпълнително
производство по несъстоятелност чрез търг с явно наддаване, учредените върху
него ипотеки се погасяват по силата на чл.175 ал.1 от ЗЗД, което от своя страна
е основание за заличаване на вписването им по реда на чл.19 ал.2 от ПВ.
Установява
се, че в случая тези изисквания са изпълнени. Към молбата, по която е
образувано настоящото охранително производство, са представени изискуемите по ПВ документи. Освен това от
отбелязванията върху постановлението за възлагане се установява, че същото е
влязло в сила и е вписано в Службата по вписванията при Софийски районен съд.
В хипотезата
на продажба, извършена по който и да е от начините, предвидени в глава 46 от ТЗ,
синдикът е този орган, който осъществява действията по изпълнението, т.е. има
функции подобни на съдебния изпълнител в уреденото в ГПК индивидуално
принудително изпълнение, поради което и в неговата компетентност е
удостоверяването по реда на чл.19 ал.2 изр.2 от ПВ на обстоятелствата по чл.175
ал.2 от ЗЗД, а кой е синдик на конкретния несъстоятелен длъжник
сочи Търговският регистър, по аргумент от чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в този случай изискуемото,
съгласно чл.19 ал.2 от ПВ, удостоверение следва да се издаде от синдика, в
какъвто смисъл е определение № 5/06.01.2016г., постановено по ч.гр.д. №
4561/2015г. на ВКС, IV г.о. В настоящото производство от молителя е представено
такова удостоверение, издадено от синдика на „Нов дом С.“ ЕООД и съдържащо изявление за
удостоверяване на това, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с
ипотекарния кредитор по реда на чл.175 ал.2 от ЗЗД, като липсва законово
изискване издаденото от синдика удостоверение по чл.19 ал.2
изр.2 от ПВ да бъде удостоверено с нотариална заверка, а в цитираната
разпоредба липсва препращане към чл.8 от ПВ.
С оглед на горното,
съдът счита, че се доказа както, че договорната ипотека, учредена с нот.акт
№ 70, том II,
рег.№ 1678, дело № 245 от 30.06.2005г. на нотариус И.Р.с рег.№ 051 на НК,
вписан в СВ – София с дв.вх.рег.№ 32491, акт № 199, том XXIV,
дело № 23809/2005г., е
погасена, така и че всички останали изисквания, предвидени в чл.19 ал.2 от ПВ,
за да бъде вписано нейното заличаване, са изпълнени от лицето, по чиято молба е
образувано охранителното производство. Поради горното и съдията по вписванията
при СРС е следвало да извърши исканото заличаване, като в случая са били
представени необходимия според съдията по вписванията брой заверени преписи, макар
представянето на такива да не е посочено като изискване в чл.19 ал.2 от ПВ и доколкото
предвид препращатата разпоредба на чл.540 от ГПК, заверката по реда на чл.32 от
ЗАдв да е допустима.
Предвид изложеното, съдът намира, че отказът е
незаконосъобразен, като обжалваното определение следва да бъде отменено, а преписката
следва да се върне на съдията по вписванията за извършване на необходимите
процесуални действия по заличаване на договорната ипотека.
Воден от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 520/11.05.2020г. на съдия по вписванията
при СРС, с което е отказано заличаване на договорна ипотека, учредена с нот.акт
№ 70, том II,
рег.№ 1678, дело № 245 от 30.06.2005г. на нотариус И.Р.с рег.№ 051 на НК,
вписан в СВ – София с дв.вх.рег.№ 32491, акт № 199, том XXIV,
дело № 23809/2003г.
ВРЪЩА преписката
на съдия по вписванията при Софийски районен съд за извършване на необходимите
процесуални действия по заличаване на договорна ипотека, учредена с нот.акт №
70, том II,
рег.№ 1678, дело № 245 от 30.06.2005г. на нотариус И.Р.с рег.№ 051 на НК,
вписан в СВ – София с дв.вх.рег.№ 32491, акт № 199, том XXIV,
дело № 23809/2003г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.